Болест, която яде плът, се разпространява в Австралия
class= " first-letter-big " > Я звата на Бурули, болест, причинявана от бактерията Mycobacterium ulcerans, визира от ден на ден хора в Австралия.
Инфекциозното заболяване се доближава все по-близо до Мелбърн, до момента в който лекари и учени се пробват да го спрат, преди да доближи пет милионния град.
През последните две години в щата Виктория има по над 200 случая на инфектирани с месоядната бактерия.
Тя може бързо да унищожи кожата и меките тъкани, в случай че не се лекува с композиция от характерни антибиотици и стероиди в продължение на седмици и в доста случаи месеци.
„ Без значение какъв брой дребна е лезията или какъв брой огромна е тя, няма инфектиран, който да не е потърпевш доста от това заболяване”, разяснява пред Би Би Си доктор Даниъл О'Брайън.
„ Наистина може да изяде цялостен крайник”, прибавя О’Брайън, чийто лист с пациенти включва и дребни деца, които са имали потребност от до 20 интервенции за справяне с язвата.
„ Не знаем задоволително за нея. Има някои в действителност значими научни въпроси към това къде напуща околната среда, резервоарите в животни и по какъв начин хората в действителност се заразяват”, изяснява О'Брайън. „ Освен в случай че не получим отговори на тези жизненоважни въпроси, ние в действителност ще се затрудним при преодоляването на болестта”.
В момента учените работят върху хипотезата, че бактериите идват от опосуми и техните изпражнения. След това комари и други хапещи инсекти ги придвижват от околната среда до хората. Но това си остава доктрина.
Ясно е, че самите опосуми страдат от заболяването. А в изпражненията им са откривани високи концентрации на месоядните бактерии.
Така че голям проблем се оказва загубата на естествените местообитания на животните през последните години. Хората и опосумите живеят все по-близо едни до други. А последните са и предпазен тип.
Язвата на Бурули е класифицирана като „ пренебрегвана” болест от Световната здравна организация – инфекцията не получава внимание и не се знае доста за нея. За първи път е открита през 1897 година в Уганда, само че защото визира най-вече небогати общности с лимитирано опазване на здравето, за нейното проучване не са влагани пари и запаси. В Австралия тя се появява за първи път през 1948 година, само че в продължение на десетилетия случаите на инфектирани са единични.
Язвата на Бурули не е единственият образец. Доклад за 2018 година открива доста връзки сред загубата на локална растителност, смяната в земеползването и появяването на заболявания в Австралия. Развитието на заболяването е развой, в който хората са доста ангажирани, споделя Розмари Макфарлейн, помощник по публично здраве в университета в Канбера.
„ Ние оказваме необикновен напън върху естествените системи - има доста повече хора и добитък, в сравнение с дива природа, само че всички те се припокриват, защото се съревновават за запаси. Това е проблем, който сами създаваме”, показва Макфарлей.
Пандемията от ковид попречва напредъка в изследванията на язвата на Бурули. А откривателите към момента не са разкрили по какъв начин бактериите в действителност заразяват хората.
О'Брайън се тормози, че тази рискова бактериална зараза може да се изплъзне още веднъж от съзнанието на обществеността и да я пренебрегваме.
„ Ковид-19 ни демонстрира, че не можем да преглеждаме болести изолирано. Коронавирусът може да е респираторен, а Бурули – бактериална, само че и двете идват от природата, дават предизвестие за нашето взаимоотношение с околната среда и са извънредно вреди на човешкото здраве”.
Инфекциозното заболяване се доближава все по-близо до Мелбърн, до момента в който лекари и учени се пробват да го спрат, преди да доближи пет милионния град.
През последните две години в щата Виктория има по над 200 случая на инфектирани с месоядната бактерия.
Тя може бързо да унищожи кожата и меките тъкани, в случай че не се лекува с композиция от характерни антибиотици и стероиди в продължение на седмици и в доста случаи месеци.
„ Без значение какъв брой дребна е лезията или какъв брой огромна е тя, няма инфектиран, който да не е потърпевш доста от това заболяване”, разяснява пред Би Би Си доктор Даниъл О'Брайън.
„ Наистина може да изяде цялостен крайник”, прибавя О’Брайън, чийто лист с пациенти включва и дребни деца, които са имали потребност от до 20 интервенции за справяне с язвата.
„ Не знаем задоволително за нея. Има някои в действителност значими научни въпроси към това къде напуща околната среда, резервоарите в животни и по какъв начин хората в действителност се заразяват”, изяснява О'Брайън. „ Освен в случай че не получим отговори на тези жизненоважни въпроси, ние в действителност ще се затрудним при преодоляването на болестта”.
В момента учените работят върху хипотезата, че бактериите идват от опосуми и техните изпражнения. След това комари и други хапещи инсекти ги придвижват от околната среда до хората. Но това си остава доктрина.
Ясно е, че самите опосуми страдат от заболяването. А в изпражненията им са откривани високи концентрации на месоядните бактерии.
Така че голям проблем се оказва загубата на естествените местообитания на животните през последните години. Хората и опосумите живеят все по-близо едни до други. А последните са и предпазен тип.
Язвата на Бурули е класифицирана като „ пренебрегвана” болест от Световната здравна организация – инфекцията не получава внимание и не се знае доста за нея. За първи път е открита през 1897 година в Уганда, само че защото визира най-вече небогати общности с лимитирано опазване на здравето, за нейното проучване не са влагани пари и запаси. В Австралия тя се появява за първи път през 1948 година, само че в продължение на десетилетия случаите на инфектирани са единични.
Язвата на Бурули не е единственият образец. Доклад за 2018 година открива доста връзки сред загубата на локална растителност, смяната в земеползването и появяването на заболявания в Австралия. Развитието на заболяването е развой, в който хората са доста ангажирани, споделя Розмари Макфарлейн, помощник по публично здраве в университета в Канбера.
„ Ние оказваме необикновен напън върху естествените системи - има доста повече хора и добитък, в сравнение с дива природа, само че всички те се припокриват, защото се съревновават за запаси. Това е проблем, който сами създаваме”, показва Макфарлей.
Пандемията от ковид попречва напредъка в изследванията на язвата на Бурули. А откривателите към момента не са разкрили по какъв начин бактериите в действителност заразяват хората.
О'Брайън се тормози, че тази рискова бактериална зараза може да се изплъзне още веднъж от съзнанието на обществеността и да я пренебрегваме.
„ Ковид-19 ни демонстрира, че не можем да преглеждаме болести изолирано. Коронавирусът може да е респираторен, а Бурули – бактериална, само че и двете идват от природата, дават предизвестие за нашето взаимоотношение с околната среда и са извънредно вреди на човешкото здраве”.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ