Западният свят отново е заложник на ОПЕК
class= " first-letter-big " > А нализаторите и медиите по света останаха учудени от решението на Саудитска Арабия, Русия и останалите страни-членки на ОПЕК+ да
задържат добива на петрол на ниски равнища за следващ месец .
Това докара цената на фючърсите до съвсем $70 на барел – най-високата стойност от април, 2019 година Индия и другите по-бедни страни към този момент проплакаха в опит да умилостивят производителите – за тях висока цена на нефта е равно на бърза инфлация и скъпа храна, а хората на никое място по света напълно не са в цветущо икономическо състояние.
Много хора очевидно живеят с едно от трите странни допускания. Мислят си, че:
Електрификацията се случва толкоз бързо, че скоро няма да имаме потребност от толкоз доста петрол, и/илиЧастните нефтодобивни компании са в положение да вдигнат добива и да поддържат цените релативно ниски, и/илиЛидерите на ОПЕК+ биха се загрижили за изпадналите в кома стопански системи, както на богатия Север, по този начин и на бедния Юг, и биха отпуснали повече доставки, с цел да се понижи инфлационния напън.
Нито едно от тези допускания не е годно, предизвестява специалистът по околна среда Боян Рашев.
Първо,
нефтът е тъкмо толкоз сериозен за световната стопанска система, колкото през цялата история след Втората международна война до през днешния ден .
Частните компании са натикани в ъгъла от декапитализацията и рестриктивните мерки, на която ги подлагат идиотското държание на западните държавни управления, деятелите, а към този момент и огромна част от вложителите.
От тях се чака да се декарбонизират (тоест да не добиват!) тъкмо, когато в действителност би трябвало да могат да вдигнат добива бързо. Последното поставя в ръцете на Русия и Арабите и ножа и хляба и те ще се възползват от това в оптималната степен. Наистина ли някой си мисли, че ще покажат състрадание, великодушие, алтруизъм?
Ситуацията е доста елементарна: Решенията на министъра на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман Ал-Сауд през днешния ден дефинират в огромна степен какво и какъв брой можете да сложите в резервоара на колата или на масата си у дома на следващия ден.
Светът още веднъж е пленник на ОПЕК .
Ние сами се поставихме в това състояние. Докато пътуванията и полетите са относително лимитирани, потреблението няма да е изключително високо и цените въпреки всичко ще останат в естествени граници. Обаче когато пандемията свърши и самолетите полетят, търсенето още веднъж ще допре 100 милиона барела дневно. И тогава още веднъж ще забележим цени над $100 на барел – с неразбираема горна граница.
Това ще бъде следващата злополука, която сами си навличаме. Също като с ковид.
задържат добива на петрол на ниски равнища за следващ месец .
Това докара цената на фючърсите до съвсем $70 на барел – най-високата стойност от април, 2019 година Индия и другите по-бедни страни към този момент проплакаха в опит да умилостивят производителите – за тях висока цена на нефта е равно на бърза инфлация и скъпа храна, а хората на никое място по света напълно не са в цветущо икономическо състояние.
Много хора очевидно живеят с едно от трите странни допускания. Мислят си, че:
Електрификацията се случва толкоз бързо, че скоро няма да имаме потребност от толкоз доста петрол, и/илиЧастните нефтодобивни компании са в положение да вдигнат добива и да поддържат цените релативно ниски, и/илиЛидерите на ОПЕК+ биха се загрижили за изпадналите в кома стопански системи, както на богатия Север, по този начин и на бедния Юг, и биха отпуснали повече доставки, с цел да се понижи инфлационния напън.
Нито едно от тези допускания не е годно, предизвестява специалистът по околна среда Боян Рашев.
Първо,
нефтът е тъкмо толкоз сериозен за световната стопанска система, колкото през цялата история след Втората международна война до през днешния ден .
Частните компании са натикани в ъгъла от декапитализацията и рестриктивните мерки, на която ги подлагат идиотското държание на западните държавни управления, деятелите, а към този момент и огромна част от вложителите.
От тях се чака да се декарбонизират (тоест да не добиват!) тъкмо, когато в действителност би трябвало да могат да вдигнат добива бързо. Последното поставя в ръцете на Русия и Арабите и ножа и хляба и те ще се възползват от това в оптималната степен. Наистина ли някой си мисли, че ще покажат състрадание, великодушие, алтруизъм?
Ситуацията е доста елементарна: Решенията на министъра на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман Ал-Сауд през днешния ден дефинират в огромна степен какво и какъв брой можете да сложите в резервоара на колата или на масата си у дома на следващия ден.
Светът още веднъж е пленник на ОПЕК .
Ние сами се поставихме в това състояние. Докато пътуванията и полетите са относително лимитирани, потреблението няма да е изключително високо и цените въпреки всичко ще останат в естествени граници. Обаче когато пандемията свърши и самолетите полетят, търсенето още веднъж ще допре 100 милиона барела дневно. И тогава още веднъж ще забележим цени над $100 на барел – с неразбираема горна граница.
Това ще бъде следващата злополука, която сами си навличаме. Също като с ковид.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ