Мнения Daily - Тежко им на свободните хора в Турция
© Goran Tomasevic Няма да е елементарно и на България като комшия на Ердоган. Още по тематиката
Мнения Daily: АЕЦ " Белене " би трябвало да остане като монумент на нелепостта
И още: Да освободим свободните специалности
24 юни 2018
Мнения Daily - Вотът на съмнение за сигурността е реплика
И още: Да сменяем ли шоколада " Милка " с " Пенка " ; В Българска социалистическа партия няма нищо ляво
21 юни 2018 Ердоган Reloaded
Тежко им на свободните хора в Турция
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Властници като Ердоган не си отиват с избори. За това, което е Турция през днешния ден отговорност носи освен Ердоган и неговата партия. Отговорни са съдружниците на Турция в НАТО и в Европа, които помогнаха на Ердоган да демонтира системата на светско републиканско ръководство - тъй като... не била демократична.
Турция бе първата страна, в която политическият ислям получи мощна западна поддръжка, с цел да построи " демократична " система на ръководство. Последва вторият опит - поддръжката за " Арабската пролет " и " умерения ислям " в Близкия изток. Отново - с цел да построи " демократична " система.
Слава Богу, в Египет военачалник Сиси не се оказа задоволително демократичен и либерален. Но в Турция Ердоган тържествува за следващ път.
Мислите и очакванията ми са с всички същински демократични и свободни хора на Турция. На тях няма да им бъде леко. На нас като комшия на Турция също няма да ни е леко.
----- Европейски Съюз тотално загърбват човешките права на бежанците.
Миграция
Меркел ще вие като дяснопопулистките вълци
От коментар на Барбара Везел за " Дойче Веле "
Фотограф: Pool
Може ли Меркел да показа пред съдружния си сътрудник Хорст Зеехофер някакво решение за това по какъв начин бежанците да бъдат връщани назад в Италия? Не, не може. Не един и двама европейски водачи обявиха след вчерашните (24.6) диалози в Брюксел, че задачата на срещата не е била да избавят Меркел. Но те на драго сърце се възползваха от опцията да извършат десен завой в миграционната политика.
Безкрайните приказки за по-добра отбрана на европейските външни граници от дълго време към този момент са непрекъснат детайл в дебата за миграцията. Но дребното сухоземни граници на Европейски Съюз в южна посока в действителност от дълго време към този момент са задоволително добре подсигурени.ЕК желае там да има 10 хиляди гранични чиновници, с цел да сътвори усещането, че Европа се охранява добре.
В реалност обаче става дума за напълно друг проблем: За затварянето на морския маршрут през Средиземно море. Италия към този момент моли към други страни, и най-много към Франция, да изпратят свои патрулни катери в региона. А президентът Макрон кардинално поддържа италианското държавно управление, което разгласи, че към този момент няма желание да избавя бежанци пред крайбрежията на Либия.
Правилата на морското и интернационалното право очевидно към този момент не вълнуват никого, а австрийският канцлер Себастиян Курц е просто очарован от френската самодейност. Дори и при най-хубаво предпочитание няма по какъв начин Либия да бъде считана за " сигурен кей ", само че това очевидно не интересува към този момент никого. А парите, които ще бъдат отпуснати на Либия, с цел да можела тя сякаш да се грижи за бежанците - ще потънат в джобовете на разните локални милиции.
Плановете за бежански центрове отвън Европейски Съюз, да вземем за пример в Албания или някъде в Северна Африка, сега се разискват към момента дискретно. Ставало дума за двустранни, или в най-хубавия случай, многостранни съглашения сред обособени страни. Но е ясно, че европейците имат голямото предпочитание да се отърват от отхвърлените претенденти за леговище точно по този метод, откакто рядко им се удава да ги върнат назад в родните им страни.
Френският президент държи гръмки речи за европейските полезности, само че е в първата редица на тези, които отхвърлят да ги зачитат. Стотици хиляди мигранти сега са блокирани в Либия. Да бъдат оставени всичките тези хора в ръцете на бруталните либийски милиции е освен нечовешко, само че и евентуално незаконно. Тук изцяло се пренебрегват страданията и аргументите, които карат мигрантите да бягат. За тях се приказва към този момент не като за хора, а като за нежелани пришълци, които италианският вътрешен министър Матео Салвини назовава " месо " или " стока ", без това да провокира изключително отвращение.
Страхът от тази нова популистка ос е толкоз огромен, че болшинството от страни в Европейски Съюз са подготвени изцяло да загърбят човешките права на мигрантите и бежанците. А на канцлерката Меркел няма да ѝ остане нищо друго, с изключение на да вие дружно с вълците, в случай че желае да избави личната си кожа.
---------- Т.нар. " троянски коне на Москва " в Европейски Съюз й продават въздух.
Геополитика
Реши ли Западът да не помни за съветското навлизане в Украйна
От коментар на Лилия Шевцова за " Радио Свобода ". Преводът е на " Клуб Z ".
Фотограф: Shamil Zhumatov
Владимир Путин се върна на световната авансцена. Западът е подготвен да приказва с него. Дори някои от западните водачи, шокирани от хулиганския обсег на Доналд Тръмп, намират Путин за по-приемлив събеседник. Но значи ли готовността на Запада за разговор с Москва, че демократичните демокрации са не запомнили кое провокира борбата им с Русия? Накратко – решил ли е Западът да не помни за Украйна и за съветската експанзия против тази страна?Ако се съди по последните изявления на Путин, той се надява, че демократичните демокрации са се уморили да враждуват с Русия.
Да не би скорошните визити при съветския президент на Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Нарендра Моди, западното наличие на икономическия конгрес в Санкт Петербург, угодническата усмивка на австрийския канцлер, уверенията в дружба от унгарския и италианския министър председател, обятията на българския министър председател и чешкия президент, а също и растежът в комерсиалния продан сред Русия и Европа – да не би всичко това да не значи поврат в връзките Още повече, че Тръмп тласка Европа в обятията на Кремъл и с комерсиалната война със личните му съдружници, и с отхвърли от нуклеарната договорка с Иран, и с битката си против " Северен поток 2 ", с която ядосва Берлин.
Но да не бързаме. Готовността на Запада за разговор с Москва не значи оттегляне. Унгарският министър председател Виктор Орбан и чешкият президент Милош Земан от дълго време си дружат с Путин, получават от Русия значително дивиденти, допустимо е - и персонални. Но все пак Унгария и Чехия вземат участие в глобите против Русия.
Тръмп може рабски да приканва за връщането на Русия в Г-7 и да назовава Крим съветски, тъй като там се говорел съветски език (!), само че неговата администрация основава хигиеничен кордон против Русия. Американският хайлайф се консолидира на антируска основа. Макрон може да прави похвали на Путин, а Меркел кокетно да приема рози от него. Но и двамата удостоверяват за неразбиращите: Европа няма да смъкна от Русия глобите, до момента в който няма напредък в осъществяването на Минските съглашения за Украйна.
Западните държавни управления могат да си затварят очите за нарушавания на санкционния режим, в полза на техните си компании. Но да се надяваме, че това са " другари на Русия ", би било неразумно. " Приятелите " ще се възползват от изолацията на Русия, с цел да ѝ продават въздух, както прави Орбан. Но да чакаме ли " приятелите " да изискат анулация на глобите против Русия? Това няма да стане. Германия и Франция не стопират да повтарят на Москва и нейните " троянски коне " в европейския лагер: Няма да свалим глобите и няма да ви пуснем в нашия клуб, до момента в който Русия не си тръгне от Украйна.
Русия се препъна в Украйна. Бягството на Украйна се трансформира за Русия в удар по властта, която приема за своя задача възобновяване на имперската мощност. Тъжната подигравка е в това, че в устрема си да запази Държавата, със своя " украински метод " Кремъл нанесе пагубен удар по същата тази Държава.
Мнения Daily: АЕЦ " Белене " би трябвало да остане като монумент на нелепостта
И още: Да освободим свободните специалности
24 юни 2018
Мнения Daily - Вотът на съмнение за сигурността е реплика
И още: Да сменяем ли шоколада " Милка " с " Пенка " ; В Българска социалистическа партия няма нищо ляво
21 юни 2018 Ердоган Reloaded
Тежко им на свободните хора в Турция
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Властници като Ердоган не си отиват с избори. За това, което е Турция през днешния ден отговорност носи освен Ердоган и неговата партия. Отговорни са съдружниците на Турция в НАТО и в Европа, които помогнаха на Ердоган да демонтира системата на светско републиканско ръководство - тъй като... не била демократична.
Турция бе първата страна, в която политическият ислям получи мощна западна поддръжка, с цел да построи " демократична " система на ръководство. Последва вторият опит - поддръжката за " Арабската пролет " и " умерения ислям " в Близкия изток. Отново - с цел да построи " демократична " система.
Слава Богу, в Египет военачалник Сиси не се оказа задоволително демократичен и либерален. Но в Турция Ердоган тържествува за следващ път.
Мислите и очакванията ми са с всички същински демократични и свободни хора на Турция. На тях няма да им бъде леко. На нас като комшия на Турция също няма да ни е леко.
----- Европейски Съюз тотално загърбват човешките права на бежанците.
Миграция
Меркел ще вие като дяснопопулистките вълци
От коментар на Барбара Везел за " Дойче Веле "
Фотограф: Pool
Може ли Меркел да показа пред съдружния си сътрудник Хорст Зеехофер някакво решение за това по какъв начин бежанците да бъдат връщани назад в Италия? Не, не може. Не един и двама европейски водачи обявиха след вчерашните (24.6) диалози в Брюксел, че задачата на срещата не е била да избавят Меркел. Но те на драго сърце се възползваха от опцията да извършат десен завой в миграционната политика.
Безкрайните приказки за по-добра отбрана на европейските външни граници от дълго време към този момент са непрекъснат детайл в дебата за миграцията. Но дребното сухоземни граници на Европейски Съюз в южна посока в действителност от дълго време към този момент са задоволително добре подсигурени.ЕК желае там да има 10 хиляди гранични чиновници, с цел да сътвори усещането, че Европа се охранява добре.
В реалност обаче става дума за напълно друг проблем: За затварянето на морския маршрут през Средиземно море. Италия към този момент моли към други страни, и най-много към Франция, да изпратят свои патрулни катери в региона. А президентът Макрон кардинално поддържа италианското държавно управление, което разгласи, че към този момент няма желание да избавя бежанци пред крайбрежията на Либия.
Правилата на морското и интернационалното право очевидно към този момент не вълнуват никого, а австрийският канцлер Себастиян Курц е просто очарован от френската самодейност. Дори и при най-хубаво предпочитание няма по какъв начин Либия да бъде считана за " сигурен кей ", само че това очевидно не интересува към този момент никого. А парите, които ще бъдат отпуснати на Либия, с цел да можела тя сякаш да се грижи за бежанците - ще потънат в джобовете на разните локални милиции.
Плановете за бежански центрове отвън Европейски Съюз, да вземем за пример в Албания или някъде в Северна Африка, сега се разискват към момента дискретно. Ставало дума за двустранни, или в най-хубавия случай, многостранни съглашения сред обособени страни. Но е ясно, че европейците имат голямото предпочитание да се отърват от отхвърлените претенденти за леговище точно по този метод, откакто рядко им се удава да ги върнат назад в родните им страни.
Френският президент държи гръмки речи за европейските полезности, само че е в първата редица на тези, които отхвърлят да ги зачитат. Стотици хиляди мигранти сега са блокирани в Либия. Да бъдат оставени всичките тези хора в ръцете на бруталните либийски милиции е освен нечовешко, само че и евентуално незаконно. Тук изцяло се пренебрегват страданията и аргументите, които карат мигрантите да бягат. За тях се приказва към този момент не като за хора, а като за нежелани пришълци, които италианският вътрешен министър Матео Салвини назовава " месо " или " стока ", без това да провокира изключително отвращение.
Страхът от тази нова популистка ос е толкоз огромен, че болшинството от страни в Европейски Съюз са подготвени изцяло да загърбят човешките права на мигрантите и бежанците. А на канцлерката Меркел няма да ѝ остане нищо друго, с изключение на да вие дружно с вълците, в случай че желае да избави личната си кожа.
---------- Т.нар. " троянски коне на Москва " в Европейски Съюз й продават въздух.
Геополитика
Реши ли Западът да не помни за съветското навлизане в Украйна
От коментар на Лилия Шевцова за " Радио Свобода ". Преводът е на " Клуб Z ".
Фотограф: Shamil Zhumatov
Владимир Путин се върна на световната авансцена. Западът е подготвен да приказва с него. Дори някои от западните водачи, шокирани от хулиганския обсег на Доналд Тръмп, намират Путин за по-приемлив събеседник. Но значи ли готовността на Запада за разговор с Москва, че демократичните демокрации са не запомнили кое провокира борбата им с Русия? Накратко – решил ли е Западът да не помни за Украйна и за съветската експанзия против тази страна?Ако се съди по последните изявления на Путин, той се надява, че демократичните демокрации са се уморили да враждуват с Русия.
Да не би скорошните визити при съветския президент на Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Нарендра Моди, западното наличие на икономическия конгрес в Санкт Петербург, угодническата усмивка на австрийския канцлер, уверенията в дружба от унгарския и италианския министър председател, обятията на българския министър председател и чешкия президент, а също и растежът в комерсиалния продан сред Русия и Европа – да не би всичко това да не значи поврат в връзките Още повече, че Тръмп тласка Европа в обятията на Кремъл и с комерсиалната война със личните му съдружници, и с отхвърли от нуклеарната договорка с Иран, и с битката си против " Северен поток 2 ", с която ядосва Берлин.
Но да не бързаме. Готовността на Запада за разговор с Москва не значи оттегляне. Унгарският министър председател Виктор Орбан и чешкият президент Милош Земан от дълго време си дружат с Путин, получават от Русия значително дивиденти, допустимо е - и персонални. Но все пак Унгария и Чехия вземат участие в глобите против Русия.
Тръмп може рабски да приканва за връщането на Русия в Г-7 и да назовава Крим съветски, тъй като там се говорел съветски език (!), само че неговата администрация основава хигиеничен кордон против Русия. Американският хайлайф се консолидира на антируска основа. Макрон може да прави похвали на Путин, а Меркел кокетно да приема рози от него. Но и двамата удостоверяват за неразбиращите: Европа няма да смъкна от Русия глобите, до момента в който няма напредък в осъществяването на Минските съглашения за Украйна.
Западните държавни управления могат да си затварят очите за нарушавания на санкционния режим, в полза на техните си компании. Но да се надяваме, че това са " другари на Русия ", би било неразумно. " Приятелите " ще се възползват от изолацията на Русия, с цел да ѝ продават въздух, както прави Орбан. Но да чакаме ли " приятелите " да изискат анулация на глобите против Русия? Това няма да стане. Германия и Франция не стопират да повтарят на Москва и нейните " троянски коне " в европейския лагер: Няма да свалим глобите и няма да ви пуснем в нашия клуб, до момента в който Русия не си тръгне от Украйна.
Русия се препъна в Украйна. Бягството на Украйна се трансформира за Русия в удар по властта, която приема за своя задача възобновяване на имперската мощност. Тъжната подигравка е в това, че в устрема си да запази Държавата, със своя " украински метод " Кремъл нанесе пагубен удар по същата тази Държава.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ