Отново европейски критики срещу промените в съдебния закон
© Анелия Николова Още по тематиката
Вера Йоурова: Като приказвам с Цацаров, слушам за прогрес, като видя обстоятелствата, стартирам да се колебая
Еврокомисарят по правораздаване акцентира, че краят на мониторинга зависи от необратимостта на промените
27 окт 2017
Съветът по правосъдна промяна не утвърждава бонусите за магистрати
20 окт 2017
Управляващите и Движение за права и свободи единомислещи по измененията в правосъдния закон
Специализираният съд и спецпрокуратурата стават изключителни и ще бъдат привилегировани с бонуси и командироване
20 окт 2017
Бонусите за спецмагистратите минават на незабавен порядък в Народното събрание
Въпреки рецензиите на съдийската общественост следващите конюнктурни промени в правосъдния закон бяха признати на първо четене без нито един глас срещу
13 окт 2017
Как властта си прави изключителни съдилища
Лобистки законопроект ще даде спомагателни пари за " натовареност " единствено на магистратите от спец-звената, вместо правилото да важи за всички
12 окт 2017
ПАСЕ: Върховенството на закона в България е мощно застрашено
Съветът на Европа трайно демонстрира, че България е мощно проблематична страна, българските парламентаристи трайно мълчат по тематиката
12 окт 2017
Венецианската комисия с рекомендации за самостоятелен съд и отчетна прокуратура
Да се подсигурява превес на мнението на съдиите, определени от съдии, опция за надзор върху основния прокурор и ограничение на прокуратурата в границите на наказателния развой
10 окт 2017
Организации: ПАСЕ да даде по-конкретни рекомендации за върховенството на правото в България
Страната е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция, сочи отчет
21 сеп 2017
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017 В рамките на по-малко от месец втори орган на Съвета на Европа изготвя мощно сериозно мнение по измененията в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) от лятото на тази година, като еднопосочно ги прави оценка като застрашаващи независимостта на съда. Очевидно конюнктурният законопроект беше импортиран изненадващо и без публично разискване на 4 юли т.г. от петима депутати, отпред с шефа на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов и провокира мощна социална и професионална опозиция, поради скандалните оферти в него - ограничение правото на сдружаване на магистратите, възбрана за финансиране на магистратските сдружения от задгранични донори, възбрана за присъединяване в научни и университетски действия, финансирани от задгранични лица, кариерни бонуси на членовете на Висшия правосъден съвет след напускането на правосъдната система и други
Законопроектът беше незабавно придвижен в Народното събрание за по-малко от месец. Някои от препоръчаните текстове не бяха признати след отрицателна реакция и по дипломатическа линия и явен сигнал от Брюксел - да вземем за пример ограничаването за финансиране на магистратски сдружения. Другите, които бяха гласувани макар острите и аргументирани възражения, в този момент не престават да инкасират мощни рецензии откъм европейски институции.
След сериозното мнение на Венецианската комисия от 9 октомври за законодателството в региона на правосъдната власт, през вчерашния ден вечерта бе оповестено и мнение на Бюрото на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) към Съвета на Европа, признато на 2 ноември. В него ясно се декларира, че въведеното с измененията в Закон за съдебната власт от юли т.г. обвързване на съдиите да заявяват своето участие в съсловни организации, както и правилото за автоматизирано премахване на съдии от служба по искане на основния прокурор, когато са упрекнати в закононарушение, не дават отговор на европейските стандарти за самостоятелност на съда. Тези законови разпореждания би трябвало да бъдат анулирани, се заключава в мнението, което се чака да бъде гласувано на пленарна сесия на съвета през идващите дни.
КСЕС е сезиран от Съюза на съдиите в България (ССБ) на 5 октомври т.г. с искане да се произнесе по тези два текста. Бюрото на КСЕС напълно възприема причините на ССБ, като акцентира, че една от главните задания на съвета е да подкрепя страните членки да изпълнят стандартите на Съвета на Европа във връзка с съдиите.
От съдиите не би трябвало да се желае да заявяват участието си в съсловни организации
В мнението се акцентира смисъла на главното право на съдиите свободно да образуват свои сдружения и да се причисляват към такива сдружения. Тези асоциации на съдиите играят значима роля за обезпечаване на съдийската самостоятелност и върховенството на закона, както и за отбрана на ползите на съдиите. В този подтекст не би следвало да се постанова на съдиите да разкриват своето участие в техните професионални асоциации, защото това би имало вцепеняващ резултат за съдийската самостоятелност.
В момента обаче законът, признат през юли, се ползва, и съдиите са задължени за заявяват участието си. ССБ разгласи тези дни, че от приемането на закона до приключване на периода за подаване на заявления на 14 септември, общо 109 съдии са напуснали организацията с експлицитна молба. Според ССБ няма подозрение, че това се дължи точно на въвежедането на условието за обявление, доколкото отводите са направени в законовия период. Сред заявките за овакантяване има подадена и такава декларация, че съдията напуща ССБ поради задължението за обявление, само че ще възвърне участието си, в случай че Конституционният съд (КС) анулира този текст. Конституционен съд към момента не е сезиран, чака се това да стори Върховен касационен съд
Отстраняването от служба не може да става автоматизирано, щом основният прокурор пожелае
Отстраняването на съдиите от служба не следва да бъде автоматизирано налагана мярка, даже когато настояването на основния прокурор е стимулирано с изказване за осъществени умишлени закононарушения. Всеки случай на такова искане би трябвало да се преглежда поотделно, от самостоятелен орган, при съблюдаване на всички условия за обективен развой, в това число и правото да се апелира взетото решение, презумпцията за невиновност и условието за пропорция на глобите, написа в мнението на Бюрото на КСЕС.
През октомври Венецианската комисия в своето мнение изрази изключително сериозна угриженост за смяната, " която индиректно дава на прокуратурата значима власт над съдиите ". В българската система " привличането като обвинен " е една относително ранна фаза на досъдебното произвеждане, в същото време решението за привличане като обвинен не предстои на правосъден надзор. Така прокуратурата получава пълномощия да отстранява съдии за евентуално дълъг интервал от време въз основа на относително противоречиви и неубедителни доказателства. Това може да бъде доста рисково за независимостта на съдиите, сподели Венецианската комисия и предложи отстраняването на съдиите, които са обект на следствие да бъде предмет на ефикасен надзор от съдийската гилдия на Висш съдебен съвет.
Базирайки се на тази позиция, правосъдният министър Цецка Цачева изиска промяна на текста на член 230 от Закон за съдебната власт за отстраняването на съдиите, което бе сторено с нови промени в закона от последните дни на октомври. Тази смяна към момента не е влезнала в действие, тъй като президентът Румен Радев забави подписването на указа за публикуването закона в " Държавен вестник "., което е планувано да стане в петък, 10 ноември. Имаше упования президентът да наложи несъгласие на тези промени, поради гласуваните бонуси от до 6 заплати годишно за спецсъдии и спецпрокурори, само че през днешния ден стана ясно, че това няма да се случи.
Същевременно представители на ССБ обявиха, че корекцията на член 230 Закон за съдебната власт, във типа, в който бе призната с тези промени, не извършва европейските стандарти, които са посочени и в мнението на КСЕС. За закононарушенията по работа остава автоматизираното премахване от служба по искане на основния прокурор, а при другите случаи Висш съдебен съвет има право на преценка, само че преразглеждане на въпроса не може да се желае по-рано от година и половина, разяснява за " Капитал " ръководителят на УС на ССБ Атанас Атанасов. Същевременно, обжалването на мярката може да става единствено на процедурни съображения.
В резолюция на ПАСЕ от 12 октомври България бе сложена в група на пет европейски страни, в които върховенството на правото е мощно застрашено. В отчета на немския парламентарист Бернд Фабрициус, върху който тази резолюция се базира, също бе упоменат законът от юли 2017 година и противоречивите текстове, които той предлага.
Вера Йоурова: Като приказвам с Цацаров, слушам за прогрес, като видя обстоятелствата, стартирам да се колебая
Еврокомисарят по правораздаване акцентира, че краят на мониторинга зависи от необратимостта на промените
27 окт 2017
Съветът по правосъдна промяна не утвърждава бонусите за магистрати
20 окт 2017
Управляващите и Движение за права и свободи единомислещи по измененията в правосъдния закон
Специализираният съд и спецпрокуратурата стават изключителни и ще бъдат привилегировани с бонуси и командироване
20 окт 2017
Бонусите за спецмагистратите минават на незабавен порядък в Народното събрание
Въпреки рецензиите на съдийската общественост следващите конюнктурни промени в правосъдния закон бяха признати на първо четене без нито един глас срещу
13 окт 2017
Как властта си прави изключителни съдилища
Лобистки законопроект ще даде спомагателни пари за " натовареност " единствено на магистратите от спец-звената, вместо правилото да важи за всички
12 окт 2017
ПАСЕ: Върховенството на закона в България е мощно застрашено
Съветът на Европа трайно демонстрира, че България е мощно проблематична страна, българските парламентаристи трайно мълчат по тематиката
12 окт 2017
Венецианската комисия с рекомендации за самостоятелен съд и отчетна прокуратура
Да се подсигурява превес на мнението на съдиите, определени от съдии, опция за надзор върху основния прокурор и ограничение на прокуратурата в границите на наказателния развой
10 окт 2017
Организации: ПАСЕ да даде по-конкретни рекомендации за върховенството на правото в България
Страната е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция, сочи отчет
21 сеп 2017
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017 В рамките на по-малко от месец втори орган на Съвета на Европа изготвя мощно сериозно мнение по измененията в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) от лятото на тази година, като еднопосочно ги прави оценка като застрашаващи независимостта на съда. Очевидно конюнктурният законопроект беше импортиран изненадващо и без публично разискване на 4 юли т.г. от петима депутати, отпред с шефа на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов и провокира мощна социална и професионална опозиция, поради скандалните оферти в него - ограничение правото на сдружаване на магистратите, възбрана за финансиране на магистратските сдружения от задгранични донори, възбрана за присъединяване в научни и университетски действия, финансирани от задгранични лица, кариерни бонуси на членовете на Висшия правосъден съвет след напускането на правосъдната система и други
Законопроектът беше незабавно придвижен в Народното събрание за по-малко от месец. Някои от препоръчаните текстове не бяха признати след отрицателна реакция и по дипломатическа линия и явен сигнал от Брюксел - да вземем за пример ограничаването за финансиране на магистратски сдружения. Другите, които бяха гласувани макар острите и аргументирани възражения, в този момент не престават да инкасират мощни рецензии откъм европейски институции.
След сериозното мнение на Венецианската комисия от 9 октомври за законодателството в региона на правосъдната власт, през вчерашния ден вечерта бе оповестено и мнение на Бюрото на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) към Съвета на Европа, признато на 2 ноември. В него ясно се декларира, че въведеното с измененията в Закон за съдебната власт от юли т.г. обвързване на съдиите да заявяват своето участие в съсловни организации, както и правилото за автоматизирано премахване на съдии от служба по искане на основния прокурор, когато са упрекнати в закононарушение, не дават отговор на европейските стандарти за самостоятелност на съда. Тези законови разпореждания би трябвало да бъдат анулирани, се заключава в мнението, което се чака да бъде гласувано на пленарна сесия на съвета през идващите дни.
КСЕС е сезиран от Съюза на съдиите в България (ССБ) на 5 октомври т.г. с искане да се произнесе по тези два текста. Бюрото на КСЕС напълно възприема причините на ССБ, като акцентира, че една от главните задания на съвета е да подкрепя страните членки да изпълнят стандартите на Съвета на Европа във връзка с съдиите.
От съдиите не би трябвало да се желае да заявяват участието си в съсловни организации
В мнението се акцентира смисъла на главното право на съдиите свободно да образуват свои сдружения и да се причисляват към такива сдружения. Тези асоциации на съдиите играят значима роля за обезпечаване на съдийската самостоятелност и върховенството на закона, както и за отбрана на ползите на съдиите. В този подтекст не би следвало да се постанова на съдиите да разкриват своето участие в техните професионални асоциации, защото това би имало вцепеняващ резултат за съдийската самостоятелност.
В момента обаче законът, признат през юли, се ползва, и съдиите са задължени за заявяват участието си. ССБ разгласи тези дни, че от приемането на закона до приключване на периода за подаване на заявления на 14 септември, общо 109 съдии са напуснали организацията с експлицитна молба. Според ССБ няма подозрение, че това се дължи точно на въвежедането на условието за обявление, доколкото отводите са направени в законовия период. Сред заявките за овакантяване има подадена и такава декларация, че съдията напуща ССБ поради задължението за обявление, само че ще възвърне участието си, в случай че Конституционният съд (КС) анулира този текст. Конституционен съд към момента не е сезиран, чака се това да стори Върховен касационен съд
Отстраняването от служба не може да става автоматизирано, щом основният прокурор пожелае
Отстраняването на съдиите от служба не следва да бъде автоматизирано налагана мярка, даже когато настояването на основния прокурор е стимулирано с изказване за осъществени умишлени закононарушения. Всеки случай на такова искане би трябвало да се преглежда поотделно, от самостоятелен орган, при съблюдаване на всички условия за обективен развой, в това число и правото да се апелира взетото решение, презумпцията за невиновност и условието за пропорция на глобите, написа в мнението на Бюрото на КСЕС.
През октомври Венецианската комисия в своето мнение изрази изключително сериозна угриженост за смяната, " която индиректно дава на прокуратурата значима власт над съдиите ". В българската система " привличането като обвинен " е една относително ранна фаза на досъдебното произвеждане, в същото време решението за привличане като обвинен не предстои на правосъден надзор. Така прокуратурата получава пълномощия да отстранява съдии за евентуално дълъг интервал от време въз основа на относително противоречиви и неубедителни доказателства. Това може да бъде доста рисково за независимостта на съдиите, сподели Венецианската комисия и предложи отстраняването на съдиите, които са обект на следствие да бъде предмет на ефикасен надзор от съдийската гилдия на Висш съдебен съвет.
Базирайки се на тази позиция, правосъдният министър Цецка Цачева изиска промяна на текста на член 230 от Закон за съдебната власт за отстраняването на съдиите, което бе сторено с нови промени в закона от последните дни на октомври. Тази смяна към момента не е влезнала в действие, тъй като президентът Румен Радев забави подписването на указа за публикуването закона в " Държавен вестник "., което е планувано да стане в петък, 10 ноември. Имаше упования президентът да наложи несъгласие на тези промени, поради гласуваните бонуси от до 6 заплати годишно за спецсъдии и спецпрокурори, само че през днешния ден стана ясно, че това няма да се случи.
Същевременно представители на ССБ обявиха, че корекцията на член 230 Закон за съдебната власт, във типа, в който бе призната с тези промени, не извършва европейските стандарти, които са посочени и в мнението на КСЕС. За закононарушенията по работа остава автоматизираното премахване от служба по искане на основния прокурор, а при другите случаи Висш съдебен съвет има право на преценка, само че преразглеждане на въпроса не може да се желае по-рано от година и половина, разяснява за " Капитал " ръководителят на УС на ССБ Атанас Атанасов. Същевременно, обжалването на мярката може да става единствено на процедурни съображения.
В резолюция на ПАСЕ от 12 октомври България бе сложена в група на пет европейски страни, в които върховенството на правото е мощно застрашено. В отчета на немския парламентарист Бернд Фабрициус, върху който тази резолюция се базира, също бе упоменат законът от юли 2017 година и противоречивите текстове, които той предлага.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ