Пет минути София: "Св. Климент Охридски"
class= " first-letter-big " > В ъзраждането – епохата, развихрила най-дръзките и най-светли пориви на българския дух, ражда и концепцията за висше учебно заведение в България.
Въплъщение на тези смели въжделения е Софийският университет "Св. Климент Охридски " – първото българско висше учебно заведение.
"Софийският университет е най-старият български университет, основан преди 132 години. Това начало е било мъчно и в действителност самоуверено начинание от страна на нашите възрожденци ", споделя пред проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на СУ.
През 1880 година Министерството на просвещението на преди малко възобновената българска страна внася в Народното събрание план за закон, чиято концепция е да се сътвори българско висше учебно заведение, което да приема приключилите образованието си в действителните и класическите гимназии.
Занятията стартират непретенциозно и без всевъзможен звук на 1 октомври 1888 година Това е рождената дата на българския университет. 10 години след Освобождението.
"Централното предверие на университета – едно от най-емблематичните места. Винаги съм показвал по какъв начин ехти ехото ", сподели Борис Ангелов, шеф на Ректората.
"Първите няколко души, осем преподаватели, правят в действителност чудеса, тъй като са малцина и тъй като всички съвсем са приключили в чужбина и съумяват да привнесат тук духа на висшето обучение от разнообразни европейски страни ", разяснява проф. дфн Анастас Герджиков.
Студентите са 43, единствено мъже . Сред тях са Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
Първите дами ще бъдат позволени след дълги години петиции до Народното събрание в първата година на ХХ в.
На 29 януари 1889 година всред преподавателите е определен първият ректор на висшето учебно заведение – Александър Теодоров-Балан.
През 1894 година преподавателският съвет прокарва пред държавното управление една еретична концепция – ректорът да не бъде избиран от министъра, а от постоянните професори. Така е направена първата крачка към автономност и сложено началото на една дълга история на лъкатушещи взаимоотношения сред академичната общественост и властта, траяла чак до наши дни.
Междувременно висшето учебно заведение, което с настъпването на новия век ще бъде към този момент наричано "университет ", намира най-големия си покровител. Известният търговец и банкер Евлогий Георгиев, изпълнявайки и волята на починалия си брат Христо, взема решение да направи голям жест за идеята на висшето просвещение в България.
Изпраща до княз Фердинанд писмо, в което оповестява волята си да подари място от към 10, 200 кв. м. в София и "една сума от 800 000 лева за въздигане зданието на първий български университет ".
Освен това посредством наследството си огромният филантроп подарява още 6 милиона лв., които да образуват фонд за построяването и издръжката на висшето учебно заведение.
Ще мине много време преди първата копка да бъде направена, само че по тази причина пък първата университетска рецесия няма да се забави доста.
"През 907-а година Фердинанд се пробва да затвори университета, тъй като студентите са го освиркали, само че обществеността не разрешава. Подобна е обстановката през 1922 година, когато Стамболийски желае да уволни поредност от преподаватели, които не са съгласни с политиката на земеделското държавно управление и още веднъж университета не разрешава това ", уточни Герджиков.
Деветоюнският прелом през 1923 година довежда до държавното управление на Александър Цанков, който става и образован министър. Това е първият министър председател на България, ученик на Софийския университет.
По време на мандата си държавното управление на Цанков на няколко пъти смъква студентските такси и даже освобождава бедните студенти от заплащане.
На 30 юни 1924 година най-накрая е положен и главният камък за градежа на Ректората.
В края на 1934-а година постройката на Ректората е тържествено осветена в наличието на цар Борис Трети.
"Тези витражи са дело на немски експерти, като са доработвани от български художници. Комплексът съставлява жанр необарок, строен по план на един френски проектант – Анри Бреасон. По-късно е модифициран планът от българския проектант Миланов и в този си тип остарялата постройка на университета е издигната сред 22-ра и 34-та година ", уточни Борис Ангелов.
Бомбардировките над София през 1943-1944 година тежко разстройват работата на университета, само че все пак образователните занятия не са прекратени.
Още забавни видеа вижте в канала на Vbox7
style= " box-sizing: border-box; margin: 0px; padding: 0px; font-weight: bolder; color: rgb(0, 0, 0); font-family: FiraSans; font-size: 19px; " >
Въплъщение на тези смели въжделения е Софийският университет "Св. Климент Охридски " – първото българско висше учебно заведение.
"Софийският университет е най-старият български университет, основан преди 132 години. Това начало е било мъчно и в действителност самоуверено начинание от страна на нашите възрожденци ", споделя пред проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на СУ.
През 1880 година Министерството на просвещението на преди малко възобновената българска страна внася в Народното събрание план за закон, чиято концепция е да се сътвори българско висше учебно заведение, което да приема приключилите образованието си в действителните и класическите гимназии.
Занятията стартират непретенциозно и без всевъзможен звук на 1 октомври 1888 година Това е рождената дата на българския университет. 10 години след Освобождението.
"Централното предверие на университета – едно от най-емблематичните места. Винаги съм показвал по какъв начин ехти ехото ", сподели Борис Ангелов, шеф на Ректората.
"Първите няколко души, осем преподаватели, правят в действителност чудеса, тъй като са малцина и тъй като всички съвсем са приключили в чужбина и съумяват да привнесат тук духа на висшето обучение от разнообразни европейски страни ", разяснява проф. дфн Анастас Герджиков.
Студентите са 43, единствено мъже . Сред тях са Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
Първите дами ще бъдат позволени след дълги години петиции до Народното събрание в първата година на ХХ в.
На 29 януари 1889 година всред преподавателите е определен първият ректор на висшето учебно заведение – Александър Теодоров-Балан.
През 1894 година преподавателският съвет прокарва пред държавното управление една еретична концепция – ректорът да не бъде избиран от министъра, а от постоянните професори. Така е направена първата крачка към автономност и сложено началото на една дълга история на лъкатушещи взаимоотношения сред академичната общественост и властта, траяла чак до наши дни.
Междувременно висшето учебно заведение, което с настъпването на новия век ще бъде към този момент наричано "университет ", намира най-големия си покровител. Известният търговец и банкер Евлогий Георгиев, изпълнявайки и волята на починалия си брат Христо, взема решение да направи голям жест за идеята на висшето просвещение в България.
Изпраща до княз Фердинанд писмо, в което оповестява волята си да подари място от към 10, 200 кв. м. в София и "една сума от 800 000 лева за въздигане зданието на първий български университет ".
Освен това посредством наследството си огромният филантроп подарява още 6 милиона лв., които да образуват фонд за построяването и издръжката на висшето учебно заведение.
Ще мине много време преди първата копка да бъде направена, само че по тази причина пък първата университетска рецесия няма да се забави доста.
"През 907-а година Фердинанд се пробва да затвори университета, тъй като студентите са го освиркали, само че обществеността не разрешава. Подобна е обстановката през 1922 година, когато Стамболийски желае да уволни поредност от преподаватели, които не са съгласни с политиката на земеделското държавно управление и още веднъж университета не разрешава това ", уточни Герджиков.
Деветоюнският прелом през 1923 година довежда до държавното управление на Александър Цанков, който става и образован министър. Това е първият министър председател на България, ученик на Софийския университет.
По време на мандата си държавното управление на Цанков на няколко пъти смъква студентските такси и даже освобождава бедните студенти от заплащане.
На 30 юни 1924 година най-накрая е положен и главният камък за градежа на Ректората.
В края на 1934-а година постройката на Ректората е тържествено осветена в наличието на цар Борис Трети.
"Тези витражи са дело на немски експерти, като са доработвани от български художници. Комплексът съставлява жанр необарок, строен по план на един френски проектант – Анри Бреасон. По-късно е модифициран планът от българския проектант Миланов и в този си тип остарялата постройка на университета е издигната сред 22-ра и 34-та година ", уточни Борис Ангелов.
Бомбардировките над София през 1943-1944 година тежко разстройват работата на университета, само че все пак образователните занятия не са прекратени.
Още забавни видеа вижте в канала на Vbox7
style= " box-sizing: border-box; margin: 0px; padding: 0px; font-weight: bolder; color: rgb(0, 0, 0); font-family: FiraSans; font-size: 19px; " >
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ