Последните събития в Близкия изток пречат на Байдън относно Иран
class= " first-letter-big " > Д окато Съединените щати и Иран се приготвят да договарят за нуклеарното съглашение от 2015 година, сред двете страни и техните съдружници се разменят спорни известия, някои от които съпроводени с принуждение. В края на февруари мистериозна детонация порази транспортен съд, благосъстоятелност на Израел в региона на Оманския залив, американските сили нанасят въздушни удари по иранска база в Източна Сирия, а сателитни фотоси демонстрираха, че Израел строи нови уреди към нуклеарната централа „ Димона “.
И това са единствено част от събитията, които попаднаха под по-явно медийно внимание в района – през последните седмици Вашингтон и Техеран размениха обстрели, като при Иран извърши чрез своите съюзни милиции в Ирак офанзиви по военни бази, подслоняващи американски бойци. Ескалацията се случва на фона на идното посещаване на папата в Ирак.
Israel urges UN Security Council to censure Iran for blast on Israeli-owned ship
— The Times of Israel (@TimesofIsrael)
Първо детонацията. В нощта сред 25 и 26 февруари край крайбрежията на Оман гърмеж порази товарен транспортен съд, плаващ под бахамско знаме, чиито притежател е израелският предприемач Рами Унгер. Разузнавателните отчети демонстрират, че съвсем стопроцентово зад офанзивата стои Иран, като това не е първият път, когато Израел и Иран употребяват моретата за сцена на конфликт. През 2019 година медиите в Иран оповестиха, че Израел, Съединени американски щати и Саудитска Арабия стоят зад вредите, нанесени на ирански петролен танкер в Червено море. През май предходната година, откакто Иран се опита да извърши хакерска атака против водоснабдителни уреди в Израел, израелците започнаха контраофанзива, която наруши активността на едно от основните пристанища в южната част на Иран за няколко дни.
Морските дейности, съпроводени с хакерски атаки, имат преимуществото да могат да бъдат елементарно отречени. В нито един от упоменатите нагоре произшествия никой не е поел публична отговорност. Тъй като обаче 99 % от израелската търговия разчита на морски превоз и защото износът на ирански нефт е напълно подвластен от морските пътища, и двете страни са изключително уязвими на офанзиви от този тип. Много евентуално е да се допусна, че офанзивите ще продължат, внимателно и от двете страни, с цел да не се прекрачи границата на открития боен спор.
Малко след детонацията в Оманския залив и без директна забележима връзка с нея, Съединени американски щати нападнаха база в региона на град Ал Букамал, от сирийската страна на граничния пункт с Ирак. В тази пустинна част на Източна Сирия имаше многочислени въздушни удари, множеството от които приписвани на Израел, като главната причина за интензивността е съществуването на иранската база „ Имам Али “. Съоръжението служи за логистичен хъб, през който съгласно многочислени сведения, Иран трансферира милиции и оръжия в Сирия в поддръжка на режима на Башар Асад, а също и за Ливан към съдружниците си от Хизбула. Последните американски удари в региона – които са и първите сходни в администрацията на Байдън – са в отговор на ракетна офанзива по американските бази в Ирак, в това число в Иракски Кюрдистан, където почина един контрактор. По-късно, при започване на март, про-ирански милиции удариха военновъздушната база Айн ал Асад в Ирак, която аргументи гибелта на минимум един американски жител.
След съмнения, траяли няколко седмици, американците удариха непосредствено по ирански боен актив в Сирия и поеха отговорност за него. Предполагаемото обръщение е, че Съединени американски щати са подготвени да възобновят договарянията за връщането им към по-строго нуклеарно съглашение сред международните сили и Иран, само че няма да си затварят очите за иранските провокации на терен. Байдън избра да удари на сирийска територия, заради две аргументи: първо, точно в Сирия иранците построиха значима мрежа за доставки и транспорт на оръжия и второ по този метод иракските управляващи няма да бъдат поставяни под спомагателен напън от Иран, който има навика да привиква политици от Багдад да дават пояснения дали са разрешили и дали са знаели за американските дейности.
Посланието на Байдън е изрично, че когато е належащо, той ще реагира с огромна мощ. Прави усещане също, че акциите не са съпроводени от бомбастичната изразителност на администрацията на някогашния президент Доналд Тръмп, който извърши също удари в Сирия като обръщение против Асад, само че не без преди този момент да предизвести за офанзивата, с цел да могат сирийските държавни сили да се изтеглят от базите безпроблемно. Смята се, че тогава Русия изигра значима роля американските офанзиви да поразят хангари и празни здания – в този момент този фактор липсва.
Междувременно, имаше и други забавни събития в района. Агенция АП разгласява нови и редки, скорошни сателитни фотоси с висока резолюция на обширна строителна активност към нуклеарния реактор в Димона, Израел, което провокира мнения и спекулации дали израелците не работят по нуклеарната си програмата. А Вашингтон, след доста забавяния, разгласява своя разследващ отчет за убийството на саудитския публицист Джамал Хашогджи в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул преди към две години и половина. Самият отчет не е изключително безапелационен, само че осветлява ролята на саудитския престолонаследник Мохамад бин Салман и малко след публикуването на документа, президентът Байдън съобщи в телевизионно изявление, че е разговарял по телефона със саудитския крал Салман и му е дал да се разбере, че разпоредбите на играта са се трансформирали и Съединени американски щати няма да си затварят очите за саудитските нарушавания на човешките права.
BREAKING: Biden admin. releases intel report on 2018 killing of Jamal Khashoggi:
"We assess that Saudi Arabia's Crown Prince Muhammad bin Salman approved an operation in Istanbul, Turkey to capture or kill Saudi journalist Jamal Khashoggi, " US intel assessment says.
— NBC News (@NBCNews)
Изглежда, че е допустимо да се направи линия, свързваща множеството от последните събития, като тя бъде концентрира върху метода на новата администрация на Съединени американски щати. Байдън и хората му се стремят да възобновят договарянията с Техеран релативно бързо. По пътя си американците няма да се поколебаят да упражнят напън както върху Иран, по този начин и върху американските съдружници в района, измежду които Саудитска Арабия и Израел, с цел да реализиран задачата си. И макар че иранците имат огромен интерес към връщането на Съединени американски щати към нуклеарното съглашение, те също имат избрани проблеми, чието решение не търпи отсрочване – като да вземем за пример поддържането на лимитирана и следена ескалация с Израел чрез кибер офанзиви или саботажна активност. Иран към момента би трябвало да уреди редица сметки с Израел. Убийството на ръководителя на иранския нуклеарен план проф. Мохсин Фахризаде през ноември предходната година, което Иран приписва на Израел, бележи връх на напрежението сред Тел Авив и Техеран.
Междувременно, израелският министър председател Бенямин Нетаняху рециклира остарели послания след смяната на американската политика. В изявление за Канал 13 в края на февруари, той беше запитан дали има вяра на Байдън по въпроса за Иран и той отговори, че има вяра на себе си. В редица обществени изказвания той повтори своя ангажимент по всевъзможен метод да попречи на Иран да получи нуклеарна бомба - цел, с която най-малко декларативно са ангажирани и всички скорошни американски администрации.
Нетаняху обаче разполага с по-малко принадлежности, в сравнение с в предишното. В началото на последното десетилетие той оферираше военната алтернатива, която притисна президента Барак Обама и го подтикна да наложи спомагателни стопански наказания против иранците. През 2015 година, когато Обама реализира съглашение с Техеран с помощта на глобите, Нетаняху, който не беше удовлетворен от доста от неговите разпореждания, работеше против него с лобиране в Конгреса, възползвайки се от политическия надзор на републиканците и враждебността им към Обама. Днес събитията са разнообразни. Демократите имат болшинство както в Сената, по този начин и в Камарата на представителите. Израелските закани за едностранна офанзива против Иран не наподобяват реалистични, изключително откакто израелските военни едвам се ангажираха с подготовка за подобен сюжет през годините след подписването на съглашението с Техеран. Някои от по-новите израелски изказвания са ориентирани към възобновяване на доверието към военния вид, само че към този момент наподобява, че администрацията е по-малко впечатлена.
Нетаняху към момента има две вероятни други възможности: да се опита да убеди Байдън да наложи по-строги условия към Иран или съзнателно да ескалира напрежението с Иран в целия район - Ирак, Сирия, Йемен, Персийския залив, надявайки се, че режимът ще направи неточност, която ще провокира реакцията на Белия дом. И в двата случая Нетаняху рискува с търпението на Байдън до краен лимит, което може да се обърне против задачите на администрацията на израелския министър председател изключително поради идните избори на 23 март.
И това са единствено част от събитията, които попаднаха под по-явно медийно внимание в района – през последните седмици Вашингтон и Техеран размениха обстрели, като при Иран извърши чрез своите съюзни милиции в Ирак офанзиви по военни бази, подслоняващи американски бойци. Ескалацията се случва на фона на идното посещаване на папата в Ирак.
Israel urges UN Security Council to censure Iran for blast on Israeli-owned ship
— The Times of Israel (@TimesofIsrael)
Първо детонацията. В нощта сред 25 и 26 февруари край крайбрежията на Оман гърмеж порази товарен транспортен съд, плаващ под бахамско знаме, чиито притежател е израелският предприемач Рами Унгер. Разузнавателните отчети демонстрират, че съвсем стопроцентово зад офанзивата стои Иран, като това не е първият път, когато Израел и Иран употребяват моретата за сцена на конфликт. През 2019 година медиите в Иран оповестиха, че Израел, Съединени американски щати и Саудитска Арабия стоят зад вредите, нанесени на ирански петролен танкер в Червено море. През май предходната година, откакто Иран се опита да извърши хакерска атака против водоснабдителни уреди в Израел, израелците започнаха контраофанзива, която наруши активността на едно от основните пристанища в южната част на Иран за няколко дни.
Морските дейности, съпроводени с хакерски атаки, имат преимуществото да могат да бъдат елементарно отречени. В нито един от упоменатите нагоре произшествия никой не е поел публична отговорност. Тъй като обаче 99 % от израелската търговия разчита на морски превоз и защото износът на ирански нефт е напълно подвластен от морските пътища, и двете страни са изключително уязвими на офанзиви от този тип. Много евентуално е да се допусна, че офанзивите ще продължат, внимателно и от двете страни, с цел да не се прекрачи границата на открития боен спор.
Малко след детонацията в Оманския залив и без директна забележима връзка с нея, Съединени американски щати нападнаха база в региона на град Ал Букамал, от сирийската страна на граничния пункт с Ирак. В тази пустинна част на Източна Сирия имаше многочислени въздушни удари, множеството от които приписвани на Израел, като главната причина за интензивността е съществуването на иранската база „ Имам Али “. Съоръжението служи за логистичен хъб, през който съгласно многочислени сведения, Иран трансферира милиции и оръжия в Сирия в поддръжка на режима на Башар Асад, а също и за Ливан към съдружниците си от Хизбула. Последните американски удари в региона – които са и първите сходни в администрацията на Байдън – са в отговор на ракетна офанзива по американските бази в Ирак, в това число в Иракски Кюрдистан, където почина един контрактор. По-късно, при започване на март, про-ирански милиции удариха военновъздушната база Айн ал Асад в Ирак, която аргументи гибелта на минимум един американски жител.
След съмнения, траяли няколко седмици, американците удариха непосредствено по ирански боен актив в Сирия и поеха отговорност за него. Предполагаемото обръщение е, че Съединени американски щати са подготвени да възобновят договарянията за връщането им към по-строго нуклеарно съглашение сред международните сили и Иран, само че няма да си затварят очите за иранските провокации на терен. Байдън избра да удари на сирийска територия, заради две аргументи: първо, точно в Сирия иранците построиха значима мрежа за доставки и транспорт на оръжия и второ по този метод иракските управляващи няма да бъдат поставяни под спомагателен напън от Иран, който има навика да привиква политици от Багдад да дават пояснения дали са разрешили и дали са знаели за американските дейности.
Посланието на Байдън е изрично, че когато е належащо, той ще реагира с огромна мощ. Прави усещане също, че акциите не са съпроводени от бомбастичната изразителност на администрацията на някогашния президент Доналд Тръмп, който извърши също удари в Сирия като обръщение против Асад, само че не без преди този момент да предизвести за офанзивата, с цел да могат сирийските държавни сили да се изтеглят от базите безпроблемно. Смята се, че тогава Русия изигра значима роля американските офанзиви да поразят хангари и празни здания – в този момент този фактор липсва.
Междувременно, имаше и други забавни събития в района. Агенция АП разгласява нови и редки, скорошни сателитни фотоси с висока резолюция на обширна строителна активност към нуклеарния реактор в Димона, Израел, което провокира мнения и спекулации дали израелците не работят по нуклеарната си програмата. А Вашингтон, след доста забавяния, разгласява своя разследващ отчет за убийството на саудитския публицист Джамал Хашогджи в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул преди към две години и половина. Самият отчет не е изключително безапелационен, само че осветлява ролята на саудитския престолонаследник Мохамад бин Салман и малко след публикуването на документа, президентът Байдън съобщи в телевизионно изявление, че е разговарял по телефона със саудитския крал Салман и му е дал да се разбере, че разпоредбите на играта са се трансформирали и Съединени американски щати няма да си затварят очите за саудитските нарушавания на човешките права.
BREAKING: Biden admin. releases intel report on 2018 killing of Jamal Khashoggi:
"We assess that Saudi Arabia's Crown Prince Muhammad bin Salman approved an operation in Istanbul, Turkey to capture or kill Saudi journalist Jamal Khashoggi, " US intel assessment says.
— NBC News (@NBCNews)
Изглежда, че е допустимо да се направи линия, свързваща множеството от последните събития, като тя бъде концентрира върху метода на новата администрация на Съединени американски щати. Байдън и хората му се стремят да възобновят договарянията с Техеран релативно бързо. По пътя си американците няма да се поколебаят да упражнят напън както върху Иран, по този начин и върху американските съдружници в района, измежду които Саудитска Арабия и Израел, с цел да реализиран задачата си. И макар че иранците имат огромен интерес към връщането на Съединени американски щати към нуклеарното съглашение, те също имат избрани проблеми, чието решение не търпи отсрочване – като да вземем за пример поддържането на лимитирана и следена ескалация с Израел чрез кибер офанзиви или саботажна активност. Иран към момента би трябвало да уреди редица сметки с Израел. Убийството на ръководителя на иранския нуклеарен план проф. Мохсин Фахризаде през ноември предходната година, което Иран приписва на Израел, бележи връх на напрежението сред Тел Авив и Техеран.
Междувременно, израелският министър председател Бенямин Нетаняху рециклира остарели послания след смяната на американската политика. В изявление за Канал 13 в края на февруари, той беше запитан дали има вяра на Байдън по въпроса за Иран и той отговори, че има вяра на себе си. В редица обществени изказвания той повтори своя ангажимент по всевъзможен метод да попречи на Иран да получи нуклеарна бомба - цел, с която най-малко декларативно са ангажирани и всички скорошни американски администрации.
Нетаняху обаче разполага с по-малко принадлежности, в сравнение с в предишното. В началото на последното десетилетие той оферираше военната алтернатива, която притисна президента Барак Обама и го подтикна да наложи спомагателни стопански наказания против иранците. През 2015 година, когато Обама реализира съглашение с Техеран с помощта на глобите, Нетаняху, който не беше удовлетворен от доста от неговите разпореждания, работеше против него с лобиране в Конгреса, възползвайки се от политическия надзор на републиканците и враждебността им към Обама. Днес събитията са разнообразни. Демократите имат болшинство както в Сената, по този начин и в Камарата на представителите. Израелските закани за едностранна офанзива против Иран не наподобяват реалистични, изключително откакто израелските военни едвам се ангажираха с подготовка за подобен сюжет през годините след подписването на съглашението с Техеран. Някои от по-новите израелски изказвания са ориентирани към възобновяване на доверието към военния вид, само че към този момент наподобява, че администрацията е по-малко впечатлена.
Нетаняху към момента има две вероятни други възможности: да се опита да убеди Байдън да наложи по-строги условия към Иран или съзнателно да ескалира напрежението с Иран в целия район - Ирак, Сирия, Йемен, Персийския залив, надявайки се, че режимът ще направи неточност, която ще провокира реакцията на Белия дом. И в двата случая Нетаняху рискува с търпението на Байдън до краен лимит, което може да се обърне против задачите на администрацията на израелския министър председател изключително поради идните избори на 23 март.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ