БСП внесе предложение съкратеното съдебно следствие да не се прилага за убийства
© Георги Кожухаров Шестима народни представители на Българска социалистическа партия, отпред с лидерката на партията Корнелия Нинова и зам. ръководителя на парламентарната група Крум Зарков, са внесли законопроект за смяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се предлага ограничение на използването на съкратеното правосъдно разследване в случаите на съзнателно ликвидиране или тежка телесна щета. Законопроектът е качен през днешния ден на уеб страницата на Народното събрание, както дадоха обещание от Българска социалистическа партия още преди две седмици - като реакция на убийството на момиченцето от сливенското село Сотиря.
Ограничението е планувано за случаите, при които подсъдимият признае напълно обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях. В тези случаи съдът не разпитва подсъдимия, очевидците и движимостите лица, а напряко се базира на обвинителния акт, което значително облекчава и форсира процеса. Присъдата обаче се дефинира по реда на член 58а от Наказателния кодекс, като избраното наказване се редуцира по експлицитни правила - лишаването от независимост се понижава с една трета, пожизнен затвор без подмяна не се постанова, а доживотният затвор се заменя с отнемане от независимост от 20 до 30 години.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Законопроектът на депутатите от Българска социалистическа партия категорично се базира на " няколко подред ужасяващи закононарушения, довели до гибел ". Същевременно, в претекстовете към него се напомня, че тъкмо тази интервенция, по въвеждането на ограничавания за съкратеното правосъдно разследване към този момент е правено един път и по-късно анулирана.
Спорът за това до каква степен е възможно причинителите на изключително тежки закононарушения да имат процесуалната опция с самопризнание да получат понижаване на присъдата тече още от въвеждането на този институт в нашето право през 2006 година Основна цел бе да се обезпечи експедитивност и да се разтовари наказателното правосъдие, а делата да завършват в рационален период. Но ощетогава това породи обществено напрежение и предизвика професионален спор, се споделя в претекстовете. Основният проблем, съгласно създателите на законопоректа е в неприемането от огромна част от хората, че признанието на обстоятелствата по обвиняването води автоматизирано до налагане на по-леко наказване.
През 2009 година - тъкмо заради тези публични настройки, бе направено смяна, която към този момент един път изключи от обсега на съкратеното правосъдно разследване умишленото ликвидиране и тежката телесна щета, както и закононарушенията, осъществени в пияно положение. " За страдание, единствено няколко месеца по-късно тези ограничавания са анулирани при нова редакция на член 58а от накаазтелиня кодекс ", се споделя в претекстовете.
На процедура предлаганият в този момент текст е изцяло еднакъв с този, който просъществува за няколко месеца през 2009-2010 година и бе анулиран, само че без хипотезата " когато деецът е бил в пияно положение ".
Ограничението е планувано за случаите, при които подсъдимият признае напълно обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях. В тези случаи съдът не разпитва подсъдимия, очевидците и движимостите лица, а напряко се базира на обвинителния акт, което значително облекчава и форсира процеса. Присъдата обаче се дефинира по реда на член 58а от Наказателния кодекс, като избраното наказване се редуцира по експлицитни правила - лишаването от независимост се понижава с една трета, пожизнен затвор без подмяна не се постанова, а доживотният затвор се заменя с отнемане от независимост от 20 до 30 години.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Законопроектът на депутатите от Българска социалистическа партия категорично се базира на " няколко подред ужасяващи закононарушения, довели до гибел ". Същевременно, в претекстовете към него се напомня, че тъкмо тази интервенция, по въвеждането на ограничавания за съкратеното правосъдно разследване към този момент е правено един път и по-късно анулирана.
Спорът за това до каква степен е възможно причинителите на изключително тежки закононарушения да имат процесуалната опция с самопризнание да получат понижаване на присъдата тече още от въвеждането на този институт в нашето право през 2006 година Основна цел бе да се обезпечи експедитивност и да се разтовари наказателното правосъдие, а делата да завършват в рационален период. Но ощетогава това породи обществено напрежение и предизвика професионален спор, се споделя в претекстовете. Основният проблем, съгласно създателите на законопоректа е в неприемането от огромна част от хората, че признанието на обстоятелствата по обвиняването води автоматизирано до налагане на по-леко наказване.
През 2009 година - тъкмо заради тези публични настройки, бе направено смяна, която към този момент един път изключи от обсега на съкратеното правосъдно разследване умишленото ликвидиране и тежката телесна щета, както и закононарушенията, осъществени в пияно положение. " За страдание, единствено няколко месеца по-късно тези ограничавания са анулирани при нова редакция на член 58а от накаазтелиня кодекс ", се споделя в претекстовете.
На процедура предлаганият в този момент текст е изцяло еднакъв с този, който просъществува за няколко месеца през 2009-2010 година и бе анулиран, само че без хипотезата " когато деецът е бил в пияно положение ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ