Феноменът "отделен изобретател" изчезва
© Георги Кожухаров Още по тематиката
България не напредва в нововъведенията
Традиционният отчет " Иновации БГ 2017 " прави оценка положението и капацитета за нововъведенията
3 яну 2018
Кои са новаторските предприятия на 2017 година
Осем компании получиха оценки в състезанието, който се провежда за 13-а поредна година
17 дек 2017 През 2016 година издадените на български притежатели патенти за изобретения са 40, което е с шест повече по отношение на миналата година. Възможно е този растеж да постави завършек на шестгодишния спад в патентната интензивност на български лица на територията на страната, въпреки че " сходни упования не са подкрепени от промени на тромавите процедури по патентоване ". Това установи обичайният отчет " Иновации БГ 2017 " на фондация " Приложни проучвания и връзки ", оценяващ положението и капацитета за нововъведения на българската стопанска система.
Чуждестранната интензивност пораства, а на физическите лица понижава
Чуждестранната патентна интензивност на територията на страната (1840 патента за 2016 г.) продължава да пораства. Но над 95 % от патентите на задгранични притежатели са издадени от Европейското патентно ведомство, а не от българското, и имат деяние на територията на България като страна, членка на Общността, регистрира отчетът.
В същото време броят на физическите лица - притежатели на патенти - понижава - от 86 % през 2002 година относителният им дял доближава до 18 % през 2016 година " За страдание обаче това оттегляне от патентна интензивност не води до повишен брой на патентите в държавния бранш и бизнеса. След двата пикови интервала – 2001 – 2003 година и 2008 – 2010 година, феноменът " обособен откривател ", зад който не застава институция, който вижда смисъл да поеме по дългия път на патентоване и да влага лични средства в това начинание, изчезва. Тези хора или търсят изява отвън страната, или губят интерес към сходно неблагодатно упражнение ", разяснява доктор Фани Колева, специалист във фондация " Приложни проучвания и връзки ".
Пет патента за Българска академия на науките, мощна година за висшите учебни заведения
Българска академия на науките прибавя пет нови патента през 2016 година към сбирката си от 88 патента за интервала 2007 – 2016 година Най-активни за последните 10 години са Институтът по ръководство и систематични проучвания (22 патента), Институтът по металознание (12) и Институтът по механика (10), които способстват за 50% от цялата патентна интензивност на Академията за интервала на участие на България в Европейски Съюз, регистрира " Иновации БГ 2017 ".
Повече от скромна в региона на патентоването остава активността на Военномедицинска академия. Патентната интензивност напълно липсва при медицинските университети в Плевен, Пловдив, София и Варна макар достиженията на страната в региона на медицината във връзка с научни изявления. " Важно е обаче да се направи уточнението, че методите за лекуване не са патентоспособни, до момента в който средствата за лекуване са ", показва доктор Фани Колева.
Според " Иновации БГ " 2016 е мощна година за висшите образователни заведения с общо 7 патента – " достижение без аналог за интервала след 2000 г ". Основен принос за този резултат има Техническият университет във Варна с пет издадени патента (общо девет за последните 10 години). По един патент към годишната статистика прибавят Химикотехнологичният и металургичен университет (с общо 4 патента за периода) и Техническият университет - София (с общо 3 патента за периода).
В частния бранш
Най-висока е патентната интензивност в секторите " Производство на химични артикули " и " Производство на лекарствени субстанции и артикули " – малко над 46% от всички патенти с деяние на територията на страната за последните 10 години.
При българските притежатели на патенти в частния бранш челните места са за производството на електротехнически уреди (122 патента за 10 години) и на железни произведения (102). Извън преработващата индустрия с максимален брой предпазени изобретения са секторите " Транспорт, депозиране и площи " (53) и " Строителство " (41).
Според района
Териториалната конструкция на издадените бизнес патенти в страната е извънредно неравномерна. " Като изключим столицата, където са съсредоточени максимален брой икономически субекти, Югозападният регион за обмисляне може да се преглежда като зона, " свободна " от патентна интензивност ", обобщава доктор Фани Колева.
С релативно най-равномерно систематизиране на предпазените с патент изобретения е Южният централен регион, следван от гравитиращите към Габрово и Варна елементи надлежно на Северния централен и Североизточния регион за обмисляне, демонстрира анализът.
Ръст при потребните модели
Интересът към потребни модели, наричани още " дребни изобретения ", нараства - от 107 през 2007 година до 217 през 2016 година, като общият им брой за този интервал доближава 1492. Фактор за този напредък са на първо място законодателните промени в действие от края на 2006 година, целящи да трансфорат потребните модели в атрактивна форма на протекция на механически решения посредством по-кратка и опростена процедура по регистрация, занижаване на критерия за оригиналност, по-ограничено финансиране от заявителя.
" За разлика от обстановката при патентите близо 95% от записаните потребни модели са благосъстоятелност на български лица – независимо или взаимно с техни задгранични сътрудници. Ниската интензивност на задграничните заявители се дължи на това, че потребните модели не са еднообразно известна форма на протекция във всички национални законодателства и мнозина не са наясно с тази опция ", обобщава доктор Фани Колева.
Бизнес секторът е с максимален брой регистрации на " дребни изобретения " (781 за десетгодишния период), следван от физическите лица (525), чиято интензивност обаче понижава сходно на обстановката при патентите.
Българска академия на науките е водеща измежду университетските институции по брой на записаните потребни модели (20), следвана от Селскостопанската (5) и Военномедицинската академия (1). Четири висши учебни заведения също са измежду притежателите на " Малки изобретения " – Техническият университет – Варна (6), Русенският университет (4), Висшето транспортно учебно заведение (3) и Химикотехнологичният и металургичен университет (1).
Както и при патентите, интензивността на висшите учебни заведения е релативно ниска и това значително се дължи на " неналичието на стратегическа визия за развиване, предприемаческа просвета и схващане на смисъла на интелектуалния капитал като цяло ", се регистрира в отчета.
България не напредва в нововъведенията
Традиционният отчет " Иновации БГ 2017 " прави оценка положението и капацитета за нововъведенията
3 яну 2018
Кои са новаторските предприятия на 2017 година
Осем компании получиха оценки в състезанието, който се провежда за 13-а поредна година
17 дек 2017 През 2016 година издадените на български притежатели патенти за изобретения са 40, което е с шест повече по отношение на миналата година. Възможно е този растеж да постави завършек на шестгодишния спад в патентната интензивност на български лица на територията на страната, въпреки че " сходни упования не са подкрепени от промени на тромавите процедури по патентоване ". Това установи обичайният отчет " Иновации БГ 2017 " на фондация " Приложни проучвания и връзки ", оценяващ положението и капацитета за нововъведения на българската стопанска система.
Чуждестранната интензивност пораства, а на физическите лица понижава
Чуждестранната патентна интензивност на територията на страната (1840 патента за 2016 г.) продължава да пораства. Но над 95 % от патентите на задгранични притежатели са издадени от Европейското патентно ведомство, а не от българското, и имат деяние на територията на България като страна, членка на Общността, регистрира отчетът.
В същото време броят на физическите лица - притежатели на патенти - понижава - от 86 % през 2002 година относителният им дял доближава до 18 % през 2016 година " За страдание обаче това оттегляне от патентна интензивност не води до повишен брой на патентите в държавния бранш и бизнеса. След двата пикови интервала – 2001 – 2003 година и 2008 – 2010 година, феноменът " обособен откривател ", зад който не застава институция, който вижда смисъл да поеме по дългия път на патентоване и да влага лични средства в това начинание, изчезва. Тези хора или търсят изява отвън страната, или губят интерес към сходно неблагодатно упражнение ", разяснява доктор Фани Колева, специалист във фондация " Приложни проучвания и връзки ".
Пет патента за Българска академия на науките, мощна година за висшите учебни заведения
Българска академия на науките прибавя пет нови патента през 2016 година към сбирката си от 88 патента за интервала 2007 – 2016 година Най-активни за последните 10 години са Институтът по ръководство и систематични проучвания (22 патента), Институтът по металознание (12) и Институтът по механика (10), които способстват за 50% от цялата патентна интензивност на Академията за интервала на участие на България в Европейски Съюз, регистрира " Иновации БГ 2017 ".
Повече от скромна в региона на патентоването остава активността на Военномедицинска академия. Патентната интензивност напълно липсва при медицинските университети в Плевен, Пловдив, София и Варна макар достиженията на страната в региона на медицината във връзка с научни изявления. " Важно е обаче да се направи уточнението, че методите за лекуване не са патентоспособни, до момента в който средствата за лекуване са ", показва доктор Фани Колева.
Според " Иновации БГ " 2016 е мощна година за висшите образователни заведения с общо 7 патента – " достижение без аналог за интервала след 2000 г ". Основен принос за този резултат има Техническият университет във Варна с пет издадени патента (общо девет за последните 10 години). По един патент към годишната статистика прибавят Химикотехнологичният и металургичен университет (с общо 4 патента за периода) и Техническият университет - София (с общо 3 патента за периода).
В частния бранш
Най-висока е патентната интензивност в секторите " Производство на химични артикули " и " Производство на лекарствени субстанции и артикули " – малко над 46% от всички патенти с деяние на територията на страната за последните 10 години.
При българските притежатели на патенти в частния бранш челните места са за производството на електротехнически уреди (122 патента за 10 години) и на железни произведения (102). Извън преработващата индустрия с максимален брой предпазени изобретения са секторите " Транспорт, депозиране и площи " (53) и " Строителство " (41).
Според района
Териториалната конструкция на издадените бизнес патенти в страната е извънредно неравномерна. " Като изключим столицата, където са съсредоточени максимален брой икономически субекти, Югозападният регион за обмисляне може да се преглежда като зона, " свободна " от патентна интензивност ", обобщава доктор Фани Колева.
С релативно най-равномерно систематизиране на предпазените с патент изобретения е Южният централен регион, следван от гравитиращите към Габрово и Варна елементи надлежно на Северния централен и Североизточния регион за обмисляне, демонстрира анализът.
Ръст при потребните модели
Интересът към потребни модели, наричани още " дребни изобретения ", нараства - от 107 през 2007 година до 217 през 2016 година, като общият им брой за този интервал доближава 1492. Фактор за този напредък са на първо място законодателните промени в действие от края на 2006 година, целящи да трансфорат потребните модели в атрактивна форма на протекция на механически решения посредством по-кратка и опростена процедура по регистрация, занижаване на критерия за оригиналност, по-ограничено финансиране от заявителя.
" За разлика от обстановката при патентите близо 95% от записаните потребни модели са благосъстоятелност на български лица – независимо или взаимно с техни задгранични сътрудници. Ниската интензивност на задграничните заявители се дължи на това, че потребните модели не са еднообразно известна форма на протекция във всички национални законодателства и мнозина не са наясно с тази опция ", обобщава доктор Фани Колева.
Бизнес секторът е с максимален брой регистрации на " дребни изобретения " (781 за десетгодишния период), следван от физическите лица (525), чиято интензивност обаче понижава сходно на обстановката при патентите.
Българска академия на науките е водеща измежду университетските институции по брой на записаните потребни модели (20), следвана от Селскостопанската (5) и Военномедицинската академия (1). Четири висши учебни заведения също са измежду притежателите на " Малки изобретения " – Техническият университет – Варна (6), Русенският университет (4), Висшето транспортно учебно заведение (3) и Химикотехнологичният и металургичен университет (1).
Както и при патентите, интензивността на висшите учебни заведения е релативно ниска и това значително се дължи на " неналичието на стратегическа визия за развиване, предприемаческа просвета и схващане на смисъла на интелектуалния капитал като цяло ", се регистрира в отчета.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ