© Надежда Чипева Пациентите, които страдат от сърдечна недостатъчност и

...
© Надежда Чипева Пациентите, които страдат от сърдечна недостатъчност и
Коментари Харесай

Потвърдено: В дните с мръсен въздух има повече хоспитализации и нужда от спешна помощ

© Надежда Чипева Пациентите, които страдат от сърдечна непълнота и белодробни болести, стигат до хоспитализации по-често в дните с превишения на ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5, в сравнение с в другите дни. Случаите на хора, страдащи от сърдечно-съдови и неврологични болести, които са потърсили незабавна здравна помощ в дните с по-мръсен въздух, също са по-високи.

Toва са част от изводите от първото българско проучване за въздействието на атмосферното замърсяване върху здравето на столичани. Проучването преглежда връзката сред равнищата на фини прахови частици с размер 10 и 2.5 микрограма на куб.м (ФПЧ10 и ФПЧ2.5) и общата заболеваемост в София. То е направено от експерти от Факултета по публично здраве към Медицинския университет в партньорство с организацията " Въздух за здраве ". Финансирането е по план на Столична община по Програма " Европа ".С 10% се усилват сигналите към центъра за незабавна здравна помощ при надвишаване на среднодневната норма на наличието на ФПЧ
Експертите са употребявали данни от ДКЦ " Токуда ", " Пирогов " и Бърза помощ за равнищата на хоспитализация и за хората, потърсили незабавна здравна помощ, като са проверявали дали има корелация с нарасналите равнища на ФПЧ10 и ФПЧ2.5. Данните за качество на въздуха са от Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) и гражданската мрежа airbg.info.
Данните на Изпълнителна агенция по околна среда и гражданската мрежа се допълват и не се разминават на процедура. Първите са по-точни, само че вторите събират информация от доста повече станции. Данните не са изчерпателни въпреки всичко, означи доктор Александър Симидчиев от " Въздух за здраве ".

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Какво са разкрили

Един от основните заключения на изследването е, че няма разлика сред концентрацията на ФПЧ в почивни и работни дни. Това не е ненадейно. В тактиката за битка с мръсния върдух в България, направена от Световната банка, ясно се вижда, че главната причина за замърсяването е битовото отпление с твърди горива, а не толкоз превоза, който понижава в почивните дни.

Що се отнася до заболеваемостта, в дните с по-мръсен въздух е открита слаба, само че статистически достоверна корелация сред двата фактора. Броят хора, потърсили незабавна здравна помощ за инфаркти, инсулти и други сърдечно-ритъмни болести, леко се усилват в дните с повече ФПЧ. Сигналите към центъра за незабавна здравна помощ също се усилват със срeдно 10% в дните, в които среднодневната норма на наличието на фини прахови частици е нараснала.

По информация на " Пирогов " хоспитализацията за хора с бактериални пневмонии, сърдечна непълнота, диабет и други се усилва в дните с повече ФПЧ10. При увеличени равнища на ФПЧ2.5 това се случва за хора с белодробен ефизем, астма, бактериални пневмонии, мозъчен инфаркт, хронични заболявания на долните дихателни пътища.

Защо е значимо

Всички знаем, че казусът със замърсяването на въздуха въздейства на здравето, сподели кметът Йорданка Фандъкова. Въпреки това действителни и съответни данни не бяха изчислявани за нито един български град и е напълно друго академично изследване да удостовери това.

Досегашните изводи на Регионалната здравна ревизия гласяха: " не са налице справедливи данни за оценка на степента на въздействие на качеството на атмосферния въздух върху здравното положение на популацията в София ". Информацията, която получаваме от Световната здравна организация да вземем за пример се базира на модели, а не на данни, събирани от източници като лечебни заведения да вземем за пример.

Проф. Каролина Любомирова от екипа изясни, че в България не е правено изследване, което да взима данни от Бърза помощ за връзката сред здравето и замърсяването и точно това е новаторското.

Въпреки това експертите в актуалното проучване са имали проблем с достъпа до данни. Информацията за болестност се държи от здравната каса, за смъртността - в Националния статистически институт. Те не са моглида им ги дават в периодите, заложени в плана.

Занапред трябват по-задълбочени разбори, при които да се изолират страничните фактори които може да въздейства на резултатите - да вземем за пример, кои от тези хора са пушачи, посочи проф. Любомирова.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР