Сокотра – невидимият остров
© Георги Кожухаров Сокотра е част от Йемен, където войната продължава от 2015 година насам. Макар на острова да не е имало безредици, спорът го е направил още по-трудно наличен и изолиран.Сокотра е като капсула на времето, съхранила растителни и скотски типове, които не се срещат другаде по света.На острова се преплитат ползите на ОАЕ и Саудитска Арабия, която има военно наличие. " Приятелю, на следващия ден заран има транспортен съд за Сокотра. " Това изречение прочитаме за първи път още преди да излетим от Дубай за Салала, Оман. Въобще не подозираме, че идващите 9 дни ще получаваме сходно известие всяка заран и товарният транспортен съд от Салала за Сокотра все няма да може да натовари каргото от чували с цимент и нас самите и да потегли за острова, до който настойчиво се стремим да стигнем.
Остров Сокотра е част от Йемен, където войната продължава от 2015 година насам. Макар на Сокотра да не е имало никакви безредици, спорът е направил острова още по-трудно наличен и изолиран. Сокотра е бленувана дестинация за доста пътешественици. Описан е още от Марко Поло, който го дефинира като мистериозно парче земя, населявано от джинове и хора с вълшебен качества, които можели да накарат острова да изчезне. Благодарение на отдалечеността си и от Африка и от Азия Сокотра се е трансформирал в капсула на времето, съхранила растителни и скотски типове, които не се срещат другаде по света.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък За да се доберем до него, минаваме през дълга връзка с посолства, локални поданици, пристанищни сътрудници и всевъзможни хора, които могат да спомагат с парченце информация. Контакт в Йемен ни предизвестява: " Задавате прекомерно доста въпроси. Това е рисково. Хората ги е боязън да приказват. Телефоните им се наблюдават. "
Тъй като ни беше обяснено от локални хора през Фейсбук, че достъпът на публицисти до острова е неразрешен, се постанова да изфабрикуваме подправено писмо от български университет, в което се представяме за антрополози, които ще организират изследователска активност и ще снимат фотографии за тази цел. А против 200 $ на човек митнически сътрудник в Салала ни обезпечава незаконен транспорт на индийски товарен транспортен съд, с който да преплаваме съвсем 400-те км от Арабско море, делящи ни от Сокотра.
Сутринта, когато след куп бюрократични разправии най-сетне стоварваме тежките си раници на дървената палуба на кораба, ни се коства, че всеки миг нещо може да се обърка. За благополучие всичко е наред и най-накрая, след осем часа очакване на позволение за отплаване от пристанището моторите на кораба стартират да боботят, а светлините на оманския бряг постепенно изчезват от погледите ни. След три нощи, прекарани в изтягане по мръсната палуба, в компанията на екипаж от 12 усмихнати и работливи индийци, островът се демонстрира на хоризонта.
Със стъпването на брега ни обкръжават група локални мъже, измежду които нашият фиксър и боец в изрядна униформа с нашивки с флага на Саудитска Арабия на раменете. Искат ни паспортите и по-късно стартират да ровят из раниците ни и да задават въпроси за всичката техника, която носим. Дрона, който знаехме, че е неразрешено да пренасяме, остава неусетен, прозорливо прикрит на дъното на раницата. След цигара време нашият сътрудник ни сподели джип, в който да се качим, и ни праща към хотела. Паспортите остават в саудитския боец.
Товарим се в колата и захващаме диалог на негоден британски с нашия водач, който ни изяснява че пристанището се управлява от Саудитска Арабия. На острова не можем да се придвижваме свободно заради няколко аргументи – няма никакъв превоз от вида на таксита и рейсове, а и да имаше, на чужденците им е неразрешено да напущат столицата Хадибу, без да са съпроводени от локален. Поради тези условия от самото начало ще бъдем придружавани от висок, смугъл мъж с огромна усмивка, който от съображения за сигурност ще назоваваме Иса.
Шофирайки, Иса ни демонстрира постройка и споделя: " Това беше постройката на администрацията, която се занимаваше с екология. Саудитците я взеха и в този момент е основната им база. Другата е по-голяма и се намира на 11-12 км на юг ".
На идващия ден, преминавайки около летището, ще разберем, че и то като пристанището е под контрола на Саудитска Арабия – саудитците вземат решение кой може да влезе и излезе от острова. Иса, наподобява, не се тормози да приказва за задграничното милитаризирано наличие на острова: " Саудитците пристигнаха и споделиха, че са тук, с цел да ни пазят. От кого да ни пазят?! От нас самите или може би от сомалийските пирати?! Казаха, че ще образоват нашите бойци. Аз знам всичко за Сокотра и не съм чул някой да е бил обучаван. " Саудитските бойци, по думите на Иса, са към 1000 души. Всички те се разхождат из града без отличителни знаци и с цивилни коли.
" Кралицата на острова "
На идната заран потегляме на север. Искаме да навестим локална жена, която живее на едно от най-живописните места на острова – лагуната Детуах. Докато пътуваме, ни прави усещане, че земята наоколо до морето и плажната линия е разчертана с ниски каменни огради. Маркираните парцели към този момент стоят празни, само че подсказват за бъдещи капиталови проекти. Минаваме около строителни обекти и няколко нови здания. Пред всички има табели с флага на Обединените арабски емирства (ОАЕ). Иса изяснява, че от емирствата от дълго време подкрепят финансово острова. Строят пътища, отворили са рибна фабрика, подаряват средства, с помощта на които болничното заведение в столицата Хадибу работи.
Пейзаж от лагуната Детуах
Фотограф: Георги Кожухаров
Оказва се, че всички семейства в столицата употребяват ток гратис, тъй като емирствата заплащат и за него. Не е изненада, че на доста от къщите се развява техният байрак. Когато приказва за икономическата поддръжка, идваща от Залива, в тона на Иса се усеща наяве утвърждение.
След към час се отбиваме по черен път, подминаваме табелата " Защитена зона " и паркираме колата на плажа, до заслон, затрупан с палмови листа. Гледката в близост е изумителна – тюркоазено синя вода и тънък бял пясък. Посреща ни стара жена с лице, покрито с жълта кърпа на цветчета. Сядаме на сянка и до момента в който отпиваме чай, дамата ни се показва като " кралицата на острова ". Нарича себе си по този начин, тъй като живее на едно от най-райските кътчета тук. Земята принадлежи на фамилията й от генерации, само че тя едвам не я изгубва в правосъден спор. След два месеца престой в пандиза съдът отсъжда в нейна изгода.
Когато я питаме дали би продала земята си на някой огромен вложител, тя размахва изрично ръце и демонстрира с жест, че по-скоро би си отрязала главата. Не утвърждава, че локалните продават земите си на саудитци и хора от ОАЕ. За държавното управление на Йемен споделя: " Слабо е, по тази причина се ръководи извън, от Саудитска Арабия и емирствата. " Смята, че въздействието което идва от континентален Йемен и " извън " е пагубно за традициите и културата на острова.
Бежанец в личната си страна
Привечер се връщаме в Хадибу. Десетките магазинчета са отворили порти. Клаксони, крясъци и голям брой мъже в поли, шляещи се безредно по улиците. Иса ни споделя, че множеството от магазините, около които минаваме, се държат от йеменци, идващи от континента. Бягат от войната и идват на Сокотра, тъй като тук е умерено.
Столицата на остров Сокотра, град Хадибу
Фотограф: Георги Кожухаров
Разказва ни за човек, съумял да избяга от една от горещите конфликтни точки в Йемен. Питаме го дали може да поговорим с него. " Може да опитаме. Не знам дали ще желае да приказва. Сигурно го е боязън ", дава отговор Иса.
Отиваме в покрайнините на града и след няколко диалога с хората в близост Иса намира къщата на Ахмед. Спираме пред вратата, до която е разпъната огромна брезентова палатка. Флагът на емирствата се вее над парцела. Чакаме в колата, до момента в който Иса изяснява на Ахмед за какво сме тук. Първоначално не желае да приказва с нас: " Какво ще ме питат? Защо? "
Иса му споделя, че сме студенти от български университет, че няма да му задаваме неуместни въпроси и в случай че не се усеща сигурен да приказва с нас, ще си отидем. Накрая йеменецът, емигрант от личната си страна, склонява на къс диалог: " Казвам се Ахмед. Избягах от Ходейда. Там милицията на хусите желае да откри надзор и се бори с държавното управление. Нямаше по какъв начин да остана там... Избягах с цялото си семейство поради сраженията. Да стигнем дотук беше доста мъчно, трябваше да преминем през територии, следени от милициите. Те не пускат хората да излязат от града. Милицията спря заплатите ни, лиши всичките ни права. Бомбардировките са всеки ден, всеки час... Благодарен съм на емирствата, тъй като когато пристигнах тук на острова, те ми помогнаха със средства, с цел да построя тази къща. Няма в никакъв случай да се върна на континента. Не се усещам в сигурност там. Ще умра тук, на този остров. За мен тук е раят. "
Преди да дойдем на острова, ни бяха предизвестили, че локалните не желаят да приказват за войната и за наличието на саудитците. Но хората споделят без терзания, че не знаят за какво саудитците са разположили военни елементи на острова. Иса, който се е родил и отраснал в планината и единствено допреди 10 години е живял в една от пещерите там, ни споделя: " На Сокотра няма проблеми, единственият проблем е, че сме част от Йемен, а там войната продължава. На всеки 5-10 години в Йемен има война. Най-добре за нас би било да се отделим, да станем независима република или нещо сходно. Само да не сме част от Йемен. А пък хората, които идват от ОАЕ и от Саудитска Арабия, споделят, че са тук, с цел да ни пазят. Откакто съм се родил, тук не е имало проблеми, не знам от кого ни пазят. На Сокотра имаме повече от 7000 души войска, които могат да ни пазят. Мисля, че не би трябвало да позволяваме непозната войска и че всички тук са същото мнение. Независимо какво се случва на Сокотра, аз ще остана тук и не желая да пребивавам на друго място. Каквото и да се случи, въпреки всичко ще мога да върша като прадедите си – да виждам кози, да доя мляко. Сега хората могат да дойдат тук със аероплан или с транспортен съд, само че ние сме следени от саудитците. Във всеки един миг могат да кажат стоп и всичко да спре. Нашият президент, нашето държавно управление са следени от Саудитска Арабия и от хората от Залива. Не мога повече нищо да кажа. " Иса преглъща и се усмихва.
Предполагаме какво ще ни отговори, само че въпреки всичко питаме Иса кое е най-ценното тук. " Мирът. Когато има мир, може да направиш всичко ", споделя той. Мечтае войната в Йемен да свърши и всичко отново да е обикновено.
Бедуин от гората с драконови дървета в долината Диксам
Фотограф: Георги Кожухаров
Селото, в което Иса е роден, е ситуирано на платото Диксам, чиито хълмове са покрити с драконови дървета. Драконовите дървета, които не се срещат другаде по света, са изобразени на герба на Сокотра и са евентуално първата асоциация на всеки, който е чувал за острова. Проучванията демонстрират, че възрастта на множеството е към 600 години и откогато се занимават с тяхното проучване, откривателите схващат, че те изчезват извънредно бързо. Не е ясно за какво дърветата умират. Някои допускат, че е поради измененията в климата, други, че е поради козите, които като същинска злина изхрупват всяка свежа зеленина на острова. Имало е няколко плана за драконовите дървета взаимно с европейски университети, само че откогато избухва войната, те са спрени.
Мъже в панталони
Вечерта още веднъж сме в Хадибу. Седнали сме с преносими компютри и телефони във фоайето на хотела, тъй като единствено там има интернет. Заговаря ни мъж в панталони. Облеклото му подсказва, че не е локален, тъй като Иса ни показа, че единствено мъжете от емирствата и Саудитска Арабия носят панталони. Мъжът ни разпитва повърхностно от кое място сме, по какъв начин сме пристигнали, къде на острова сме били и за какво сме тук. Може би преценя, че сме туристи и ни споделя, че е от Саудитска Арабия и работи за " опазването на мира " на острова. Тук е на шестмесечна задача и няма самообладание да се прибере у дома.
За времето, прекарано на острова, подобен вид инцидентни диалози ни се случват съвсем всекидневно. Мъже в панталони другарски и повърхностно желаят да прегледат фотосите, които вършим. Появяват се на пазара или изникват на плажа, а след всяка една такава среща Иса ни споделя: " Саудитци ".
На Сокотра срещаме още един чужденец. Непалец, който ни се показва като екскурзиант. На потегляне от острова го виждаме още веднъж на летището. Местни хора ни уредиха билети за полет от Сокотра, през Сейюн (континентален Йемен) до Кайро. Купуването на билетите става с пари, дадени на ръка на човек, който може да уреди място. Полетът е неточен, без избран час и на въпроса дали ще има полет тази седмица, отговорът е " иншалла ". Понякога саудитците анулират полет, без да дават пояснения, и се постанова човек да се надява на идващия.
Тези странни полети и незаконният транспорт с товарен транспортен съд са единственият метод за влизане и излизане от острова. Непалският екскурзиант ни споделя, че е желал да се свърже с нас, с цел да ни предизвести, че има хора, които са се усъмнили, че сме публицисти, а не студенти по антропология. Идвали да го разпитват, тъй като го видели да приказва с нас. Казали му, че сме задавали доста въпроси и сме снимали на публични места. Никой не е поискал да му отговори къде сме отседнали.
" Шейха " на Сокотра
Един от последните дни на острова прекарваме в фотоси високо в планината, в естествения парк Хомхил. Тук дребна вада образува избистрен вир. От него се открива панорама към цялата низина и към тюркоазените води на Арабско море. По скатовете в близост се извисяват драконови дървета и тумбестите восъчни стволове на пустинната роза. Чудим се дали сме виждали някъде по-красиво място. Докато обядваме консерви риба звук под едно дърво, Иса сочи към далечната котловина: " Вижте какъв брой доста коли! "
Долу в ниското се вижда път, лъкатушен по брега на морето. А по него в действителност се нижат десетки коли. Продължаваме да следим тази нетипична за острова преживелица. Иса изяснява: " Подкрепят " шейха ". Той през днешния ден е на острова. Събира хора в Хадибу, а след това идват тук за огромен обяд и тържество. Зарежда гратис резервоарите на всички, които са пристигнали да го поддържат. "
Разпитваме Иса какъв е този шейх. Той споделя: " Преди да стане част от Йемен, Сокотра имаше султан. Султанът в този момент живее в Оман, а синът му желае да стане новият шейх на Сокотра и да отдели острова от Йемен. Има доста пари, само че колкото и да е богат, на фона на емирствата е нищо. Повечето хора не го поддържат в действителност, само че кой ще откаже гратис гориво и обяд. "
За късото време, прекарано на острова, никой не можа да ни изясни какви тъкмо са ползите нито на ОАЕ, нито на саудитците. Може би имат вкус към естествените благосъстояния на Сокотра и скоро на брега на Арабско море ще се появят съвременни хотели, а по улиците ще засноват хиляди туристи. Може и наличието на Саудитска Арабия да е просто продължение на дейностите, които подхващат на континента, подпомагайки сваленото от хусите държавно управление на Йемен с военна мощ.
Със сигурност стратегическото географско състояние на острова играе роля. Сокотра стои на главния корабен път от и към Суецкия канал. Вниманието на ОАЕ е фокусирано освен върху острова, а и върху околните страни на африканския бряг. С пари от Залива се отварят заводи, влагат се в учебни заведения и лечебни заведения. Не е чудно, че флагът на ОАЕ се вее на доста места.
Мъж демонстрира човешки остатъци от времето, когато на острова е царял апетит
Фотограф: Георги Кожухаров
В същото време йеменското държавно управление към този момент не обезпечава финансиране за лечебните заведения на Сокотра и е закрило съвсем цялата администрации, като се изключи полицията и военните. Хората се оплакват, че няма работа, а валутата се обезценява с часове. Населението на Сокотра се изхранва по този начин, както са преживявали и предците им – основно с ориз, козе месо и риба, които са поскъпнали в пъти от началото на войната. Хората се усещат несигурни, само че са щастливи, че живеят в мир и войната не сипе снаряди над главите им, както над сънародниците им на континента. Бъдещето на острова е неразбираемо. Хората не знаят на коя страна ще са жители децата им, само че са уверени, че ще ги научат на сокотренския език и ще им предадат традициите, с които са живели прадедите им. А в случай че всичко е наред, и драконовите дървета ще не престават да са в близост.Рияд: Единствената ни цел е да пазим острова
След прибирането в България потърсихме формалното мнение на Рияд. Разговаряхме с господин Мансур Алхауити, трети секретар в посолството на Кралство Саудитска Арабия. Попитахме го какво постанова военното наличие на Саудитска Арабия на Сокотра. По думите на господин Алхауити, Саудитска Арабия е стартирала проект за възобновяване на Йемен и той стартира от Сокотра. " Президентът на Йемен Абд Рабу Мансур Хади предложения Саудитска Арабия на острова. Нашата цел е да спрем трафика на хора от Африка, както и трафика на оръжие, което отива към хусите в северната част на Йемен. Военното ни наличие на острова има за цел да пази острова от хусите и надлежно от Иран, който ги поддържа. На остров Сокотра няма военни бази на Саудитска Арабия. Има военни елементи, само че няма бази. Нашата единствена цел е да пазим острова, да продължим филантропичната си активност и вложенията в инфраструктура, учебни заведения и лечебни заведения, " изяснява господин Алхауити.
* Материалът е сбъднат благодарение на Minority Rights Group
Остров Сокотра е част от Йемен, където войната продължава от 2015 година насам. Макар на Сокотра да не е имало никакви безредици, спорът е направил острова още по-трудно наличен и изолиран. Сокотра е бленувана дестинация за доста пътешественици. Описан е още от Марко Поло, който го дефинира като мистериозно парче земя, населявано от джинове и хора с вълшебен качества, които можели да накарат острова да изчезне. Благодарение на отдалечеността си и от Африка и от Азия Сокотра се е трансформирал в капсула на времето, съхранила растителни и скотски типове, които не се срещат другаде по света.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък За да се доберем до него, минаваме през дълга връзка с посолства, локални поданици, пристанищни сътрудници и всевъзможни хора, които могат да спомагат с парченце информация. Контакт в Йемен ни предизвестява: " Задавате прекомерно доста въпроси. Това е рисково. Хората ги е боязън да приказват. Телефоните им се наблюдават. "
Тъй като ни беше обяснено от локални хора през Фейсбук, че достъпът на публицисти до острова е неразрешен, се постанова да изфабрикуваме подправено писмо от български университет, в което се представяме за антрополози, които ще организират изследователска активност и ще снимат фотографии за тази цел. А против 200 $ на човек митнически сътрудник в Салала ни обезпечава незаконен транспорт на индийски товарен транспортен съд, с който да преплаваме съвсем 400-те км от Арабско море, делящи ни от Сокотра.
Сутринта, когато след куп бюрократични разправии най-сетне стоварваме тежките си раници на дървената палуба на кораба, ни се коства, че всеки миг нещо може да се обърка. За благополучие всичко е наред и най-накрая, след осем часа очакване на позволение за отплаване от пристанището моторите на кораба стартират да боботят, а светлините на оманския бряг постепенно изчезват от погледите ни. След три нощи, прекарани в изтягане по мръсната палуба, в компанията на екипаж от 12 усмихнати и работливи индийци, островът се демонстрира на хоризонта.
Със стъпването на брега ни обкръжават група локални мъже, измежду които нашият фиксър и боец в изрядна униформа с нашивки с флага на Саудитска Арабия на раменете. Искат ни паспортите и по-късно стартират да ровят из раниците ни и да задават въпроси за всичката техника, която носим. Дрона, който знаехме, че е неразрешено да пренасяме, остава неусетен, прозорливо прикрит на дъното на раницата. След цигара време нашият сътрудник ни сподели джип, в който да се качим, и ни праща към хотела. Паспортите остават в саудитския боец.
Товарим се в колата и захващаме диалог на негоден британски с нашия водач, който ни изяснява че пристанището се управлява от Саудитска Арабия. На острова не можем да се придвижваме свободно заради няколко аргументи – няма никакъв превоз от вида на таксита и рейсове, а и да имаше, на чужденците им е неразрешено да напущат столицата Хадибу, без да са съпроводени от локален. Поради тези условия от самото начало ще бъдем придружавани от висок, смугъл мъж с огромна усмивка, който от съображения за сигурност ще назоваваме Иса.
Шофирайки, Иса ни демонстрира постройка и споделя: " Това беше постройката на администрацията, която се занимаваше с екология. Саудитците я взеха и в този момент е основната им база. Другата е по-голяма и се намира на 11-12 км на юг ".
На идващия ден, преминавайки около летището, ще разберем, че и то като пристанището е под контрола на Саудитска Арабия – саудитците вземат решение кой може да влезе и излезе от острова. Иса, наподобява, не се тормози да приказва за задграничното милитаризирано наличие на острова: " Саудитците пристигнаха и споделиха, че са тук, с цел да ни пазят. От кого да ни пазят?! От нас самите или може би от сомалийските пирати?! Казаха, че ще образоват нашите бойци. Аз знам всичко за Сокотра и не съм чул някой да е бил обучаван. " Саудитските бойци, по думите на Иса, са към 1000 души. Всички те се разхождат из града без отличителни знаци и с цивилни коли.
" Кралицата на острова "
На идната заран потегляме на север. Искаме да навестим локална жена, която живее на едно от най-живописните места на острова – лагуната Детуах. Докато пътуваме, ни прави усещане, че земята наоколо до морето и плажната линия е разчертана с ниски каменни огради. Маркираните парцели към този момент стоят празни, само че подсказват за бъдещи капиталови проекти. Минаваме около строителни обекти и няколко нови здания. Пред всички има табели с флага на Обединените арабски емирства (ОАЕ). Иса изяснява, че от емирствата от дълго време подкрепят финансово острова. Строят пътища, отворили са рибна фабрика, подаряват средства, с помощта на които болничното заведение в столицата Хадибу работи.
Пейзаж от лагуната Детуах
Фотограф: Георги Кожухаров
Оказва се, че всички семейства в столицата употребяват ток гратис, тъй като емирствата заплащат и за него. Не е изненада, че на доста от къщите се развява техният байрак. Когато приказва за икономическата поддръжка, идваща от Залива, в тона на Иса се усеща наяве утвърждение.
След към час се отбиваме по черен път, подминаваме табелата " Защитена зона " и паркираме колата на плажа, до заслон, затрупан с палмови листа. Гледката в близост е изумителна – тюркоазено синя вода и тънък бял пясък. Посреща ни стара жена с лице, покрито с жълта кърпа на цветчета. Сядаме на сянка и до момента в който отпиваме чай, дамата ни се показва като " кралицата на острова ". Нарича себе си по този начин, тъй като живее на едно от най-райските кътчета тук. Земята принадлежи на фамилията й от генерации, само че тя едвам не я изгубва в правосъден спор. След два месеца престой в пандиза съдът отсъжда в нейна изгода.
Когато я питаме дали би продала земята си на някой огромен вложител, тя размахва изрично ръце и демонстрира с жест, че по-скоро би си отрязала главата. Не утвърждава, че локалните продават земите си на саудитци и хора от ОАЕ. За държавното управление на Йемен споделя: " Слабо е, по тази причина се ръководи извън, от Саудитска Арабия и емирствата. " Смята, че въздействието което идва от континентален Йемен и " извън " е пагубно за традициите и културата на острова.
Бежанец в личната си страна
Привечер се връщаме в Хадибу. Десетките магазинчета са отворили порти. Клаксони, крясъци и голям брой мъже в поли, шляещи се безредно по улиците. Иса ни споделя, че множеството от магазините, около които минаваме, се държат от йеменци, идващи от континента. Бягат от войната и идват на Сокотра, тъй като тук е умерено.
Столицата на остров Сокотра, град Хадибу
Фотограф: Георги Кожухаров
Разказва ни за човек, съумял да избяга от една от горещите конфликтни точки в Йемен. Питаме го дали може да поговорим с него. " Може да опитаме. Не знам дали ще желае да приказва. Сигурно го е боязън ", дава отговор Иса.
Отиваме в покрайнините на града и след няколко диалога с хората в близост Иса намира къщата на Ахмед. Спираме пред вратата, до която е разпъната огромна брезентова палатка. Флагът на емирствата се вее над парцела. Чакаме в колата, до момента в който Иса изяснява на Ахмед за какво сме тук. Първоначално не желае да приказва с нас: " Какво ще ме питат? Защо? "
Иса му споделя, че сме студенти от български университет, че няма да му задаваме неуместни въпроси и в случай че не се усеща сигурен да приказва с нас, ще си отидем. Накрая йеменецът, емигрант от личната си страна, склонява на къс диалог: " Казвам се Ахмед. Избягах от Ходейда. Там милицията на хусите желае да откри надзор и се бори с държавното управление. Нямаше по какъв начин да остана там... Избягах с цялото си семейство поради сраженията. Да стигнем дотук беше доста мъчно, трябваше да преминем през територии, следени от милициите. Те не пускат хората да излязат от града. Милицията спря заплатите ни, лиши всичките ни права. Бомбардировките са всеки ден, всеки час... Благодарен съм на емирствата, тъй като когато пристигнах тук на острова, те ми помогнаха със средства, с цел да построя тази къща. Няма в никакъв случай да се върна на континента. Не се усещам в сигурност там. Ще умра тук, на този остров. За мен тук е раят. "
Преди да дойдем на острова, ни бяха предизвестили, че локалните не желаят да приказват за войната и за наличието на саудитците. Но хората споделят без терзания, че не знаят за какво саудитците са разположили военни елементи на острова. Иса, който се е родил и отраснал в планината и единствено допреди 10 години е живял в една от пещерите там, ни споделя: " На Сокотра няма проблеми, единственият проблем е, че сме част от Йемен, а там войната продължава. На всеки 5-10 години в Йемен има война. Най-добре за нас би било да се отделим, да станем независима република или нещо сходно. Само да не сме част от Йемен. А пък хората, които идват от ОАЕ и от Саудитска Арабия, споделят, че са тук, с цел да ни пазят. Откакто съм се родил, тук не е имало проблеми, не знам от кого ни пазят. На Сокотра имаме повече от 7000 души войска, които могат да ни пазят. Мисля, че не би трябвало да позволяваме непозната войска и че всички тук са същото мнение. Независимо какво се случва на Сокотра, аз ще остана тук и не желая да пребивавам на друго място. Каквото и да се случи, въпреки всичко ще мога да върша като прадедите си – да виждам кози, да доя мляко. Сега хората могат да дойдат тук със аероплан или с транспортен съд, само че ние сме следени от саудитците. Във всеки един миг могат да кажат стоп и всичко да спре. Нашият президент, нашето държавно управление са следени от Саудитска Арабия и от хората от Залива. Не мога повече нищо да кажа. " Иса преглъща и се усмихва.
Предполагаме какво ще ни отговори, само че въпреки всичко питаме Иса кое е най-ценното тук. " Мирът. Когато има мир, може да направиш всичко ", споделя той. Мечтае войната в Йемен да свърши и всичко отново да е обикновено.
Бедуин от гората с драконови дървета в долината Диксам
Фотограф: Георги Кожухаров
Селото, в което Иса е роден, е ситуирано на платото Диксам, чиито хълмове са покрити с драконови дървета. Драконовите дървета, които не се срещат другаде по света, са изобразени на герба на Сокотра и са евентуално първата асоциация на всеки, който е чувал за острова. Проучванията демонстрират, че възрастта на множеството е към 600 години и откогато се занимават с тяхното проучване, откривателите схващат, че те изчезват извънредно бързо. Не е ясно за какво дърветата умират. Някои допускат, че е поради измененията в климата, други, че е поради козите, които като същинска злина изхрупват всяка свежа зеленина на острова. Имало е няколко плана за драконовите дървета взаимно с европейски университети, само че откогато избухва войната, те са спрени.
Мъже в панталони
Вечерта още веднъж сме в Хадибу. Седнали сме с преносими компютри и телефони във фоайето на хотела, тъй като единствено там има интернет. Заговаря ни мъж в панталони. Облеклото му подсказва, че не е локален, тъй като Иса ни показа, че единствено мъжете от емирствата и Саудитска Арабия носят панталони. Мъжът ни разпитва повърхностно от кое място сме, по какъв начин сме пристигнали, къде на острова сме били и за какво сме тук. Може би преценя, че сме туристи и ни споделя, че е от Саудитска Арабия и работи за " опазването на мира " на острова. Тук е на шестмесечна задача и няма самообладание да се прибере у дома.
За времето, прекарано на острова, подобен вид инцидентни диалози ни се случват съвсем всекидневно. Мъже в панталони другарски и повърхностно желаят да прегледат фотосите, които вършим. Появяват се на пазара или изникват на плажа, а след всяка една такава среща Иса ни споделя: " Саудитци ".
На Сокотра срещаме още един чужденец. Непалец, който ни се показва като екскурзиант. На потегляне от острова го виждаме още веднъж на летището. Местни хора ни уредиха билети за полет от Сокотра, през Сейюн (континентален Йемен) до Кайро. Купуването на билетите става с пари, дадени на ръка на човек, който може да уреди място. Полетът е неточен, без избран час и на въпроса дали ще има полет тази седмица, отговорът е " иншалла ". Понякога саудитците анулират полет, без да дават пояснения, и се постанова човек да се надява на идващия.
Тези странни полети и незаконният транспорт с товарен транспортен съд са единственият метод за влизане и излизане от острова. Непалският екскурзиант ни споделя, че е желал да се свърже с нас, с цел да ни предизвести, че има хора, които са се усъмнили, че сме публицисти, а не студенти по антропология. Идвали да го разпитват, тъй като го видели да приказва с нас. Казали му, че сме задавали доста въпроси и сме снимали на публични места. Никой не е поискал да му отговори къде сме отседнали.
" Шейха " на Сокотра
Един от последните дни на острова прекарваме в фотоси високо в планината, в естествения парк Хомхил. Тук дребна вада образува избистрен вир. От него се открива панорама към цялата низина и към тюркоазените води на Арабско море. По скатовете в близост се извисяват драконови дървета и тумбестите восъчни стволове на пустинната роза. Чудим се дали сме виждали някъде по-красиво място. Докато обядваме консерви риба звук под едно дърво, Иса сочи към далечната котловина: " Вижте какъв брой доста коли! "
Долу в ниското се вижда път, лъкатушен по брега на морето. А по него в действителност се нижат десетки коли. Продължаваме да следим тази нетипична за острова преживелица. Иса изяснява: " Подкрепят " шейха ". Той през днешния ден е на острова. Събира хора в Хадибу, а след това идват тук за огромен обяд и тържество. Зарежда гратис резервоарите на всички, които са пристигнали да го поддържат. "
Разпитваме Иса какъв е този шейх. Той споделя: " Преди да стане част от Йемен, Сокотра имаше султан. Султанът в този момент живее в Оман, а синът му желае да стане новият шейх на Сокотра и да отдели острова от Йемен. Има доста пари, само че колкото и да е богат, на фона на емирствата е нищо. Повечето хора не го поддържат в действителност, само че кой ще откаже гратис гориво и обяд. "
За късото време, прекарано на острова, никой не можа да ни изясни какви тъкмо са ползите нито на ОАЕ, нито на саудитците. Може би имат вкус към естествените благосъстояния на Сокотра и скоро на брега на Арабско море ще се появят съвременни хотели, а по улиците ще засноват хиляди туристи. Може и наличието на Саудитска Арабия да е просто продължение на дейностите, които подхващат на континента, подпомагайки сваленото от хусите държавно управление на Йемен с военна мощ.
Със сигурност стратегическото географско състояние на острова играе роля. Сокотра стои на главния корабен път от и към Суецкия канал. Вниманието на ОАЕ е фокусирано освен върху острова, а и върху околните страни на африканския бряг. С пари от Залива се отварят заводи, влагат се в учебни заведения и лечебни заведения. Не е чудно, че флагът на ОАЕ се вее на доста места.
Мъж демонстрира човешки остатъци от времето, когато на острова е царял апетит
Фотограф: Георги Кожухаров
В същото време йеменското държавно управление към този момент не обезпечава финансиране за лечебните заведения на Сокотра и е закрило съвсем цялата администрации, като се изключи полицията и военните. Хората се оплакват, че няма работа, а валутата се обезценява с часове. Населението на Сокотра се изхранва по този начин, както са преживявали и предците им – основно с ориз, козе месо и риба, които са поскъпнали в пъти от началото на войната. Хората се усещат несигурни, само че са щастливи, че живеят в мир и войната не сипе снаряди над главите им, както над сънародниците им на континента. Бъдещето на острова е неразбираемо. Хората не знаят на коя страна ще са жители децата им, само че са уверени, че ще ги научат на сокотренския език и ще им предадат традициите, с които са живели прадедите им. А в случай че всичко е наред, и драконовите дървета ще не престават да са в близост.Рияд: Единствената ни цел е да пазим острова
След прибирането в България потърсихме формалното мнение на Рияд. Разговаряхме с господин Мансур Алхауити, трети секретар в посолството на Кралство Саудитска Арабия. Попитахме го какво постанова военното наличие на Саудитска Арабия на Сокотра. По думите на господин Алхауити, Саудитска Арабия е стартирала проект за възобновяване на Йемен и той стартира от Сокотра. " Президентът на Йемен Абд Рабу Мансур Хади предложения Саудитска Арабия на острова. Нашата цел е да спрем трафика на хора от Африка, както и трафика на оръжие, което отива към хусите в северната част на Йемен. Военното ни наличие на острова има за цел да пази острова от хусите и надлежно от Иран, който ги поддържа. На остров Сокотра няма военни бази на Саудитска Арабия. Има военни елементи, само че няма бази. Нашата единствена цел е да пазим острова, да продължим филантропичната си активност и вложенията в инфраструктура, учебни заведения и лечебни заведения, " изяснява господин Алхауити.
* Материалът е сбъднат благодарение на Minority Rights Group
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ