Хиляди се включиха в литийното шествие с иконата на Богородица от Бачковския манастир
class= " MsoNoSpacing " > В нощта против Светли понеделник стотици вярващи нощуват край Бачковския манастир с вяра за знамение. От близо четири века хората се събират пред портите на манастира преди те да бъдат отворени. По традиция на втория ден след Великден в Бачковския манастир потегля обичайното литийно шествие с чудотворната икона на Пресвета Богородица.
И тази година хиляди вярващи се включиха в шествието с иконата на Божията майка.
Един от отличителните за локалния нравствен живот ритуали е преместването на чудотворната икона на света Богородица трогване, която се съхранява в Бачковския манастир, твърди се, още от основаването му. А евентуалният интервал на сътворяването ѝ е 11 век. Няколко пъти е била загубвана и намирана, като днешното литийно шествие е в респект точно на това. В ранните години на османското господство иконата била скрита в близката околност Клувията. Това е и заветната точка на днешния поклоннически поход.
През 17 век е открита точно на втория ден от Великден и върната в манастира. Разказва се, че след това отново изчезвала и се прибирала, до момента в който един път духовник получил в съня си завет от самата Богородица да сложи светото ѝ изображение в сборния храм вдясно от централната врата, в обособен иконостас.
На посоченото място светинята е и през днешния ден. В 8:30 часа иконата беше изнесена от храма и сложена на особено украсена за задачата носилка.
В процесията до местността Клувията се придвижва копие на чудотворната икона, като по петкилометровия стръмен път всеки мирянин желае да се доконне до нея. Обикновено това са хора, които желаят да благодарят на Божията майка за помощта ѝ и описват ред истории за лечебната и чудодейната ѝ мощ.
„ Всеки идва с вяра – да получи излекуване, да се снабди с рожба. Когато идваш с чисто сърце, чудото се случва. Хората обаче би трябвало да се молят всеки ден. Само с едно идване в манастира не става “, споделя и касиерът-счетоводител на манастира Мария Босева
„ Светлина в душата. Нека всички хора да имат вяра доста мощно, тъй като тази чудотворна икона оказва помощ на всички и за всичко. Когато се молиш с чисто сърце, вярата оказва помощ “, споделя Геновева Иванова от Бачково. Нейното персонално знамение е обвързвано един пожар преди години и спасаняването на родната ѝ къща от пламъците.
ЧУДЕСАТА НА Сухопътни войски.БОГОРОДИЦА
СВИДЕТЕЛСТВО НА ДЯКОН МИХАИЛ
Йеродякон Михаил страдаше от известно душевно разстройство, само че това не го спираше да извършва отговорностите си в храма. Веднъж през месец ноември 1997г. по време на свещенодействие, когато се чете шестопсалмието, седейки на нормалното си място близо до Чудотворната икона на св.Богородица, с дясната си страна е бил извърнат към нея, внезапно почувствал дясната му страна да се облива в плодородни тръпки от главата до стъпалото. Обърнал се към иконата на св.Майка и прошепнал: „ Майчице, Богородице, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти! ” Отново за повторно почувствал същите плодородни тръпки на дясната страна на тялото си. След случилото се се почувствал доста по-добре душевен.
Три месеца по-късно, още веднъж по време на свещенодействие, когато се извършва евхаристийният канон и се пее: ”Тебе поем ”, дякон Михаил стоял със свещника в поклонение пред царската икона на Иисус Христос на иконостаса. С духовните си очи вижда под купола на църквата вързоп искрящи лъчи. Виждайки това споделя в сърцето си: ”Господи нуждая се от Теб, слез над мене! ”, тогава снопът се спуснал бляскав над него и той усетил с цялото си тяло плодородни тръпки по-силни от първите, получени пред иконата на св.Богородица. След чудото дякон Михаил се почувствал още по-добре душевно, върнал се здравият и естествен сън и всевъзможни неприятни мисли, които го спохождали преди, престанали.
Отец Михаил продължава и до през днешния ден во положително здраве да извършва дяконското си служение в св.Бачковска обител.
ДРУГ СЛУЧАЙ С ДЯКОН МИХАИЛ – ИЗЛЕКУВАНЕ НА РАКОВО БОЛНА
В началото на 80-те години на ХХв., до момента в който о.Михаил си стоял пред манастира, към него се доближили две дами, едната известната вуйна Олга от Асеновград, а втората жена, много по-млада, се казвала Маруда. Жените споделили, че Маруда има рак на носа и го помолили да отиде с тях до Клувиата, с цел да се помолят всички дружно за излечението на й. Когато стигнали местността, се изкачили до дребната пещера, където иконата е била открита, събрали се с известна компликация в тясното пространство и почнали да се молят. Всеки се молил в сърцето си, дяконът мълвил: ”Майчице, Богородице, не допускай децата й да останат сирачета! ” След няколко минути в молитва, Маруда усетила, че силата на изцелението идва от страната на дякон Михаил. След като се върнали, а били на Клувията преди обяд, Маруда се отправила за Пловдив, където трябвало да я изследват дефинитивно и насрочат датата за интервенция за премахване на тумора. При проучването лекарите останали учудени, че няма освен израстък, само че и откритите по-рано негови разсейки. Медиците, удивени, попитали какво е правила или лекувал ли се е с нещо, на което щастливата майка дала отговор, че само се е помолила на св.Богородицана мястото на намирането на Чудотворната й Бачковска икона.
ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА(ПОПОВА)
В разследване на тежко заболяване Елена Попова е призната за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето щерка й Росица, отива да го вземе за заравяне. Докато се суети към него в моргата, вижда че палецът на ръката на майка й трепва, извиква незабавно медицинския личен състав и майка й е върната към живот. След възобновяване си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, намира се с игумена му, Филарет, по-късно Видински митрополит, и споделя, че по времето когато е била призната за мъртва, е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена ливада, е видяла бяло агне и че пояснява съня си като отправено към нея предпочитание да посвети труда си на Бачковската обител. Игуменът приема молбата й и баба Елена, както стартират да я назовават, остава до гибелта си в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а откакто изнемощява е оставена да обитава. Към края на живота си, баба Елена одобри монашество под името Евдокия, както се и упокои. Погребана е в манастирското гробище.
С нейното престояване е обвързвано и друга забавна история. Отново в съня си, баба Елена вижда Йоан Кръстител доста изкалян и изплескан. Приела, че видението е поради параклис отдаден на светеца, в покрайнините на манастира, който бил зарязан и трансфорат в обор от мастните селяни. Решена да поправи ситуацията, баба Елена собственоръчно изгонва животните от параклиса и не разрешава на селяните да го употребяват повече то сходен метод. След това със брачна половинка си и за тяхна сметка, го почистват и възвръщат изцяло, съгласно думите на Предтечата Господен казани й в съня й: „ Мръсен съм, би трябвало да ме почистиш! ”
Част от миряните идват няколко дни по-рано, с цел да се включат в подготовката за празника.
От 5:30 часа сутринта стартира плетенето на венеца, който се поставя до иконата – на носилкат посредством която тя се отнася до местността Клувията, където съгласно легендите е открит чудотворната икона.
По традиция венецът се плете от двама души – Василен от София и 88-годишната Люба Василева. „ Леля Люба плете венеца, аз единствено ѝ оказвам помощ. Вътрешната религия ме кара да пристигам всяка година, вярата в Господ и вярата в Богородица “, прецизира Василен. Люба през вчерашния ден сама е отишла до местността Клувията. „ Преди доста години сънувах св Богородица – на сън ми се яви. Вика ми, че желае да ѝ послужвам, да отида в манастира и ще плетеш венеца. Над 20 години оплитам този венец. От три дни съм към този момент в манастира – шетам, оплитам, разпределям на хората “, споделя старата жена.
Игуменът на Бачковския манастир свещеник Сионий също взе участие в литийното шествие.
" Да научим тези, които идват след нас на православието, на насладата да си православен. На упованието в живия Бог, на упованието в чистата Богородица, нашата майка небесна и в това прелестно избавително обучение на Светата ни черква, което ни приближава до Бога, до духовността, до светостта, прави ни едни, щастливи и почтени очевидци на възкръсналия Христос ", сподели той.
От няколко години насам вярващите придвижват копие на чудотворната икона, а оригиналът се пази в църквата, с цел да не се повреди.
Камбанен звън и песнопения огласяват местността, а литийното шествие постепенно се придвижва към планината. По пътя нагоре хората се сменят в носенето на иконата, за какво всеки желае да се допре до нея. Ритуалът е вълшебен и е един от най-старите освен в България, само че и на Балканите.
ИЗТОЧНИЦИ:
Българска национална телевизия, БИ ТИ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), >
И тази година хиляди вярващи се включиха в шествието с иконата на Божията майка.
Един от отличителните за локалния нравствен живот ритуали е преместването на чудотворната икона на света Богородица трогване, която се съхранява в Бачковския манастир, твърди се, още от основаването му. А евентуалният интервал на сътворяването ѝ е 11 век. Няколко пъти е била загубвана и намирана, като днешното литийно шествие е в респект точно на това. В ранните години на османското господство иконата била скрита в близката околност Клувията. Това е и заветната точка на днешния поклоннически поход.
През 17 век е открита точно на втория ден от Великден и върната в манастира. Разказва се, че след това отново изчезвала и се прибирала, до момента в който един път духовник получил в съня си завет от самата Богородица да сложи светото ѝ изображение в сборния храм вдясно от централната врата, в обособен иконостас.
На посоченото място светинята е и през днешния ден. В 8:30 часа иконата беше изнесена от храма и сложена на особено украсена за задачата носилка.
В процесията до местността Клувията се придвижва копие на чудотворната икона, като по петкилометровия стръмен път всеки мирянин желае да се доконне до нея. Обикновено това са хора, които желаят да благодарят на Божията майка за помощта ѝ и описват ред истории за лечебната и чудодейната ѝ мощ.
„ Всеки идва с вяра – да получи излекуване, да се снабди с рожба. Когато идваш с чисто сърце, чудото се случва. Хората обаче би трябвало да се молят всеки ден. Само с едно идване в манастира не става “, споделя и касиерът-счетоводител на манастира Мария Босева
„ Светлина в душата. Нека всички хора да имат вяра доста мощно, тъй като тази чудотворна икона оказва помощ на всички и за всичко. Когато се молиш с чисто сърце, вярата оказва помощ “, споделя Геновева Иванова от Бачково. Нейното персонално знамение е обвързвано един пожар преди години и спасаняването на родната ѝ къща от пламъците.
ЧУДЕСАТА НА Сухопътни войски.БОГОРОДИЦА
СВИДЕТЕЛСТВО НА ДЯКОН МИХАИЛ
Йеродякон Михаил страдаше от известно душевно разстройство, само че това не го спираше да извършва отговорностите си в храма. Веднъж през месец ноември 1997г. по време на свещенодействие, когато се чете шестопсалмието, седейки на нормалното си място близо до Чудотворната икона на св.Богородица, с дясната си страна е бил извърнат към нея, внезапно почувствал дясната му страна да се облива в плодородни тръпки от главата до стъпалото. Обърнал се към иконата на св.Майка и прошепнал: „ Майчице, Богородице, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти! ” Отново за повторно почувствал същите плодородни тръпки на дясната страна на тялото си. След случилото се се почувствал доста по-добре душевен.
Три месеца по-късно, още веднъж по време на свещенодействие, когато се извършва евхаристийният канон и се пее: ”Тебе поем ”, дякон Михаил стоял със свещника в поклонение пред царската икона на Иисус Христос на иконостаса. С духовните си очи вижда под купола на църквата вързоп искрящи лъчи. Виждайки това споделя в сърцето си: ”Господи нуждая се от Теб, слез над мене! ”, тогава снопът се спуснал бляскав над него и той усетил с цялото си тяло плодородни тръпки по-силни от първите, получени пред иконата на св.Богородица. След чудото дякон Михаил се почувствал още по-добре душевно, върнал се здравият и естествен сън и всевъзможни неприятни мисли, които го спохождали преди, престанали.
Отец Михаил продължава и до през днешния ден во положително здраве да извършва дяконското си служение в св.Бачковска обител.
ДРУГ СЛУЧАЙ С ДЯКОН МИХАИЛ – ИЗЛЕКУВАНЕ НА РАКОВО БОЛНА
В началото на 80-те години на ХХв., до момента в който о.Михаил си стоял пред манастира, към него се доближили две дами, едната известната вуйна Олга от Асеновград, а втората жена, много по-млада, се казвала Маруда. Жените споделили, че Маруда има рак на носа и го помолили да отиде с тях до Клувиата, с цел да се помолят всички дружно за излечението на й. Когато стигнали местността, се изкачили до дребната пещера, където иконата е била открита, събрали се с известна компликация в тясното пространство и почнали да се молят. Всеки се молил в сърцето си, дяконът мълвил: ”Майчице, Богородице, не допускай децата й да останат сирачета! ” След няколко минути в молитва, Маруда усетила, че силата на изцелението идва от страната на дякон Михаил. След като се върнали, а били на Клувията преди обяд, Маруда се отправила за Пловдив, където трябвало да я изследват дефинитивно и насрочат датата за интервенция за премахване на тумора. При проучването лекарите останали учудени, че няма освен израстък, само че и откритите по-рано негови разсейки. Медиците, удивени, попитали какво е правила или лекувал ли се е с нещо, на което щастливата майка дала отговор, че само се е помолила на св.Богородицана мястото на намирането на Чудотворната й Бачковска икона.
ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА(ПОПОВА)
В разследване на тежко заболяване Елена Попова е призната за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето щерка й Росица, отива да го вземе за заравяне. Докато се суети към него в моргата, вижда че палецът на ръката на майка й трепва, извиква незабавно медицинския личен състав и майка й е върната към живот. След възобновяване си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, намира се с игумена му, Филарет, по-късно Видински митрополит, и споделя, че по времето когато е била призната за мъртва, е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена ливада, е видяла бяло агне и че пояснява съня си като отправено към нея предпочитание да посвети труда си на Бачковската обител. Игуменът приема молбата й и баба Елена, както стартират да я назовават, остава до гибелта си в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а откакто изнемощява е оставена да обитава. Към края на живота си, баба Елена одобри монашество под името Евдокия, както се и упокои. Погребана е в манастирското гробище.
С нейното престояване е обвързвано и друга забавна история. Отново в съня си, баба Елена вижда Йоан Кръстител доста изкалян и изплескан. Приела, че видението е поради параклис отдаден на светеца, в покрайнините на манастира, който бил зарязан и трансфорат в обор от мастните селяни. Решена да поправи ситуацията, баба Елена собственоръчно изгонва животните от параклиса и не разрешава на селяните да го употребяват повече то сходен метод. След това със брачна половинка си и за тяхна сметка, го почистват и възвръщат изцяло, съгласно думите на Предтечата Господен казани й в съня й: „ Мръсен съм, би трябвало да ме почистиш! ”
Част от миряните идват няколко дни по-рано, с цел да се включат в подготовката за празника.
От 5:30 часа сутринта стартира плетенето на венеца, който се поставя до иконата – на носилкат посредством която тя се отнася до местността Клувията, където съгласно легендите е открит чудотворната икона.
По традиция венецът се плете от двама души – Василен от София и 88-годишната Люба Василева. „ Леля Люба плете венеца, аз единствено ѝ оказвам помощ. Вътрешната религия ме кара да пристигам всяка година, вярата в Господ и вярата в Богородица “, прецизира Василен. Люба през вчерашния ден сама е отишла до местността Клувията. „ Преди доста години сънувах св Богородица – на сън ми се яви. Вика ми, че желае да ѝ послужвам, да отида в манастира и ще плетеш венеца. Над 20 години оплитам този венец. От три дни съм към този момент в манастира – шетам, оплитам, разпределям на хората “, споделя старата жена.
Игуменът на Бачковския манастир свещеник Сионий също взе участие в литийното шествие.
" Да научим тези, които идват след нас на православието, на насладата да си православен. На упованието в живия Бог, на упованието в чистата Богородица, нашата майка небесна и в това прелестно избавително обучение на Светата ни черква, което ни приближава до Бога, до духовността, до светостта, прави ни едни, щастливи и почтени очевидци на възкръсналия Христос ", сподели той.
От няколко години насам вярващите придвижват копие на чудотворната икона, а оригиналът се пази в църквата, с цел да не се повреди.
Камбанен звън и песнопения огласяват местността, а литийното шествие постепенно се придвижва към планината. По пътя нагоре хората се сменят в носенето на иконата, за какво всеки желае да се допре до нея. Ритуалът е вълшебен и е един от най-старите освен в България, само че и на Балканите.
ИЗТОЧНИЦИ:
Българска национална телевизия, БИ ТИ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ