Журналистът Георги Милков предложи хипотеза ad hoc за Израел и Палестина: Не може да има една държава, не може да има и две
Чувам да се споделят оптимистични теории за войната. Аз нямам доверие в тях в нашето обозримо бъдеще. Не виждам по какъв начин това ще се случи. Това мнение изрази в изявление за " Лице в Лице " журналистът Георги Милков.
И предложи две теории за развръзката: " Едната е: една страна, в която да живеят всички дружно. Ако това е демократична страна, значи всеки човек да има право на един глас. Арабите вършат повече бебета от израелците. След доста малко време, израелците ще се почувстват застрашени, че ще са малцинство - няма да позволен подобен вид. Втората е - няма по какъв начин да има две страни. Няма къде да има две страни ".
" Тази част, където е палестинската самостоятелна власт, това е територия, която става все по-малка за палестинсците, заселническите селища се усилват. Това по време на ръководството на Нетаняху не е спирало. Ако приказваме за палестинска страна, то няма къде това нещо да се случи. Нетаняху го призна още по времето на Обама, по времето на Тръмп беше институционализирано. Те ни го споделиха - няма да има две страни ", добави той.
Журналистът счита, че единствената вяра е упражняването на " интернационален напън ".
Георги Милков съобщи още, че е бил негов, а и освен, дълг да помогне за връщането на тленните остатъци на цар Фердинанд в България.
" Това трябваше да се случи от дълго време не поради цар Фердинанд, а поради нас - българите и това, което назоваваме наша страна. Той е индивидът, на който изискуем независимостта на България от 1908 година Сега би трябвало да се поучим от личната си история. Отговорни сме да научим младите и тези, които имат предпочитание да прочетат. Проф. Стоянович издаде най-голямото фундаментлно иследване за Фердинанд в България. В него не са спесетени нито положителните, нито неприятните неща. В Двореца " Врана " ми направи усещане, че имаше доста младежи. Това е окуражаващата вест. Много е значимо каква история ще бъде преподадена на младежите, с цел да имат горделивост и достолепие като българи, а не да бъдат смачкани с пропагандни клишета ", акцентира журналистът.
" Бях любопитен какво ще намеря в Бенгази. Минаха 20 години от осъждането на българските медицински сестри. От 2012 година до момента не бях стъпвал. От едната страна - видях ужасяваща панорама, от другата страна - окуражаваща. Тази част от града, в която живеехме и се разхождахме до момента в който отразявахме делото в Бенгази, я няма, тя е разрушена, останали са единствено руините. В тази част те са постигнали към този миг една релативна сигурност, нещо, което не може да се каже за цяла Либия. Тази част няма по какъв начин да се оправи и по тази причина ще бъде съпоставена със земята и издигната отначало. Живият център на града се е преместил напълно на друго място, където животът кипи. Изградили са инфраструктура - построили са университети, мостове ", разяснява той обстановката в Либия, където сега има двама министър председатели и две ръководства.
