Хората викат, че са живи, обаче няма техника, няма кой да ги изкара: Български лекар е в Сирия, за да помага на бедстващите
" Чувам хората по какъв начин викат, че са живи, обаче няма техника, няма кой да ги изкара, хората ровят с ръце... и деца, и бебета и така нататък Там е ужасно сега, в действителност хората споделят, че това е краят на света ".
Това описа доктор Мохамед Алибрахим - доктор от Центъра за незабавна здравна помощ в София, пред Българска национална телевизия.
След новината за земетресението в Турция и Сирия доктор Алибрахим взема решение да отиде в засегнатите региони, с цел да оказва помощ на потърпевшите хора. На 11 февруари потегля към Сирия с частна кола за спешна помощ от Варна. Доктор Алибрахим описа, че 12 години не е бил в Сирия поради войната. Това, което вижда в този момент там, е съсипия, апетит, бедност и заболявания.
Той няма семейство в Сирия. Загубил го във войната. Но в очите на всеки потърпевш вижда собствен непосредствен. Връща се в родния си град Алепо 12 години по-късно. За да оказва помощ, тъй като такава е задачата му като доктор.
" Не разделям хората на нашите и вашите, или на мюсюлмани и християни. Всички хора са специфични за мен и държа еднообразно за тях ". Не крие сълзите си при съкрушителната панорама.
Оцелелите живеят в боязън, спят на открито при минусови температури без годна вода за пиянство. Холерата се популяризира наедно с глада и суматохата. И все пак, там някъде се прокрадва и милосърдието.
" Хората, в случай че имат две части самун, дават едно парче на тези, които оказват помощ ".
Това описа доктор Мохамед Алибрахим - доктор от Центъра за незабавна здравна помощ в София, пред Българска национална телевизия.
След новината за земетресението в Турция и Сирия доктор Алибрахим взема решение да отиде в засегнатите региони, с цел да оказва помощ на потърпевшите хора. На 11 февруари потегля към Сирия с частна кола за спешна помощ от Варна. Доктор Алибрахим описа, че 12 години не е бил в Сирия поради войната. Това, което вижда в този момент там, е съсипия, апетит, бедност и заболявания.
Той няма семейство в Сирия. Загубил го във войната. Но в очите на всеки потърпевш вижда собствен непосредствен. Връща се в родния си град Алепо 12 години по-късно. За да оказва помощ, тъй като такава е задачата му като доктор.
" Не разделям хората на нашите и вашите, или на мюсюлмани и християни. Всички хора са специфични за мен и държа еднообразно за тях ". Не крие сълзите си при съкрушителната панорама.
Оцелелите живеят в боязън, спят на открито при минусови температури без годна вода за пиянство. Холерата се популяризира наедно с глада и суматохата. И все пак, там някъде се прокрадва и милосърдието.
" Хората, в случай че имат две части самун, дават едно парче на тези, които оказват помощ ".
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ