Интересни факти за овчата битка и откъде идва името й
Чували ли сте за Овчата борба?
Битката при завоя на Самара, известна още като Овчата борба, е първата борба сред Волжка България и монголците. Сражението е през есента на 1223 година на южната граница на Волжка България, в което волжко-българските сили разгромяват монголите.
Но дано се върнем малко обратно във времето.
Волжка България
През 668 година умира хан Кубрат - основателят на Стара Велика България. Синовете му се разделят и поемат в разнообразни направления, макар завета на татко си да останат единни. Според летописците хронологично петимата синове на Кубрат се подреждат по този начин: Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек.
С Волжка България е обвързван вторият брат - Котраг. Смята се, че името Котраг е епоним от името на племето котраги, което той предвожда. Котраг потегля отпред на своите българи в североизточна посока в търсене на нов дом за разрастващия се народ. Установява се по продължение на междинното течение на река Волга.
Тук през 660 година хан Котраг основава Волжка България. Наричана още Волжко-Камска България или Итилска България, страната заема територии от река Енисей до река Дон и до 30-те години на ХIII в. е най-могъщата и богата страна в района.
Днес земите на тази страна са част от Руската федерация, Приволжки федерален окръг. Според представители на придвижването " Прабългаризъм " наследници на тази страна са днешните републики Чувашия и Татарстан. Столица на Волжка България е Велики Болгар (днес град Болгар, република Татарстан, Русия).
Населението на страната се състояло от разнообразни племена: прабългари, барсили, есегели, савири, баранджари.
В първите два века от съществуването си страната е подвластна от Хазарския хаганат. Волжка България извоюва самостоятелност след отменяне на васалнати си взаимозависимост от Хазарския хаганат в края на IX или началото на X в. През X в. прабългарите от Волжка България уголемяват територията си, завладявайки няколко фински племена и установявайки търговски и дипломатически връзки с русите.
Главни градове на страната стават Болгар и Сувар. През 922 година волжките прабългари отпред с хан Алмуш одобряват исляма от арабите.
Богатствата на Волжка България и търговията с Изтока водят до непрекъснати войни със прилежащите нации. Това постанова градеж на замъци, укрепления, отбранителни изкопи и валове. Особено рискови за целостта на страната са нападенията на съветските княжества откъм северозапад. Постоянната военна опасност принуждава българите през ХII в. да реалокират столицата навътре в страната - град Биляр. Не са малко и тези, които се преселват при своите сънародници в Дунавска България.
Заплахата от Чингис хан
През ХIII в. на Европейския континент нахлуват монголите, предвождани от Чингис хан. Те се трансформират в сериозна опасност за всички страни в Европа, тъй като са многочислени, с бърза кавалерия и отлични бойни умения. Империята на Чингис хан се простира от Тихия океан до Каспийско море, два пъти по-голяма от Римската империя и от Арабския халифат. Конфликтът на монголите с Европа е подбуден от съперничеството за Черно море и комерсиалните пътища от неговите пристанища на север сред европейските морски сили Генуа и Венеция.
Овчата борба
Волжко-българският хан Габдула Челбир предусеща заплахата от монголците и стартира мерки. Той заповядва да се съберат хора за армията му и да се стартира подготовка за война. Към войската му се причисляват и няколко кумански отряда.
Така се стига до сражението при завоя на Самара през 1223 г, на южната граница на Волжка България. По остаряла прабългарска тактика Габдула Челбир употребява ловкост да вкара съперника в капан. Избира региона към Жигулевските възвишения и слага капан на врага. Когато монголските войски идват, те се натъкват на малобройна волжко-българска армия, която след къса битка елементарно обръщат в бягство.
Монголците подгонват бягащите прабългари и влизат в клопката. Мястото е особено определено - от едната страна е река Волга, а от другата страна са Жигулевските възвишения. При опита си да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на други клопки, устроени от прабългарите. Когато основните монголски войски влизат в клопката, прабългарите ги обкръжават като в “чувал ", нанасяйки им проваляне.
Това е единственото огромно проваляне на монголците, до момента в който е жив Чингис хан и единственото в тяхната 20-годишна акция за завземане на Европа.
Единственият писмен източник за тази борба е “Завършената история " на арабския историк от кюрдски генезис Али ибн ал-Атир, писана през 1233 година, т.е. единствено 10 години след борбата. Той оповестява за цялостното проваляне на монголците “те паднали под мечовете от всички страни. Повечето починали и доста малко избягали ".
Според учен Гусман Хилилов за успеха оказват помощ специфични заграждения, издигнати от българите. Според акад. Хилилов 4000 са починалите монголци, а 1000 от тях попадат в плен дружно с пълководеца Кутай, внук на Чингис хан. Пленниците са изплатени на позорната цена - един боец за една овца, а Кутай е освободен. От този епизод идва името на борбата - “Овчата борба ". Малко по-късно проваляне страховитият Чингис хан умира, написа actualno.com.
Битката при завоя на Самара, известна още като Овчата борба, е първата борба сред Волжка България и монголците. Сражението е през есента на 1223 година на южната граница на Волжка България, в което волжко-българските сили разгромяват монголите.
Но дано се върнем малко обратно във времето.
Волжка България
През 668 година умира хан Кубрат - основателят на Стара Велика България. Синовете му се разделят и поемат в разнообразни направления, макар завета на татко си да останат единни. Според летописците хронологично петимата синове на Кубрат се подреждат по този начин: Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек.
С Волжка България е обвързван вторият брат - Котраг. Смята се, че името Котраг е епоним от името на племето котраги, което той предвожда. Котраг потегля отпред на своите българи в североизточна посока в търсене на нов дом за разрастващия се народ. Установява се по продължение на междинното течение на река Волга.
Тук през 660 година хан Котраг основава Волжка България. Наричана още Волжко-Камска България или Итилска България, страната заема територии от река Енисей до река Дон и до 30-те години на ХIII в. е най-могъщата и богата страна в района.
Днес земите на тази страна са част от Руската федерация, Приволжки федерален окръг. Според представители на придвижването " Прабългаризъм " наследници на тази страна са днешните републики Чувашия и Татарстан. Столица на Волжка България е Велики Болгар (днес град Болгар, република Татарстан, Русия).
Населението на страната се състояло от разнообразни племена: прабългари, барсили, есегели, савири, баранджари.
В първите два века от съществуването си страната е подвластна от Хазарския хаганат. Волжка България извоюва самостоятелност след отменяне на васалнати си взаимозависимост от Хазарския хаганат в края на IX или началото на X в. През X в. прабългарите от Волжка България уголемяват територията си, завладявайки няколко фински племена и установявайки търговски и дипломатически връзки с русите.
Главни градове на страната стават Болгар и Сувар. През 922 година волжките прабългари отпред с хан Алмуш одобряват исляма от арабите.
Богатствата на Волжка България и търговията с Изтока водят до непрекъснати войни със прилежащите нации. Това постанова градеж на замъци, укрепления, отбранителни изкопи и валове. Особено рискови за целостта на страната са нападенията на съветските княжества откъм северозапад. Постоянната военна опасност принуждава българите през ХII в. да реалокират столицата навътре в страната - град Биляр. Не са малко и тези, които се преселват при своите сънародници в Дунавска България.
Заплахата от Чингис хан
През ХIII в. на Европейския континент нахлуват монголите, предвождани от Чингис хан. Те се трансформират в сериозна опасност за всички страни в Европа, тъй като са многочислени, с бърза кавалерия и отлични бойни умения. Империята на Чингис хан се простира от Тихия океан до Каспийско море, два пъти по-голяма от Римската империя и от Арабския халифат. Конфликтът на монголите с Европа е подбуден от съперничеството за Черно море и комерсиалните пътища от неговите пристанища на север сред европейските морски сили Генуа и Венеция.
Овчата борба
Волжко-българският хан Габдула Челбир предусеща заплахата от монголците и стартира мерки. Той заповядва да се съберат хора за армията му и да се стартира подготовка за война. Към войската му се причисляват и няколко кумански отряда.
Така се стига до сражението при завоя на Самара през 1223 г, на южната граница на Волжка България. По остаряла прабългарска тактика Габдула Челбир употребява ловкост да вкара съперника в капан. Избира региона към Жигулевските възвишения и слага капан на врага. Когато монголските войски идват, те се натъкват на малобройна волжко-българска армия, която след къса битка елементарно обръщат в бягство.
Монголците подгонват бягащите прабългари и влизат в клопката. Мястото е особено определено - от едната страна е река Волга, а от другата страна са Жигулевските възвишения. При опита си да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на други клопки, устроени от прабългарите. Когато основните монголски войски влизат в клопката, прабългарите ги обкръжават като в “чувал ", нанасяйки им проваляне.
Това е единственото огромно проваляне на монголците, до момента в който е жив Чингис хан и единственото в тяхната 20-годишна акция за завземане на Европа.
Единственият писмен източник за тази борба е “Завършената история " на арабския историк от кюрдски генезис Али ибн ал-Атир, писана през 1233 година, т.е. единствено 10 години след борбата. Той оповестява за цялостното проваляне на монголците “те паднали под мечовете от всички страни. Повечето починали и доста малко избягали ".
Според учен Гусман Хилилов за успеха оказват помощ специфични заграждения, издигнати от българите. Според акад. Хилилов 4000 са починалите монголци, а 1000 от тях попадат в плен дружно с пълководеца Кутай, внук на Чингис хан. Пленниците са изплатени на позорната цена - един боец за една овца, а Кутай е освободен. От този епизод идва името на борбата - “Овчата борба ". Малко по-късно проваляне страховитият Чингис хан умира, написа actualno.com.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ