Цветозар Томов: Победата на ГЕРБ в София през есента не е сигурна
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ Държавните дотации за партиите би трябвало да са разходоориентираниНа локалните избори наесен ще се купуват гласове минимум за 10 милиона леваМашинното гласоподаване в действителност сътвори много проблеми, само че няма деформиране на волята на гласоподавателя Цветозар Томов е социолог със солидна процедура и висок професионален престиж. Беше член на предходната Централна изборна комисия (2014-2019) Разговорът за партийните дотации по този начин и не се състоя – както при референдума през 2016 година, по този начин и в този момент, когато министър председателят внесе план за намаляването им на 1 лев на глас с обяснението, че се е ядосал. Обсъждането се изроди в предложение на Движение за права и свободи бизнесът да финансира партиите безкрайно. Последното развиване е композиция от двете. Как ще се отраз това на политическия живот в България?
Решението за 1 лев дотация е безумно. Това ще докара до смяна от скандално високо към скандално ниско държавно финансиране на партиите. И, да, ще усили още повече зависимостта на партиите от спонсорите им. От по-малките партии ще оцелеят единствено тези, които имат стабилен финансов тил. Дори влизането в Народното събрание на такава партия няма да е задоволително, с цел да получи финансова непоклатимост.
От друга страна обаче, държа да отбележа, че има съществено съображение за понижаване на дотациите на 1 лев и това са резултатите от референдума през 2016 година Политиците би трябвало да имат почит към волята на гласоподавателите, другояче просто няма народна власт.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Да, правилно е, че самият въпрос на референдума за партийната дотация от 1 лев беше подвеждащ и че хората гласоподаваха просто с цел да изразят отношението си към партиите, без да се замислят доста за последствията. Но въпросът беше одобрен от Народното събрание, а партиите – с изключение, доколкото си припомням, единствено на АБВ – не се включиха в разяснителната акция на референдума. Така че, в случай че това решение бъде наложено, то ще е последица от политическата безнаказаност на самите партии и в този смисъл те си го заслужават.
Чуха се изказвания, че финансирането на партиите от бизнеса е " американски модел ". Същевременно се оферират и други екстри – офиси за държавна сметка, безвъзмездни медийни пакети и така нататък Има ли това европейски и международен аналог?
Американският модел няма нищо общо с предлагането тук, тъй като политическата система там е напълно друга, а изборите са мажоритарни, т.е. финансира се акция на избран претендент. Набирането на средства за политически акции е непрекъсната и лична задача на водещите американски политици и на федерално, и на щатско ниво. Апропо този модел е мощно плутократичен и е обект на остри рецензии в Съединени американски щати макар сериозния обществен надзор. Освен това приказваме за страна със здрави демократични обичаи и добре функциониращи обществени институции. В България подобен модел на финансиране би довел до цялостна деградация на политическия живот.
По-подходящ образец за нас са страните, които имат най-малко ненапълно сходни изборни системи – да вземем за пример Германия. Там директното държавно субсидиране по закон не може да надвишава 50% от приходите на партиите, а действително е към 30%. В същото време на държавно субсидиране могат да разчитат и партии с районно въздействие, а изборният резултат, който се изисква, с цел да се получи държавно субсидиране, е двойно по-нисък, в сравнение с в България – 0.5% от гласовете.
По какъв аршин би трябвало да се дефинира верният размер на държавната дотация – получените гласове или разноските на партиите? Въобще има ли диалог за разноските на партиите у нас?
Въпросът за партийните разноски е основен, в случай че търсим добре уравновесен и обективен модел на държавно субсидиране. В Изборния кодекс да вземем за пример има ограничавания за разноските на партиите при всички типове избори, които не явно, а очевадно не се съблюдават. А високите разноски за предизборни акции основават неравнопоставеност сред участниците, тъй като не всички могат да си ги разрешат. Именно това постанова разходоориентирани държавни дотации за партиите, а не изчислени въз основата на извоювани гласове.
На избори се записват десетки хиляди покровители, които получават хонорари. Цените на медийните услуги скачат до небесата. Наемането на платени пропагандисти в обществените мрежи също е процедура, която се уголемява. Накратко, акциите стават все по-скъпи, а политическата система – все по-плутократична.
Всъщност, с цел да могат партиите да претърпяват с 1 лев на глас държавна дотация, би трябвало фрапантно да понижат разноските си. Според мен би трябвало да се разшири безплатната политическа реклама в публичните медии и да се наложат рестрикции във връзка с политическата реклама в частните медии, където изтичат голяма част от средствата на партиите.
Съвсем различен въпрос е да вземем за пример, че на локалните избори наесен ще се купуват гласове минимум за 10 милиона лв., а тези, които са се специализирали в тази богоугодна активност, ще похарчат действително доста повече пари за нея, в сравнение с са лимитите им за цялата акция. Разбира се, това са безотчетни, черни пари, които не се оповестяват на Сметната палата. Но са действителен разход, който партиите би трябвало да покриват отнякъде.
Как стигнахте до сумата 10 млн. лв.?
Разбира се, това е хипотетично изказване. Но има към 800 изборни секции, в които резултатите наподобяват задоволително съмнителни, с цел да създадат такава догадка правдоподобна. В тях гласоподават към 250 000 души. Цената, на която се продават гласове, нормално е 40-50 лв., от време на време и доста повече. Ако допуснем, че хората в тези секции продават гласовете си за такава сума, се получават към 10 милиона. Ще прибавя и това, че явлението е изключително публикувано на локални избори.
Като социолог по какъв начин оценявате резултатите от евроизборите и обстоятелството, че ГЕРБ съумя да навакса спада от имотния скандал?
Резултатите са изумително сходни с тези от евроизборите през 2014 година Сякаш нищо не се е случило през тези 5 години. Според мен това се дължи на събитието, че дейни на евроизбори са избран вид хора, с по-активно отношение към политическия живот по принцип. Те са и по-склонни да повтарят политическия си избор и се оказва, че не се въздействат толкоз доста от вътрешните политически кавги, които съпровождаха акцията. Това значи, че резултатите от тези избори не могат да бъдат безусловна база за прогнозиране на други типове избори. Убеден съм, че на локалните избори наесен ще има доста по-значими разбърквания на пластовете спрямо предните локални избори от 2015 година
Какви разбърквания?
През 2015 година в половината регионални центрове кметовете бяха определени още на първия тур. Сега, поради все по-нарастващото съмнение към властта в България, допускам, че съвсем на всички места ще се стигне до балотаж. Съответно доста по-пъстър чакам да бъде съставът на общинските препоръки. Мисля, че общата наклонност ще бъде по-голяма фрагментация и респективно – по-трудно формиране на болшинства на партийна основа. В дребните общини, изключително в по-бедните, картината ще е по-различна и преобладаващата част от в този момент настоящите кметове ще бъдат избрани отново. Но в огромните общини чакам сензитивна замяна на в този момент ръководещите локални елити.
Всички прогнози, несъмнено, би трябвало да се вършат с ангажимента, че на локалните избори ще имаме доста по-висока интензивност и това прави всяка параленост с резултатите от евроизборите в огромна степен условна. Все отново ще кажа, че да вземем за пример в София няма да има такова изрично предимство на претендента на ГЕРБ, както на всички избори от 2005 година насам. Кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, няма да завоюва на първи тур.
А може ли да загуби на втори тур?
Очаквам този път в София да има балотаж и оспорван втори тур, в който с изключение на претендента на ГЕРБ ще взе участие или претендент на Българска социалистическа партия, или на " Демократична България " - в случай че, несъмнено, тези обединения се записват за присъединяване в съдружния формат, в който се явиха на евроизборите. Прогнозата ми се основава на това, че София е градът, в който е забележим доста сериозен спад в поддръжката за ГЕРБ на евроизборите – с към една трета от % гласове, който всекидневно партията е получавала на всички типове избори в София.
ГЕРБ продължава да е първа политическа мощ в столицата, само че не може да завоюва нужните към 200 000 гласа за победа на първи тур. Ако наклонността се задълбочи и през идващите месеци, ръководещите може и да изгубят кметските избори в София.
Имаше ли проблеми в работата на ЦИК? Как оценявате провеждането на машинното гласоподаване и отчитането на резултатите от него, което породи много рецензии?
Като цяло ЦИК се оправи с тези избори, само че машинното гласоподаване в действителност сътвори много проблеми, с които комисията не се оправи добре. Най-напред доста закъсня с оповестяването на открита процедура за избор на реализатор. Тук виновността е най-много на предходния състав на комисията, в който участвах и аз, само че и на Народното събрание, който промени за следващ път Изборния кодекс безусловно в навечерието на изборите. Това, коства ми се, накара новия състав да разгласи процедура за наем на устройствата за машинно гласоподаване, а не за пазаруването им, което по мое време изглеждаше по-вероятното решение.
След това ЦИК позволи съгласно мен груба неточност, като реши секционните комисии напряко да сумират в протокола резултатите от хартиеното и машинното гласоподаване, без преди този момент да ги впишат поотделно и чак по-късно да ги сумират. Това докара до всеобщи неточности при попълването на секционните протоколи. Горе-долу половината секционни комисии са сумирали резултатите, а другата половина не са. При предаването на документите в РИК множеството секционни комисии са поправяли грешките във връзка с вота за партиите, като са добавяли резултатите от машинния протокол, тъй като за това има контроли, с които се прави засечка, само че не и данните за преференциалния избор, за които не са планувани контроли. В резултат се появиха маса несъответствия сред данните от секционните и машинните протоколи. За да ги в профил, ЦИК взе извънредно рисково решение – при противоречие сред данните от двата протокола да се валидират данните от секционния протокол. Опасно, тъй като в голямото болшинство от случаи несъответствието се дължи на това, че данните от машинния протокол въобще не са сумирани в секционния. И тогава, в случай че валидираме данните от секционния протокол, на процедура ще анулираме данните от машинното гласоподаване.
Все отново, преди да разгласи окончателните резултати, ЦИК е упълномощила на " Информационно обслужване " да ревизира дали, в случай че се сумират всички данни от машинните протоколи за преференциалното гласоподаване, ще се стигне до смяна на политическия резултат от изборите, т.е. до разбърквания в партийните листи, излъчили евродепутати, тъй че да се окаже, че вотът на хората е сменен. Слава Богу, данните сочат, че каквито и да са неотразените резултати от преференциалното гласоподаване от машинния избор, смяна в резултата не би могло да има. Така че в последна сметка ЦИК афишира резултати, които подхождат на волята на гласоподавателя, макар че са неточни, защото не регистрират десетки хиляди преференциални гласове, подадени машинно.
На тези избори стана очевиден спорът сред социолозите на тематика професионално държание по време на предизборната акция. Боряна Димитрова от " Алфа Рисърч " насочи упреци за неетичност към сътрудници в изборния ден. Има ли спор в специалността, който остана незнаен за обществото?
Не мисля, че има спор, който да е незнаен на обществото, тъй като правенето на избирателен политически пиар под маската на социологическо проучване е добре известна процедура, въпреки и недоказуема във всеки съответен случай. За страдание професионалната общественост на социолозите от години не съумява да се оправя с този проблем.
А какви биха били съответните ограничения?
Това, което може да се направи, е да има стандарти при издание на данни от социологически изследвания - с изключение на условията на Изборния кодекс да се афишират възложителят и изпълнителят на изследването и финансирането му. Да бъде съобщавана и друга значима методическа информация, която да разреши да се оцени надеждността на данните. Най-важните въпроси са: каква е генералната цялост, която се изследва, какъв е моделът на извадката, каква е методиката на регистрация, каква е продължителността на изявлението, с което е набирана информация, какъв е процентът на поканените за присъединяване в проучването, които са се отзовали, употребяват ли се процедури за претегляне на данните и какви са те.
Имат ли съображение социолозите да се тормозят от неприятния обществен имидж, който значително се основава от политиците? " Атака " предлага законопроект, с който притежателите на социологически организации да влязат в обсега на антикорупционния закон и да заявяват имущество и спор на ползи, тъй като въздействат на публичните процеси и публичното мнение?
Ами да, има учредения за терзание. За страдание безскрупулният политически слугинаж, който се среща нерядко, компрометира специалността като цяло в очите на хората.
Колкото до законопроекта на " Атака ", наподобява ми безсмислено, въпреки че не виждам нищо неприятно в тази концепция. Безсмислено, тъй като забогателите притежатели на социологически организации не са забогатели от това, че са притежатели на социологически организации.
Решението за 1 лев дотация е безумно. Това ще докара до смяна от скандално високо към скандално ниско държавно финансиране на партиите. И, да, ще усили още повече зависимостта на партиите от спонсорите им. От по-малките партии ще оцелеят единствено тези, които имат стабилен финансов тил. Дори влизането в Народното събрание на такава партия няма да е задоволително, с цел да получи финансова непоклатимост.
От друга страна обаче, държа да отбележа, че има съществено съображение за понижаване на дотациите на 1 лев и това са резултатите от референдума през 2016 година Политиците би трябвало да имат почит към волята на гласоподавателите, другояче просто няма народна власт.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Да, правилно е, че самият въпрос на референдума за партийната дотация от 1 лев беше подвеждащ и че хората гласоподаваха просто с цел да изразят отношението си към партиите, без да се замислят доста за последствията. Но въпросът беше одобрен от Народното събрание, а партиите – с изключение, доколкото си припомням, единствено на АБВ – не се включиха в разяснителната акция на референдума. Така че, в случай че това решение бъде наложено, то ще е последица от политическата безнаказаност на самите партии и в този смисъл те си го заслужават.
Чуха се изказвания, че финансирането на партиите от бизнеса е " американски модел ". Същевременно се оферират и други екстри – офиси за държавна сметка, безвъзмездни медийни пакети и така нататък Има ли това европейски и международен аналог?
Американският модел няма нищо общо с предлагането тук, тъй като политическата система там е напълно друга, а изборите са мажоритарни, т.е. финансира се акция на избран претендент. Набирането на средства за политически акции е непрекъсната и лична задача на водещите американски политици и на федерално, и на щатско ниво. Апропо този модел е мощно плутократичен и е обект на остри рецензии в Съединени американски щати макар сериозния обществен надзор. Освен това приказваме за страна със здрави демократични обичаи и добре функциониращи обществени институции. В България подобен модел на финансиране би довел до цялостна деградация на политическия живот.
По-подходящ образец за нас са страните, които имат най-малко ненапълно сходни изборни системи – да вземем за пример Германия. Там директното държавно субсидиране по закон не може да надвишава 50% от приходите на партиите, а действително е към 30%. В същото време на държавно субсидиране могат да разчитат и партии с районно въздействие, а изборният резултат, който се изисква, с цел да се получи държавно субсидиране, е двойно по-нисък, в сравнение с в България – 0.5% от гласовете.
По какъв аршин би трябвало да се дефинира верният размер на държавната дотация – получените гласове или разноските на партиите? Въобще има ли диалог за разноските на партиите у нас?
Въпросът за партийните разноски е основен, в случай че търсим добре уравновесен и обективен модел на държавно субсидиране. В Изборния кодекс да вземем за пример има ограничавания за разноските на партиите при всички типове избори, които не явно, а очевадно не се съблюдават. А високите разноски за предизборни акции основават неравнопоставеност сред участниците, тъй като не всички могат да си ги разрешат. Именно това постанова разходоориентирани държавни дотации за партиите, а не изчислени въз основата на извоювани гласове.
На избори се записват десетки хиляди покровители, които получават хонорари. Цените на медийните услуги скачат до небесата. Наемането на платени пропагандисти в обществените мрежи също е процедура, която се уголемява. Накратко, акциите стават все по-скъпи, а политическата система – все по-плутократична.
Всъщност, с цел да могат партиите да претърпяват с 1 лев на глас държавна дотация, би трябвало фрапантно да понижат разноските си. Според мен би трябвало да се разшири безплатната политическа реклама в публичните медии и да се наложат рестрикции във връзка с политическата реклама в частните медии, където изтичат голяма част от средствата на партиите.
Съвсем различен въпрос е да вземем за пример, че на локалните избори наесен ще се купуват гласове минимум за 10 милиона лв., а тези, които са се специализирали в тази богоугодна активност, ще похарчат действително доста повече пари за нея, в сравнение с са лимитите им за цялата акция. Разбира се, това са безотчетни, черни пари, които не се оповестяват на Сметната палата. Но са действителен разход, който партиите би трябвало да покриват отнякъде.
Как стигнахте до сумата 10 млн. лв.?
Разбира се, това е хипотетично изказване. Но има към 800 изборни секции, в които резултатите наподобяват задоволително съмнителни, с цел да създадат такава догадка правдоподобна. В тях гласоподават към 250 000 души. Цената, на която се продават гласове, нормално е 40-50 лв., от време на време и доста повече. Ако допуснем, че хората в тези секции продават гласовете си за такава сума, се получават към 10 милиона. Ще прибавя и това, че явлението е изключително публикувано на локални избори.
Като социолог по какъв начин оценявате резултатите от евроизборите и обстоятелството, че ГЕРБ съумя да навакса спада от имотния скандал?
Резултатите са изумително сходни с тези от евроизборите през 2014 година Сякаш нищо не се е случило през тези 5 години. Според мен това се дължи на събитието, че дейни на евроизбори са избран вид хора, с по-активно отношение към политическия живот по принцип. Те са и по-склонни да повтарят политическия си избор и се оказва, че не се въздействат толкоз доста от вътрешните политически кавги, които съпровождаха акцията. Това значи, че резултатите от тези избори не могат да бъдат безусловна база за прогнозиране на други типове избори. Убеден съм, че на локалните избори наесен ще има доста по-значими разбърквания на пластовете спрямо предните локални избори от 2015 година
Какви разбърквания?
През 2015 година в половината регионални центрове кметовете бяха определени още на първия тур. Сега, поради все по-нарастващото съмнение към властта в България, допускам, че съвсем на всички места ще се стигне до балотаж. Съответно доста по-пъстър чакам да бъде съставът на общинските препоръки. Мисля, че общата наклонност ще бъде по-голяма фрагментация и респективно – по-трудно формиране на болшинства на партийна основа. В дребните общини, изключително в по-бедните, картината ще е по-различна и преобладаващата част от в този момент настоящите кметове ще бъдат избрани отново. Но в огромните общини чакам сензитивна замяна на в този момент ръководещите локални елити.
Всички прогнози, несъмнено, би трябвало да се вършат с ангажимента, че на локалните избори ще имаме доста по-висока интензивност и това прави всяка параленост с резултатите от евроизборите в огромна степен условна. Все отново ще кажа, че да вземем за пример в София няма да има такова изрично предимство на претендента на ГЕРБ, както на всички избори от 2005 година насам. Кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, няма да завоюва на първи тур.
А може ли да загуби на втори тур?
Очаквам този път в София да има балотаж и оспорван втори тур, в който с изключение на претендента на ГЕРБ ще взе участие или претендент на Българска социалистическа партия, или на " Демократична България " - в случай че, несъмнено, тези обединения се записват за присъединяване в съдружния формат, в който се явиха на евроизборите. Прогнозата ми се основава на това, че София е градът, в който е забележим доста сериозен спад в поддръжката за ГЕРБ на евроизборите – с към една трета от % гласове, който всекидневно партията е получавала на всички типове избори в София.
ГЕРБ продължава да е първа политическа мощ в столицата, само че не може да завоюва нужните към 200 000 гласа за победа на първи тур. Ако наклонността се задълбочи и през идващите месеци, ръководещите може и да изгубят кметските избори в София.
Имаше ли проблеми в работата на ЦИК? Как оценявате провеждането на машинното гласоподаване и отчитането на резултатите от него, което породи много рецензии?
Като цяло ЦИК се оправи с тези избори, само че машинното гласоподаване в действителност сътвори много проблеми, с които комисията не се оправи добре. Най-напред доста закъсня с оповестяването на открита процедура за избор на реализатор. Тук виновността е най-много на предходния състав на комисията, в който участвах и аз, само че и на Народното събрание, който промени за следващ път Изборния кодекс безусловно в навечерието на изборите. Това, коства ми се, накара новия състав да разгласи процедура за наем на устройствата за машинно гласоподаване, а не за пазаруването им, което по мое време изглеждаше по-вероятното решение.
След това ЦИК позволи съгласно мен груба неточност, като реши секционните комисии напряко да сумират в протокола резултатите от хартиеното и машинното гласоподаване, без преди този момент да ги впишат поотделно и чак по-късно да ги сумират. Това докара до всеобщи неточности при попълването на секционните протоколи. Горе-долу половината секционни комисии са сумирали резултатите, а другата половина не са. При предаването на документите в РИК множеството секционни комисии са поправяли грешките във връзка с вота за партиите, като са добавяли резултатите от машинния протокол, тъй като за това има контроли, с които се прави засечка, само че не и данните за преференциалния избор, за които не са планувани контроли. В резултат се появиха маса несъответствия сред данните от секционните и машинните протоколи. За да ги в профил, ЦИК взе извънредно рисково решение – при противоречие сред данните от двата протокола да се валидират данните от секционния протокол. Опасно, тъй като в голямото болшинство от случаи несъответствието се дължи на това, че данните от машинния протокол въобще не са сумирани в секционния. И тогава, в случай че валидираме данните от секционния протокол, на процедура ще анулираме данните от машинното гласоподаване.
Все отново, преди да разгласи окончателните резултати, ЦИК е упълномощила на " Информационно обслужване " да ревизира дали, в случай че се сумират всички данни от машинните протоколи за преференциалното гласоподаване, ще се стигне до смяна на политическия резултат от изборите, т.е. до разбърквания в партийните листи, излъчили евродепутати, тъй че да се окаже, че вотът на хората е сменен. Слава Богу, данните сочат, че каквито и да са неотразените резултати от преференциалното гласоподаване от машинния избор, смяна в резултата не би могло да има. Така че в последна сметка ЦИК афишира резултати, които подхождат на волята на гласоподавателя, макар че са неточни, защото не регистрират десетки хиляди преференциални гласове, подадени машинно.
На тези избори стана очевиден спорът сред социолозите на тематика професионално държание по време на предизборната акция. Боряна Димитрова от " Алфа Рисърч " насочи упреци за неетичност към сътрудници в изборния ден. Има ли спор в специалността, който остана незнаен за обществото?
Не мисля, че има спор, който да е незнаен на обществото, тъй като правенето на избирателен политически пиар под маската на социологическо проучване е добре известна процедура, въпреки и недоказуема във всеки съответен случай. За страдание професионалната общественост на социолозите от години не съумява да се оправя с този проблем.
А какви биха били съответните ограничения?
Това, което може да се направи, е да има стандарти при издание на данни от социологически изследвания - с изключение на условията на Изборния кодекс да се афишират възложителят и изпълнителят на изследването и финансирането му. Да бъде съобщавана и друга значима методическа информация, която да разреши да се оцени надеждността на данните. Най-важните въпроси са: каква е генералната цялост, която се изследва, какъв е моделът на извадката, каква е методиката на регистрация, каква е продължителността на изявлението, с което е набирана информация, какъв е процентът на поканените за присъединяване в проучването, които са се отзовали, употребяват ли се процедури за претегляне на данните и какви са те.
Имат ли съображение социолозите да се тормозят от неприятния обществен имидж, който значително се основава от политиците? " Атака " предлага законопроект, с който притежателите на социологически организации да влязат в обсега на антикорупционния закон и да заявяват имущество и спор на ползи, тъй като въздействат на публичните процеси и публичното мнение?
Ами да, има учредения за терзание. За страдание безскрупулният политически слугинаж, който се среща нерядко, компрометира специалността като цяло в очите на хората.
Колкото до законопроекта на " Атака ", наподобява ми безсмислено, въпреки че не виждам нищо неприятно в тази концепция. Безсмислено, тъй като забогателите притежатели на социологически организации не са забогатели от това, че са притежатели на социологически организации.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ