Защо обичахме телевизията през 90-те, а сме отвратени днес
© Konstantin Chernichkin Още по тематиката
За какво е абсурдът, който докара до оставката на Антон Тодоров
Сблъсъкът сред депутата от ГЕРБ и медиите, пояснен в 10 въпроса и отговора
9 окт 2017
Когато властта заплашва публицисти в ефир
Депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Симеонов в една заран подсетиха на журналиста от Нова телевизия Виктор Николаев за какво е самичък в студиото, без Анна Цолова
6 окт 2017 От коментар на Александър Плюшчев, съветски публицист, блогър и радиоводещ, оповестен от " Дойче веле "
Още при започване на 21 век съветската държавна телевизия мина под цялостния надзор на страната и към този момент дефинитивно се е трансформирала в агитационен инструмент. А епизодичните " намигвания " към демократичната аудитория – като късните вечерни филми, следвани от полемики, или популярните " прощавания " в програмата на Познер, единствено акцентират деградацията на малкия екран.
В хода на тези години сред телевизионните фенове и страната като държател на телевизионните канали беше подписан нещо като публичен контракт. От едната страна страната получи монопол над отразяването и тълкуването на обществено-политическите събития - а също и на тяхното премълчаване при положение на потребност. Тук даже не включвам по този начин наречените " стоп-листи " – черни описи с имената на нежелателни събеседници. В компенсация публиката получи несметно забавление, ток-шоута с битови жълтении, кавги в открит ефир, сериали за обич и пари, танци със звезди и обичаното още от руско време фигурно пързаляне.
Надпреварата за рейтинги се трансформира в опрощение за какви ли не безвкусици. Но без значение от това основната цел като че ли си остава една: оптимално да се понижи критичността на фена. А някъде сред всичките сватосвания и ДНК-анализи за бащинство чудесно се вмъкват " въстаналият Донбас ", " разпънатото момченце " (фалшива вест за 3-годишно дете, сякаш разпънато от украинци в Славянск – бел. ред.), " развратният Запад " и всевъзможни други осведомителни боклуци. Та нали от дълго време се знае, че когато хората не са изключително претенциозни във връзка с зрелищата, по-лесно може да им се пробута и другото.
Чудно ли е освен това състояние, че в хода на годините малкия екран престана да бъде водач на интелектуалното и културно развиване? Тя престана и да създава хора-легенди. Новините и " информационно-аналитичните стратегии " се пренаселиха от взаимно заменяеми момченца и момиченца, които просто не можеш да отличиш. И назад: водещите на ток-шоута са ярки, остроумни и провокативни манипулатори.
Но надалеч не всички проблеми на малкия екран са свързани с безпощадната ѝ употреба от страна на страната. Настъплението на интернет се ускорява с всяка минала година. Първо там отидоха мислещите фенове, а след това след тях потеглиха и останалите. Защо би трябвало човек да е вързан към стационарната кутия в ъгъла на стаята, когато всичко това можеш да го гледаш когато и където ти е комфортно, в това число и на телефона?
Освен това на малкия екран към този момент ѝ се постанова да се конкурира с голямо количества напълно нови наличия. Те от време на време са любителски, различен път – професионални, само че и в двата случая на са обременени от условните телевизионни формати и ефирната политика на каналите. Младото потомство пренебрегва тв приемника и влиза в интернет. То си има свои кумири, които добиват необятна известност даже още преди въобще да са се появили по малкия екран.
Не бих желал да възвеличавам интернет: няма къде да избягаш нито от всеобщия усет, нито от конкуренцията сред производителите за по-висок рейтинг, т.е. – за гледания и лайкове. Лесно е да се убедим в това, стига да погледнем топ-листата в съветския Ютюб. Но, първо, тук периодичен се появяват свежи и в действителност качествени неща - а това дава вяра. И второ, онази нова откровеност, поради която толкоз обичахме малкия екран по време на Перестройката, към този момент няма къде другаде да се прояви, с изключение на в интернет.
За какво е абсурдът, който докара до оставката на Антон Тодоров
Сблъсъкът сред депутата от ГЕРБ и медиите, пояснен в 10 въпроса и отговора
9 окт 2017
Когато властта заплашва публицисти в ефир
Депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Симеонов в една заран подсетиха на журналиста от Нова телевизия Виктор Николаев за какво е самичък в студиото, без Анна Цолова
6 окт 2017 От коментар на Александър Плюшчев, съветски публицист, блогър и радиоводещ, оповестен от " Дойче веле "
Още при започване на 21 век съветската държавна телевизия мина под цялостния надзор на страната и към този момент дефинитивно се е трансформирала в агитационен инструмент. А епизодичните " намигвания " към демократичната аудитория – като късните вечерни филми, следвани от полемики, или популярните " прощавания " в програмата на Познер, единствено акцентират деградацията на малкия екран.
В хода на тези години сред телевизионните фенове и страната като държател на телевизионните канали беше подписан нещо като публичен контракт. От едната страна страната получи монопол над отразяването и тълкуването на обществено-политическите събития - а също и на тяхното премълчаване при положение на потребност. Тук даже не включвам по този начин наречените " стоп-листи " – черни описи с имената на нежелателни събеседници. В компенсация публиката получи несметно забавление, ток-шоута с битови жълтении, кавги в открит ефир, сериали за обич и пари, танци със звезди и обичаното още от руско време фигурно пързаляне.
Надпреварата за рейтинги се трансформира в опрощение за какви ли не безвкусици. Но без значение от това основната цел като че ли си остава една: оптимално да се понижи критичността на фена. А някъде сред всичките сватосвания и ДНК-анализи за бащинство чудесно се вмъкват " въстаналият Донбас ", " разпънатото момченце " (фалшива вест за 3-годишно дете, сякаш разпънато от украинци в Славянск – бел. ред.), " развратният Запад " и всевъзможни други осведомителни боклуци. Та нали от дълго време се знае, че когато хората не са изключително претенциозни във връзка с зрелищата, по-лесно може да им се пробута и другото.
Чудно ли е освен това състояние, че в хода на годините малкия екран престана да бъде водач на интелектуалното и културно развиване? Тя престана и да създава хора-легенди. Новините и " информационно-аналитичните стратегии " се пренаселиха от взаимно заменяеми момченца и момиченца, които просто не можеш да отличиш. И назад: водещите на ток-шоута са ярки, остроумни и провокативни манипулатори.
Но надалеч не всички проблеми на малкия екран са свързани с безпощадната ѝ употреба от страна на страната. Настъплението на интернет се ускорява с всяка минала година. Първо там отидоха мислещите фенове, а след това след тях потеглиха и останалите. Защо би трябвало човек да е вързан към стационарната кутия в ъгъла на стаята, когато всичко това можеш да го гледаш когато и където ти е комфортно, в това число и на телефона?
Освен това на малкия екран към този момент ѝ се постанова да се конкурира с голямо количества напълно нови наличия. Те от време на време са любителски, различен път – професионални, само че и в двата случая на са обременени от условните телевизионни формати и ефирната политика на каналите. Младото потомство пренебрегва тв приемника и влиза в интернет. То си има свои кумири, които добиват необятна известност даже още преди въобще да са се появили по малкия екран.
Не бих желал да възвеличавам интернет: няма къде да избягаш нито от всеобщия усет, нито от конкуренцията сред производителите за по-висок рейтинг, т.е. – за гледания и лайкове. Лесно е да се убедим в това, стига да погледнем топ-листата в съветския Ютюб. Но, първо, тук периодичен се появяват свежи и в действителност качествени неща - а това дава вяра. И второ, онази нова откровеност, поради която толкоз обичахме малкия екран по време на Перестройката, към този момент няма къде другаде да се прояви, с изключение на в интернет.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ