ЕК предложи помощ срещу реформи за страни, които искат да приемат еврото
© Kai Pfaffenbach Още по тематиката
Европейска комисия предлага по-дълбока икономическа интеграция на еврозоната
Целта е валутният съюз да стане по-устойчив на бъдещи рецесии
4 дек 2017
Домбровскис: Няма да е мъчно България да влезе в чакалнята на еврото
Икономическите и фискалните индикатори на страната са постоянни съгласно зам.-председателя на еврокомисията
4 дек 2017
Европейската стопанска система подвига темпото на напредък
Брутният вътрешен продукт на Румъния скача с внушителните 8.6%, в Германия нарастването е най-голямото от началото на 2014 година
14 ное 2017
Шперцът за еврозоната
Европейската комисия се пробва да отвори за София вратата на евро чакалнята
10 ное 2017 Страните от Европейски Съюз, които желаят да одобряват еврото, ще получат теническа и финансова помощ за промени. За задачата ще се изпозлва съществуващата Служба за поддръжка на структурни промени. Нейният бюджет ще бъде повишен от актуалните 145 мнл. евро (2017-2020 г.) на 300 млн. евро.
Това стана ясно при представянето в Брюксел на пакета от ограничения за по-дълбока икономическа интеграция на еврозоната. Целта на проекта е валутният съюз да стане по-устойчив на бъдещи рецесии. Предложенията на Европейска комисия ще станат част от полемиката на водачите на еврозоната за посоката на интеграция на валутния съюз на среща на 15 декември.
Едно мислено
Важното обръщение за страни като България, които имат предпочитание да одобряват еврото е, че Еврокомисията е позитивно настроена за сходен вид диалози и е подготвена да окаже помощ.
" За да просперира, еврозоната би трябвало да бъде отворена. Ние би трябвало да подкрепим по всевъзможен метод напъните на страните от Европейски Съюз, които желаят да подхващат пътешестване за присъединението към еврото ", съобщи комисарят Валдис Домбровскис, който дава отговор за еврото и обществения разговор и е зам.-председател на Европейска комисия
Все отново би трябвало да се има поради, че решителен фактор кой да бъде поканен в ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната) е на страните членки и на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Новите ограничения
В сряда Европейска комисия показа и останалите си оферти за промяна на еврозоната. Едно от тях е Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да бъде преобразуван в Европейски паричен фонд, сходно на МВФ. Той ще продължи да оказва помощ на страни в затруднено финансово състояние, само че също така ще работи като заемодател от последна инстанция за преструктуриране на неплатежоспособни банки. Новият фонд ще може да създаде нови финансови принадлежности, да вземем за пример за стабилизация. Засега не е ясно какъв ще е неговия запас, нито по какъв начин ще се цялостни и какво ще е присъединяване на обособените страни. Идеята е да бъде следен от Европейския парламент, а с цел да проработи по този метод, предлагането ще би трябвало да се одобри от всички страни.
Комисията предлага и основаването на пост Европейски министър на стопанската система и финансите до 2019 година, който също така ще е и ръководител на Еврогрупата. Той обаче няма да разполага със личен бюджет, каквито хрумвания стартира френският президент Еманюел Макрон.
Затягане на дисциплината
На представянето на пакета от ограничения участва и еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер. Вероятно поради концепцията условията, залегнали в Пакта за непоклатимост и напредък, да бъдат признати в законодателствата на всички страни членки. Според Politico EK желае да интегрира изцяло националните задължения за по-строга фискална политика в договорите на страните-членки, защото в този момент те са обвързани от междуправителствени съглашения. Това евентуално ще направи по-трудно държавните управления да апелират фискалните правила. Те плануват бюджетния недостиг да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт на страната, а съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт да е не повече от 60%. По принцип за неспазване на тези исквания са планувани санкции, които са до 0.5% от Брутният вътрешен продукт на съответната страна, само че до момента не е налагана финансова глоба на нито една страна.
Сред другите оферти на комисията е функционалност за стабилизация, която има за цел опазване на равнищата на вложения при положение на огромни асиметрични шокове. Тук става въпрос за рецесии, които засягат една страна, а не целия съюз, както случая с Гърция, изясняват от Брюксел.
Междувременно беше показано и изследване на Евробарометър за еврозоната, което демонстрира, че 64% от далите отговор възприемат еврото като нещо положително за тяхната страна.
Европейска комисия предлага по-дълбока икономическа интеграция на еврозоната
Целта е валутният съюз да стане по-устойчив на бъдещи рецесии
4 дек 2017
Домбровскис: Няма да е мъчно България да влезе в чакалнята на еврото
Икономическите и фискалните индикатори на страната са постоянни съгласно зам.-председателя на еврокомисията
4 дек 2017
Европейската стопанска система подвига темпото на напредък
Брутният вътрешен продукт на Румъния скача с внушителните 8.6%, в Германия нарастването е най-голямото от началото на 2014 година
14 ное 2017
Шперцът за еврозоната
Европейската комисия се пробва да отвори за София вратата на евро чакалнята
10 ное 2017 Страните от Европейски Съюз, които желаят да одобряват еврото, ще получат теническа и финансова помощ за промени. За задачата ще се изпозлва съществуващата Служба за поддръжка на структурни промени. Нейният бюджет ще бъде повишен от актуалните 145 мнл. евро (2017-2020 г.) на 300 млн. евро.
Това стана ясно при представянето в Брюксел на пакета от ограничения за по-дълбока икономическа интеграция на еврозоната. Целта на проекта е валутният съюз да стане по-устойчив на бъдещи рецесии. Предложенията на Европейска комисия ще станат част от полемиката на водачите на еврозоната за посоката на интеграция на валутния съюз на среща на 15 декември.
Едно мислено
Важното обръщение за страни като България, които имат предпочитание да одобряват еврото е, че Еврокомисията е позитивно настроена за сходен вид диалози и е подготвена да окаже помощ.
" За да просперира, еврозоната би трябвало да бъде отворена. Ние би трябвало да подкрепим по всевъзможен метод напъните на страните от Европейски Съюз, които желаят да подхващат пътешестване за присъединението към еврото ", съобщи комисарят Валдис Домбровскис, който дава отговор за еврото и обществения разговор и е зам.-председател на Европейска комисия
Все отново би трябвало да се има поради, че решителен фактор кой да бъде поканен в ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната) е на страните членки и на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Новите ограничения
В сряда Европейска комисия показа и останалите си оферти за промяна на еврозоната. Едно от тях е Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да бъде преобразуван в Европейски паричен фонд, сходно на МВФ. Той ще продължи да оказва помощ на страни в затруднено финансово състояние, само че също така ще работи като заемодател от последна инстанция за преструктуриране на неплатежоспособни банки. Новият фонд ще може да създаде нови финансови принадлежности, да вземем за пример за стабилизация. Засега не е ясно какъв ще е неговия запас, нито по какъв начин ще се цялостни и какво ще е присъединяване на обособените страни. Идеята е да бъде следен от Европейския парламент, а с цел да проработи по този метод, предлагането ще би трябвало да се одобри от всички страни.
Комисията предлага и основаването на пост Европейски министър на стопанската система и финансите до 2019 година, който също така ще е и ръководител на Еврогрупата. Той обаче няма да разполага със личен бюджет, каквито хрумвания стартира френският президент Еманюел Макрон.
Затягане на дисциплината
На представянето на пакета от ограничения участва и еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер. Вероятно поради концепцията условията, залегнали в Пакта за непоклатимост и напредък, да бъдат признати в законодателствата на всички страни членки. Според Politico EK желае да интегрира изцяло националните задължения за по-строга фискална политика в договорите на страните-членки, защото в този момент те са обвързани от междуправителствени съглашения. Това евентуално ще направи по-трудно държавните управления да апелират фискалните правила. Те плануват бюджетния недостиг да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт на страната, а съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт да е не повече от 60%. По принцип за неспазване на тези исквания са планувани санкции, които са до 0.5% от Брутният вътрешен продукт на съответната страна, само че до момента не е налагана финансова глоба на нито една страна.
Сред другите оферти на комисията е функционалност за стабилизация, която има за цел опазване на равнищата на вложения при положение на огромни асиметрични шокове. Тук става въпрос за рецесии, които засягат една страна, а не целия съюз, както случая с Гърция, изясняват от Брюксел.
Междувременно беше показано и изследване на Евробарометър за еврозоната, което демонстрира, че 64% от далите отговор възприемат еврото като нещо положително за тяхната страна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ