Дамян Думанов: Чувството да знаеш, че можеш да протестираш без страх, е привилегия
Чувството да знаеш, че можеш да изразиш позицията си и да протестираш без боязън, е привилегия. Тук, все пак, хората излизат и остават сплотени. Това описа пред Дарик фотографът Дамян Думанов, който учи във Виенския университет, само че сега се намира в Истанбул по стратегия „ Еразъм “. Докато снимал митингите нощес, той бил пребит от полицията. По думите му има огромен боязън измежду протестиращите да не бъдат задържани. Въпреки че е заснемал и други демонстрации и е взел участие в тях, Думанов признава, че в никакъв случай до момента не е ставал очевидец на толкоз нападателни арести и побои – даже след задържането. „ Всички, които са на площада, имат вяра, че могат да трансформират нещо. Те са единни и се поддържат “, безапелационен е той.
– Всъщност е доста друго. Първата вечер и предходната вечер съгласно мен бяха два разнообразни митинга. Ако първата вечер в този парк имаше доста необятна отдалеченост сред кордона и протестиращите, надлежно тези от демонстриращите, които бяха на първа линия, проявяваха експанзия към полицията – имаше мятане на димни бомби, палене на кофи, едно непрекъснато нахлуване, оттегляне, напръскване с газ от страна на полицията. Беше доста по-динамично. Докато през вчерашния ден тълпата беше доста по-голяма, седеше тук-там даже на към 3 метра от полицейския кордон и нямаше конфликти. Но беше плътна навалица от хора, млади мъже, дами.
Снимка: Дамян Думанов
– Имам, да. И аз бях принуден нощес. Твърде е ужасно, само че... Не желая да звуча по никакъв начин... Понеже има доста повече хора, които пострадаха доста по-жестоко. Някои бяха обстрелвани с патрони в лицето, очите им бяха подути, имаха рани в региона на врата, на лицето. Други бяха събаряни на земята и бити, задържани. Имам сътрудник, който ми писа вечерта, че откакто е бил задържан и с сложени белезници, лежащ на земята, е бил обичай и окото му е било удряно неколкократно, по-късно е бил в болница. Сега към този момент е по-добре.
Протестите всяка вечер минават по подобен метод във връзка с това, че към среднощ или малко преди този момент, спокойствието, което полицията поддържа през цялото останало време, завършва и стартират да настъпват против тълпата и да избутват тълпата. Ако първата вечер, т.е. в неделя, това се случи последователно и най-после имаше един заключителен подтик да избута всички протестиращи към територията на кметстото, то през вчерашния ден вечерта нямаше такива постепенни настъпления. В един миг хвърляха доста бомби с пикантен газ, започнаха да обстрелват тълпата с восъчни патрони и настъпиха на един мирис, избутаха всички.
Територията на кмеството се явява една зона, където протестиращите могат да се скрият от полицията, защото това, което слушам от други протестиращи, е че полицията няма право да настава на територията на кметството. Като нощес обаче полицията изтегли част от хората, които бяхме в двора на кметството и ни накара да напуснем територията. По пътя към свободната зона от митинги и полиция, до момента в който ние тичахме надолу, с цел да напуснем тази рискова зона, полиция идваше изпод на талази и тяхната експанзия се показваше във всичко допустимо – от побутване и кряскане, до удряне с ръце, даже ритници, удари с бати, обгазяване и обстрелване с восъчни патрони.
– Аз минах през всичките тези талази. Първо бях бутан, макар че даже имам каска, на която написа „ преса ” и демонстрирам фотоапарата, и се пробвам да се изтегля допустимо най-бързо. Въпреки това първо бях блъскан, по-късно получих ритник в гърба. Друг служител на реда по-късно ме пое и ме удряше в гърба с юмруци и ме бутна в купчина с арматурни железа, останали на улицата. Аз стъпих, те се разместиха, изгубих баланс, паднах върху апарата, счупих обектива, ожулих се, насиних си и десния крайник. Докато бях на земята, пристигнаха и други служители на реда, които съумяха също да вкарат по един ритник от своя страна. Като се изправих, съумях да избягам от тях. Но финалната вълна към този момент беше с една редица от 6-ма служители на реда с тези оръжия за надзор на тълпата. И бях обстрелян и от тях, само че след тях към този момент стигнах до зоната, където нямаше полицейско наличие.
Снимка: Дамян Думанов
– Има и страхът не завършва с овакантяване от зоната на митинга. Протестиращите на път към митинга и по-късно, тръгвайки си оттова, защищават идентичността си в градския превоз, където има камери, с най-различни маски. На самия митинг също са по този начин, съвсем на 90%, дори по-скоро е изключение да видиш някой, който е с намерено лице, тъй като споделят, че доста постоянно се случва след митинги да бъдат търсени тези хора със средствата на някакво лицево разпонзаване и по-късно биват задържани. Но боязън има доста и по време на митинга. Ако духът е оптимистичен през по-голямата част от вечерта, то наближи ли 23:30 – 00:00 вечерта, всички стартират да са обезпокоени, тъй като чакат това огромно изтласкване, т.е. това нахлуване на полицейския кордон, при което се случват нападателни арести, побой, обстрелване, обгазяване.
– Честно казано не знам доста по какъв начин се усещам. Последните 2-3 дни към този момент е главно адреналин. Адреналина е водещата мощ. Аз знам, че не съм задоволително добре осведомен с идеите на протестиращите и моят взор върху този митинг може да бъде само всемирен.
– Бих желал да акцентира на тази безгранична полицейска експанзия. Това е нещо, на което аз до момента не бях ставал очевидец – на сходни нападателни арести, на побои, даже след ареста побоят продължава, даже мирните демонстрации биват обгазявани и обстрелвани с восъчни кушруми. Основното обръщение, което сега бих желал да предам, е този смут от полицейската експанзия и по какъв начин наподобява тя тук.
– Според мен всеки, който е на площада и на митинга, без значение в което време на денонощието, в действителност има вяра, че неговото наличие може да промени нещо и се усеща доста сплотена тълпата там. Независимо кой по какъв начин избира да изрази митинга си – всички са дружно и се поддържат. Когато някой бъде обгазен, излизат хора със спрейове, които понижават резултата от този газ. Ако някой бъде ударен, незабавно го изнасят. Има проведени медици от протестиращите, има всеобща помощ.
Цялото изявление слушайте в прикачения звуков файл.
– Всъщност е доста друго. Първата вечер и предходната вечер съгласно мен бяха два разнообразни митинга. Ако първата вечер в този парк имаше доста необятна отдалеченост сред кордона и протестиращите, надлежно тези от демонстриращите, които бяха на първа линия, проявяваха експанзия към полицията – имаше мятане на димни бомби, палене на кофи, едно непрекъснато нахлуване, оттегляне, напръскване с газ от страна на полицията. Беше доста по-динамично. Докато през вчерашния ден тълпата беше доста по-голяма, седеше тук-там даже на към 3 метра от полицейския кордон и нямаше конфликти. Но беше плътна навалица от хора, млади мъже, дами.
Снимка: Дамян Думанов
– Имам, да. И аз бях принуден нощес. Твърде е ужасно, само че... Не желая да звуча по никакъв начин... Понеже има доста повече хора, които пострадаха доста по-жестоко. Някои бяха обстрелвани с патрони в лицето, очите им бяха подути, имаха рани в региона на врата, на лицето. Други бяха събаряни на земята и бити, задържани. Имам сътрудник, който ми писа вечерта, че откакто е бил задържан и с сложени белезници, лежащ на земята, е бил обичай и окото му е било удряно неколкократно, по-късно е бил в болница. Сега към този момент е по-добре.
Протестите всяка вечер минават по подобен метод във връзка с това, че към среднощ или малко преди този момент, спокойствието, което полицията поддържа през цялото останало време, завършва и стартират да настъпват против тълпата и да избутват тълпата. Ако първата вечер, т.е. в неделя, това се случи последователно и най-после имаше един заключителен подтик да избута всички протестиращи към територията на кметстото, то през вчерашния ден вечерта нямаше такива постепенни настъпления. В един миг хвърляха доста бомби с пикантен газ, започнаха да обстрелват тълпата с восъчни патрони и настъпиха на един мирис, избутаха всички.
Територията на кмеството се явява една зона, където протестиращите могат да се скрият от полицията, защото това, което слушам от други протестиращи, е че полицията няма право да настава на територията на кметството. Като нощес обаче полицията изтегли част от хората, които бяхме в двора на кметството и ни накара да напуснем територията. По пътя към свободната зона от митинги и полиция, до момента в който ние тичахме надолу, с цел да напуснем тази рискова зона, полиция идваше изпод на талази и тяхната експанзия се показваше във всичко допустимо – от побутване и кряскане, до удряне с ръце, даже ритници, удари с бати, обгазяване и обстрелване с восъчни патрони.
– Аз минах през всичките тези талази. Първо бях бутан, макар че даже имам каска, на която написа „ преса ” и демонстрирам фотоапарата, и се пробвам да се изтегля допустимо най-бързо. Въпреки това първо бях блъскан, по-късно получих ритник в гърба. Друг служител на реда по-късно ме пое и ме удряше в гърба с юмруци и ме бутна в купчина с арматурни железа, останали на улицата. Аз стъпих, те се разместиха, изгубих баланс, паднах върху апарата, счупих обектива, ожулих се, насиних си и десния крайник. Докато бях на земята, пристигнаха и други служители на реда, които съумяха също да вкарат по един ритник от своя страна. Като се изправих, съумях да избягам от тях. Но финалната вълна към този момент беше с една редица от 6-ма служители на реда с тези оръжия за надзор на тълпата. И бях обстрелян и от тях, само че след тях към този момент стигнах до зоната, където нямаше полицейско наличие.
Снимка: Дамян Думанов
– Има и страхът не завършва с овакантяване от зоната на митинга. Протестиращите на път към митинга и по-късно, тръгвайки си оттова, защищават идентичността си в градския превоз, където има камери, с най-различни маски. На самия митинг също са по този начин, съвсем на 90%, дори по-скоро е изключение да видиш някой, който е с намерено лице, тъй като споделят, че доста постоянно се случва след митинги да бъдат търсени тези хора със средствата на някакво лицево разпонзаване и по-късно биват задържани. Но боязън има доста и по време на митинга. Ако духът е оптимистичен през по-голямата част от вечерта, то наближи ли 23:30 – 00:00 вечерта, всички стартират да са обезпокоени, тъй като чакат това огромно изтласкване, т.е. това нахлуване на полицейския кордон, при което се случват нападателни арести, побой, обстрелване, обгазяване.
– Честно казано не знам доста по какъв начин се усещам. Последните 2-3 дни към този момент е главно адреналин. Адреналина е водещата мощ. Аз знам, че не съм задоволително добре осведомен с идеите на протестиращите и моят взор върху този митинг може да бъде само всемирен.
– Бих желал да акцентира на тази безгранична полицейска експанзия. Това е нещо, на което аз до момента не бях ставал очевидец – на сходни нападателни арести, на побои, даже след ареста побоят продължава, даже мирните демонстрации биват обгазявани и обстрелвани с восъчни кушруми. Основното обръщение, което сега бих желал да предам, е този смут от полицейската експанзия и по какъв начин наподобява тя тук.
– Според мен всеки, който е на площада и на митинга, без значение в което време на денонощието, в действителност има вяра, че неговото наличие може да промени нещо и се усеща доста сплотена тълпата там. Независимо кой по какъв начин избира да изрази митинга си – всички са дружно и се поддържат. Когато някой бъде обгазен, излизат хора със спрейове, които понижават резултата от този газ. Ако някой бъде ударен, незабавно го изнасят. Има проведени медици от протестиращите, има всеобща помощ.
Цялото изявление слушайте в прикачения звуков файл.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ