Започва голямото пазарене в ЕС
© Kai Pfaffenbach Още по тематиката
Брюксел тормози Източна Европа с проект да пресмята по нов метод кохезионните фондове
от Дневник,30 апр 2018
Врагът от вътрешната страна: Защо Централна Европа провокира Европейски Съюз
от Дневник,28 апр 2018
Дайте ни още 100 милиарда
Европейската комисия желае нарастване на многогодишния бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021-2027
9 яну 2018 - Средствата от идващия бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година по селскостопанската и кохезионната политики ще бъдат понижени, само че не фрапантно.
- По-големи промени може да се чакат в тях, както да вземем за пример въвеждане на обвръзка сред спазването на върховенството на закона и европейските фондове, както и понижаване на дотациите за огромните фермери.
На всеки седем години, вместо клуб на страни, които проповядват полезностите на демокрацията, солидарността и битката с международните неправди, Европейският съюз се трансформира в гръмък базар. Причината – разискванията на многогодишния бюджет на евросъюза. За близо година дипломатите от страните членки, чиновниците на европейските институции и европейските депутати стартират да наподобяват повече на търговците в храма, които спорят коя страна какъв брой тъкмо евро да даде за бюджета, която да изгуби и по какъв начин това всичко това да се покрие с благовидни предлози.
Процесът започва публично на следващия ден, когато Европейската комисия ще предложи плана си бюджет за интервала 2021-2027 година
Очаква се през идната година разискванията да бъдат изключително брутални. От една страна Европейски Съюз за първи път от 20 години е изправен пред толкоз фундаментална смяна на бюджета си. В началото на сегашния век страните членки трябваше да намерят пари за новите страни членки на Европейски Съюз, само че тогава мъчителните ограничения се одобряваха по-лесно на фона на всеобщия възторг. Сега, с изключение на напускането на Англия, за неприятното въодушевление на договарящите ще допринесат разногласията сред Изтока и Запада за това кой и за какво би трябвало да дава пари в европейския бюджет
Какво ще се случва?
- На втори май Европейската комисия ще показа единствено част от проекто предлагането си са многогодишния бюджет на Европейски Съюз. Комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер ще презентира общия размер на бюджета за интервала 2021-2017 година, плануваните средства по обособените глави (например " Интелигентен и приобщаващ растеж), както и предлагането за приходите по личните запаси на Европейски Съюз (виж речник). Утре ще стане ясна общата картина на бюджета, по която могат да се вършат приблизителни догатки за резултата им върху обособените страни членки.
- Числата в предлагането на Европейска комисия евентуално няма да бъдат известни до последния миг. Досега националните представителства в Брюксел към момента не са получили крайният вид на предлагането, въпреки че обособени елементи от него към този момент изтекоха. При представянето на бюджета през 2013 година Европейска комисия е променяла числата до последния миг.
- Конкретните суми по кохезионната или селскостопанската политика(т.нар. Секторни предложения) ще бъдат показани на 29 май. Тогава ще се знае с акуратност какъв брой пари се чака да получи България по тях.
- На 6 и 12 юни ще бъдат показани и секторните оферти в региона на защитата, миграцията, проучванията, граничната защита, политиката по добросъседството, проучванията, Европейска фонд за стратегически вложения.
- След предлагането на Европейска комисия проекто бюджета стартира да се разисква от страните членки. Окончателният му вид, който може да е много друг от предлагането на Европейска комисия, се приема взаимно от страните членки и Европейския парламент. България, като ръководител на Съвета на Европейски Съюз, ще води първите съвещания по бюджета на страните членки.
- Европейска комисия се надява новия дълголетен бюджет да бъде утвърден преди изборите за Европейски парламент през май 2019 година Вероятността това да се случи тогава обаче е дребна.
Как се изкопа 20 милиардната дупка?
Със сигурност, поради напускането на Англия, която е чист вносител в бюджета на Европейски Съюз (т.е. дава повече пари, в сравнение с получава), приходите в европейският бюджет ще спаднат. През 2016 общата вноска на Лондон е била 16.621 милиарда евро (включително личните запаси на ЕС), което съставлява 12.1% от общите доходи на европейския бюджет.
Чисто страната (като се приспаднат получените от Англия европейски фондове и финансирания) обаче е внесла 6.272 милиарда евро, т.е. това са средствата, които би трябвало да бъдат обезщетени. Представени по този метод, сумите не наподобяват толкоз трагични.
В същото време, поради новите цели на Европейски Съюз , като защита, защита на външните граници, и вложения в цифрови технологии, или пък увеличение на средствата за проучвания, новите разноски, при равни други условия (т.е. сегашните бюджетни линии и разноски по тях остават неизменни) ще усилят разноските с 10% .
Например, чака се препоръчаните средствата за защита на границите, които към сегашния миг са избрани на четири милиарда за седем години, да набъбнат пет пъти. За защита пък ще бъдат препоръчани по един милиарда годишно. Бюджетът за външни действия, който в този момент е към осем милиарда годишно, ще надскочи 100 милиарда за идващия бюджетен интервал (тук обаче биха влизали и стратегии, които в този момент не са част от европейския бюджет).
Вероятно Европейска комисия ще предложи да се вдигне тавана на бюджета на Европейски Съюз. Сега той е стеснен до 1% от съвкупния брутен народен артикул на страните членки. Това стана след гледище на Англия през 2013 година Преди това таванът беше 1.1%. Новоангажираните средства, съгласно предлагането на Европейска комисия, обаче евентуално няма непосредствено да се влеят в бюджета на Европейски Съюз. Част от тях ще бъдат употребявани като запас. Той би могъл да се задейства като гаранция пред финансовите институции, в случай че на Брюксел още веднъж му се наложи да избавя някоя страна членка, изпаднала във финансова рецесия.
Как Европейска комисия предлага да запълни дупката?
В началото на годината комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер сподели, че " дупката " формирана поради напускането на Англия и предвижданите нови разноски би трябвало да бъде попълнена с 20% икономии в актуалните разноски и 80% свежи пари (т.е. нови вноски). Йотингер имаше поради обаче единствено някой от стратегиите, които са политически по-лесни за орязване – да вземем за пример селско стопанство и кохезионна политика, само че не и за проучвания или миграция, за които се планува в действителност повишаване на средствата.
Речник:
Кохезионна по л итика - – финансирането, което Европейски Съюз отпуска на по-бедните страни и райони (с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по-ниско от 75% от междинното за 28-те). Koхезионният фонд покрива 15 страни – всички страни, които се причислиха след 2004 година, дружно с Гърция I Португалия.
Собствени запаси – Такива са приходите от мита и данъци върху захарта, 0.3% от хармонизираната база за Данък добавена стойност, както общоприет % от брутния народен приход на всяка държавава членка за разноските, които не се покриват от другите лични запаси.
Анагажирани средства – budgetary commitments, които се превеждат по-често като " поети отговорности " (пълният термин е " бюджетни заеми за поети отговорности " ), покриват цялостната стойност на правните отговорности, които могат да бъдат подписвани през дадена финансова година. Реалните заплащания са по-ниски от уговорките.
Преведено на елементарен език, Европейска комисия мисли, че в настоящия бюджет на Европейски Съюз би трябвало да се създадат икономии от порядъка на 8.5 милиарда евро годишно (ако се употребява като основа годишния бюджет на Европейски Съюз за 2015 г.), т.е. към 6%. Увеличението на вноските на страните членки пък ще би трябвало да бъде към 14 милиарда евро. или към 10%. По този метод ще бъда открити средства, както за попълване на дупката от напускането на Англия, по този начин и за новите цели на Европейски Съюз.
Ако изчезналите пари би трябвало да бъдат открити единствено посредством стесняване на сегашното финансиране, то общата селскостопанска и кохезионната политика би трябвало да бъдат орязани със 30%, както сподели един от създадените от Европейска комисия при започване на годината сюжети.
1. С орязване
От изтеклата информация (интервю на Йотингер за Politico) може да се заключи, че общата селскостопанска политика, която в този момент образува към 38% от бюджета на Европейски Съюз, ще бъде свита с 6% (т.е. с 3.4 милиарда годишно, в случай че за база се употребява бюджетът на Европейски Съюз за 2016 г.). Идеята е дотациите да бъдат непропорционално орязани, тъй че главно да бъдат наранени огромните фермери, като дребните бъдат по-малко ударени. В изтеклия проекто правилник се оферират две благоприятни условия. Или да се наложи таван от 60 хиляди евро, които една плантация може да получава, или да се лимитират заплащанията за огромните фермери за сметка на дребните. Последното предложение обаче постоянно се повтаря в разискванията за предходните два многогодишни бюджета на Европейски Съюз, само че до момента не се е случило.
Средствата в кохезионната политика евентуално няма да бъдат орязани фрапантно. В същото време обаче се чака да се усили % за самоучастие на страните членки. Сега този дял е към 16%, което кара повече страни членки да търсят потребление на предоставения им запас непременно, което води до поредност от безсмислени планове. Според разнообразни оферти Европейска комисия може да предложи личното присъединяване на страните членки да нарасне до 30%. Част от изгубеното финансиране ще би трябвало да се откри посредством потреблението на финансови принадлежности по сходство на така наречен " План Юнкер ", който обезпечава гаранции за външно финансиране.
2. С нови източници на финансиране
За да попълни бюджета Европейска комисия има и няколко ексцентрични оферти за нови източници на доходи, само че към този момент не е ясно дали те ще са част от предлагането за бюджета за интервала 2021-2027 година Има възможност те да бъдат оставени като опция за набиране на средства, в случай че страните членки откажат да покачат вноските си. Това би било пожеланото решение за Европейска комисия, която от дълго време упорства да има по-голяма финансова автономия.
Първото е облагата на Европейската централна банка да се влива в европейския бюджет. В момента тя се изплаща на финансовите министерства на страните членки. Това би донесло над 52 милиарда евро за бюджета за интервал от седем години.
Второто е за основаването на нови " лични запаси ", жаргона за приходите, които не зависят от вноските на страните членки (като да вземем за пример митата върху вноса).
Европейска комисия евентуално ще предложи основаването на специфичен налог върху пластмасите, както и приходите от търговията с права за излъчвания на CO2 да влизат в европейския бюджет. Идеята се промотира изключително интензивно от комисаря по бюджета Йотингер.
Последното би било изключително мъчително за България, защото тя употребява тези средства, с цел да понижи резултата от високите преференциални цени на ВЕИ върху крайните цени на електрическата енергия.
По-стандартно решение за намиране на някой изчезнал милиард е концепцията да се промени % на средствата, който страните членки имат право да задържат поради това че имат разноски за събиране на митата при импорт от трети страни. Сега те имат право да задържат 20% тях.
3. С повече санкции
Вероятно Европейска комисия ще предложи и повече ограничения против неправилното потребление на европейските средства. Досега бяха предлагани доста хрумвания – от финансови санкции за страните, които отхвърлят да одобряват бежанци, до корекции на фондовете за тези страни, които имат проблеми с върховенството на закона и базовите демократични полезности.
Конкретните оферти няма да станат ясни на следващия ден, само че по всичко проличава, че Европейската комисия няма да стига до крайности. За сметка на това ще бъде засилен детайла на " осъществяването ". И до момента, на доктрина, Европейска комисия имаше опция да санкционира страните, които не извършват официално поети си задължения за реализиране на задачите на Европейски Съюз. Това става по така наречен " Европейски учебен срок ".
В началото на всеки програмен интервал страните членки одобряват национална стратегия за промени, която се утвърждава от Европейска комисия. След това, по предложение на Европейска комисия Съветът на Европейски Съюз (т.е. страните членки) могат да насочат рекомендации или да санкционират страните, който не се оправят със личните си стратегии. До този миг обаче нито една страна не е била осъдена. Сега европейската администрация евентуално ще предложи страните, които имат проблеми с върховенството а закона да бъдат наказвани финансово, така както е могат да подсигуряват вярното потребление на европейските фондове.
В същото време, Европейска комисия се чака да предложи повече средства за страните, които одобряват най-вече бежанци – Италия, Гърция, Испания, Франция и Германия, като по този метод индиректно накаже Унгария и Полша, които са твърдо срещу.
Кой е за и срещу?
Засега пет страни – Холандия, Швеция, Дания, Финландия и Австрия, твърдо декларират, че са против увеличение на вноските, които страните членки вършат в бюджета.
Франция, Германия, Италия, Испания, както и централно и източноевропейските страни са за увеличение на вноските. България публично не е заемала позиция поради актуалното си председателство на Съвета на Европейски Съюз, само че е ясно че поддържа концепцията.
България се причисли и към другите източноевропейски страни, които са съперници на основаването на механизъм за финансови наказания за страните, които имат проблеми с върховенството на закона.
Брюксел тормози Източна Европа с проект да пресмята по нов метод кохезионните фондове
от Дневник,30 апр 2018
Врагът от вътрешната страна: Защо Централна Европа провокира Европейски Съюз
от Дневник,28 апр 2018
Дайте ни още 100 милиарда
Европейската комисия желае нарастване на многогодишния бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021-2027
9 яну 2018 - Средствата от идващия бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година по селскостопанската и кохезионната политики ще бъдат понижени, само че не фрапантно.
- По-големи промени може да се чакат в тях, както да вземем за пример въвеждане на обвръзка сред спазването на върховенството на закона и европейските фондове, както и понижаване на дотациите за огромните фермери.
На всеки седем години, вместо клуб на страни, които проповядват полезностите на демокрацията, солидарността и битката с международните неправди, Европейският съюз се трансформира в гръмък базар. Причината – разискванията на многогодишния бюджет на евросъюза. За близо година дипломатите от страните членки, чиновниците на европейските институции и европейските депутати стартират да наподобяват повече на търговците в храма, които спорят коя страна какъв брой тъкмо евро да даде за бюджета, която да изгуби и по какъв начин това всичко това да се покрие с благовидни предлози.
Процесът започва публично на следващия ден, когато Европейската комисия ще предложи плана си бюджет за интервала 2021-2027 година
Очаква се през идната година разискванията да бъдат изключително брутални. От една страна Европейски Съюз за първи път от 20 години е изправен пред толкоз фундаментална смяна на бюджета си. В началото на сегашния век страните членки трябваше да намерят пари за новите страни членки на Европейски Съюз, само че тогава мъчителните ограничения се одобряваха по-лесно на фона на всеобщия възторг. Сега, с изключение на напускането на Англия, за неприятното въодушевление на договарящите ще допринесат разногласията сред Изтока и Запада за това кой и за какво би трябвало да дава пари в европейския бюджет
Какво ще се случва?
- На втори май Европейската комисия ще показа единствено част от проекто предлагането си са многогодишния бюджет на Европейски Съюз. Комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер ще презентира общия размер на бюджета за интервала 2021-2017 година, плануваните средства по обособените глави (например " Интелигентен и приобщаващ растеж), както и предлагането за приходите по личните запаси на Европейски Съюз (виж речник). Утре ще стане ясна общата картина на бюджета, по която могат да се вършат приблизителни догатки за резултата им върху обособените страни членки.
- Числата в предлагането на Европейска комисия евентуално няма да бъдат известни до последния миг. Досега националните представителства в Брюксел към момента не са получили крайният вид на предлагането, въпреки че обособени елементи от него към този момент изтекоха. При представянето на бюджета през 2013 година Европейска комисия е променяла числата до последния миг.
- Конкретните суми по кохезионната или селскостопанската политика(т.нар. Секторни предложения) ще бъдат показани на 29 май. Тогава ще се знае с акуратност какъв брой пари се чака да получи България по тях.
- На 6 и 12 юни ще бъдат показани и секторните оферти в региона на защитата, миграцията, проучванията, граничната защита, политиката по добросъседството, проучванията, Европейска фонд за стратегически вложения.
- След предлагането на Европейска комисия проекто бюджета стартира да се разисква от страните членки. Окончателният му вид, който може да е много друг от предлагането на Европейска комисия, се приема взаимно от страните членки и Европейския парламент. България, като ръководител на Съвета на Европейски Съюз, ще води първите съвещания по бюджета на страните членки.
- Европейска комисия се надява новия дълголетен бюджет да бъде утвърден преди изборите за Европейски парламент през май 2019 година Вероятността това да се случи тогава обаче е дребна.
Как се изкопа 20 милиардната дупка?
Със сигурност, поради напускането на Англия, която е чист вносител в бюджета на Европейски Съюз (т.е. дава повече пари, в сравнение с получава), приходите в европейският бюджет ще спаднат. През 2016 общата вноска на Лондон е била 16.621 милиарда евро (включително личните запаси на ЕС), което съставлява 12.1% от общите доходи на европейския бюджет.
Чисто страната (като се приспаднат получените от Англия европейски фондове и финансирания) обаче е внесла 6.272 милиарда евро, т.е. това са средствата, които би трябвало да бъдат обезщетени. Представени по този метод, сумите не наподобяват толкоз трагични.
В същото време, поради новите цели на Европейски Съюз , като защита, защита на външните граници, и вложения в цифрови технологии, или пък увеличение на средствата за проучвания, новите разноски, при равни други условия (т.е. сегашните бюджетни линии и разноски по тях остават неизменни) ще усилят разноските с 10% .
Например, чака се препоръчаните средствата за защита на границите, които към сегашния миг са избрани на четири милиарда за седем години, да набъбнат пет пъти. За защита пък ще бъдат препоръчани по един милиарда годишно. Бюджетът за външни действия, който в този момент е към осем милиарда годишно, ще надскочи 100 милиарда за идващия бюджетен интервал (тук обаче биха влизали и стратегии, които в този момент не са част от европейския бюджет).
Вероятно Европейска комисия ще предложи да се вдигне тавана на бюджета на Европейски Съюз. Сега той е стеснен до 1% от съвкупния брутен народен артикул на страните членки. Това стана след гледище на Англия през 2013 година Преди това таванът беше 1.1%. Новоангажираните средства, съгласно предлагането на Европейска комисия, обаче евентуално няма непосредствено да се влеят в бюджета на Европейски Съюз. Част от тях ще бъдат употребявани като запас. Той би могъл да се задейства като гаранция пред финансовите институции, в случай че на Брюксел още веднъж му се наложи да избавя някоя страна членка, изпаднала във финансова рецесия.
Как Европейска комисия предлага да запълни дупката?
В началото на годината комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер сподели, че " дупката " формирана поради напускането на Англия и предвижданите нови разноски би трябвало да бъде попълнена с 20% икономии в актуалните разноски и 80% свежи пари (т.е. нови вноски). Йотингер имаше поради обаче единствено някой от стратегиите, които са политически по-лесни за орязване – да вземем за пример селско стопанство и кохезионна политика, само че не и за проучвания или миграция, за които се планува в действителност повишаване на средствата.
Речник:
Кохезионна по л итика - – финансирането, което Европейски Съюз отпуска на по-бедните страни и райони (с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по-ниско от 75% от междинното за 28-те). Koхезионният фонд покрива 15 страни – всички страни, които се причислиха след 2004 година, дружно с Гърция I Португалия.
Собствени запаси – Такива са приходите от мита и данъци върху захарта, 0.3% от хармонизираната база за Данък добавена стойност, както общоприет % от брутния народен приход на всяка държавава членка за разноските, които не се покриват от другите лични запаси.
Анагажирани средства – budgetary commitments, които се превеждат по-често като " поети отговорности " (пълният термин е " бюджетни заеми за поети отговорности " ), покриват цялостната стойност на правните отговорности, които могат да бъдат подписвани през дадена финансова година. Реалните заплащания са по-ниски от уговорките.
Преведено на елементарен език, Европейска комисия мисли, че в настоящия бюджет на Европейски Съюз би трябвало да се създадат икономии от порядъка на 8.5 милиарда евро годишно (ако се употребява като основа годишния бюджет на Европейски Съюз за 2015 г.), т.е. към 6%. Увеличението на вноските на страните членки пък ще би трябвало да бъде към 14 милиарда евро. или към 10%. По този метод ще бъда открити средства, както за попълване на дупката от напускането на Англия, по този начин и за новите цели на Европейски Съюз.
Ако изчезналите пари би трябвало да бъдат открити единствено посредством стесняване на сегашното финансиране, то общата селскостопанска и кохезионната политика би трябвало да бъдат орязани със 30%, както сподели един от създадените от Европейска комисия при започване на годината сюжети.
1. С орязване
От изтеклата информация (интервю на Йотингер за Politico) може да се заключи, че общата селскостопанска политика, която в този момент образува към 38% от бюджета на Европейски Съюз, ще бъде свита с 6% (т.е. с 3.4 милиарда годишно, в случай че за база се употребява бюджетът на Европейски Съюз за 2016 г.). Идеята е дотациите да бъдат непропорционално орязани, тъй че главно да бъдат наранени огромните фермери, като дребните бъдат по-малко ударени. В изтеклия проекто правилник се оферират две благоприятни условия. Или да се наложи таван от 60 хиляди евро, които една плантация може да получава, или да се лимитират заплащанията за огромните фермери за сметка на дребните. Последното предложение обаче постоянно се повтаря в разискванията за предходните два многогодишни бюджета на Европейски Съюз, само че до момента не се е случило.
Средствата в кохезионната политика евентуално няма да бъдат орязани фрапантно. В същото време обаче се чака да се усили % за самоучастие на страните членки. Сега този дял е към 16%, което кара повече страни членки да търсят потребление на предоставения им запас непременно, което води до поредност от безсмислени планове. Според разнообразни оферти Европейска комисия може да предложи личното присъединяване на страните членки да нарасне до 30%. Част от изгубеното финансиране ще би трябвало да се откри посредством потреблението на финансови принадлежности по сходство на така наречен " План Юнкер ", който обезпечава гаранции за външно финансиране.
2. С нови източници на финансиране
За да попълни бюджета Европейска комисия има и няколко ексцентрични оферти за нови източници на доходи, само че към този момент не е ясно дали те ще са част от предлагането за бюджета за интервала 2021-2027 година Има възможност те да бъдат оставени като опция за набиране на средства, в случай че страните членки откажат да покачат вноските си. Това би било пожеланото решение за Европейска комисия, която от дълго време упорства да има по-голяма финансова автономия.
Първото е облагата на Европейската централна банка да се влива в европейския бюджет. В момента тя се изплаща на финансовите министерства на страните членки. Това би донесло над 52 милиарда евро за бюджета за интервал от седем години.
Второто е за основаването на нови " лични запаси ", жаргона за приходите, които не зависят от вноските на страните членки (като да вземем за пример митата върху вноса).
Европейска комисия евентуално ще предложи основаването на специфичен налог върху пластмасите, както и приходите от търговията с права за излъчвания на CO2 да влизат в европейския бюджет. Идеята се промотира изключително интензивно от комисаря по бюджета Йотингер.
Последното би било изключително мъчително за България, защото тя употребява тези средства, с цел да понижи резултата от високите преференциални цени на ВЕИ върху крайните цени на електрическата енергия.
По-стандартно решение за намиране на някой изчезнал милиард е концепцията да се промени % на средствата, който страните членки имат право да задържат поради това че имат разноски за събиране на митата при импорт от трети страни. Сега те имат право да задържат 20% тях.
3. С повече санкции
Вероятно Европейска комисия ще предложи и повече ограничения против неправилното потребление на европейските средства. Досега бяха предлагани доста хрумвания – от финансови санкции за страните, които отхвърлят да одобряват бежанци, до корекции на фондовете за тези страни, които имат проблеми с върховенството на закона и базовите демократични полезности.
Конкретните оферти няма да станат ясни на следващия ден, само че по всичко проличава, че Европейската комисия няма да стига до крайности. За сметка на това ще бъде засилен детайла на " осъществяването ". И до момента, на доктрина, Европейска комисия имаше опция да санкционира страните, които не извършват официално поети си задължения за реализиране на задачите на Европейски Съюз. Това става по така наречен " Европейски учебен срок ".
В началото на всеки програмен интервал страните членки одобряват национална стратегия за промени, която се утвърждава от Европейска комисия. След това, по предложение на Европейска комисия Съветът на Европейски Съюз (т.е. страните членки) могат да насочат рекомендации или да санкционират страните, който не се оправят със личните си стратегии. До този миг обаче нито една страна не е била осъдена. Сега европейската администрация евентуално ще предложи страните, които имат проблеми с върховенството а закона да бъдат наказвани финансово, така както е могат да подсигуряват вярното потребление на европейските фондове.
В същото време, Европейска комисия се чака да предложи повече средства за страните, които одобряват най-вече бежанци – Италия, Гърция, Испания, Франция и Германия, като по този метод индиректно накаже Унгария и Полша, които са твърдо срещу.
Кой е за и срещу?
Засега пет страни – Холандия, Швеция, Дания, Финландия и Австрия, твърдо декларират, че са против увеличение на вноските, които страните членки вършат в бюджета.
Франция, Германия, Италия, Испания, както и централно и източноевропейските страни са за увеличение на вноските. България публично не е заемала позиция поради актуалното си председателство на Съвета на Европейски Съюз, само че е ясно че поддържа концепцията.
България се причисли и към другите източноевропейски страни, които са съперници на основаването на механизъм за финансови наказания за страните, които имат проблеми с върховенството на закона.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ