Физиката и икономиката отново препречват пътя към климатична неутралност
class= " first-letter-big " > И зменението на климата, което беше позагубило медийно внимание през последната година, се завърна с нова мощ на публичната сцена през последните два месеца. Най-общо новините за климата могат да се разделят на два вида:
1. Ужасяващо отчайващи като „ 2020 година е най-топлата в историята„
2. Приятно обнадеждаващи като „ Проучване: Исторически спад от 7 % на въглеродните излъчвания през пандемичната 2020 г.„
Подобно на съвсем всички вести по тематиката, които всеобщо заливат медиите в последните 20 години, и тези се оказаха остарели още преди да бъдат оповестени.
Първо, 2020 година в действителност беше доста топла (на равнището на 2016 г.), само че още при започване на последното тримесечие в тропическите води на Тихия океан се заформи мощна Ла Ниня – от време на време събитие, което нормално води до тежка зима в Северното полукълбо. В резултат още в края на 2020 и началото на 2021 година жителите на Русия, Китай, Япония, Турция, Испания и доста други страни преживяваха брутални студове, до момента в който четяха новините за „ най-горещата година в историята “. Днес сходни са новините и от Северна Америка. Както ясно се вижда от сателитните данни за междинната температура по света, декември и януари са били релативно доста по-студени от предходните месеци. Ако Ла Ниня продължи с сходен интензитет, през 2021 година ще приказваме по-често за рекордни студове, а може да забележим и негативни промени на температурата по отношение на междинната за предходните 30 година
class= " image-desc " > Фиг. 1 Средна температура на долната тропосфера на световно равнище (изменение по отношение на спредното за интервала 1991-2020 г.; UAH satellite record)
Това не значи, че няма световно стопляне – то явно се случва през интервала, забележим от данните на графиката. Очевидно обаче растежът на температурата на планетата е муден и несиметричен, флуктуациите й мъчно могат да бъдат планувани и са много внезапни с големи амплитуди (спрямо междинните за предишни периоди) в рамките единствено на 2-3 месеца.
Новините за рекорден спад на излъчванията на СО2 през 2020 година и очакванията за бърза декарбонизация на енергетиката по света също звучаха много необичайно на фона на протичащото се през последните два месеца. Студовете в Северното полукълбо, в композиция с бързото възобновяване на индустриалното произвеждане в Китай и зимната хибернация на ВЕИ, върнаха потреблението на сила, фосилните горива и съответните въглеродни излъчвания към върховете. Давам единствено три образеца:
1. Производството на електричество във Англия доближи рекордно висок за последните 14 месеца въглероден интензитет през януари: Когато вятърът не духа, а на открито е студено, системата там колкото да се оправя, разчитайки главно на природен газ. Даже се наложи включването на сякаш затворените въглищни централи.
2. Китай и Индия регистрират съвсем всекидневно нови исторически върхове в енергийното си ползване: Огромният дял от спомагателната сила там идва на първо място от въглища и газ. Китай да вземем за пример регистрира построяването на към 38.4 GW нови въглищни Топлоелектрическа централа единствено за 2020 година – към една трета от издигнатите в света. Цените на втечнения природен газ в Азия пък стигнаха от рекордни низини (през юли) до рекордни висоти (през декември) в рамките единствено на половин година. За първото тримесечие на 2021 година Китайската национална електроенергийна компания планува умопомрачителен растеж на потреблението на електричество от 20% по отношение на 2020 година (при спад от единствено 6% по време на локдауна предходната година)!
3. Според Американската организация за енергийна информация потреблението на въглища в производството на електричество ще се усили с 14% още през тази година и с още толкоз през идната. Причината е елементарна – цените на газа порастват доста бързо, а производителите могат да го заменят надеждно единствено с въглища. Ако към това се добави и предстоящият скок на потрблението на петрол в превоза, СО2 излъчванията на Съединени американски щати доста бързо ще поемат към прогресивен тренд още веднъж.
class= " image-desc " > Фиг. 2 Изменение на енергийните СО2 излъчвания на Съединени американски щати в интервала 2016-2022 година (прогноза на Energy Information Administration от края на януари, 2021 г.)
Тези образци добре онагледяват това, което се случва по света – потреблението на сила, а с нея и потреблението на фосилни горива и въглеродните излъчвания, още веднъж порастват доста бързо. Много е евентуално международните излъчвания на СО2 да се възстановят още преди края на пандемията. А с излитането на самолетите неизбежно ще станем очевидци на нови върхове.
Политиците може да насочат каквито си желаят апели и обещания, само че чудесно осъзнават, че гласоподавателите им имат потребност от изобилна, надеждна и евтина сила. Качеството на живот на всеки човек зависи толкоз директно от нея, че тя би трябвало да бъде обезпечавана непрестанно – през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден. Колкото и на всички да не ни се желае, фосилните горива към момента извършват тази роля най-добре. Физиката и стопанската система още веднъж препречват пътя към климатична индиферентност и няма магия, която да ги победи.
1. Ужасяващо отчайващи като „ 2020 година е най-топлата в историята„
2. Приятно обнадеждаващи като „ Проучване: Исторически спад от 7 % на въглеродните излъчвания през пандемичната 2020 г.„
Подобно на съвсем всички вести по тематиката, които всеобщо заливат медиите в последните 20 години, и тези се оказаха остарели още преди да бъдат оповестени.
Първо, 2020 година в действителност беше доста топла (на равнището на 2016 г.), само че още при започване на последното тримесечие в тропическите води на Тихия океан се заформи мощна Ла Ниня – от време на време събитие, което нормално води до тежка зима в Северното полукълбо. В резултат още в края на 2020 и началото на 2021 година жителите на Русия, Китай, Япония, Турция, Испания и доста други страни преживяваха брутални студове, до момента в който четяха новините за „ най-горещата година в историята “. Днес сходни са новините и от Северна Америка. Както ясно се вижда от сателитните данни за междинната температура по света, декември и януари са били релативно доста по-студени от предходните месеци. Ако Ла Ниня продължи с сходен интензитет, през 2021 година ще приказваме по-често за рекордни студове, а може да забележим и негативни промени на температурата по отношение на междинната за предходните 30 година
class= " image-desc " > Фиг. 1 Средна температура на долната тропосфера на световно равнище (изменение по отношение на спредното за интервала 1991-2020 г.; UAH satellite record) Това не значи, че няма световно стопляне – то явно се случва през интервала, забележим от данните на графиката. Очевидно обаче растежът на температурата на планетата е муден и несиметричен, флуктуациите й мъчно могат да бъдат планувани и са много внезапни с големи амплитуди (спрямо междинните за предишни периоди) в рамките единствено на 2-3 месеца.
Новините за рекорден спад на излъчванията на СО2 през 2020 година и очакванията за бърза декарбонизация на енергетиката по света също звучаха много необичайно на фона на протичащото се през последните два месеца. Студовете в Северното полукълбо, в композиция с бързото възобновяване на индустриалното произвеждане в Китай и зимната хибернация на ВЕИ, върнаха потреблението на сила, фосилните горива и съответните въглеродни излъчвания към върховете. Давам единствено три образеца:
1. Производството на електричество във Англия доближи рекордно висок за последните 14 месеца въглероден интензитет през януари: Когато вятърът не духа, а на открито е студено, системата там колкото да се оправя, разчитайки главно на природен газ. Даже се наложи включването на сякаш затворените въглищни централи.
2. Китай и Индия регистрират съвсем всекидневно нови исторически върхове в енергийното си ползване: Огромният дял от спомагателната сила там идва на първо място от въглища и газ. Китай да вземем за пример регистрира построяването на към 38.4 GW нови въглищни Топлоелектрическа централа единствено за 2020 година – към една трета от издигнатите в света. Цените на втечнения природен газ в Азия пък стигнаха от рекордни низини (през юли) до рекордни висоти (през декември) в рамките единствено на половин година. За първото тримесечие на 2021 година Китайската национална електроенергийна компания планува умопомрачителен растеж на потреблението на електричество от 20% по отношение на 2020 година (при спад от единствено 6% по време на локдауна предходната година)!
3. Според Американската организация за енергийна информация потреблението на въглища в производството на електричество ще се усили с 14% още през тази година и с още толкоз през идната. Причината е елементарна – цените на газа порастват доста бързо, а производителите могат да го заменят надеждно единствено с въглища. Ако към това се добави и предстоящият скок на потрблението на петрол в превоза, СО2 излъчванията на Съединени американски щати доста бързо ще поемат към прогресивен тренд още веднъж.
class= " image-desc " > Фиг. 2 Изменение на енергийните СО2 излъчвания на Съединени американски щати в интервала 2016-2022 година (прогноза на Energy Information Administration от края на януари, 2021 г.) Тези образци добре онагледяват това, което се случва по света – потреблението на сила, а с нея и потреблението на фосилни горива и въглеродните излъчвания, още веднъж порастват доста бързо. Много е евентуално международните излъчвания на СО2 да се възстановят още преди края на пандемията. А с излитането на самолетите неизбежно ще станем очевидци на нови върхове.
Политиците може да насочат каквито си желаят апели и обещания, само че чудесно осъзнават, че гласоподавателите им имат потребност от изобилна, надеждна и евтина сила. Качеството на живот на всеки човек зависи толкоз директно от нея, че тя би трябвало да бъде обезпечавана непрестанно – през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден. Колкото и на всички да не ни се желае, фосилните горива към момента извършват тази роля най-добре. Физиката и стопанската система още веднъж препречват пътя към климатична индиферентност и няма магия, която да ги победи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ