Първите „енергийни“ напитки съдържали радиоактивни вещества
Чувствате се изтощени? Няма ли да изпиете една „ енергийна “ напитка с цел да устискате до вечерта? Съвременната енергийна напитка съдържа тонизиращи субстанции, които подтикват работата на организма и нервната система. Смята се, че тези енергийни артикули са се появили в последните десетилетия, само че в действителност продажбата им почнала преди повече от 100 години.
Вярно, че тогавашното им име – енергийни питиета – имало надалеч по-общо с действителността, тъй като в състава има влизала същинска сила! Става дума за химичния детайл радий, който обилно се добавял в тях.
В началото на 20 век човечеството стремглаво влезнало в епохата на атома. Многобройните субстанции, неотдавна открити от учените, почнали да се употребяват в производството и индустрията, въпреки да не били до дъно изучени.
Така било и с радия – сребристо-бял радиоактивен метал, открит от Пиер и Мария Кюри през 1910 година. Научната общественост била при започване на проучването на радиоактивността и не считало даденото събитие за рисково за живите организми.
Дори на радиоактивния детайл неправилно били приписвани доста забележителни свойства. Радият имал ролята на незаменимо вещество за увеличение на интензивността, придавайки на организма свежи сили и нараснала потентност. Как може този поразителен химичен детайл да не се прибавя в храната?
Скоро на рафтовете в магазините в Съединени американски щати се появило нещо ново – енергийна напитка под името РадиТор (RadiThor), в чийто състав влизала питейна вода с прибавен радий и още един ниско отровен радиоактивен детайл – торий.
Рекламата на новия артикул гласяла, че с изключение на за увеличение на интензивността. РадиТор също оказва помощ на по-силната част на човечеството да решат мъжките си проблеми.
Най-активен покровител на РадиТор станал самият производител на напитката – известният бизнесмен и състезател на голф Ебън Байърс. Той показвал какъв брой е потребно питието с радий, употребявайки по няколко дневно.
В тези години никой към момента не знаел за изключителната токсичност на радия. Около 80% от попадналия в организма детайл се утаявал и събирал в костната тъкан на човек, правейки я по-крехка и предизвиквайки появяването на злокачествени тумори.
В последна смета увлечението по РадиТор-а е минало без последици за Байърс – след 3 години ежедневна приложимост на радиоактивната напитка той почнал да изпитва страшни болки в ставите и спрял да я пие. Но прекомерно късно: през 1932 Ебън Байърс починал в мъчителна гибел, а осъзналите заплахата от радия жители поставили тялото му в оловен ковчег преди да го погребат.
Но до момента в който Ебън Байърс ден след ден пиел смъртоносната напитка, РадиТор продължавал да стои по рафтовете на магазина, представлявайки заплаха за близките. Все отново продажбата на радиоактивната вода не провокирала всеобщи отравяния и гибел.
Причината била, както нормално, в парите. Една порция РадиТор през 1920 година коствала 1 $, което е еквивалентно на 16 $ през днешния ден – много за дребна доза безвкусна вода. Вярно, добре рекламирана, само че съ подозрителен резултат.
Някои пробвали РадиТор-а от любознание, само че съдържащият се в него радиоактивен детайл не бил доста висок, с цел да може една порция да аргументи каквито и да е проблеми. А и радиоактивният „ енергетик “ не донасял стремежи резултат, по тази причина смисъл от повторното му пазаруване нямало.
Когато учените осъзнали заплахата от радиация, всички радиоактивни енергийни питиета били незабавно конфискувани от продажба. Но кой знае дали през днешния ден в магазините няма артикули, които след 100 години ще се считат за смъртно рискови?
