Мнения Daily - Първата приватизация стана по времето на Живков
© Капитал Може би има смисъл да напомним това, което би трябвало да е обект на " проверка ". Още по тематиката
Мнения Daily: Хората са главната спирачка пред самостоятелните коли
И още: БПЦ вежливо и сърдечно отхвърли на Скопие, счита Радан Кънев
28 ное 2017
Мнения Daily - Контрапреход към държавен капитализъм
И още: Когато договорите в енергетиката са секрети, жителите заплащат скъпо; Народът на Румъния не желае да си мълчи
27 ное 2017 Минало незабравимо
Първата приватизация стана по времето на Живков
От коментар на политолога Антоний Гълъбов за offnews.bg
Декларацията на Българска социалистическа партия за нуждата от " проверка на прехода " в действителност демонстрира, че няма дъно, което да не може да бъде преодоляно. Но защото в България към този момент живеят нови генерации, за които тази агитация наподобява неразбираема, само че привлекателна, може би има смисъл да напомним това, което би трябвало да е обект на " проверка ".
Първият " преход " беше така наречен перестройка. След практическия банкрут на Съюз на съветските социалистически републики и на неговите спътници, измежду които и България, обединени в неоколониалната скица на така наречен Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), Горбачов стартира перестройката като промяна на икономическия модел при опазване на преобладаващата роля на комунистическата партия. Всъщност този модел сполучливо просъществува единствено в Китай.
В този интервал от време България банкрутира за трети път. По-важното е, че точно тогава стартира всеобщият експорт на капитали в така наречен външнотърговски сдружения, които трябваше да обезпечат бъдещето на партийната номенклатура и нейното оцеляване след измененията. Това беше първата приватизация. Подбрана част от тогавашните търговски аташета, шефове по износа и чиновници в Министерството на външната търговия, сътвориха свои частни компании, приватизирайки всички контакти и информация, с които разполагаха като държавни чиновници.
Вторият " преход " трябваше да бъде към парламентарна народна власт и пазарна стопанска система. Достатъчно е да погледнем през днешния ден равнищата на взаимозависимост на българската енергетика и на военните ни качества, с цел да преценим до каква степен този " преход " е приключил.
Третият " преход " беше заложен от хоризонта на присъединението на България към Европейския съюз. България трябваше освен да хармонизира законодателството си с европейското право, само че и да построи потенциал за пълноценно присъединяване в развиването на правото на Европейския съюз. Страната ни имаше късмет да се причисли и по-рано към НАТО и към Европейския съюз, само че това би могло да се случи единствено в случай че промените не бяха почнали толкоз късно. Ако това се беше случило, през днешния ден нямаше да ни се постанова да слушаме толкоз доста нелепици, и то от хора, които директно или индиректно се възползваха от блокираните и компрометирани промени.
И в случай че някой счита, че така наречен преход е приключил и би трябвало да бъде подложен на " проверка ", добре би било да стартира с разновидността на комунистическите елити в " елити на прехода ". Например по какъв начин синовете на някогашните партийни секретари станаха най-крупните капиталисти в цели региони на България?
------------ Питам се просто за какво толкоз малко хора се вземат решение да стачкуват.
Столични несгоди
Тежкият консенсус към разлагащия се мъртвец на София
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Тази неделя доживяхме митинг против кметицата. Перлата в короната на Борисов, годеница от първи тур, фаворитка на медиите. Шествието, проведено от неправителствената организация " Спаси София ", събра към двеста души, множеството от които бяха младежи. Вероятно те са единствените, които могат да разбият тежкия консенсус към разлагащия се мъртвец на столицата.
Българската столица е измежду най-замърсените градове в Европа, което се дължи - не на последно място - на паветата, сред които се събира нечистотия. Да прибавим и събитието, че множеството улици на София на практика не се мият. Организаторите на митинга настояват, че капката, предиздвикала чашата да прелее, е злощастният ремонт на " Дондуков ", преименуван във фейсбук на бул. " Фандъков ". Темата " павета " съдържа детайл на абсурдизъм - оповестиха ги за културно завещание, а няма майстори, които да ги редят от малко малко обичайно. Безумното разследване от политиката на паветата можете да усетите със седалищните си елементи, в случай че преминете по " Иван Асен II ", трансформирал се в лунен пейзаж единствено година след ремонта.
Движението в София е чудовищно, още по-чудовищно обаче е това, че нищо не се подхваща. Като стартираме от отблъскване на придвижването и контролиране на тези кръстовища, където в този момент се минава по законите на джунглата, и стигнем до проклетите подземни паркинги към посещаваните елементи на града, които към този момент трети мандат не се строят. Чакам момента, в който изнервените автомобилисти просто ще оставят колите си в задръстването, ще хвърлят ключовете и всичко ще спре.
Тук не споделям нищо незнайно, даже не съм подхванал тематиката за това къде отива милиард и половина бюджет. Питам се просто за какво толкоз малко хора се вземат решение да стачкуват. Имам няколко пояснения. Първо, самата госпожа Фандъкова е медийно симпатична, умее да отклони всяка рецензия посредством изреждане на всякакви елементи и процедури. Второ, заплатите в София са два пъти по-високи, в сравнение с в провинцията, а и хората тук се съпоставят не с Виена, а с Пазарджик. В резултат София е дясна, а откъм десните сериозна конкуренция към този момент няма.
За най-после оставям най-тъжната констатация. Тук няма градски дух, какъвто можеш да усетиш в Пловдив, Русе или Търново да вземем за пример. Повечето хора са пристигнали отнякъде, с цел да изкарват пари. Емоцията обаче са оставили в това място, откъдето идват родителите или прародителите им и където мечтаят да се върнат след пенсия. Децата си пък приготвят за тръгване в чужбина, тъй като какво да вършат тук.
И в тази въртележка софийският живот добива чувство за временност. Както когато чакаш в запушване, без много-много да мислиш къде тъкмо се намираш.
------ Изглежда, просвещенският " разумен гласоподавател " търси изкупителни жертви за несгодите си.
Държавно ръководство
Изкуственият разсъдък може да ни прати в ново Средновековие
От коментар на политолога Даниел Смилов за портал " Култура "
Фотограф: Dado Ruvic
Жреците едно време са гадаели бъдещето по вътрешностите на животни и когато не са успеели да предскажат и предотвратят суша или наводняване, са били грубо наказвани. С Просвещението Европа скъсва уверено с молитвите и курбаните в политиката и потегля по пътя на Разума. Налага се концепцията за рационалния гражданин/избирател. Макс Вебер разказва процеса като последователно " разомагьосване " на света. Още неговият " законен възпитаник " Карл Шмит вижда обаче, че политическите категории, които използваме, са всемирски разновидности на религиозни и теологически понятия, което демонстрира, че разомагьосването може би не е било изцяло сполучливо.
Днес сме на прага на най-голямата еволюционна стъпка в човешката история – основаването на изкуствен интелект (AI), по-могъщ от този на елементарния човек и неговите общности. Това развиване смъква рационалния индивид/избирател от неговия политически фундамент. Днешните демократични форми на преброяване на гласовете на рационалните гласоподаватели от гледната точка на изкуствения разсъдък ще наподобяват по този начин, както са изглеждали курбаните и молитвите за дъжд на Имануел Кант и Джон Стюарт Мил. Накратко – нищо повече от инцидентна сбирка от рационални причини, гарнирани щедро с разнородни суеверия, чиято научна стойност е сравнима с тази на астрологията.
Като цяло хората могат да преценяват ненапълно дали времената са положителни или неприятни – в случай че са положителни, гласоподават за правителството; в случай че не са – гласоподават за опозицията. Това демонстрира статистиката и тя не се въздейства от това дали проблемите са поради управнически неточности или земетресение. Тук не става дума за някакъв разумен стопански детерминизъм, а по-скоро за електорално наказване за събития, които постоянно не са под контрола на държавно управление и ръководещи. Изглежда, просвещенският " разумен гласоподавател " търси изкупителни жертви за несгодите си и санкционира жреците си почти по този начин, както са били наказвани фараоните, неспособни да обезпечат задоволително дъжд.
Високата технология пък беше употребена да се сътвори апокалиптично очакване, да се усили възприятието, че времената са неприятни. Обърнете внимание на това какво са тиражирали съветските ботове: терористични актове, суматоха, етнически конфликти, принуждение Всичко това убеждава " рационалния гласоподавател ", че времената са неприятни, че настава апокалипсис, Армагедон и потоп. И " рационалният гласоподавател " санкционира ръководещите с Брекзит или Тръмп. Парадоксално, само че чудният нов свят на идеален машинен разсъдък рискува да прати човечеството в ново Средновековие на предубеждения и суеверия.
Мнения Daily: Хората са главната спирачка пред самостоятелните коли
И още: БПЦ вежливо и сърдечно отхвърли на Скопие, счита Радан Кънев
28 ное 2017
Мнения Daily - Контрапреход към държавен капитализъм
И още: Когато договорите в енергетиката са секрети, жителите заплащат скъпо; Народът на Румъния не желае да си мълчи
27 ное 2017 Минало незабравимо
Първата приватизация стана по времето на Живков
От коментар на политолога Антоний Гълъбов за offnews.bg
Декларацията на Българска социалистическа партия за нуждата от " проверка на прехода " в действителност демонстрира, че няма дъно, което да не може да бъде преодоляно. Но защото в България към този момент живеят нови генерации, за които тази агитация наподобява неразбираема, само че привлекателна, може би има смисъл да напомним това, което би трябвало да е обект на " проверка ".
Първият " преход " беше така наречен перестройка. След практическия банкрут на Съюз на съветските социалистически републики и на неговите спътници, измежду които и България, обединени в неоколониалната скица на така наречен Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), Горбачов стартира перестройката като промяна на икономическия модел при опазване на преобладаващата роля на комунистическата партия. Всъщност този модел сполучливо просъществува единствено в Китай.
В този интервал от време България банкрутира за трети път. По-важното е, че точно тогава стартира всеобщият експорт на капитали в така наречен външнотърговски сдружения, които трябваше да обезпечат бъдещето на партийната номенклатура и нейното оцеляване след измененията. Това беше първата приватизация. Подбрана част от тогавашните търговски аташета, шефове по износа и чиновници в Министерството на външната търговия, сътвориха свои частни компании, приватизирайки всички контакти и информация, с които разполагаха като държавни чиновници.
Вторият " преход " трябваше да бъде към парламентарна народна власт и пазарна стопанска система. Достатъчно е да погледнем през днешния ден равнищата на взаимозависимост на българската енергетика и на военните ни качества, с цел да преценим до каква степен този " преход " е приключил.
Третият " преход " беше заложен от хоризонта на присъединението на България към Европейския съюз. България трябваше освен да хармонизира законодателството си с европейското право, само че и да построи потенциал за пълноценно присъединяване в развиването на правото на Европейския съюз. Страната ни имаше късмет да се причисли и по-рано към НАТО и към Европейския съюз, само че това би могло да се случи единствено в случай че промените не бяха почнали толкоз късно. Ако това се беше случило, през днешния ден нямаше да ни се постанова да слушаме толкоз доста нелепици, и то от хора, които директно или индиректно се възползваха от блокираните и компрометирани промени.
И в случай че някой счита, че така наречен преход е приключил и би трябвало да бъде подложен на " проверка ", добре би било да стартира с разновидността на комунистическите елити в " елити на прехода ". Например по какъв начин синовете на някогашните партийни секретари станаха най-крупните капиталисти в цели региони на България?
------------ Питам се просто за какво толкоз малко хора се вземат решение да стачкуват.
Столични несгоди
Тежкият консенсус към разлагащия се мъртвец на София
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Тази неделя доживяхме митинг против кметицата. Перлата в короната на Борисов, годеница от първи тур, фаворитка на медиите. Шествието, проведено от неправителствената организация " Спаси София ", събра към двеста души, множеството от които бяха младежи. Вероятно те са единствените, които могат да разбият тежкия консенсус към разлагащия се мъртвец на столицата.
Българската столица е измежду най-замърсените градове в Европа, което се дължи - не на последно място - на паветата, сред които се събира нечистотия. Да прибавим и събитието, че множеството улици на София на практика не се мият. Организаторите на митинга настояват, че капката, предиздвикала чашата да прелее, е злощастният ремонт на " Дондуков ", преименуван във фейсбук на бул. " Фандъков ". Темата " павета " съдържа детайл на абсурдизъм - оповестиха ги за културно завещание, а няма майстори, които да ги редят от малко малко обичайно. Безумното разследване от политиката на паветата можете да усетите със седалищните си елементи, в случай че преминете по " Иван Асен II ", трансформирал се в лунен пейзаж единствено година след ремонта.
Движението в София е чудовищно, още по-чудовищно обаче е това, че нищо не се подхваща. Като стартираме от отблъскване на придвижването и контролиране на тези кръстовища, където в този момент се минава по законите на джунглата, и стигнем до проклетите подземни паркинги към посещаваните елементи на града, които към този момент трети мандат не се строят. Чакам момента, в който изнервените автомобилисти просто ще оставят колите си в задръстването, ще хвърлят ключовете и всичко ще спре.
Тук не споделям нищо незнайно, даже не съм подхванал тематиката за това къде отива милиард и половина бюджет. Питам се просто за какво толкоз малко хора се вземат решение да стачкуват. Имам няколко пояснения. Първо, самата госпожа Фандъкова е медийно симпатична, умее да отклони всяка рецензия посредством изреждане на всякакви елементи и процедури. Второ, заплатите в София са два пъти по-високи, в сравнение с в провинцията, а и хората тук се съпоставят не с Виена, а с Пазарджик. В резултат София е дясна, а откъм десните сериозна конкуренция към този момент няма.
За най-после оставям най-тъжната констатация. Тук няма градски дух, какъвто можеш да усетиш в Пловдив, Русе или Търново да вземем за пример. Повечето хора са пристигнали отнякъде, с цел да изкарват пари. Емоцията обаче са оставили в това място, откъдето идват родителите или прародителите им и където мечтаят да се върнат след пенсия. Децата си пък приготвят за тръгване в чужбина, тъй като какво да вършат тук.
И в тази въртележка софийският живот добива чувство за временност. Както когато чакаш в запушване, без много-много да мислиш къде тъкмо се намираш.
------ Изглежда, просвещенският " разумен гласоподавател " търси изкупителни жертви за несгодите си.
Държавно ръководство
Изкуственият разсъдък може да ни прати в ново Средновековие
От коментар на политолога Даниел Смилов за портал " Култура "
Фотограф: Dado Ruvic
Жреците едно време са гадаели бъдещето по вътрешностите на животни и когато не са успеели да предскажат и предотвратят суша или наводняване, са били грубо наказвани. С Просвещението Европа скъсва уверено с молитвите и курбаните в политиката и потегля по пътя на Разума. Налага се концепцията за рационалния гражданин/избирател. Макс Вебер разказва процеса като последователно " разомагьосване " на света. Още неговият " законен възпитаник " Карл Шмит вижда обаче, че политическите категории, които използваме, са всемирски разновидности на религиозни и теологически понятия, което демонстрира, че разомагьосването може би не е било изцяло сполучливо.
Днес сме на прага на най-голямата еволюционна стъпка в човешката история – основаването на изкуствен интелект (AI), по-могъщ от този на елементарния човек и неговите общности. Това развиване смъква рационалния индивид/избирател от неговия политически фундамент. Днешните демократични форми на преброяване на гласовете на рационалните гласоподаватели от гледната точка на изкуствения разсъдък ще наподобяват по този начин, както са изглеждали курбаните и молитвите за дъжд на Имануел Кант и Джон Стюарт Мил. Накратко – нищо повече от инцидентна сбирка от рационални причини, гарнирани щедро с разнородни суеверия, чиято научна стойност е сравнима с тази на астрологията.
Като цяло хората могат да преценяват ненапълно дали времената са положителни или неприятни – в случай че са положителни, гласоподават за правителството; в случай че не са – гласоподават за опозицията. Това демонстрира статистиката и тя не се въздейства от това дали проблемите са поради управнически неточности или земетресение. Тук не става дума за някакъв разумен стопански детерминизъм, а по-скоро за електорално наказване за събития, които постоянно не са под контрола на държавно управление и ръководещи. Изглежда, просвещенският " разумен гласоподавател " търси изкупителни жертви за несгодите си и санкционира жреците си почти по този начин, както са били наказвани фараоните, неспособни да обезпечат задоволително дъжд.
Високата технология пък беше употребена да се сътвори апокалиптично очакване, да се усили възприятието, че времената са неприятни. Обърнете внимание на това какво са тиражирали съветските ботове: терористични актове, суматоха, етнически конфликти, принуждение Всичко това убеждава " рационалния гласоподавател ", че времената са неприятни, че настава апокалипсис, Армагедон и потоп. И " рационалният гласоподавател " санкционира ръководещите с Брекзит или Тръмп. Парадоксално, само че чудният нов свят на идеален машинен разсъдък рискува да прати човечеството в ново Средновековие на предубеждения и суеверия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ