Българите все още предпочитат демокрацията, но подкрепата за нея пада
© Георги Кожухаров За изследването
За отчета са употребявани данни от национално представително изследване на публичното мнение, извършено през април 2018 година. Проучването е осъществено от екип на Институт Отворено общество – София и е финансирано със лични средства на фондацията. От планувани 1200 изявленията са осъществени 1174.Демокрацията в България се употребява със забележителна социална поддръжка, като максимален дял от жителите (45%) са съгласни, че тя е най-хубавата форма на ръководство за страната, а преобладаващата част от интервюираните показват единствено демократични страни като образци за положително ръководство: Германия, Англия и Швейцария са челната тройка на непознатите страни, които съгласно жителите могат да служат като модел за промяна на българските институции. Това е един от главните резултати от национално представително проучване, осъществено от Институт Отворено общество – София напролет на 2018 година и оповестени в отчет " Демокрация и гражданско присъединяване. Обществените настройки към демокрацията, върховенството на правото и главните права на индивида през 2018 г ". Изследването се организира за трети път и наблюдава трендовете в публичните настройки към три от главните полезности на Европейски Съюз: народна власт, господство на правото и отбрана на човешките права.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Лошата вест е обаче, че съгласно проучването поддръжката за демокрацията последователно ерозира. През 2018 година делът на съгласните с изказванието, че демокрацията е най-хубавата форма за държавно ръководство за България понижава със 7% по отношение на 2015 година
Редом с това интервюираните дават трайно негативни оценки за успеваемостта на държавното управление при разрешаване на главните национални проблеми. Традиционно ниско е доверието в институциите, като Народното събрание и политическите партии се употребяват с голямо съмнение. Преобладава и убедеността, че политическият и административният хайлайф се образуват с връзки, а не по заслуги.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Слабо гражданско присъединяване
Притеснително едва гражданско присъединяване в ръководството записва проучването. Огромната част от интервюираните не членуват в никакви организации, единствено 4% членуват в политически партии, а единствено 2% – в профсъюзи. Все отново дълготрайно се следи усъвършенстване, въпреки и доста едва изразено. Все отново от 2002 г насам участието в клубове нараства, от ден на ден хора са склонни да се обръщат към институциите, с цел да търсят решение на проблемите си и да стачкуват при положение на неприятно ръководство.
Като цяло измежду жителите има необятно публикувани и трайно открити настройки, че техните съществени цивилен права са предпазени и забележителна част от интервюираните демонстрират убеденост, че могат умерено да упражняват гражданските си права, и не се опасяват от репресии от страна на правоохранителните органи. Сред работещите обаче се вижда известна накърнимост – всеки пети счита, че може да загуби работата си, в случай че взе участие в митинг или в случай че подлага на критика обществено държавното управление, сочи проучването.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Дискриминация
Що се отнася до правата на малцинствата обаче увереността, че те са предпазени е много по-ниска - към 64% пти над 80% в общия случай. Редом с това проучването записва трайно открити дискриминационни настройки. Анкетата демонстрира, че при равни други условия на идните през есента на 2019 година локални избори70% от интервюираните не биха дали своят вот за претендент за кмет, който е от ромски произход; 65% не биха дали своят вот за гей/лесбийка; 63% не биха дали своят вот за български жител от турски произход; 29% не биха дали своят вот за човек с увреждане и 11% не биха дали своят вот за жена.
Върховенството на правото е кризистна област
Най-остро изразено чувство за рецесия има във връзка с положението на върховенството на правото в България. Само четвърт от интервюираните са съгласни, че националното държавно управление работи в границите на закона, а публичната оценка за качеството на законодателството е извънредно ниска: едвам 22% от хората считат, че законите в страната са обективни, едвам 14% – че законите са ясни и разбираеми, и едвам 8% – че законите се ползват еднообразно за всички.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Половината от интервюираните също по този начин считат, че съдилищата не са спънка пред държавното управление да нарушава закона, т.е. считат, че съдилищата не извършват своята съществена конституционна функционалност.
За трите извършени проучвания след 2015 година последователно се усилва делът на хората, които считат, че в случай че им се наложи да стигнат до съд, по-скоро няма да получат обективен правосъден развой. През 2018 г това мнение се споделя от цели 51%.
Недоверие в медиите
Докладът на `Отворено общество " записва и рецесия на публичното доверие в малките екрани и вестниците като фактори за по-отговорно ръководство: малкия екран губи позиция като медия, на която хората се доверяват, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната. Мнозинството от хората възприемат пресата като свободна да подлагат на критика държавното управление, само че не считат, че вестниците или малките екрани ще оповестят истината по случая, в случай че върховен държавен чиновник е забъркан в закононарушение.
Без надеждна информация за работата на държавното управление обаче жителите не могат да вземат участие в процеса на взимане на решения за държавното ръководство, пишат анализаторите.
Пълния отчет може да прочетете тук. Най-важните проблеми в страната
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Въпреки по-скоро удобната икономическа обстановка данните от проучването на публичните настройки демонстрират, че бедността продължава да е водещ проблем за хората в страната - към една трета от интервюираните я дефинират като най-значим проблем. На второ място стои група от среднозначими публични проблеми като безработицата, неприятното ръководство и корупцията. Те са посочени като главен проблем от 14–18% от интервюираните, като за трите години от 2015 до 2018 година безработицата изпада от групата на най-значимите проблеми и към този момент може да се преглежда като среднозначим проблем.
Сравнително дребен дял от хората показват престъпността и неприятното опазване на здравето като най-важни публични проблеми. Некачественото обучение идва по-късно.
За отчета са употребявани данни от национално представително изследване на публичното мнение, извършено през април 2018 година. Проучването е осъществено от екип на Институт Отворено общество – София и е финансирано със лични средства на фондацията. От планувани 1200 изявленията са осъществени 1174.Демокрацията в България се употребява със забележителна социална поддръжка, като максимален дял от жителите (45%) са съгласни, че тя е най-хубавата форма на ръководство за страната, а преобладаващата част от интервюираните показват единствено демократични страни като образци за положително ръководство: Германия, Англия и Швейцария са челната тройка на непознатите страни, които съгласно жителите могат да служат като модел за промяна на българските институции. Това е един от главните резултати от национално представително проучване, осъществено от Институт Отворено общество – София напролет на 2018 година и оповестени в отчет " Демокрация и гражданско присъединяване. Обществените настройки към демокрацията, върховенството на правото и главните права на индивида през 2018 г ". Изследването се организира за трети път и наблюдава трендовете в публичните настройки към три от главните полезности на Европейски Съюз: народна власт, господство на правото и отбрана на човешките права.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Лошата вест е обаче, че съгласно проучването поддръжката за демокрацията последователно ерозира. През 2018 година делът на съгласните с изказванието, че демокрацията е най-хубавата форма за държавно ръководство за България понижава със 7% по отношение на 2015 година
Редом с това интервюираните дават трайно негативни оценки за успеваемостта на държавното управление при разрешаване на главните национални проблеми. Традиционно ниско е доверието в институциите, като Народното събрание и политическите партии се употребяват с голямо съмнение. Преобладава и убедеността, че политическият и административният хайлайф се образуват с връзки, а не по заслуги.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Слабо гражданско присъединяване
Притеснително едва гражданско присъединяване в ръководството записва проучването. Огромната част от интервюираните не членуват в никакви организации, единствено 4% членуват в политически партии, а единствено 2% – в профсъюзи. Все отново дълготрайно се следи усъвършенстване, въпреки и доста едва изразено. Все отново от 2002 г насам участието в клубове нараства, от ден на ден хора са склонни да се обръщат към институциите, с цел да търсят решение на проблемите си и да стачкуват при положение на неприятно ръководство.
Като цяло измежду жителите има необятно публикувани и трайно открити настройки, че техните съществени цивилен права са предпазени и забележителна част от интервюираните демонстрират убеденост, че могат умерено да упражняват гражданските си права, и не се опасяват от репресии от страна на правоохранителните органи. Сред работещите обаче се вижда известна накърнимост – всеки пети счита, че може да загуби работата си, в случай че взе участие в митинг или в случай че подлага на критика обществено държавното управление, сочи проучването.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Дискриминация
Що се отнася до правата на малцинствата обаче увереността, че те са предпазени е много по-ниска - към 64% пти над 80% в общия случай. Редом с това проучването записва трайно открити дискриминационни настройки. Анкетата демонстрира, че при равни други условия на идните през есента на 2019 година локални избори70% от интервюираните не биха дали своят вот за претендент за кмет, който е от ромски произход; 65% не биха дали своят вот за гей/лесбийка; 63% не биха дали своят вот за български жител от турски произход; 29% не биха дали своят вот за човек с увреждане и 11% не биха дали своят вот за жена.
Върховенството на правото е кризистна област
Най-остро изразено чувство за рецесия има във връзка с положението на върховенството на правото в България. Само четвърт от интервюираните са съгласни, че националното държавно управление работи в границите на закона, а публичната оценка за качеството на законодателството е извънредно ниска: едвам 22% от хората считат, че законите в страната са обективни, едвам 14% – че законите са ясни и разбираеми, и едвам 8% – че законите се ползват еднообразно за всички.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Половината от интервюираните също по този начин считат, че съдилищата не са спънка пред държавното управление да нарушава закона, т.е. считат, че съдилищата не извършват своята съществена конституционна функционалност.
За трите извършени проучвания след 2015 година последователно се усилва делът на хората, които считат, че в случай че им се наложи да стигнат до съд, по-скоро няма да получат обективен правосъден развой. През 2018 г това мнение се споделя от цели 51%.
Недоверие в медиите
Докладът на `Отворено общество " записва и рецесия на публичното доверие в малките екрани и вестниците като фактори за по-отговорно ръководство: малкия екран губи позиция като медия, на която хората се доверяват, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната. Мнозинството от хората възприемат пресата като свободна да подлагат на критика държавното управление, само че не считат, че вестниците или малките екрани ще оповестят истината по случая, в случай че върховен държавен чиновник е забъркан в закононарушение.
Без надеждна информация за работата на държавното управление обаче жителите не могат да вземат участие в процеса на взимане на решения за държавното ръководство, пишат анализаторите.
Пълния отчет може да прочетете тук. Най-важните проблеми в страната
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Въпреки по-скоро удобната икономическа обстановка данните от проучването на публичните настройки демонстрират, че бедността продължава да е водещ проблем за хората в страната - към една трета от интервюираните я дефинират като най-значим проблем. На второ място стои група от среднозначими публични проблеми като безработицата, неприятното ръководство и корупцията. Те са посочени като главен проблем от 14–18% от интервюираните, като за трите години от 2015 до 2018 година безработицата изпада от групата на най-значимите проблеми и към този момент може да се преглежда като среднозначим проблем.
Сравнително дребен дял от хората показват престъпността и неприятното опазване на здравето като най-важни публични проблеми. Некачественото обучение идва по-късно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ