Горящите панталони на Нова Зеландия – мит или легенда
Чували сме за разнообразни способи за ликвидиране, чували сме и за редица нелепи произшествия, само че легендата за горящите гащи умерено влиза в категорията на най-големите парадокси. Какво имаме поради? Представете си, че работите в градината си, обръщате внимание на всяко растение, подготвяте се да засаждате или да събирате годишна продукция, когато дънките се нажежават много бързо и малко по-късно лумват в пламъци. По-лошата вест е, че вие към момента се намирате в тях. Имате една опция – да ги скъсате или да оставите пламъците да обхванат цялото тяло.
Да бъдете изгорени живи е едно от най-жестоките санкции, което човек може да измисли. Освен високите температури и пърленето на кожа, всички органи изпадат в потрес и стопират да работят вярно. За страдание казусът е, че болката продължава дa изгаря нервни кафези, само че не бързайте да се отписвате, човек може да прекара много време под пламъците, преди да настъпи краят. И тази безумна легенда ни връща през 30-те години на предишния век, когато фермерите в Нова Зеландия. Без да подозират, те откриват детайл, който може да трансформира дънките ви дребен и много рисков пожар. Истината е, че всичко стартира от времето, когато жителите на острова стартират да се занимават с отглеждане на животни.
Понеже пасищата се изчерпват много бързо, жителите стартират да засаждат якобеа – тип диво цвете, което би трябвало да закрепи еко системата. Проблемът е, че кравите знаят какъв брой токсично е това растение и просто не го употребяват, до момента в който самото растение продължава да се популяризира без никакви проблеми. И по този начин при започване на 30-те години фермерите търсят някакво решение от държавното управление. Пасищата се изчерпват, животните гладуват, а проклетото растение не се употребява. И тук идва содиевия хлорид – изключителният химикал, който може да отстрани дивата растителност и по-късно на нейно място да се засади нещо надалеч по-приятно. В този миг множеството фермери даже не подозирали, че това вещество става извънредно запалимо, когато се комбинира с органични субстанции като памук или вълна – това, което можем да открием в средностатистическия панталон.
И всичко стартира през 1931 година с присъединяване на Ричърд Бъкли. Човекът прекарал през целия ден в пръскането на полетата, когато се прибира назад вкъщи, той смъква гащите си и ги оставя на слънце, с цел да изсъхнат. Панталоните се взривяват малко по-късно – не оставят никакво предизвестие. Малко по-късно частите се носят на двора, където не престават да се разгарят в идващите няколко минути. Бъкли остава незасегнат, само че и доста сюрпризиран. Другите фермери нямали тъкмо този шанс. Един се възпламенил, до момента в който е на гърба на коня си. Представете си по какъв начин тъкмо е реагирало животното, когато е усетило жегата. Мнозина стават жертва на по-сериозни и тежки изгаряния.
Най-лошите произшествия са съдбовни, тъй като един фермер се възпламенява, откакто се пробва да възпламени газовия фенер, тъй като няма електричество. Цялата му къща се взривява, както и децата в нея. Веднага след оповестяването на случаите, другите организации се заемат с разкриването на дейностите. В множеството случаи се оказва, че сместа се правила от пудра и вода, с която да се поливат самите растения. След през целия ден напръскване, сухият химикал полепнал по панталоните се напоява с мократа примес. Когато течността изсъхне, стартира реакцията на дребните кристали, които бързат да лумнат в пламъци.
Дори и малко повишение на температурата, както и по-рязко придвижване може да възпламени облеклото. Малко по-късно мнозина стопират да употребяват въпросния химикал, само че след него се разделят и с кравите. Предпочитат да употребяват овце, като това е страната, в която на един човек се поставят близо 6 овце. Можем да открием, че даже ловците на легенди са проверявали теорията и в ефир удостоверяват, че това към този момент се е случвало. Днес самите химикали са изменени, само че въпреки всичко би трябвало постоянно да внимаваме с химията.
