Северни газови неприятности
© DENIS SINYAKOV - Политиката на Германия за " Северен поток " 2 може да значи преустановяване на преноса на газ през българска територия.
- България няма да завоюва съвсем нищо от следствието на Европейската комисия против " Газпром " Още по тематиката
Когато Съединени американски щати ударят, по какъв начин глобите не заглъхват
Ефектът от последния кръг наказателни ограничения на Вашингтон против Русия беше колкото гръмотевичен, толкоз и мъчителен
12 апр 2018
Меркел: " Северен поток 2 " е неосъществим без Украйна
Канцлерът на Германия обвърза плана с директната роля на Украйна, " Газпром " не е срещу
11 апр 2018
Съединени американски щати оповестиха нови наказания против 38 съветски физически и юридически лица (обновена)
от Дневник,6 апр 2018
Европейски Съюз скоро ще одобри отстъпките на Русия в разногласието с " Газпром ", твърди " Ройтерс "
от Дневник,3 апр 2018
Когато става дума за политиката на Европейския съюз и страните членки към " Газпром ", България би трябвало да се приготви за серия от разочарования.
Първо, вижданията на Германия по отношение на плана за газопровод през Балтийско море – " Северен поток " 2, които тази седмица бяха затвърдени, обричат София да е огромният губещ (разбира се, след Украйна) от прекрояването на съветските газови планове. Ако новият газопровод бъде издигнат, е доста евентуално преносът на газ през България да бъде преустановен, а доставките на суровината да се оскъпят.
На второ място, следствието, което Европейската комисия стартира против съветския газов колос през 2012 година за корист с доминантната му позиция в осем страни, в това число България, скоро ще завърши " миролюбиво ", по израза на български енергиен специалист, осведомен с хода на процедурата. Така страната няма да може да извоюва и по-големи пазарни отстъпки от " Газпром ", както скрито се надяваха в държавните газови сдружения.
Оста Берлин – Москва
В последните десетина дни Германия излъчи няколко спорни сигнала за бъдещето на " Северен поток 2 ". На 27 март немските управляващи дадоха зелена светлина за построяването на газопровода. Това се случи единствено ден откакто Берлин изгони четирима съветски дипломати в символ на взаимност с Англия, която упрекна Кремъл в опита за отравяне на нейни някогашен съветски сътрудник и неговата щерка. Новият немски министър на външните работи Хайко Маас сподели, че сред случая " Скрипал " във Англия и плана за " Северен поток 2 " не може да се прави връзка, което попари всички, които се надяваха Берлин да постави спирачки на спорния план.
Газопроводът, който ще свърже непосредствено Русия с Германия по дъното на Балтийско море, следва трасето на към този момент издигнатия " Северен поток 1 ". Основната цел на двата газопровода, дружно със строящия се " Турски поток " през Черно море (на мястото на спреният през 2014 година " Южен поток " ), е да заобиколят Украйна, като по-късно " Газпром " ще може да спре или фрапантно да понижи преноса на газ оттова. Самата Германия сигурно ще има изгода от новия газопровод, защото ще се трансформира в главния разпределителен център на съветския газ за Европа. В същото време по-голямата ликвидност на газовите хъбове в Германия и Австрия в допълнение ще смъкна цените за немските консуматори.
За Германия енергийното съдействие с Русия е и дълготрайна политика. Ostpolitik започва още през 70-те години на предишния век, като цели да обвърже стопански Съюз на съветските социалистически републики със Запада, като по този начин се понижават опциите за спорове (политика, която апропо е сносно разказана в отчет на Централно разузнавателно управление на САЩ от 1982 година, още веднъж във връзка несъгласия сред Берлин и Вашингтон за енергийните връзки с Москва). В момента Германия е третият най-съществен търговски сътрудник за Русия, което разрешава на немския канцлер да насочва рецензии към Кремъл за протичащото се в Украйна или Англия, а ползите на немския бизнес да остават съвсем незасегнати.
Различните аршини
Построяването на " Северен поток " 2 обаче ще бъде следващ удар против Киев, чиято национална газова компания годишно получава към два милиарда евро за преноса на съветски газ към Европа. Източноевропейските страни, главно Словакия, само че и България, Чехия, Полша и Унгария пък ще се лишат освен от доходи от преноса, само че и от опцията да употребяват директната карта при договаряния за цените на газа (за сметка на спомагателното преимущество за Германия). Това да вземем за пример направи България през 2012 година, когато против единодушието си за градежа на " Южен поток " си извоюва ценова отстъпка в цените за газа.
Затова и Европейската комисия (ЕК) и няколко източноевропейски страни отпред с Полша оспорват при всяка опция плана за " Северен поток " 2. Европейска комисия даже се опита да получи мандат за договаряния по него от името на страните членки, само че самодейността й бе блокирана от страните в Северна Европа, които упорстват, че европейската администрация няма право да им се меси от кое място те купуват енергийните си първични материали. Засега пропада и опитът на Европейска комисия да блокира " Северен поток 2 ", както се опита да приложи европейското енергийно антимонополно законодателство върху морската му права, защото още веднъж част от страните членки не поддържат тази стъпка. През 2014 година Европейска комисия излезе с твърдо мнение против готвените промени в българското законодателство, които целяха категорично да освободят морските газопроводи от европейска регулация.
Тази седмица обаче немският канцлер Ангела Меркел направи в Украйна изказване, което всеобщо беше разчетено като охладняване към плана за новия балтийски газопровод. " Аз ясно споделих, че без да се внесе изясненост за бъдещата роля на Украйна в преноса, " Северен поток " 2 от наша позиция е неосъществим ", разгласи тя. " Това в действителност е доста консистентна позиция ", изяснява Георг Закман от брюкселският тинк-танк " Брюгел ", Германия постоянно е желала да се резервира забележителен транспорт на газ през Украйна, защото газопроводите през Балтийско море с нищо няма да засилят енергийната й сигурност, в случай че няма и друга опция за доставки ". Т.е. към този момент не може да се приказва, че Берлин е трансформирал политиката си, а просто по-ясно заявява изискванията си.
Ефектът за България
София има защо да се възмущава на немската позиция - " Северен поток 2 " значително запълва вакуума след прекъсването на " Южен поток ", който трябваше да доставя газ от Русия за България и Западна Европа по дъното на Черно море. Той бе замразен през 2014 година колкото поради очевидните нарушавания по него, толкоз и като геополитическа мярка против съветската политика в Украйна. Загубите на България са мантра, която министър председателят Бойко Борисов не стопира да повтаря в Брюксел, въпреки и без референцията към Германия.
По-важното е друго. В момента " Газпром " придвижва към 90 милиарда м3 през Украйна. Ако се построят " Северен поток " 2 и " Турски поток ", преносът ще падне с най-много 71 милиарда м3 (колкото е потенциалът на двата различни газопровода). Дори и да се допусна, че новата тръба ще замести спадащите добиви на газ в Западна Европа (най-пример най-голямото находище Грьонинген към този момент е планувано за закриване през 20130 г.), преноса на газ през Украйна ще спадне фрапантно. С построяването на новата газова връзка сред Русия и Турция ще бъде спрян и по-голямата част от преноса на газ през България, който носи на Българския енергиен холдинг към 180 млн. лева годишна облага.
На доктрина обаче остава доста количество газ, което " Газпром " може да реши да пренасочени по други направления, в това число и през България. Именно на това се надяваше българското държавно управление, с цел да не остане българската газова инфраструктура суха. С " Газпром " се договаря предвиждания " Турски поток " 2, който ще излиза на турска територия, само че по-късно би прекосявал през България, да поеме част от доставките за Унгария, Сърбия и Австрия, които в този момент минават през Украйна. Затова и българското държавно управление не се включи в общите дейности на останалите източноевропейски страни против " Северен поток 2 ", нито пък поддържаше Европейска комисия.
Ако обаче " Газпром " се съобрази с настояването на Германия през Украйна да минават основни количества газ (а освен доставки за граничещите с нея страни), то спомагателен маршрут през България става неправилен. Разбира се, съветската компания може да реши да изостави концепцията за пренос през България даже и да се откаже от новия газопровод през Балтийско море.
" Това, което е оригиналност, е общественото самопризнание на канцлера, че зад " Северен поток 2 " има политика ", споделя Закман. Изследователят от " Брюгел " припомня, че Германия постоянно преглежда енергийната си политика просто както бизнес, само че това в никакъв случай не е било по този начин. " Например прекъсването на нуклеарните централи несъмнено не беше обосновано с стопански причини ", напомня Закман. Според него обаче, с цел да промени Германия позицията си по новия балтийски газопровод, Берлин би трябвало ясно да усети, че изгодите от него са по-малки от вредите върху имиджа на страната. За Microsoft, Гугъл и Amazon може, за " Газпром " - не
Когато през 2012 година Европейска комисия стартира следствието си против " Газпром " за налагането на господстващо състояние на пазара на газ в България, в трите прибалтийски републики, Полша, Чехия и Словакия то беше съпроводено с упования, че Брюксел ще приложи тежката си артилерия – Генерална дирекция " Конкуренция ", с цел да накара газовия монополист радикално да промени държанието си на европейските пазари. Щом колоси като Microsoft, Гугъл, Amazon получават милиардни санкции, то и " Газпром " не би трябвало да се подмине.
Въпреки упованията обаче предходната година комисарят по конкуренцията Маргарете Вестагер предложи следствието да приключи без санкции за " Газпром ", като съветската компания се задължаваше да направи някои промени в комерсиалните си практики. Например в тази ситуация с България Европейска комисия накара газовия снабдител да се откаже да постанова ограничавания при препродажбата на газа, както и да даде опция българските търговци да купуват газа освен на украинско-румънската граница, само че и на тези с Унгария и Словакия, в случай че там има по-изгодни цени. Освен това " Газпром " се задължи да даде опция на всеки две години да разрешава предоговаряне на цените на доставяния газ.
Тези обещания обаче малко трансформират обстановката за България. Първо таксите, с цел да се купува газ от друга точка бяха толкоз високи, че обезсмислят сходна търговия. Възможността да се препродава съветският газ пък е блокирана от задължението на фирмите от близките страни да купуват закрепени количества от съветската компания. А опцията да се предоговарят цените е празно заричане, защото не е планувана методология, по която да става това. Затова и при започване на 2017 година " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз " желаеха от Европейска комисия най-малко да се посочи методът за предоговаряне на цените.
От изтеклите до момента планове на решението по антимонополното дело против " Газпром " (последно в Reuters) излиза наяве, че Европейска комисия не е взела под внимание нито крайните претенции за налагане на санкции на съветската компания, за които настояваше Полша, нито даже по-скромните претенции на българските компании. В крайното решение на Европейска комисия ще има леки редакции, които обаче не трансформират нищо кардинално в " миролюбивия " метод.
Със сигурност краят на следствието, което стартира с огромни упования, ще провокира доста отчаяние. Според Закман обаче изходът е логически. " През 2012 година Европейски Съюз беше в мощна позиция – търсенето и цените падаха, в този момент към този момент не е по този начин и " Газпром " още веднъж има мощни карти. Регулаторите би трябвало да следват буквата на разпоредбите, само че няма по какъв начин да останат слепи и за цялостния подтекст ", счита откривателят от " Брюгел ".
Резултатът за България обаче ще е продължаваща слаба позиция по отношение на " Газпром " и вероятни финансови загуби след прекъсване на огромна част от преноса през България след 2019 г.
- България няма да завоюва съвсем нищо от следствието на Европейската комисия против " Газпром " Още по тематиката
Когато Съединени американски щати ударят, по какъв начин глобите не заглъхват
Ефектът от последния кръг наказателни ограничения на Вашингтон против Русия беше колкото гръмотевичен, толкоз и мъчителен
12 апр 2018
Меркел: " Северен поток 2 " е неосъществим без Украйна
Канцлерът на Германия обвърза плана с директната роля на Украйна, " Газпром " не е срещу
11 апр 2018
Съединени американски щати оповестиха нови наказания против 38 съветски физически и юридически лица (обновена)
от Дневник,6 апр 2018
Европейски Съюз скоро ще одобри отстъпките на Русия в разногласието с " Газпром ", твърди " Ройтерс "
от Дневник,3 апр 2018
Когато става дума за политиката на Европейския съюз и страните членки към " Газпром ", България би трябвало да се приготви за серия от разочарования.
Първо, вижданията на Германия по отношение на плана за газопровод през Балтийско море – " Северен поток " 2, които тази седмица бяха затвърдени, обричат София да е огромният губещ (разбира се, след Украйна) от прекрояването на съветските газови планове. Ако новият газопровод бъде издигнат, е доста евентуално преносът на газ през България да бъде преустановен, а доставките на суровината да се оскъпят.
На второ място, следствието, което Европейската комисия стартира против съветския газов колос през 2012 година за корист с доминантната му позиция в осем страни, в това число България, скоро ще завърши " миролюбиво ", по израза на български енергиен специалист, осведомен с хода на процедурата. Така страната няма да може да извоюва и по-големи пазарни отстъпки от " Газпром ", както скрито се надяваха в държавните газови сдружения.
Оста Берлин – Москва
В последните десетина дни Германия излъчи няколко спорни сигнала за бъдещето на " Северен поток 2 ". На 27 март немските управляващи дадоха зелена светлина за построяването на газопровода. Това се случи единствено ден откакто Берлин изгони четирима съветски дипломати в символ на взаимност с Англия, която упрекна Кремъл в опита за отравяне на нейни някогашен съветски сътрудник и неговата щерка. Новият немски министър на външните работи Хайко Маас сподели, че сред случая " Скрипал " във Англия и плана за " Северен поток 2 " не може да се прави връзка, което попари всички, които се надяваха Берлин да постави спирачки на спорния план.
Газопроводът, който ще свърже непосредствено Русия с Германия по дъното на Балтийско море, следва трасето на към този момент издигнатия " Северен поток 1 ". Основната цел на двата газопровода, дружно със строящия се " Турски поток " през Черно море (на мястото на спреният през 2014 година " Южен поток " ), е да заобиколят Украйна, като по-късно " Газпром " ще може да спре или фрапантно да понижи преноса на газ оттова. Самата Германия сигурно ще има изгода от новия газопровод, защото ще се трансформира в главния разпределителен център на съветския газ за Европа. В същото време по-голямата ликвидност на газовите хъбове в Германия и Австрия в допълнение ще смъкна цените за немските консуматори.
За Германия енергийното съдействие с Русия е и дълготрайна политика. Ostpolitik започва още през 70-те години на предишния век, като цели да обвърже стопански Съюз на съветските социалистически републики със Запада, като по този начин се понижават опциите за спорове (политика, която апропо е сносно разказана в отчет на Централно разузнавателно управление на САЩ от 1982 година, още веднъж във връзка несъгласия сред Берлин и Вашингтон за енергийните връзки с Москва). В момента Германия е третият най-съществен търговски сътрудник за Русия, което разрешава на немския канцлер да насочва рецензии към Кремъл за протичащото се в Украйна или Англия, а ползите на немския бизнес да остават съвсем незасегнати.
Различните аршини
Построяването на " Северен поток " 2 обаче ще бъде следващ удар против Киев, чиято национална газова компания годишно получава към два милиарда евро за преноса на съветски газ към Европа. Източноевропейските страни, главно Словакия, само че и България, Чехия, Полша и Унгария пък ще се лишат освен от доходи от преноса, само че и от опцията да употребяват директната карта при договаряния за цените на газа (за сметка на спомагателното преимущество за Германия). Това да вземем за пример направи България през 2012 година, когато против единодушието си за градежа на " Южен поток " си извоюва ценова отстъпка в цените за газа.
Затова и Европейската комисия (ЕК) и няколко източноевропейски страни отпред с Полша оспорват при всяка опция плана за " Северен поток " 2. Европейска комисия даже се опита да получи мандат за договаряния по него от името на страните членки, само че самодейността й бе блокирана от страните в Северна Европа, които упорстват, че европейската администрация няма право да им се меси от кое място те купуват енергийните си първични материали. Засега пропада и опитът на Европейска комисия да блокира " Северен поток 2 ", както се опита да приложи европейското енергийно антимонополно законодателство върху морската му права, защото още веднъж част от страните членки не поддържат тази стъпка. През 2014 година Европейска комисия излезе с твърдо мнение против готвените промени в българското законодателство, които целяха категорично да освободят морските газопроводи от европейска регулация.
Тази седмица обаче немският канцлер Ангела Меркел направи в Украйна изказване, което всеобщо беше разчетено като охладняване към плана за новия балтийски газопровод. " Аз ясно споделих, че без да се внесе изясненост за бъдещата роля на Украйна в преноса, " Северен поток " 2 от наша позиция е неосъществим ", разгласи тя. " Това в действителност е доста консистентна позиция ", изяснява Георг Закман от брюкселският тинк-танк " Брюгел ", Германия постоянно е желала да се резервира забележителен транспорт на газ през Украйна, защото газопроводите през Балтийско море с нищо няма да засилят енергийната й сигурност, в случай че няма и друга опция за доставки ". Т.е. към този момент не може да се приказва, че Берлин е трансформирал политиката си, а просто по-ясно заявява изискванията си.
Ефектът за България
София има защо да се възмущава на немската позиция - " Северен поток 2 " значително запълва вакуума след прекъсването на " Южен поток ", който трябваше да доставя газ от Русия за България и Западна Европа по дъното на Черно море. Той бе замразен през 2014 година колкото поради очевидните нарушавания по него, толкоз и като геополитическа мярка против съветската политика в Украйна. Загубите на България са мантра, която министър председателят Бойко Борисов не стопира да повтаря в Брюксел, въпреки и без референцията към Германия.
По-важното е друго. В момента " Газпром " придвижва към 90 милиарда м3 през Украйна. Ако се построят " Северен поток " 2 и " Турски поток ", преносът ще падне с най-много 71 милиарда м3 (колкото е потенциалът на двата различни газопровода). Дори и да се допусна, че новата тръба ще замести спадащите добиви на газ в Западна Европа (най-пример най-голямото находище Грьонинген към този момент е планувано за закриване през 20130 г.), преноса на газ през Украйна ще спадне фрапантно. С построяването на новата газова връзка сред Русия и Турция ще бъде спрян и по-голямата част от преноса на газ през България, който носи на Българския енергиен холдинг към 180 млн. лева годишна облага.
На доктрина обаче остава доста количество газ, което " Газпром " може да реши да пренасочени по други направления, в това число и през България. Именно на това се надяваше българското държавно управление, с цел да не остане българската газова инфраструктура суха. С " Газпром " се договаря предвиждания " Турски поток " 2, който ще излиза на турска територия, само че по-късно би прекосявал през България, да поеме част от доставките за Унгария, Сърбия и Австрия, които в този момент минават през Украйна. Затова и българското държавно управление не се включи в общите дейности на останалите източноевропейски страни против " Северен поток 2 ", нито пък поддържаше Европейска комисия.
Ако обаче " Газпром " се съобрази с настояването на Германия през Украйна да минават основни количества газ (а освен доставки за граничещите с нея страни), то спомагателен маршрут през България става неправилен. Разбира се, съветската компания може да реши да изостави концепцията за пренос през България даже и да се откаже от новия газопровод през Балтийско море.
" Това, което е оригиналност, е общественото самопризнание на канцлера, че зад " Северен поток 2 " има политика ", споделя Закман. Изследователят от " Брюгел " припомня, че Германия постоянно преглежда енергийната си политика просто както бизнес, само че това в никакъв случай не е било по този начин. " Например прекъсването на нуклеарните централи несъмнено не беше обосновано с стопански причини ", напомня Закман. Според него обаче, с цел да промени Германия позицията си по новия балтийски газопровод, Берлин би трябвало ясно да усети, че изгодите от него са по-малки от вредите върху имиджа на страната. За Microsoft, Гугъл и Amazon може, за " Газпром " - не
Когато през 2012 година Европейска комисия стартира следствието си против " Газпром " за налагането на господстващо състояние на пазара на газ в България, в трите прибалтийски републики, Полша, Чехия и Словакия то беше съпроводено с упования, че Брюксел ще приложи тежката си артилерия – Генерална дирекция " Конкуренция ", с цел да накара газовия монополист радикално да промени държанието си на европейските пазари. Щом колоси като Microsoft, Гугъл, Amazon получават милиардни санкции, то и " Газпром " не би трябвало да се подмине.
Въпреки упованията обаче предходната година комисарят по конкуренцията Маргарете Вестагер предложи следствието да приключи без санкции за " Газпром ", като съветската компания се задължаваше да направи някои промени в комерсиалните си практики. Например в тази ситуация с България Европейска комисия накара газовия снабдител да се откаже да постанова ограничавания при препродажбата на газа, както и да даде опция българските търговци да купуват газа освен на украинско-румънската граница, само че и на тези с Унгария и Словакия, в случай че там има по-изгодни цени. Освен това " Газпром " се задължи да даде опция на всеки две години да разрешава предоговаряне на цените на доставяния газ.
Тези обещания обаче малко трансформират обстановката за България. Първо таксите, с цел да се купува газ от друга точка бяха толкоз високи, че обезсмислят сходна търговия. Възможността да се препродава съветският газ пък е блокирана от задължението на фирмите от близките страни да купуват закрепени количества от съветската компания. А опцията да се предоговарят цените е празно заричане, защото не е планувана методология, по която да става това. Затова и при започване на 2017 година " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз " желаеха от Европейска комисия най-малко да се посочи методът за предоговаряне на цените.
От изтеклите до момента планове на решението по антимонополното дело против " Газпром " (последно в Reuters) излиза наяве, че Европейска комисия не е взела под внимание нито крайните претенции за налагане на санкции на съветската компания, за които настояваше Полша, нито даже по-скромните претенции на българските компании. В крайното решение на Европейска комисия ще има леки редакции, които обаче не трансформират нищо кардинално в " миролюбивия " метод.
Със сигурност краят на следствието, което стартира с огромни упования, ще провокира доста отчаяние. Според Закман обаче изходът е логически. " През 2012 година Европейски Съюз беше в мощна позиция – търсенето и цените падаха, в този момент към този момент не е по този начин и " Газпром " още веднъж има мощни карти. Регулаторите би трябвало да следват буквата на разпоредбите, само че няма по какъв начин да останат слепи и за цялостния подтекст ", счита откривателят от " Брюгел ".
Резултатът за България обаче ще е продължаваща слаба позиция по отношение на " Газпром " и вероятни финансови загуби след прекъсване на огромна част от преноса през България след 2019 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ