10 докосващи цитата от романа на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай“
Чувствам цялата тежест на света в дробовете си и се апелирам за дъжд. Сега разбирам какво им е на хората, които живеят в условия на влага и адска горещина. Благодаря ти, скъпи Климат, за опцията да си представим живо какво им е на сингапурците, само че избирам да се придържаш към естествената за страната метеорологична конюнктура. Нека Сингапур си остане в Сингапур!
Усещам, че играта на думи ми се получи и центърът за заплащане в мозъка ми потрива ръчички. Чува се екот, пада първата едра капка (моля те, апелирам те, дано завали!), поемам глътка пресен благоуханен О2 и употребявам момента, до момента в който мозъкът ми е избистрен, с цел да допиша тези редове.
Не ми се тръгваше от концепцията за Бали. Някак не ми стигна. И от тази за Италия не ми се тръгваше, както и от онази за ашрама в Индия. И малко не ми се разделяше с Елизабет Гилбърт. Щеше ми се да се поровя още малко в главата ѝ и да попътувам с нея. Питам се какво ѝ е коствало да напише това признание, да показа за развода си и пътешествието, което е подхванала в търсене на себе си.
И мисля, че сама съумявам да дам отговор на въпроса си – доста. Затова книгата ѝ е скъпа. Откровението и смелостта да оголиш най-съкровения си вътрешен свят пред всички (приятелите си, половинката), да се обърнеш с хастара на открито е висша форма на просветеност.
Предлагам и на вас да се докоснете до тази просветеност в идващите 10 цитата.
1. В обезверената обич постоянно става по този начин, нали? В обезверената обич постоянно измисляме роля на колегата си и пожелаваме да бъде подобен, какъвто ни би трябвало, а след това, щом откаже да играе основаната от нас роля, се усещаме опустошени. 
2. Пристрастяването е белег на всяка любовна история , учредена на сляпо въодушевление. Всичко стартира, когато обектът на твоето боготворене ти даде упойваща, халюциногенна доза от нещо, което в никакъв случай даже не си посмявал да признаеш, че искаш – може би прочувствен спийдбол от бурна обич и размътени чувства.
Скоро започваш да копнееш за това прекалено внимание с натрапчивия апетит на същински наркоман. Когато ти откажат дрогата, напряко се поболяваш, оглупял и отпаднал (да не кажа засегнат от дилъра, който изначало е насърчил тази привързаност, само че към този момент не желае да доставя хубавото вещество – въпреки да знае, че го държи прикрито някъде, по дяволите, тъй като преди ти го даваше безплатно). Следващият етап те заварва мършав и трептящ в ъгъла и единственото несъмнено е, че ще продадеш душата си или ще обереш съседите, единствено и единствено да получиш това нещо още един път.
Междувременно обектът на обожанието ти към този момент е погнусен от теб. Гледа те като че ли в никакъв случай преди не те е виждал, камо ли да те е обичал буйно. Нелепото е, че надали можеш да обвиняваш него. Искам да кажа, виж се. Представляваш покъртителна панорама и даже самичък не можеш да се познаеш. 
3. Това е доста прелестен израз . Bel far niente значи „ хубостта да не правиш нищо “. Вижте, италианците поначало постоянно са били доста отрудени хора, изключително тези многострадални служащи, известни като braccianti (наречени по този начин, тъй като имали единствено грубата мощ на своите мишци, braccie , с цел да оцелеят в този свят). Но даже на фона на този изнурителен труд bel far niente постоянно е бил сърдечен блян на италианците. Красотата да не правиш нищо е задачата на целия ти труд, крайното достижение, за което най-горещо те поздравяват.
Колкото по-елегантно и възхитително умееш да не правиш нищо, толкоз повече си постигнал в живота. Освен това не е наложително да си богат, с цел да го изживееш. Има още един прелестен израз на италиански: l’arte d’arrangiarsi – изкуството да правиш от нищо нещо. Изкуството да превърнеш няколко елементарни продукта в угощение или няколко събрали се другари – в празник. Всеки с гений да реализира щастието може да направи това, освен богатите. 
4. Моят другар Боб, който се занимава с невронаука, ми сподели, че постоянно го е вълнувала концепцията за чакрите и е желал фактически да ги види при дисекция на човешко тяло, с цел да повярва, че съществуват. Но след изключително мощно медитативно прекарване почнал да ги схваща по нов метод. Каза ми: „ Точно както в литературното произведение съществува дословна истина и художествена истина, човешкото творение има дословна анатомия и художествена анатомия. Едната можеш да я видиш, другата – не. Едната е направена от кости, зъби и плът, а другата – от сила, памет и религия. Но и двете еднообразно са истина “ . 
5. Животът, в случай че продължаваш да го преследваш толкоз настойчиво, ще те изтласка до гибелта . Времето – когато го гониш като престъпник – ще се държи като такъв; постоянно ще е на един град или една стая преднина от теб, ще сменя името и цвета на косата си, с цел да те заблуди, ще се измъква през задната врата на мотела тъкмо когато се втурваш във фоайето с новата си заповед за обиск и ще остави единствено димяща цигара в пепелника, с цел да ти се надсмее.
На някакъв стадий би трябвало да спреш, тъй като то няма да го направи. Трябва да признаеш, че не можеш да го хванеш. Че не си задължен да го хванеш. На някакъв стадий, както Ричард упорства, би трябвало да се откажеш, да седнеш умерено и да позволиш удовлетворението да пристигна при теб. 
6. Има превъзходен остарял италиански анекдот за един дрипльо, който всеки ден върви на черква , коленичи пред статуята на популярен светец и се моли: „ Свети отче, апелирам те, апелирам те, апелирам те… благоволи да печеля от лотарията “ . Беднякът се оплаква месеци наред. Накрая вбесената скулптура оживява, поглежда надолу към молещия се човек и проговаря с отегчено отвращение: „ Синко мой, апелирам те, апелирам те, апелирам те… купи си билет “ .
7. Все си припомням едно упътване на моята гуру за щастието . Според нея хората поначало са склонни да считат, че щастието е въпрос на шанс, че в случай че ти е писано, ще ти се случи като хубаво време. Но щастието не работи по този начин. Щастието е разследване от напъните на индивида. Бориш се за него, стремиш се към него, изискваш го, а от време на време даже тръгваш да го търсиш по света. Трябва да участваш праволинейно в проявленията на личното си благополучие. И щом един път си достигнал положение на благополучие, в никакъв случай не би трябвало да ставаш небрежен в поддържането му, би трябвало да правиш огромни старания, с цел да плуваш против течението на това благополучие вечно, с цел да останеш на повърхността му. 
8. Какъв голям брой фактори дефинират едно-единствено човешко създание! На какъв брой доста равнища действаме и в каква голяма степен ни влияе нашето схващане, тяло, предишното ни, фамилиите, градовете, душите и храната ни!
9. „ Бхагавад Гита “ – този античен индийски йога текст, утвърждава, че е по-добре да изживееш несъвършено личната си орис, в сравнение с напълно да имитираш нечий различен живот. 
10. В свят, изпълнен с несгоди и мошеничества, от време на време можеш да се довериш единствено на хубостта . Само високите креативен достижения не могат да бъдат покварени. Удоволствието не може да бъде спазарено. И от време на време храната е единствената годна валута.
