Папа Франциск в Ирак – религиозно послание и тежки политически въпроси
class= " first-letter-big " > Н а 5 март папа Франциск стартира посещаване в Ирак. Това пътешестване е значимо по доста аргументи. Няма фрагменти от минали визити, нито архивни фрагменти, с които да бъде съпоставено, тъй като е първото, осъществено от настоящ папа. Франциск идва в Ирак, който е разкъсван от политически земетресения, икономическа рецесия и принуждение, както и напрежение сред двете съществени външни сили в региона – Съединени американски щати и Иран. На фона на всичко това, Багдад се бори с ограничение на въздействието от пандемията от Ковид-19.
Пътуването, изправено пред многочислени евентуални опасности, е изключително богато на символика за малцинствените християнски общности, чийто брой понижава на фона на необятно публикуваната неустановеност, последвана от американската инвазия през 2003 година, надигането на про-иранските милиции, а по-късно и опасността от групировката „ Ислямска страна “.
Преди да замине, папа Франциск разгласи, че потегля на „ поклонничество “ и това не е инцидентно - за Римокатолическата черква, както и за останалите църкви, Ирак заема централно място поради активността на Свети деятел Тома, като голям брой християни живеят в земите на сегашен Ирак още от ранните дни на религията. Твърди се, че Авраам, праотецът на трите съществени религии юдаизъм, християнство и ислям, е роден точно в този регион. Много християнски групи в Ирак, в това число асирийци, халдейци, арменци и арамейци, поддържат обичаи, езици и ритуали, разнообразни от християнството на Запад. Учението на Христос става една от главните аргументи антични нации като асирийците да не престават да съществуват даже след славните години на античната им империя – същото се отнася за арамейците, които към момента имат селища в Ирак, Сирия, Южна Турция и Палестина.
Ирак, както и други региони в Близкия изток, поддържа през вековете пъстра религиозна и етническа мозайка, само че войните и политическите промени през 19 и 20 век, както и разпадането на Османската империя, европейският колониализъм, възходът на арабския шовинизъм и израелско-арабският спор, трансформират образа на района. Подобно на в миналото процъфтяващата еврейска общественост в Ирак, и други религиозни малцинства - през последните десетилетия голям брой иракски католици, православни и други християни, отпътуват за други страни, като доста от тях търсят леговище на Запад и изключително в Скандинавските страни и Съединени американски щати. В наши дни няколкостотин хиляди християни към момента живеят в Ирак спрямо към 1,5 милиона преди 2003 година
През годините, иракските християни претърпяват разтърсванията и репресиите, както останалите иракчани под ръководството на Саддам Хюсеин, а по-късно и по време на вълните от религиозно принуждение, провокирано след рухването на неговото ръководство и намесата на ползите на районни сили като Саудитска Арабия и Иран. Последният принудителен цикъл беше провокиран от „ Ислямска страна “ и обособяването на територия на групировката след 2014. Иракските църкви стават постоянно цел на бомбени офанзиви, а членове на общностите биват отвличани, убивани или принуждавани да изоставен домовете си. В събитие, изпълнено със символика за иракските християни, папа Франциск приказва с епископи и други религиозни лица в катедралата, отдадена на Дева Мария на Спасението, където през 2010 година свързани с Ал Кайда нападатели убиха 58 души.
Pope Francis starts a historic trip to war-battered Iraq today, defying security fears and the pandemic to comfort one of the world's oldest and most persecuted Christian communities.
The 84-year-old says he is making the first-ever papal visit to Iraq as a "pilgrim of peace "
— AFP News Agency (@AFP)
Още при планирането на визитата стана ясно, че визитата на папата ще сложи в центъра на вниманието тежките жертви, които годините на война, репресии и неустойчивост са нанесли върху иракчаните като цяло и християните в частност. Маршрутът на водача на католическата черква е изготвян и в сходство с разпространяването на Ковид-19. Въпреки това, хиляди хора се събираха на всяка спирка по маршрута, с цел да могат да зърнат папа Франциск.
Мнозина иракчани се питат какво и дали може да промени действително папската аудиенция. Коментарите в обществените мрежи демонстрират признателност и даже оптимизъм, че международен водач идва в страната на фона на действителен риск за него, пробвайки се да усъвършенства връзките сред религиозните общности. Надеждите са, че срещата на папа Франциск с аятолах Али Систани, който е един от водещите религиозни водачи на шиитите и главен водач за иракските шиити, ще означи повратна точка сред християните и шиитските милиции, които нерядко са заплашвали християнските общности. Срещата сред Франциск и Систани се състоя на 6 март, при затворени порти и не стана ясно какво са обсъждали двамата. 90-годишният Систани се счита за съществена фигура в Ирак и през годините неговите изказвания показват въздействието му. Той активизира иракчаните да гласоподават, само че също оказа помощ в свалянето на предходния министър-председател. Систани способства да се промени ходът на войната против „ Ислямска страна “, като излезе с фетва, която прикани иракчаните да се включат в битката против групировката. Тази интервенция обаче имаше непредвидени последствия, като даде опция на подкрепяните от Иран шиитски групи, да задълбочат своята власт и въздействие върху страната.
На фона на визитата, други иракчани усещат, че оттатък празнините възхвали, редица проблеми надали ще намерят своето решение. В Насирия – град в Южен Ирак, ситуиран единствено на километри от визитата на папата в античния град Ур, жителите имат значително въпроси, които желаят да насочат към държавното управление си и към интернационалната общественост. Докато управляващите оправяха пътищата, по които Франциск би трябвало да премине, настрана от маршрута има цели квартали, останали през лятото без ток поради остаряла мрежа и корупционни схеми. Именно в тази част на Ирак от две години избухват спорадично огромни митинги, които постоянно са посрещани с принуждение от силите за сигурност. В обществените мрежи консуматори разясняват корупцията, сриваща институциите в Ирак, неналичието на вложения и фактът, че просветителната система е толкоз смазана, че учениците влизат в часове на смени. Показателен е един от свадите, избухнали още във втория ден на визитата на папата – управляващите не позволиха локални младежи до момента в който папа Франциск минава през Ур, поради банер, отдаден на митингите и убитите стачкуващи.
Pope Francis held a historic meeting with Grand Ayatollah Ali al-Sistani, Iraq’s top Shi’ite cleric. In Ur, the birthplace of the prophet Abraham, the pope condemned violence in the name of God as ‘the greatest blasphemy’
— Reuters (@Reuters)
Папата дойде в Ирак в рискови и тежки времена, само че също по този начин значими за бъдещето на страната. Според коментатори, Ватикана търси този резултат и неслучайно Франциск избира Багдад като първа интернационална дестинация от началото на пандемията от Ковид-19. Ирак се възвръща от войната с „ Ислямска страна “, само че към момента е изправен пред принуждение, ракетни набези от милиции и голям брой случаи на ковид, които слагат здравната система на краен лимит. Белезите на войната се виждат изключително в Мосул, където джихадистите от ИД оповестиха своя „ халифат “ и поведоха офанзивите си в Ирак и Сирия. Папа Франциск дефинира Мосул за съществена част от визитата си, където жителите се надяват да привлекат вниманието на света към несгодите си – огромни част от града към момента са в руини, а държавното управление няма явен проект за вложения или реконструиране. Нещо повече – в държавните медии в Ирак, визитата на папата в Мосул е мощно подценявано. Местните хора дълги години упрекват Багдад, че са маргинализирани и управляващите наподобява не считат да оспорват нападките.
Папа Франциск направи общуването с разнообразни религиозни водачи централна тематика на задачата си, откогато оглави Ватикана. Преди две години, посещавайки Абу Даби, Франсис се срещна с ръководителя на една от водещите ислямски институции, египетската джамия Ал Азхар, подписвайки кротичък манифест, разказан като „ Документ за човешкото приятелство “. Макар и алегорично, действието беше посрещнато оптимистично от редица общности в Близкия изток тогава. Сегашната аудиенция на папата в Ирак, евентуално ще има още по-голям резултат, само че по други аргументи – религиозният разговор този път не е главната линия на визитата, а посланието за излекуване на раните на войната и помиряване сред класите на иракското общество. И въпреки всичко, редица въпроси ще би трябвало да бъдат решавани занапред и обещанията дадени пред Франциск, ползващ се с голям престиж в интернационалната общественост, вършат пътя още по-труден пред настоящето иракско ръководство. Един епизод е изключително индикативен – министър-председателят Мустафа ал Каземи употребява момента с визитата на папа Франциск да подреди унищожаване на фреска в чест на убития при американски удар против Касим Солеймани авторитетен про-ирански пълководец Абу Махди ал Мухандис. При всяко друго време тази стъпка на премиера би била невъзможна.
Пътуването, изправено пред многочислени евентуални опасности, е изключително богато на символика за малцинствените християнски общности, чийто брой понижава на фона на необятно публикуваната неустановеност, последвана от американската инвазия през 2003 година, надигането на про-иранските милиции, а по-късно и опасността от групировката „ Ислямска страна “.
Преди да замине, папа Франциск разгласи, че потегля на „ поклонничество “ и това не е инцидентно - за Римокатолическата черква, както и за останалите църкви, Ирак заема централно място поради активността на Свети деятел Тома, като голям брой християни живеят в земите на сегашен Ирак още от ранните дни на религията. Твърди се, че Авраам, праотецът на трите съществени религии юдаизъм, християнство и ислям, е роден точно в този регион. Много християнски групи в Ирак, в това число асирийци, халдейци, арменци и арамейци, поддържат обичаи, езици и ритуали, разнообразни от християнството на Запад. Учението на Христос става една от главните аргументи антични нации като асирийците да не престават да съществуват даже след славните години на античната им империя – същото се отнася за арамейците, които към момента имат селища в Ирак, Сирия, Южна Турция и Палестина.
Ирак, както и други региони в Близкия изток, поддържа през вековете пъстра религиозна и етническа мозайка, само че войните и политическите промени през 19 и 20 век, както и разпадането на Османската империя, европейският колониализъм, възходът на арабския шовинизъм и израелско-арабският спор, трансформират образа на района. Подобно на в миналото процъфтяващата еврейска общественост в Ирак, и други религиозни малцинства - през последните десетилетия голям брой иракски католици, православни и други християни, отпътуват за други страни, като доста от тях търсят леговище на Запад и изключително в Скандинавските страни и Съединени американски щати. В наши дни няколкостотин хиляди християни към момента живеят в Ирак спрямо към 1,5 милиона преди 2003 година
През годините, иракските християни претърпяват разтърсванията и репресиите, както останалите иракчани под ръководството на Саддам Хюсеин, а по-късно и по време на вълните от религиозно принуждение, провокирано след рухването на неговото ръководство и намесата на ползите на районни сили като Саудитска Арабия и Иран. Последният принудителен цикъл беше провокиран от „ Ислямска страна “ и обособяването на територия на групировката след 2014. Иракските църкви стават постоянно цел на бомбени офанзиви, а членове на общностите биват отвличани, убивани или принуждавани да изоставен домовете си. В събитие, изпълнено със символика за иракските християни, папа Франциск приказва с епископи и други религиозни лица в катедралата, отдадена на Дева Мария на Спасението, където през 2010 година свързани с Ал Кайда нападатели убиха 58 души.
Pope Francis starts a historic trip to war-battered Iraq today, defying security fears and the pandemic to comfort one of the world's oldest and most persecuted Christian communities.
The 84-year-old says he is making the first-ever papal visit to Iraq as a "pilgrim of peace "
— AFP News Agency (@AFP)
Още при планирането на визитата стана ясно, че визитата на папата ще сложи в центъра на вниманието тежките жертви, които годините на война, репресии и неустойчивост са нанесли върху иракчаните като цяло и християните в частност. Маршрутът на водача на католическата черква е изготвян и в сходство с разпространяването на Ковид-19. Въпреки това, хиляди хора се събираха на всяка спирка по маршрута, с цел да могат да зърнат папа Франциск.
Мнозина иракчани се питат какво и дали може да промени действително папската аудиенция. Коментарите в обществените мрежи демонстрират признателност и даже оптимизъм, че международен водач идва в страната на фона на действителен риск за него, пробвайки се да усъвършенства връзките сред религиозните общности. Надеждите са, че срещата на папа Франциск с аятолах Али Систани, който е един от водещите религиозни водачи на шиитите и главен водач за иракските шиити, ще означи повратна точка сред християните и шиитските милиции, които нерядко са заплашвали християнските общности. Срещата сред Франциск и Систани се състоя на 6 март, при затворени порти и не стана ясно какво са обсъждали двамата. 90-годишният Систани се счита за съществена фигура в Ирак и през годините неговите изказвания показват въздействието му. Той активизира иракчаните да гласоподават, само че също оказа помощ в свалянето на предходния министър-председател. Систани способства да се промени ходът на войната против „ Ислямска страна “, като излезе с фетва, която прикани иракчаните да се включат в битката против групировката. Тази интервенция обаче имаше непредвидени последствия, като даде опция на подкрепяните от Иран шиитски групи, да задълбочат своята власт и въздействие върху страната.
На фона на визитата, други иракчани усещат, че оттатък празнините възхвали, редица проблеми надали ще намерят своето решение. В Насирия – град в Южен Ирак, ситуиран единствено на километри от визитата на папата в античния град Ур, жителите имат значително въпроси, които желаят да насочат към държавното управление си и към интернационалната общественост. Докато управляващите оправяха пътищата, по които Франциск би трябвало да премине, настрана от маршрута има цели квартали, останали през лятото без ток поради остаряла мрежа и корупционни схеми. Именно в тази част на Ирак от две години избухват спорадично огромни митинги, които постоянно са посрещани с принуждение от силите за сигурност. В обществените мрежи консуматори разясняват корупцията, сриваща институциите в Ирак, неналичието на вложения и фактът, че просветителната система е толкоз смазана, че учениците влизат в часове на смени. Показателен е един от свадите, избухнали още във втория ден на визитата на папата – управляващите не позволиха локални младежи до момента в който папа Франциск минава през Ур, поради банер, отдаден на митингите и убитите стачкуващи.
Pope Francis held a historic meeting with Grand Ayatollah Ali al-Sistani, Iraq’s top Shi’ite cleric. In Ur, the birthplace of the prophet Abraham, the pope condemned violence in the name of God as ‘the greatest blasphemy’
— Reuters (@Reuters)
Папата дойде в Ирак в рискови и тежки времена, само че също по този начин значими за бъдещето на страната. Според коментатори, Ватикана търси този резултат и неслучайно Франциск избира Багдад като първа интернационална дестинация от началото на пандемията от Ковид-19. Ирак се възвръща от войната с „ Ислямска страна “, само че към момента е изправен пред принуждение, ракетни набези от милиции и голям брой случаи на ковид, които слагат здравната система на краен лимит. Белезите на войната се виждат изключително в Мосул, където джихадистите от ИД оповестиха своя „ халифат “ и поведоха офанзивите си в Ирак и Сирия. Папа Франциск дефинира Мосул за съществена част от визитата си, където жителите се надяват да привлекат вниманието на света към несгодите си – огромни част от града към момента са в руини, а държавното управление няма явен проект за вложения или реконструиране. Нещо повече – в държавните медии в Ирак, визитата на папата в Мосул е мощно подценявано. Местните хора дълги години упрекват Багдад, че са маргинализирани и управляващите наподобява не считат да оспорват нападките.
Папа Франциск направи общуването с разнообразни религиозни водачи централна тематика на задачата си, откогато оглави Ватикана. Преди две години, посещавайки Абу Даби, Франсис се срещна с ръководителя на една от водещите ислямски институции, египетската джамия Ал Азхар, подписвайки кротичък манифест, разказан като „ Документ за човешкото приятелство “. Макар и алегорично, действието беше посрещнато оптимистично от редица общности в Близкия изток тогава. Сегашната аудиенция на папата в Ирак, евентуално ще има още по-голям резултат, само че по други аргументи – религиозният разговор този път не е главната линия на визитата, а посланието за излекуване на раните на войната и помиряване сред класите на иракското общество. И въпреки всичко, редица въпроси ще би трябвало да бъдат решавани занапред и обещанията дадени пред Франциск, ползващ се с голям престиж в интернационалната общественост, вършат пътя още по-труден пред настоящето иракско ръководство. Един епизод е изключително индикативен – министър-председателят Мустафа ал Каземи употребява момента с визитата на папа Франциск да подреди унищожаване на фреска в чест на убития при американски удар против Касим Солеймани авторитетен про-ирански пълководец Абу Махди ал Мухандис. При всяко друго време тази стъпка на премиера би била невъзможна.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ