Чували сме, че щастието принадлежи на най-умните и на най-жестоките,

...
Чували сме, че щастието принадлежи на най-умните и на най-жестоките,
Коментари Харесай

Изповедта на един неосъществен гений и защо животът не е такава приказка, каквато си мислим

Чували сме, че щастието принадлежи на най-умните и на най-жестоките, а всички останали просто блянуват за него. Имайки поради обстоятелството, че нито един човек не се ражда малоумен или с несъмнено интелектуално равнище, а просто би трябвало да работи, с цел да се развие в тази посока, бихме желали да имаме вяра, че всеки е образован и има право да се развие извънредно добре, написа menhotnews.bg. Тези, които са получили своя късмет и са посочили на какво са способни, най-вероятно са дали своя принос и се радват на триумфите си. Следователно най-умните могат да бъдат щастливи, само че в случай че решим да повярваме на човек, който е споделил проклятието на своя талант, можем да поспорим съществено по тематиката. Ето по какъв начин се усещат хората, които са свръх интелигентни, само че не и щастливи: На 18 години се причислих в MENSA.

След една година напуснах това място, откакто слуховете и изказванията за тази институция бяха доказани неведнъж. В този случай е описвана като " Група хора, които са събрани да се впечатляват на своята просветеност ". Като цяло си мисля, че цялата организация е малко плашеща, само че в случай че желаете да влезете, хората ви изпращат тест. Ако имате висок резултат, MENSA ви приканва в Лондон, където да извършите втори тест и да гарантирате, че не е имало машинация. У дома имах 158 точки, а в Лондон изкарах 159.

Никога не съм срещал компликации в каквото и да е било. Нямах проблеми в учебно заведение, нито в университета или в службата. Завърших британска гимназия с отличие, по-късно и право, а за всичко това не ми се наложи даже да се старая. Паметта ми постоянно ми е служила правилно. Бързо разрешавах проблеми, които мнозина не можеха да преборят. Откривах по-лесни концепции, в сравнение с доста други. Изморявам се и се омръзвам извънредно елементарно, само че това не е толкоз ужасно.

Проблемът при мен се крие във обстоятелството, че в никакъв случай не почувствах потребността да побързам да направя нещо. Хората постоянно мислят, че се претрепвам от работа и съм извънредно твърдоглав, а истината е, че в никакъв случай не съм работил и не съм се старал за нищо, аз съм пъклен ленив човек! Преминавам през дилемите за минимално време, от време на време даже не се постанова да им обръщам някакво внимание. Оставих хората да имат вяра, че съм толкоз предан, тъй като обичам да спечелвам повече. Можех да реализира доста повече и да бъда задоволен от себе си, само че не го направих. Сега съм на 50 години, женен съм и имам три деца и дръзвам да настоявам, че не съм се разрушил като метеор. Тормози ме това, че просто съм пропуснал и профукал всички благоприятни условия за израстване и реализиране на доста повече. Завиждам доста на останалите с техните професионални триумфи. Вместо да бъда нещо по-добро, аз избрах кариерата на търговец, заплаща доста добре и не носи никаква горделивост или купа.

Високото IQ може да носи изключителни преимущества първоначално, само че на по-късен стадий в живота. Всеки ден ще осъзнаваш по какъв начин си изхвърлил бъдещето си на боклука и това се случва на всеки час. Ето за какво сега се управляваме от ниско интелигентни хора, тъй като в самото начало на нашето детство, ние не сме били предизвиквани задоволително. По-слабите не стопират да се радват на успехите си, те не млъкват за тях, повтарят ги непрекъснато, опияняват се и реализират повече. А ние просто се отегчаваме, изморяваме се и отстъпваме, тъй като по-умният в действителност го прави.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР