проф. Ийън Рамзи: Личният фалит помага на хората да се върнат в икономиката
© Капитал Йиън Рамзи е зам.директор на правния факултет на университета в Кент. От 1986 до 2007 г.преподава в университета Йорк в Торонто. Специализира в обкластта на заемите и несъстоятелността. Съавтор е на изследването на Световната банка за несъстоятелността на физическите лица. В момента работи по изследване за другите модели за персонален банкрут в Съединени американски щати и Европа. Още по тематиката
Несъстоятелни опити за избавяне на " безконечния " дебитор?
...или по какъв начин и за какво българският законодател не съумява да вземе вярното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица
10 ное 2017
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
10 ное 2017
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
10 ное 2017
-Какво разграничава главните системи за персонален банкрут?
При по този начин наречените англосаксонски системи длъжникът може да бъде изцяло освободен от всички необезпечени отговорности в подмяна на това, че дава на кредитора цялото секвестируемо имущество (втори автомобил, жилище, налични парични средства и други активи и така нататък бел. ред.). Периодът, в който става това цялостно освобождение варира в другите страни. В Съединени американски щати, където режимът е най-либерален ще бъдете освободен изцяло от отговорностите си след четири месеца. Във Англия в границите на година година, а в Канада - след 9 месеца.
При тези системи има алтернатива за отчасти погасяване на отговорностите за интервал от три до пет години, което да разреши на длъжника да резервира жилището си, върху което е наложено обезщетение.
През 80-те години на предишния век доста страни от континентална Европа вкарват опцията за освобождение, само че в множеството случаи това става против някакъв погасителен проект, като изискване. В Германия да вземем за пример, с цел да бъдете освободени от отговорностите си би трябвало в продължение на седем години (толкова беше в началото, след това беше понижено на шест) да споделяте приходите си. Този интервал може да бъде понижен на три години, в случай че извършите някакво в началото (около 35% от отговорностите, бел. ред.) погасяване.
Общо взето това са двете съществени разлики в другите системи за персонален банкрут. Има разлика също по този начин и кой ръководи процеса. В някои страни, това е държавна организация. Например във Англия това е Службата по несъстоятелността (The Insolvency Service), която ръководи огромна част от персоналните банкрути, защото това е активност, която не е доходоносна за частния бранш. В щатите юристите играят значима роля в процеса, подпомагайки жителите да подадат молба за оповестяване в неплатежоспособност пред съда. Това са базовите разлики.
-Според вас близко ли е Европейски Съюз до общо законодателство в тази сфера?
Има план на инструкция за превантивно преструктуриране (Директива по отношение на рамки за превантивно преструктуриране, даване на втори късмет и ограничения за повишение на успеваемостта на процедурите за преструктуриране, неплатежоспособност и опрощаване на отговорности и за изменение на Директива 2012/30/ЕС, бел. ред.). Част от нея се занимава с физически лица, така наречен частни бизнесмени, за които предлага интервалът за освобождение в държавите-членки да не е по-дълъг от три години. Тази инструкция на процедура слага под шапката на персоналния банкрут освен физическите лица, само че дребния бизнес, потребителите, самонаетите.
-Какви са главните изгоди от въвеждането на процедура по неплатежоспособност на физическите лица?
Общата концепция е, че процедурата разрешава на хората да се върнат по-бързо назад в стопанската система. Да бъдат по-продуктивни, да употребяват още веднъж. Когато имаш криза, този механизъм разрешава на стопанската система да се възвърне по-бързо. Именно подобен мотив беше употребен от Европейска комисия в отбрана на директивата, а точно, че Съединени американски щати евентуално са се възстановили по-бързо, защото имат по-либерално законодателство за персонален банкрут.
На напълно базово равнище, в случай че приказваме за стопански и обществени изгоди, явно персоналният банкрут облекчава жителите от компликациите — от това един човек да бъде свръхзадлъжнял за дълъг интервал от време, да бъде преследван непрекъснато за задължения, които по този начин или другояче не може да заплати, да бъде заставен да се скрие и да стане част от сивата стопанска система и по този начин бюджетът да загуби доходи от налози и осигуровки. Има доста изследвания, които демонстрират, че свръхзадлъжнялите хора са доста уплашени и това нанася вреда на тяхното психическо и физическо здраве, те са по-ниско продуктивни и така нататък
Процедурата за персонален банкрут предизвиква предприемаческата просвета, тъй като това понижава риска, когато си на загуба. Ако се провалиш, можеш да започнеш още веднъж.
В тази посока е и главният мотив на Европейска комисия да желае понижаване интервала, след който се опрощават задълженията.
Друга изгода е, че кредиторите са принудени да признаят дадени вземания за несъбираеми и по този начин финансовите им доклади стават по-достоверни, вместо да бъдат цялостни с неприятни заеми, които регистрират като актив. Освен това персоналният банкрут възпитава по-отговорно кредитиране.
Основният мотив когато става дума за изгода за кредиторите е, че имуществото на длъжника се разпределя по-равномерно и подредено. Така всеки един заемодател може да получи рационална част от имуществото. Това е надалеч по-честно в сравнение с един безсъвестен заемодател да прибере всичко.
Но да бъдем почтени. Хората, които доближават до тази процедура имат малко или никакво имущество. Единственото значимо имущество може да е домът им.
-Какви могат да бъдат причините против сходен механизъм?
На първо място това е моралният риск. Винаги когато се вкарва сходно такова законодателство се слага този проблем, че хората ще стартират да взимат заеми, с цел да не ги върнат. На последващо място е рискът от машинация. Честно казано има доста малко доказателства за това. Повечето банкови системи имат механизми да се борят с това. Освен това законодателството за персонален банкрут поставя отбрана на сходни злоупотреби — може да употребявате процедурата един път за дълъг интервал от време, кредиторите могат да апелират дейности на длъжника, заеми, взети малко преди настояването се изключват от процедурата.
Друг мотив е, че персоналните банкрути имат връзка с кредитирането. Да се направи сериозен разбор на това е мъчно, тъй като въпреки това неналичието на сходен механизъм води до свръхкредитиране, защото кредиторите знаят, че длъжниците им няма по какъв начин да се измъкнат. Тогава към този момент можем да приказваме за честен риск за кредиторите, нали.
Банките постоянно са срещу за всяка смяна, която либерализира персоналния банкрут. В Съединени американски щати банките лобираха доста за промяна при започване на века. Тяхната теза беше, че цената от по-либералния режим се заплаща от елементарните консуматори. Малко след приемането на законодателството, което фактически стегна режима, беше извършено едно икономическо проучване. Ако приемем, че банките са прави, то това трябваше да се отрази на цената на заема. Това проучване сподели, че освен не се отразява, само че банките вършат повече облага, която не стига до потребителите под формата на по-евтини заеми.
-В България има терзания, че проблемите, които съществуват към фирмената неплатежоспособност (използването на процедурата за лъжливи цели) могат да се пренесат към персоналната при въвеждането и. Какво мислите за сходни причини?
Не познавам обстановката в България от позиция на институциите, само че това е напълно обоснован мотив. Много е значимо да има съществуваща добра институционална рамка във връзка с несъстоятелността.
Трябва да е ясно, че в случай че няма доверие в институциите, системата ще се срине. Ключова роля играят посредницитe - адвокати, експерти по неплатежоспособност, които са връзката сред кредиторите и длъжниците. Ако кредиторите нямат доверие в тях, те няма да работят с тях.
Именно поради неналичието на доверие несъстоятелността не преработи в някои страни, като Южна Африка. В други страни, да вземем за пример Гърция, районните съдилища, които трябваше да поемат персоналната неплатежоспособност, се оказаха свръхнатоварени, а също така нямаха опит с сходни каузи, нямаха нужната финансова експертиза.
В Съединени американски щати има тясно профилирани съдии и юристи, които се занимават с несъстоятелността и те вдъхват доверие на цялата система.
-Какво мислите за плана за закон, който е препоръчан в България?
Системата, която оферирате е основана в съда. Ще има ли този съд потенциал? Гражданите ще имат право на правна помощ, само че има ли там експерти по финансово право, тъй като материята е характерна. Например би трябвало да можеш да боравиш с бюджет. Развиването на сходна експертиза е извънредно значимо.
Периодът за освобождение от отговорности, който се предлага е 10 години, а това е прекомерно дълго. Освен това е записано, че с цел да се открие произвеждане, съдията би трябвало да реши какви ще бъдат приходите на индивида за идващите 10 години, с цел да одобри, че няма късмет да върне отговорностите си. Тук има миг на нечиста сделка. Този метод евентуално ще засегне най-вече младежите за които съдът ще каже - ти си млад и евентуално след някоя друга година ще си намериш работа, т.е. нямаш потребност от отбрана, защото ще взимаш положителни пари и ще върнеш отговорностите си. В Швеция имаше сходен метод и резултатът беше тъкмо по този начин.
Това, което се предлага в България е много строго като регулация. Това ненапълно е обяснимо. В която и да е било страна когато се опиташ да въведеш система, която споделя " няма потребност да си плащаш задълженията " ще звучи противоречиво първоначално.
От друга страна казусът при такова прецизно законодателство е, че в последна сметка доста малко хора го употребяват. Така се случи в Полша. След време режимът беше изработен по-либерален.
Несъстоятелни опити за избавяне на " безконечния " дебитор?
...или по какъв начин и за какво българският законодател не съумява да вземе вярното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица
10 ное 2017
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
10 ное 2017
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
10 ное 2017
-Какво разграничава главните системи за персонален банкрут?
При по този начин наречените англосаксонски системи длъжникът може да бъде изцяло освободен от всички необезпечени отговорности в подмяна на това, че дава на кредитора цялото секвестируемо имущество (втори автомобил, жилище, налични парични средства и други активи и така нататък бел. ред.). Периодът, в който става това цялостно освобождение варира в другите страни. В Съединени американски щати, където режимът е най-либерален ще бъдете освободен изцяло от отговорностите си след четири месеца. Във Англия в границите на година година, а в Канада - след 9 месеца.
При тези системи има алтернатива за отчасти погасяване на отговорностите за интервал от три до пет години, което да разреши на длъжника да резервира жилището си, върху което е наложено обезщетение.
През 80-те години на предишния век доста страни от континентална Европа вкарват опцията за освобождение, само че в множеството случаи това става против някакъв погасителен проект, като изискване. В Германия да вземем за пример, с цел да бъдете освободени от отговорностите си би трябвало в продължение на седем години (толкова беше в началото, след това беше понижено на шест) да споделяте приходите си. Този интервал може да бъде понижен на три години, в случай че извършите някакво в началото (около 35% от отговорностите, бел. ред.) погасяване.
Общо взето това са двете съществени разлики в другите системи за персонален банкрут. Има разлика също по този начин и кой ръководи процеса. В някои страни, това е държавна организация. Например във Англия това е Службата по несъстоятелността (The Insolvency Service), която ръководи огромна част от персоналните банкрути, защото това е активност, която не е доходоносна за частния бранш. В щатите юристите играят значима роля в процеса, подпомагайки жителите да подадат молба за оповестяване в неплатежоспособност пред съда. Това са базовите разлики.
-Според вас близко ли е Европейски Съюз до общо законодателство в тази сфера?
Има план на инструкция за превантивно преструктуриране (Директива по отношение на рамки за превантивно преструктуриране, даване на втори късмет и ограничения за повишение на успеваемостта на процедурите за преструктуриране, неплатежоспособност и опрощаване на отговорности и за изменение на Директива 2012/30/ЕС, бел. ред.). Част от нея се занимава с физически лица, така наречен частни бизнесмени, за които предлага интервалът за освобождение в държавите-членки да не е по-дълъг от три години. Тази инструкция на процедура слага под шапката на персоналния банкрут освен физическите лица, само че дребния бизнес, потребителите, самонаетите.
-Какви са главните изгоди от въвеждането на процедура по неплатежоспособност на физическите лица?
Общата концепция е, че процедурата разрешава на хората да се върнат по-бързо назад в стопанската система. Да бъдат по-продуктивни, да употребяват още веднъж. Когато имаш криза, този механизъм разрешава на стопанската система да се възвърне по-бързо. Именно подобен мотив беше употребен от Европейска комисия в отбрана на директивата, а точно, че Съединени американски щати евентуално са се възстановили по-бързо, защото имат по-либерално законодателство за персонален банкрут.
На напълно базово равнище, в случай че приказваме за стопански и обществени изгоди, явно персоналният банкрут облекчава жителите от компликациите — от това един човек да бъде свръхзадлъжнял за дълъг интервал от време, да бъде преследван непрекъснато за задължения, които по този начин или другояче не може да заплати, да бъде заставен да се скрие и да стане част от сивата стопанска система и по този начин бюджетът да загуби доходи от налози и осигуровки. Има доста изследвания, които демонстрират, че свръхзадлъжнялите хора са доста уплашени и това нанася вреда на тяхното психическо и физическо здраве, те са по-ниско продуктивни и така нататък
Процедурата за персонален банкрут предизвиква предприемаческата просвета, тъй като това понижава риска, когато си на загуба. Ако се провалиш, можеш да започнеш още веднъж.
В тази посока е и главният мотив на Европейска комисия да желае понижаване интервала, след който се опрощават задълженията.
Друга изгода е, че кредиторите са принудени да признаят дадени вземания за несъбираеми и по този начин финансовите им доклади стават по-достоверни, вместо да бъдат цялостни с неприятни заеми, които регистрират като актив. Освен това персоналният банкрут възпитава по-отговорно кредитиране.
Основният мотив когато става дума за изгода за кредиторите е, че имуществото на длъжника се разпределя по-равномерно и подредено. Така всеки един заемодател може да получи рационална част от имуществото. Това е надалеч по-честно в сравнение с един безсъвестен заемодател да прибере всичко.
Но да бъдем почтени. Хората, които доближават до тази процедура имат малко или никакво имущество. Единственото значимо имущество може да е домът им.
-Какви могат да бъдат причините против сходен механизъм?
На първо място това е моралният риск. Винаги когато се вкарва сходно такова законодателство се слага този проблем, че хората ще стартират да взимат заеми, с цел да не ги върнат. На последващо място е рискът от машинация. Честно казано има доста малко доказателства за това. Повечето банкови системи имат механизми да се борят с това. Освен това законодателството за персонален банкрут поставя отбрана на сходни злоупотреби — може да употребявате процедурата един път за дълъг интервал от време, кредиторите могат да апелират дейности на длъжника, заеми, взети малко преди настояването се изключват от процедурата.
Друг мотив е, че персоналните банкрути имат връзка с кредитирането. Да се направи сериозен разбор на това е мъчно, тъй като въпреки това неналичието на сходен механизъм води до свръхкредитиране, защото кредиторите знаят, че длъжниците им няма по какъв начин да се измъкнат. Тогава към този момент можем да приказваме за честен риск за кредиторите, нали.
Банките постоянно са срещу за всяка смяна, която либерализира персоналния банкрут. В Съединени американски щати банките лобираха доста за промяна при започване на века. Тяхната теза беше, че цената от по-либералния режим се заплаща от елементарните консуматори. Малко след приемането на законодателството, което фактически стегна режима, беше извършено едно икономическо проучване. Ако приемем, че банките са прави, то това трябваше да се отрази на цената на заема. Това проучване сподели, че освен не се отразява, само че банките вършат повече облага, която не стига до потребителите под формата на по-евтини заеми.
-В България има терзания, че проблемите, които съществуват към фирмената неплатежоспособност (използването на процедурата за лъжливи цели) могат да се пренесат към персоналната при въвеждането и. Какво мислите за сходни причини?
Не познавам обстановката в България от позиция на институциите, само че това е напълно обоснован мотив. Много е значимо да има съществуваща добра институционална рамка във връзка с несъстоятелността.
Трябва да е ясно, че в случай че няма доверие в институциите, системата ще се срине. Ключова роля играят посредницитe - адвокати, експерти по неплатежоспособност, които са връзката сред кредиторите и длъжниците. Ако кредиторите нямат доверие в тях, те няма да работят с тях.
Именно поради неналичието на доверие несъстоятелността не преработи в някои страни, като Южна Африка. В други страни, да вземем за пример Гърция, районните съдилища, които трябваше да поемат персоналната неплатежоспособност, се оказаха свръхнатоварени, а също така нямаха опит с сходни каузи, нямаха нужната финансова експертиза.
В Съединени американски щати има тясно профилирани съдии и юристи, които се занимават с несъстоятелността и те вдъхват доверие на цялата система.
-Какво мислите за плана за закон, който е препоръчан в България?
Системата, която оферирате е основана в съда. Ще има ли този съд потенциал? Гражданите ще имат право на правна помощ, само че има ли там експерти по финансово право, тъй като материята е характерна. Например би трябвало да можеш да боравиш с бюджет. Развиването на сходна експертиза е извънредно значимо.
Периодът за освобождение от отговорности, който се предлага е 10 години, а това е прекомерно дълго. Освен това е записано, че с цел да се открие произвеждане, съдията би трябвало да реши какви ще бъдат приходите на индивида за идващите 10 години, с цел да одобри, че няма късмет да върне отговорностите си. Тук има миг на нечиста сделка. Този метод евентуално ще засегне най-вече младежите за които съдът ще каже - ти си млад и евентуално след някоя друга година ще си намериш работа, т.е. нямаш потребност от отбрана, защото ще взимаш положителни пари и ще върнеш отговорностите си. В Швеция имаше сходен метод и резултатът беше тъкмо по този начин.
Това, което се предлага в България е много строго като регулация. Това ненапълно е обяснимо. В която и да е било страна когато се опиташ да въведеш система, която споделя " няма потребност да си плащаш задълженията " ще звучи противоречиво първоначално.
От друга страна казусът при такова прецизно законодателство е, че в последна сметка доста малко хора го употребяват. Така се случи в Полша. След време режимът беше изработен по-либерален.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ