Кога ще има отнети автомобили за превишена скорост?
Чувството за безотговорност – едно; чувството, че да си „ неприятно момче “ е готино – две; желанието да блеснеш, а няма с какво – три; тежки комплекси – четири; табиет да тероризираш близките, с цел да си чешеш егото – пет; неналичието на надзор – шест; загуба на връзка с действителността – седем; извратено възприятие за „ развлечение “ – осем.
Всичко това, взето дружно, кръстосва улиците и пътищата на България всеки ден и всяка нощ. Прави го в стоманени машини от по два тона, които могат да развиват високи скорости, да се врязват в стени и – тъй като имат положителни системи за сигурност – водачите да излизат невредими от вътрешната страна.
Пияните и дрогираните са единствено част от казуса. Проблем са, тъй като реакциите им са забавени и изкривени. Но, когато една желязна маса от два тона лети със 100 или стои двайсет километра в час в жилищен регион, където всевъзможни „ трудности “ могат да изскочат когато и да е, по какъв начин смятате – дали има човешки реакции, които да са задоволително бързи? А коя е тази кола, която може да понижи от 100 до нула за няколко метра? Няма такава.
А тези „ трудности “ доста постоянно са дребни деца, възрастни хора, животни.
Ако живеете покрай бул. или малко по-широка улица, знаете защо става дума в късните часове и нощно време. Тогава излизат всички почитатели на „ Бързи и гневни “, които си мислят, че животът е филм със специфични резултати.
Какви „ качества “ има 18-годишен, взел брошура преди 4 седмици, седнал зад кормилото на автомобил с 280 конски сили, че да може да овладее двата тона желязо, когато настъпи газта до ламарината, вдигне 150 км/ч за малко над 10 секунди и внезапно стъпи в дупка или в локва и стане аквапланинг? Или просто се нас*ре, тъй като одеве е схванал, че да гледа филми и да се прави на мъж не е задоволително, с цел да овладее машината си, а татко му – дето е взел колата от него – не е сменял гумите към този момент девета година и е стъпил на вдървени сликове, а е и със задно предаване…
Ами, в случай че е на вираж и не реши, че няма видимост, когато отсреща го изненада различен подобен като него, а тая пуста осева линия все го влече и не може (и двамата не могат) да си избере лента?
Забелязали ли сте, че некадърниците нямат никакво чувство за личната си несръчност? Забелязали ли сте, че комплексарите постоянно си избиват комплексите в колите си?
Цитат: „ Вчера след митинга един джигит с мръсна газ мина през кръстовището. Преди това различен направи противоположен на кръстовището. Попитах еднообразен няма ли да го спрат и глобят. Той ми отговори „ Объркал е пътят индивидът ”, разясни Буенова “… (подробности↓↓↓)
Протестът е поради убийството на 15-годишното дете на пешеходната пътека. Кръстовището, на което джигитът е минал с мръсна газ, е същото кръстовище – мястото, на което е станало убийството от различен джигит.
Значи – приключил митингът и на същото място някой си се изрязал с мръсна газ, демонстративно, с цел да покаже на простосмъртните какъв брой е популярен и значим. На същото място – с цел да е по-силно „ посланието “.
Да се върнем на това, което споделих малко нагоре: в случай че живеете покрай бул. или по-широка улица, знаете защо става дума в късните часове и нощно време. Тогава трафикът е понижен, улиците стартират да им наподобяват на писти, даже да са трезви, адреналинът ги опиянява, влече ги да се вършат на мъже, а по различен метод очевидно не могат.
Вяска нощ има произшествия и всеки натресъл се в мантинелата, стената, дървото или билборда предходните нощи си е казвал, че на него не може да му се случи. И е бил прав нощ след нощ. Докато не му се е случило.
Самокатастрофиралите са всекидневие. Подозирам, че у обществото има малко страдание към тях. Какво става обаче, когато минат през тротоара, през спирката, през пешеходната пътека?
Знаете какво става.
За няколкото ми къси визити в Лондон преди време видях доста неща, само че едно не видях – пътни джигити. Там глобяват без да се майтапят. И най-важното – глобяват и депутати, и предприемачи, и служители на реда в отмора, и небогати, и богати – наред; няма „ наш човек “. Дори нощно време има доста забавен трафик там – лишен от „ състезатели “.
Но ето къде е „ ключът от бараката “ – чувал съм истории за българи, които с отиването си там са си занесли „ манталитета “ и са джигитствали няколко пъти. Снимали са ги с камерите, които са на всяка крачка, и санкцията им е била пратена по пощата. Глоба в размер на една заплата или нагоре. И не може да се крие и да не я заплати, тъй като го лишават от обществени услуги, а и санкциите постоянно се взимат непосредствено от заплатата.
След това повече не са джигитствали.
Кръстовището, на което убиха дете онази нощ, е на метри от Министерство на вътрешните работи. Тръпка някаква имат джигитите – да вилнеят под носа на „ куките “. Да повторим ли…: „ Вчера след митинга един джигит с мръсна газ мина през кръстовището “…?
На „ Царица Йоанна “ в София „ състезателите “ изпитват ужасно наслаждение да прелитат около трето районно, изпитват тръпка, че са толкоз велики, че „ куките не ги пипат “. Не си вършат сметка, че не са решили, не са ги „ пипнали “.
Ама все „ не вземат решение “. Защото ту се оказва „ непозволено задържане “, ту се оказва „ наш човек “, ту „ познава някой наш човек “, ту… ту доста други сходни. На дежурните са им се качили на главата къде с писани, къде с „ неписани “ правила и очевидно избират да „ гледат на другата страна “, вместо да си основават проблеми. За мързелите или корумпираните не приказваме в този момент, не е това тематиката. Не че не е тематика, но – различен път.
И всеки пикльо с брошура от оня ден се е набримчил на колата на тати и настава ли настава, хвърчат хормони и сополи. И току почине някой от нас, но след това нещата си не престават постарому.
Или някой тежък комплексар с мерцедес или с джип с цена на двустаен апартамент е решил, че през днешния ден още не е посочил задоволително на света какъв брой е по-добър от всички нас и се изсилва с двеста по булеварда, хем и да го чуят, хем и да го видят. И току мине 200-300 метра по тротоара, през трима-четирима от нас. И после… след това, на сутринта отново всичко е безшумно.
И се питаме и се чудим „ докога? “ Е, не е доста сложен отговорът на тоя въпрос – до момента в който не стартират да ги стопират и глобяват грубо (или да им взимат колите) ПРЕДИ да убият. Наред, а не изборно, заобикаляйки „ нашите хора “. И, като акумулират две-три санкции за едно и също нарушаване – без кола за година. Ама не знам какъв брой дебело би трябвало да подчертая: БЕЗ ДА ЗАОБИКАЛЯТ „ НАШИТЕ ХОРА “.
Да, превишената скорост е нарушаване, което би трябвало да спре да бъде наказвано единствено с санкции. Както пияните са евентуални убийци, по този начин и опиянените от позьорщината си също са евентуални убийци.
Колкото и да си изтрезнял, в случай че се изсилиш с двеста по булеварда, всяко трептене те трансформира в неуправляем ракетен снаряд. А тия – най-големите позьори – са тъкмо най-големите некадърници и комплексари.
За шумовото замърсяване да не приказваме в този момент, не е моментът, въпреки казусът да е задоволително сериозен и да е част от общия гнет, на който сме подложени от джигитите – изключително нощно време, когато се опитваме да спим, само че би трябвало да слушаме по какъв начин някой изпуснат си избива комплексите.
Ако човек с пари си мисли, че може да си заплаща санкция след санкция и да си прави каквото си желае, значи е време да стартират да прибират колите на джигитите за джигитстване. Три превишени скорости за година – една година пътуваш с градски превоз.
Всичко това, взето дружно, кръстосва улиците и пътищата на България всеки ден и всяка нощ. Прави го в стоманени машини от по два тона, които могат да развиват високи скорости, да се врязват в стени и – тъй като имат положителни системи за сигурност – водачите да излизат невредими от вътрешната страна.
Пияните и дрогираните са единствено част от казуса. Проблем са, тъй като реакциите им са забавени и изкривени. Но, когато една желязна маса от два тона лети със 100 или стои двайсет километра в час в жилищен регион, където всевъзможни „ трудности “ могат да изскочат когато и да е, по какъв начин смятате – дали има човешки реакции, които да са задоволително бързи? А коя е тази кола, която може да понижи от 100 до нула за няколко метра? Няма такава.
А тези „ трудности “ доста постоянно са дребни деца, възрастни хора, животни.
Ако живеете покрай бул. или малко по-широка улица, знаете защо става дума в късните часове и нощно време. Тогава излизат всички почитатели на „ Бързи и гневни “, които си мислят, че животът е филм със специфични резултати.
Какви „ качества “ има 18-годишен, взел брошура преди 4 седмици, седнал зад кормилото на автомобил с 280 конски сили, че да може да овладее двата тона желязо, когато настъпи газта до ламарината, вдигне 150 км/ч за малко над 10 секунди и внезапно стъпи в дупка или в локва и стане аквапланинг? Или просто се нас*ре, тъй като одеве е схванал, че да гледа филми и да се прави на мъж не е задоволително, с цел да овладее машината си, а татко му – дето е взел колата от него – не е сменял гумите към този момент девета година и е стъпил на вдървени сликове, а е и със задно предаване…
Ами, в случай че е на вираж и не реши, че няма видимост, когато отсреща го изненада различен подобен като него, а тая пуста осева линия все го влече и не може (и двамата не могат) да си избере лента?
Забелязали ли сте, че некадърниците нямат никакво чувство за личната си несръчност? Забелязали ли сте, че комплексарите постоянно си избиват комплексите в колите си?
Цитат: „ Вчера след митинга един джигит с мръсна газ мина през кръстовището. Преди това различен направи противоположен на кръстовището. Попитах еднообразен няма ли да го спрат и глобят. Той ми отговори „ Объркал е пътят индивидът ”, разясни Буенова “… (подробности↓↓↓)
Протестът е поради убийството на 15-годишното дете на пешеходната пътека. Кръстовището, на което джигитът е минал с мръсна газ, е същото кръстовище – мястото, на което е станало убийството от различен джигит.
Значи – приключил митингът и на същото място някой си се изрязал с мръсна газ, демонстративно, с цел да покаже на простосмъртните какъв брой е популярен и значим. На същото място – с цел да е по-силно „ посланието “.
Да се върнем на това, което споделих малко нагоре: в случай че живеете покрай бул. или по-широка улица, знаете защо става дума в късните часове и нощно време. Тогава трафикът е понижен, улиците стартират да им наподобяват на писти, даже да са трезви, адреналинът ги опиянява, влече ги да се вършат на мъже, а по различен метод очевидно не могат.
Вяска нощ има произшествия и всеки натресъл се в мантинелата, стената, дървото или билборда предходните нощи си е казвал, че на него не може да му се случи. И е бил прав нощ след нощ. Докато не му се е случило.
Самокатастрофиралите са всекидневие. Подозирам, че у обществото има малко страдание към тях. Какво става обаче, когато минат през тротоара, през спирката, през пешеходната пътека?
Знаете какво става.
За няколкото ми къси визити в Лондон преди време видях доста неща, само че едно не видях – пътни джигити. Там глобяват без да се майтапят. И най-важното – глобяват и депутати, и предприемачи, и служители на реда в отмора, и небогати, и богати – наред; няма „ наш човек “. Дори нощно време има доста забавен трафик там – лишен от „ състезатели “.
Но ето къде е „ ключът от бараката “ – чувал съм истории за българи, които с отиването си там са си занесли „ манталитета “ и са джигитствали няколко пъти. Снимали са ги с камерите, които са на всяка крачка, и санкцията им е била пратена по пощата. Глоба в размер на една заплата или нагоре. И не може да се крие и да не я заплати, тъй като го лишават от обществени услуги, а и санкциите постоянно се взимат непосредствено от заплатата.
След това повече не са джигитствали.
Кръстовището, на което убиха дете онази нощ, е на метри от Министерство на вътрешните работи. Тръпка някаква имат джигитите – да вилнеят под носа на „ куките “. Да повторим ли…: „ Вчера след митинга един джигит с мръсна газ мина през кръстовището “…?
На „ Царица Йоанна “ в София „ състезателите “ изпитват ужасно наслаждение да прелитат около трето районно, изпитват тръпка, че са толкоз велики, че „ куките не ги пипат “. Не си вършат сметка, че не са решили, не са ги „ пипнали “.
Ама все „ не вземат решение “. Защото ту се оказва „ непозволено задържане “, ту се оказва „ наш човек “, ту „ познава някой наш човек “, ту… ту доста други сходни. На дежурните са им се качили на главата къде с писани, къде с „ неписани “ правила и очевидно избират да „ гледат на другата страна “, вместо да си основават проблеми. За мързелите или корумпираните не приказваме в този момент, не е това тематиката. Не че не е тематика, но – различен път.
И всеки пикльо с брошура от оня ден се е набримчил на колата на тати и настава ли настава, хвърчат хормони и сополи. И току почине някой от нас, но след това нещата си не престават постарому.
Или някой тежък комплексар с мерцедес или с джип с цена на двустаен апартамент е решил, че през днешния ден още не е посочил задоволително на света какъв брой е по-добър от всички нас и се изсилва с двеста по булеварда, хем и да го чуят, хем и да го видят. И току мине 200-300 метра по тротоара, през трима-четирима от нас. И после… след това, на сутринта отново всичко е безшумно.
И се питаме и се чудим „ докога? “ Е, не е доста сложен отговорът на тоя въпрос – до момента в който не стартират да ги стопират и глобяват грубо (или да им взимат колите) ПРЕДИ да убият. Наред, а не изборно, заобикаляйки „ нашите хора “. И, като акумулират две-три санкции за едно и също нарушаване – без кола за година. Ама не знам какъв брой дебело би трябвало да подчертая: БЕЗ ДА ЗАОБИКАЛЯТ „ НАШИТЕ ХОРА “.
Да, превишената скорост е нарушаване, което би трябвало да спре да бъде наказвано единствено с санкции. Както пияните са евентуални убийци, по този начин и опиянените от позьорщината си също са евентуални убийци.
Колкото и да си изтрезнял, в случай че се изсилиш с двеста по булеварда, всяко трептене те трансформира в неуправляем ракетен снаряд. А тия – най-големите позьори – са тъкмо най-големите некадърници и комплексари.
За шумовото замърсяване да не приказваме в този момент, не е моментът, въпреки казусът да е задоволително сериозен и да е част от общия гнет, на който сме подложени от джигитите – изключително нощно време, когато се опитваме да спим, само че би трябвало да слушаме по какъв начин някой изпуснат си избива комплексите.
Ако човек с пари си мисли, че може да си заплаща санкция след санкция и да си прави каквото си желае, значи е време да стартират да прибират колите на джигитите за джигитстване. Три превишени скорости за година – една година пътуваш с градски превоз.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ