Глад или скука? Изследване показва, че само мисълта за храна влияе на имунната система
Чувствате се гладни, само че не знаете дали е действителен апетит или просто досада? Оказва се, че без значение дали става дума за физическо чувство или за чиста логика на психиката, гладът — даже единствено като мисъл — може да оказва въздействие върху имунната ви система.
Ново проучване, оповестено в влиятелното списание Science Immunology, разкрива изумителна връзка сред психическото усещане за апетит и имунната функционалност на организма. Това изобретение акцентира какъв брой мощно е взаимоотношението сред мозъка и тялото и по какъв начин самата мисъл може да промени биологията ни.
Отдавна се знае, че имунната система е директно обвързвана с питателните ни привички — известната ос-храносмилане-имунитет (gut-immune axis) е потвърдила, че всяка смяна в храненето се отразява върху способността на организма да се пази . Но това проучване отива още по-далеч – демонстрира, че единствено усещането за апетит , даже при изцяло утолен организъм, може да промени положението на имунната система.
Учени от проучвателен екип в Съединени американски щати организират опити с мишки, с цел да ревизират въздействието на умствения апетит . В първата част от опита, те изкуствено задействат AgRP невроните в мозъка на мишки, които преди малко са се нахранили. Тези кафези се свързват с чувството за апетит. Въпреки че животните били сити, мозъкът им бил измамен, че са гладни. Резултатът? Нивата на основни имунни кафези — моноцити — внезапно спадат.
Само мисълта за апетит кара имунната система да отслабва
Моноцитите са жизненоважни за битката с инфекции и контрола на възпаленията. С други думи, единствено посредством внушаването на апетит , без действителна физиологична потребност, тялото е реагирало с намаляване на имунната система.
Във втората част на опита учените постъпват по противоположния метод: те изкуствено задействат невроните на ситостта в мозъка на фактически гладни мишки. Резултатът? Имунната им реакция се стабилизира и равнищата на моноцитите се възстановяват , макар че те не са яли.
Това изобретение дава съществени учредения да имаме вяра, че нашето усещане и мисли могат директно да въздействат върху телесните функционалности . Или казано по различен метод: мозъкът може да надвиши действителността , да провокира физиологични промени, единствено на база това, в което има вяра.
Въпреки че опитите към този момент са направени единствено върху мишки, учените са оптимисти, че сходни резултати могат да се следят и при хора. Ако това бъде доказано, откритието има капацитета да промени метода към лекуването на положения като затлъстяване, анорексия, продължителен стрес и даже автоимунни болести .
Това проучване е следващото доказателство, че границата сред психологично и физическо здраве е все по-тънка , а интегрираният метод в медицината — все по-необходим. Време е да осъзнаем, че мозъкът ни освен мисли, той лекува — или в противен случай — разболява .
