class=first-letter-big>М арсоходът на НАСА кацна на Марс. "Пърси" кацна в

...
class=first-letter-big>М арсоходът на НАСА кацна на Марс. "Пърси" кацна в
Коментари Харесай

Марсоходът на НАСА кацна на Марс, първи снимки

class= " first-letter-big " > М арсоходът на НАСА кацна на Марс.

"Пърси " кацна в огромен кратер, който е кръстен със славянската дума Езеро. Смята се, че в далечното минало, това е била делтата на река на Марс.

От НАСА демонстрираха и първите фотоси, направени на Червената планета:
 class= " image-source " > Източник: NASA  class= " image-source " > Източник: NASA
Космическата организация излъчва онлайн историческото кацане на марсохода:



Марсоходът на НАСА се насочи към кацане на Червената планета в най-рисковата до момента, само че амбициозна задача, да събере и достави на Земята проби, които да дадат отговор на въпроса дали на планетата е съществувал живот, заяви Асошиейтед прес.

Наземният надзор в лабораторията на НАСА в Пасадена, Калифорния, трескаво се готви за кацането на сондата "Пърсивиърънс " на повърхността на Марс, която е известна като лобно място на голям брой галактически апарати.

Това ще е третото посещаване на земен уред на Марс в границите на малко повече от седмица. Две апарата от ОАЕ и Китай навлязоха в орбитата на Червената планета в два поредни дни предходната седмица.

И трите задачи полетяха през юли предходната година, с цел да се възползват от близкото разположение на Земята и Марс и пропътуваха дистанцията от 480 милиона километра за седем месеца.

"Пърсивиърънс " - най-големият и комплициран роувър до момента на НАСА, е деветият галактически уред, който каца сполучливо на повърхността на Марс. Досега единствено Съединени американски щати са успявали в това начинание.

Роувърът с размер на автомобил е задвижван с плутоний. Той се насочи за кацане в най-малката и сложна цел, избирана от НАСА до момента - линия от антична речна делта, обсипана със скали и кратери.

Учените считат, че в случай че на Марс в миналото е имало живот, това ще е било преди 3-4 милиарда години, когато на планетата е имало вода.

"Пърси ", както назовават умалително сондата, може да копае на дълбочина два метра и да събира скални проби, които биха могли да носят следи от живот.

Мисията планува тридесет-четиридесет проби да бъдат запечатани и складирани, след което да бъдат събрани и върнати на Земята от различен уред, най-рано през 2031 година

Учените се надяват да отговорят на едни от най-важните въпроси на теологията, философията и галактическите проучвания.

"Дали сме сами в тази голяма галактическа пустиня или има живот и другаде? Дали той се появява когато и където има нужните условия? ", споделя заместник-главният академик на задачата Кен Уилифорд.

"Големи, фундаментални въпроси, чиито отговори още не знаем. Но сме на прага да сме в положение евентуално да им дадем отговор ", сподели Уилифорд.

Китайският галактически уред включва и дребен роувър, който също ще търси доказателства за живот, в случай че успее да кацне на повърхността на Март през май или юни тази година.

Спускането на "Пърсивиърънс " бе разказано от НАСА като "седем минути смут ", през които контролът на полета единствено ще следи безпомощно протичащото се. Предварително програмираният уред би трябвало да навлезе в атмосферата на планетата със скорост 19 500 километра в час, по-късно с парашут да понижи скоростта, а платформа да спусне роувъра дефинитивно на повърхността на Червената планета.

Марс е рисково място. Само в границите на три месеца през 1999 година два американски галактически апарата бяха унищожени в опит да кацнат там.

НАСА ще върне пробите от повърхността на Червената планета благодарение на Европейската галактическа организация. Само задачата на "Пърсивиърънс " коства близо три милиарда $.

Единственият метод да се удостовери или изключи съществуването в предишното на живот на Марс е пробите от планетата да бъдат оценени в най-хубавите лаборатории на света.

"Проектът за превозване на проби от Марс до Земята е евентуално най-голямото предизвикателство, което сме предприемали в НАСА и няма да създадем нищо сами ", сподели научният шеф на задачата Лори Глейз.
Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР