Пет минути София – Националната библиотека
class= " first-letter-big " > В огромния идеал на възрожденците от XIX век за свободна и самостоятелна България се е приютила и фантазията за добре уредена библиотека. Затова и единствено няколко месеца след приключването на Руско-турската освободителна война в столицата на възобновената българска страна отваря порти Софийската национална библиотека. Вижте повече във видеото от канала „ ”на.
„ Идеята за основаването на тази библиотека е на видния преподавател Михаил Буботинов, който дава предложение да се сътвори за младата българска столица библиотека, която да я подкрепи просветително и културно”, разяснява доцент доктор Красимира Александрова, шеф на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий”.
По това време Михаил Боботинов е секретар на градския съвет, назначен от първия губернатор на София – Пьотр Владимирович Алабин.
Вицегубернатор на града е Марин Дринов – един от създателите и първи ръководител на Българското книжовно сдружение в Браила.
Алабин и Дринов освен задушевно одобряват апела на Буботинов, а ефективно стартират да работят по уредбата на библиотеката.
През юни 1879 година се появява държавно институция с името Българска национална библиотека и за неин първи шеф е назначен Георги Яковлев Кирков.
Деен и деятелен по природа, не след дълго Кирков замисля да реалокира Народната библиотека в „ най-представителната сграда” в София по това време – някогашната Буюк джамия, където през днешния ден се обитава Археологическият музей.
Днес Националната библиотека има най-голямата и с национално значение сбирка от славянски ръкописи, включваща над 1500 книжовни паметника от XI до XIX в.
Благодарение на тогавашната си работа в Главната квартира на княз Владимир Черкаски, шефът Георги Кирков притегля в библиотеката и иззетите по време на военните дейности от Руско-турската война турски служебни и цивилен документи.
Тази колекция поставя началото на познатия през днешния ден Ориенталски отдел на Националната библиотека.
В архива се пазят джобните тефтерчета на Васил Левски, Христо Ботев и доста документи на изтъкнати дейци на националноосвободителното придвижване.
В навечерието на Първата международна война е взето решение за изграждане на нова постройка на библиотеката, към която да има и музей. Направен е ров на терена пред Военния клуб, само че международните събития и трагичната орис на страната осуетяват целия план. Този трап е непокътнат и до ден сегашен и се е трансформирал в част от така наречен от софиянци градинка на Кристал.
Сградата, в която през днешния ден се обитава Националната библиотека е издигната на същото място със подписан през 1946 година целеви държавен заем. Проектът е дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.
През 1948 година в библиотеката е основана Картографска колекция, като първоначално тя наброява едвам 1500 единици. Днес в тази колекия има повече от 10 600 карти, атласи и глобуси.
Новата постройка на библиотеката е открита през 1953 година и наречена на името на Васил Коларов. Липсва обаче плануваното книгохранилище и на процедура зданието съставлява единствено половината от предварителния план.67 години по-късно то още чака да бъде приключено. През 1963 година институцията е преименувана на Народна библиотека „ Кирил и Методий”. Последната промяна на името е през новото хилядолетие. 2009-а – Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
„ Националната библиотека на България несъмнено за всички нас, българите, е знак на мъдростта и знанието. Тя е национална гордост”, показва доцент доктор Красимира Александрова.
„ Идеята за основаването на тази библиотека е на видния преподавател Михаил Буботинов, който дава предложение да се сътвори за младата българска столица библиотека, която да я подкрепи просветително и културно”, разяснява доцент доктор Красимира Александрова, шеф на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий”.
По това време Михаил Боботинов е секретар на градския съвет, назначен от първия губернатор на София – Пьотр Владимирович Алабин.
Вицегубернатор на града е Марин Дринов – един от създателите и първи ръководител на Българското книжовно сдружение в Браила.
Алабин и Дринов освен задушевно одобряват апела на Буботинов, а ефективно стартират да работят по уредбата на библиотеката.
През юни 1879 година се появява държавно институция с името Българска национална библиотека и за неин първи шеф е назначен Георги Яковлев Кирков.
Деен и деятелен по природа, не след дълго Кирков замисля да реалокира Народната библиотека в „ най-представителната сграда” в София по това време – някогашната Буюк джамия, където през днешния ден се обитава Археологическият музей.
Днес Националната библиотека има най-голямата и с национално значение сбирка от славянски ръкописи, включваща над 1500 книжовни паметника от XI до XIX в.
Благодарение на тогавашната си работа в Главната квартира на княз Владимир Черкаски, шефът Георги Кирков притегля в библиотеката и иззетите по време на военните дейности от Руско-турската война турски служебни и цивилен документи.
Тази колекция поставя началото на познатия през днешния ден Ориенталски отдел на Националната библиотека.
В архива се пазят джобните тефтерчета на Васил Левски, Христо Ботев и доста документи на изтъкнати дейци на националноосвободителното придвижване.
В навечерието на Първата международна война е взето решение за изграждане на нова постройка на библиотеката, към която да има и музей. Направен е ров на терена пред Военния клуб, само че международните събития и трагичната орис на страната осуетяват целия план. Този трап е непокътнат и до ден сегашен и се е трансформирал в част от така наречен от софиянци градинка на Кристал.
Сградата, в която през днешния ден се обитава Националната библиотека е издигната на същото място със подписан през 1946 година целеви държавен заем. Проектът е дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.
През 1948 година в библиотеката е основана Картографска колекция, като първоначално тя наброява едвам 1500 единици. Днес в тази колекия има повече от 10 600 карти, атласи и глобуси.
Новата постройка на библиотеката е открита през 1953 година и наречена на името на Васил Коларов. Липсва обаче плануваното книгохранилище и на процедура зданието съставлява единствено половината от предварителния план.67 години по-късно то още чака да бъде приключено. През 1963 година институцията е преименувана на Народна библиотека „ Кирил и Методий”. Последната промяна на името е през новото хилядолетие. 2009-а – Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
„ Националната библиотека на България несъмнено за всички нас, българите, е знак на мъдростта и знанието. Тя е национална гордост”, показва доцент доктор Красимира Александрова.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ