В Либия – нови лидери и стари проблеми
class= " first-letter-big " > Н еобходими бяха малко повече от пет месеца договаряния, с цел да може Организация на обединените нации да провежда конгрес с представители на трите либийски региона. На 5 февруари Либийският конгрес за политически разговор, който заседава в Женева, избра ново преходно държавно управление на Либия на фона на два други несполучливи опита да се гласоподава Президентски съвет.
Новият кабинет се оглавява от технократа и предприемач Абдул Хамид Дбейба, който има доста близки връзки с Турция и произлиза от един от главните либийски градове, Мисрата. Заедно с него в кабинета ще влезе Мохамад Менфи, който измести индивида, спряган за любимец от Египет и Франция – Агила Салех, ръководителя на Народното събрание в Тобрук. Менфи ще бъде ръководител на Президентския съвет, в който влизат още двама души с въздействие в Либия - Абдула ал Лафи и Муса ал Кони, брат на световноизвестния създател Ибрахим ал Кони.
Турция побърза да поздрави новия кабинет – същото направи и Италия. Малко по-късно френският президент Еманюел Макрон изрази поддръжката си и предложения Дбейба в Париж. Гърция разгласи, че поддържа напъните за намиране на решение в Либия и изпрати поздравления, въпреки че Атина изгони Менфи, служил като либийски дипломат, в символ на митинг след сключването на съглашение сред Триполи и Турция в края на 2019 година Русия към този момент избира да резервира безмълвие, само че не се чака да посрещне новините с позитивизъм.
[1/2] Cordial and wide-ranging meeting with PM-designate H.E. Abdul Hamid. Warm reference to Italy, which kept its Embassy open in even during the war.
— Italy in Libya (@ItalyinLibya)
Либия се намира в патова обстановка, като до напълно скоро столицата Триполи беше обсадена от бунтовническите сили на военачалник Халифа Хафтар. Русия и ОАЕ изпращат съществени количества оръжия и разследваща информация с концепцията да поддържат офанзивата на генерала, което провокира намесата на Турция. Анкара подписа в края на 2019 година съглашение с Либия, включващо съдействие в региона на сигурността и защитата. Организация на обединените нации пробва няколко пъти да реализира договаряния сред враждуващите либийски сили и милиции, само че без необикновен триумф до този миг. Гласуването на 74 либийски делегати в Женева е първият сериозен пробив в намирането на дипломатическо решение на спора.
Новият краткотраен кабинет на Абдул Дбейба ще би трябвало да съжителства с Правителството на националното единодушие, водено от министър-председателя Файез ал Сераж. Трябва да се напомни, че Сераж беше препоръчан за поста през 2015 година от тогавашния делегат на Организация на обединените нации, испанеца Бернардино Леон. Тогава задачата също беше политическо помиряване и обединяване на разграничените институции, откакто Народното събрание, чиито сили оглавява Халифа Хафтар, се реалокира от Триполи на изток в Тобрук.
Кабинетът на Дбейба ще има към 20 дни, с цел да получи утвърждението на Народното събрание. Само до преди няколко месеца това щеше да е мъчно начинание – Агила Салех и либийските депутати в Тобрук оспорваха легитимността на Сераж и кабинета в Триполи. Самият Салех има поддръжката на Египет, ОАЕ и Франция, и беше считан за главен кандидат да оглави Президентския съвет. Салех обаче сътвори вълна от неодобрение, откакто показа концепцията си за пренасяне на столицата от Триполи в следения от съветски елементи град Сирт. Малко по-късно редица депутати се върнаха в Триполи и е доста евентуално на фона на тези промени в лагерите, Дбейба да получи утвърждение.
Новият кабинет би трябвало да постави основата за възобновяване на раздраната страна, затънала в революция от седем години. Една от главните компликации е обвързвана с преструктурирането на секторите, свързани с защита и сигурност, където на водещи места са водачи на милиции, взели участие в борби против Хафтар и имат свои лични цели в Триполи. Да се реализира единодушие сред командири, сражавали се до през вчерашния ден по бойните полета, ще е мъчно начинание даже за доста по-опитни политици. Всички тези затруднения вършат фигурата на новия министър председател Дбейба още по-важна. Русия и Турция играят основна роля в Либия, като двете страни са на противоположни позиции. Въпреки че съглашението за прекратяването на огъня не е нарушавано съществено от предишния октомври, нито една от страните не изтегли своите сили и наемници. Официално на 23 януари изтече срокът на подкрепено от Организация на обединените нации съглашение за евакуиране на непознати сили – най-много наемници – от либийска територия, само че това по този начин и не се случи. Дори в противен случай – в края на януари Русия изпрати още близо 300 души от компанията „ Вагнер “, които ще подсилят защитните линии към авиобазата Ал Джуфра и град Сирт. Русия построи там линия с постове, които имат за цел да предотвратят възможна офанзива против силите на Хафтар.
France, Germany, Italy, the UK and the USA welcome the agreement reached by the Libyan Political Dialogue Forum on a unified interim Libyan executive authority charged with leading the country to national elections on December 24, 2021.
— Christian Buck (@GermanyOnMENA)
Ситуацията виси на косъм, а интернационалните наблюдаващи са скептици по отношение на прекратяването на спора посредством дипломатическо решение. Ако новият кабинет успее да проработи въпреки всичко, то ще има стеснен обсег поради геополитическите конфликти. Организация на обединените нации се надява, че напрежението няма да се отрази на работата на премиера и спокойствието ще продължи до 24 декември, когато са планувани изборите. Очакванията са, че една от първите задания на Дбейба е да контракти отдръпването както на турските, по този начин и на съветските военни сили. Постигането на съглашение с турците не наподобява изключено, като се има поради, че Абдул Хамид Дбейба е една от обичаните фигури на Анкара измежду либийските политици. По тази линия Турция може да играе съществена роля в подпомагането на либийците да реализират задачите си. Новият министър председател има ислямистка ориентировка, а родният му град, Мисрата, е измежду главните сили, защитаващи подстъпите към столицата Триполи. Мисрата също по този начин е значимо пристанище, през което Турция вкарва военна помощ за либийското държавно управление.
От съветска страна ще е по-сложно. Близостта на Дбейба до Анкара, дружно с така и така враждебната позиция на Русия против всеки проект, който сега изключва Хафтар, вършат доближаването на позициите сложна задача. Очаква се поддръжката, която новото държавно управление получава от интернационалната общественост като цяло, да играе значима роля при изтеглянето на военните сили от двете страни. Самият Европейски Съюз посредством първия си посланик Жосеп Борел, изрази значимостта от спазването на военното съглашение, реализирано в края на предходната година от двете страни.
Сделката, която като се изключи че включва изтеглянето на наемниците от Либия, включва ембарго върху пратките с оръжия и прекратяването на огъня, като последното е единствената точка от съглашението, което за момента е спазено от Турция и Русия.
При всички положения Либия остава главен проблем и приоритет на районните сили. Франция е една от страните, които губят въздействие поради избора на нов кабинет в Женева. Париж поддържа силите на Хафтар и Народното събрание в Тобрук и развиването на обстановката не е в полза на Макрон. ОАЕ наподобява не стопират с поддръжката си за Хафтар, както и руснаците. Макар изборите на 5 февруари в Женева да се смятат за дипломатически триумф, има голям брой подводни камъни по пътя на новия кабинет, които могат да извърнат хода на събитията през идващите месеци. Генерал Хафтар евентуално ще съобщи публично, че поддържа Дбейба, само че истината е, че той и поддръжниците му имат вяра, че държавното управление ще се окаже едва и по този начин ще могат да слагат задачите си на дневен ред още веднъж.
Новият кабинет се оглавява от технократа и предприемач Абдул Хамид Дбейба, който има доста близки връзки с Турция и произлиза от един от главните либийски градове, Мисрата. Заедно с него в кабинета ще влезе Мохамад Менфи, който измести индивида, спряган за любимец от Египет и Франция – Агила Салех, ръководителя на Народното събрание в Тобрук. Менфи ще бъде ръководител на Президентския съвет, в който влизат още двама души с въздействие в Либия - Абдула ал Лафи и Муса ал Кони, брат на световноизвестния създател Ибрахим ал Кони.
Турция побърза да поздрави новия кабинет – същото направи и Италия. Малко по-късно френският президент Еманюел Макрон изрази поддръжката си и предложения Дбейба в Париж. Гърция разгласи, че поддържа напъните за намиране на решение в Либия и изпрати поздравления, въпреки че Атина изгони Менфи, служил като либийски дипломат, в символ на митинг след сключването на съглашение сред Триполи и Турция в края на 2019 година Русия към този момент избира да резервира безмълвие, само че не се чака да посрещне новините с позитивизъм.
[1/2] Cordial and wide-ranging meeting with PM-designate H.E. Abdul Hamid. Warm reference to Italy, which kept its Embassy open in even during the war.
— Italy in Libya (@ItalyinLibya)
Либия се намира в патова обстановка, като до напълно скоро столицата Триполи беше обсадена от бунтовническите сили на военачалник Халифа Хафтар. Русия и ОАЕ изпращат съществени количества оръжия и разследваща информация с концепцията да поддържат офанзивата на генерала, което провокира намесата на Турция. Анкара подписа в края на 2019 година съглашение с Либия, включващо съдействие в региона на сигурността и защитата. Организация на обединените нации пробва няколко пъти да реализира договаряния сред враждуващите либийски сили и милиции, само че без необикновен триумф до този миг. Гласуването на 74 либийски делегати в Женева е първият сериозен пробив в намирането на дипломатическо решение на спора.
Новият краткотраен кабинет на Абдул Дбейба ще би трябвало да съжителства с Правителството на националното единодушие, водено от министър-председателя Файез ал Сераж. Трябва да се напомни, че Сераж беше препоръчан за поста през 2015 година от тогавашния делегат на Организация на обединените нации, испанеца Бернардино Леон. Тогава задачата също беше политическо помиряване и обединяване на разграничените институции, откакто Народното събрание, чиито сили оглавява Халифа Хафтар, се реалокира от Триполи на изток в Тобрук.
Кабинетът на Дбейба ще има към 20 дни, с цел да получи утвърждението на Народното събрание. Само до преди няколко месеца това щеше да е мъчно начинание – Агила Салех и либийските депутати в Тобрук оспорваха легитимността на Сераж и кабинета в Триполи. Самият Салех има поддръжката на Египет, ОАЕ и Франция, и беше считан за главен кандидат да оглави Президентския съвет. Салех обаче сътвори вълна от неодобрение, откакто показа концепцията си за пренасяне на столицата от Триполи в следения от съветски елементи град Сирт. Малко по-късно редица депутати се върнаха в Триполи и е доста евентуално на фона на тези промени в лагерите, Дбейба да получи утвърждение.
Новият кабинет би трябвало да постави основата за възобновяване на раздраната страна, затънала в революция от седем години. Една от главните компликации е обвързвана с преструктурирането на секторите, свързани с защита и сигурност, където на водещи места са водачи на милиции, взели участие в борби против Хафтар и имат свои лични цели в Триполи. Да се реализира единодушие сред командири, сражавали се до през вчерашния ден по бойните полета, ще е мъчно начинание даже за доста по-опитни политици. Всички тези затруднения вършат фигурата на новия министър председател Дбейба още по-важна. Русия и Турция играят основна роля в Либия, като двете страни са на противоположни позиции. Въпреки че съглашението за прекратяването на огъня не е нарушавано съществено от предишния октомври, нито една от страните не изтегли своите сили и наемници. Официално на 23 януари изтече срокът на подкрепено от Организация на обединените нации съглашение за евакуиране на непознати сили – най-много наемници – от либийска територия, само че това по този начин и не се случи. Дори в противен случай – в края на януари Русия изпрати още близо 300 души от компанията „ Вагнер “, които ще подсилят защитните линии към авиобазата Ал Джуфра и град Сирт. Русия построи там линия с постове, които имат за цел да предотвратят възможна офанзива против силите на Хафтар.
France, Germany, Italy, the UK and the USA welcome the agreement reached by the Libyan Political Dialogue Forum on a unified interim Libyan executive authority charged with leading the country to national elections on December 24, 2021.
— Christian Buck (@GermanyOnMENA)
Ситуацията виси на косъм, а интернационалните наблюдаващи са скептици по отношение на прекратяването на спора посредством дипломатическо решение. Ако новият кабинет успее да проработи въпреки всичко, то ще има стеснен обсег поради геополитическите конфликти. Организация на обединените нации се надява, че напрежението няма да се отрази на работата на премиера и спокойствието ще продължи до 24 декември, когато са планувани изборите. Очакванията са, че една от първите задания на Дбейба е да контракти отдръпването както на турските, по този начин и на съветските военни сили. Постигането на съглашение с турците не наподобява изключено, като се има поради, че Абдул Хамид Дбейба е една от обичаните фигури на Анкара измежду либийските политици. По тази линия Турция може да играе съществена роля в подпомагането на либийците да реализират задачите си. Новият министър председател има ислямистка ориентировка, а родният му град, Мисрата, е измежду главните сили, защитаващи подстъпите към столицата Триполи. Мисрата също по този начин е значимо пристанище, през което Турция вкарва военна помощ за либийското държавно управление.
От съветска страна ще е по-сложно. Близостта на Дбейба до Анкара, дружно с така и така враждебната позиция на Русия против всеки проект, който сега изключва Хафтар, вършат доближаването на позициите сложна задача. Очаква се поддръжката, която новото държавно управление получава от интернационалната общественост като цяло, да играе значима роля при изтеглянето на военните сили от двете страни. Самият Европейски Съюз посредством първия си посланик Жосеп Борел, изрази значимостта от спазването на военното съглашение, реализирано в края на предходната година от двете страни.
Сделката, която като се изключи че включва изтеглянето на наемниците от Либия, включва ембарго върху пратките с оръжия и прекратяването на огъня, като последното е единствената точка от съглашението, което за момента е спазено от Турция и Русия.
При всички положения Либия остава главен проблем и приоритет на районните сили. Франция е една от страните, които губят въздействие поради избора на нов кабинет в Женева. Париж поддържа силите на Хафтар и Народното събрание в Тобрук и развиването на обстановката не е в полза на Макрон. ОАЕ наподобява не стопират с поддръжката си за Хафтар, както и руснаците. Макар изборите на 5 февруари в Женева да се смятат за дипломатически триумф, има голям брой подводни камъни по пътя на новия кабинет, които могат да извърнат хода на събитията през идващите месеци. Генерал Хафтар евентуално ще съобщи публично, че поддържа Дбейба, само че истината е, че той и поддръжниците му имат вяра, че държавното управление ще се окаже едва и по този начин ще могат да слагат задачите си на дневен ред още веднъж.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ