Мечокът Войтек, който обърна хода на Втората световна война
Чували ли сте за мечето, което оказа помощ на полските бойци да завоюват една от най-бруталните борби от Втората международна война? Или евентуално сте гледали анимационния филм за него?
В историята на мечето Войтек няма нищо измислено.
Всичко почнало в планините Алборз, Иран, когато малко кафяво мече било осиновено от ловци, които умъртвили майка му.
Есента на 1942г. момчето, което прибрало мечето, се срещнало с група полски бойци, които минавали през Иран напът за Ирак.
След като Съветският съюз на Сталин и Германия на Хитлер завладяли Полша през 1939г., доста поляци се озовали в затворнически лагери в Русия. Въпросните бойци също били част от някогашните пандизчии. След като били освободени, те минали на страната на нацистите. По този мотив били изпратени в Иран.
По това време
растящото мече изглеждало изтощено
и гладно. Войниците го съжалили, тъй като знаели какво е да си изтощен и гладен.
Войниците трябвало да се причислят към 22-ра атрилерийска рота на полския втори корпус. Те съжалили мечето и го откупили за няколко персийски монети, порция шоколад, швейцарски нож и малко говеждо месо.
Отначало бойците хранели мечето с мляко, сервирано в остаряла бутилка водка, до момента в който се опитвали да го скрият от висшите офицери – нещо, което ставало все по-трудно и по-трудно, защото Войтек ставал все по-голям и по-голям.
Тъй като било доста мъчно да се скрие сирийска кафява мечка, която може да порасне до 1,82 метра и да доближи до 200 кг. В последна сметка офицерите разкрили новия „ член ” на ротата.
Мечката била оставена като амулет на звеното.
Млад боец на име Петер Прендис бил назначен за надзирател на Войтек и му била предоставена задачата да го научи да поздравява.
Войтек възприел и други войнишки привички. Мечокът пиел бира, научили го да пуши, само че един път той глътнал цигарата.
Той даже попаднал в неволя.
Войтек също изпадна в проблеми зад редовете.
Когато поляците се преместили в огромен боен лагер на Съюзниците в Ирак, игривата мечка откраднала бельото на женския личен състав, обслужващ ротата.
Говори се също, че когато поляците се приготвяли за Бъдни вечер през 1942г., те разкрили, че Войтек е влезнал в един хранителен магазин и изял всичко, което му се сторило вкусно.
Следващата година обаче необикновеният боец спечелил уважението на своите „ сътрудници ”, като заловил анти-британски изтребител.
Войтек знаел по какъв начин да се разхлажда по време на огромните жеги в Газа. Той се промъквал в палатката за къпане и присъединил душа.
Един ден мечката влезнала в палатката, а там заварила локален съперник на английското ръководство, който се опитвал да се промъкне в лагера, с вярата да открадне муниции. Човекът почнал да пищи от смут, откакто се озовал прикрепен в една палатка с голяма мечка. Скоро по-късно бил хванат.
Войтек бил награден
с две бутилки бира и безкрайно време за душ.
И по този начин, когато пристигнало време ротата да се трансферира в Италия на транспортен съд, поляците желали да вземат мечката с тях. Но английските управляващи имали друга концепция. Те упорствали на кораба да се качат единствено бойци. И по този начин, полските бойци бързо дали на мечката си длъжностен номер, сан и му определили заплата (изплащана най-вече в храна), на името на Войтек, което значи „ ухилен войник ”.
„ Но това не е човек! ”, възкликна английски офицер.
„ Нашият Войтек въодушевява полските бойци! ”, споделили те.
Мечката била оставена на борда.
И по този начин Войтек се сблъскал с ужасите, претърпени от бойците по време на италианската акция. Говори се, че когато за първи път попаднал под обстрел през май 1944г., по време на последния стадий от борбата при Монте Касино, мечокът се качил на едно дърво в опит да избяга.
От там Войтек виждал по какъв начин своите човешки другари носещи щайги, цялостни с артилерийски снаряди.
Или от желанието си да помогне на приятелите си, или поради
навика си да копира хората,
Войтек слязъл от дървото и застанал на задните си крайници, и протегнал предните си лапи.
Войниците му дали три щайги артилерийски снаряди, които да носи. Въпреки шума и паниката към борбата, мечката траяла да придвижва муниции.
На 18 май 1944г. полският втори корпус съумял, за разлика от три други, да завладяват видимо непроницаемата, стратегически значимата „ планинска цитадела ” на Монте Касино.
С утвърждение на полското висше командване значката на 22-ри полк била изменена с лика на мечка, носеща артилерийски снаряд.
Ветераните, които служили дружно с Войтек го обожавали.
„ По време на тези доста сложни дни на войната неговото наличие беше от психическа позиция доста значимо за нас ”, споделя един от оживелите бойци.
И по този начин, откакто войната беше извоювана, сътрудниците на Войтек траяли да го пазят.
Предвид предходния си горчив опит от отношението на Сталин и Съюз на съветските социалистически републики доста от тях не желали да се върнат вкъщи. Вместо това те се възползвали от опцията да отидат във боен лагер в Шотландия. Със себе си взели и Войтек, разочаровайки комунистите, които желали да „ изложат ” Войтек в зоопарка в Полша, защото по това време той бил нещо като народен воин.
Тъй като доста от бойците лека бавно почнали да живеят отвън лагерите, пристигнало време да се потърси
нов дом за Войтек.
Той бил изместен в Единбургския зоопарк, където живял до гибелта си през 1963г.
Той бил толкоз обичан от шотландци и поляци, че през 2015г. са събрани 300 000 английски лири дарения за издигането на бронзова скулптура на Войтек.
До гибелта си Войтек в никакъв случай не не запомнил някогашните си приятели по оръжие. Твърди се, че остарелият мечок заставал на задните си крайници и махал с лапа за привет всякога щом чуел полска тирада.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В историята на мечето Войтек няма нищо измислено.
Всичко почнало в планините Алборз, Иран, когато малко кафяво мече било осиновено от ловци, които умъртвили майка му.
Есента на 1942г. момчето, което прибрало мечето, се срещнало с група полски бойци, които минавали през Иран напът за Ирак.
След като Съветският съюз на Сталин и Германия на Хитлер завладяли Полша през 1939г., доста поляци се озовали в затворнически лагери в Русия. Въпросните бойци също били част от някогашните пандизчии. След като били освободени, те минали на страната на нацистите. По този мотив били изпратени в Иран.
По това време
растящото мече изглеждало изтощено
и гладно. Войниците го съжалили, тъй като знаели какво е да си изтощен и гладен.
Войниците трябвало да се причислят към 22-ра атрилерийска рота на полския втори корпус. Те съжалили мечето и го откупили за няколко персийски монети, порция шоколад, швейцарски нож и малко говеждо месо.
Отначало бойците хранели мечето с мляко, сервирано в остаряла бутилка водка, до момента в който се опитвали да го скрият от висшите офицери – нещо, което ставало все по-трудно и по-трудно, защото Войтек ставал все по-голям и по-голям.
Тъй като било доста мъчно да се скрие сирийска кафява мечка, която може да порасне до 1,82 метра и да доближи до 200 кг. В последна сметка офицерите разкрили новия „ член ” на ротата.
Мечката била оставена като амулет на звеното.
Млад боец на име Петер Прендис бил назначен за надзирател на Войтек и му била предоставена задачата да го научи да поздравява.
Войтек възприел и други войнишки привички. Мечокът пиел бира, научили го да пуши, само че един път той глътнал цигарата.
Той даже попаднал в неволя.
Войтек също изпадна в проблеми зад редовете.
Когато поляците се преместили в огромен боен лагер на Съюзниците в Ирак, игривата мечка откраднала бельото на женския личен състав, обслужващ ротата.
Говори се също, че когато поляците се приготвяли за Бъдни вечер през 1942г., те разкрили, че Войтек е влезнал в един хранителен магазин и изял всичко, което му се сторило вкусно.
Следващата година обаче необикновеният боец спечелил уважението на своите „ сътрудници ”, като заловил анти-британски изтребител.
Войтек знаел по какъв начин да се разхлажда по време на огромните жеги в Газа. Той се промъквал в палатката за къпане и присъединил душа.
Един ден мечката влезнала в палатката, а там заварила локален съперник на английското ръководство, който се опитвал да се промъкне в лагера, с вярата да открадне муниции. Човекът почнал да пищи от смут, откакто се озовал прикрепен в една палатка с голяма мечка. Скоро по-късно бил хванат.
Войтек бил награден
с две бутилки бира и безкрайно време за душ.
И по този начин, когато пристигнало време ротата да се трансферира в Италия на транспортен съд, поляците желали да вземат мечката с тях. Но английските управляващи имали друга концепция. Те упорствали на кораба да се качат единствено бойци. И по този начин, полските бойци бързо дали на мечката си длъжностен номер, сан и му определили заплата (изплащана най-вече в храна), на името на Войтек, което значи „ ухилен войник ”.
„ Но това не е човек! ”, възкликна английски офицер.
„ Нашият Войтек въодушевява полските бойци! ”, споделили те.
Мечката била оставена на борда.
И по този начин Войтек се сблъскал с ужасите, претърпени от бойците по време на италианската акция. Говори се, че когато за първи път попаднал под обстрел през май 1944г., по време на последния стадий от борбата при Монте Касино, мечокът се качил на едно дърво в опит да избяга.
От там Войтек виждал по какъв начин своите човешки другари носещи щайги, цялостни с артилерийски снаряди.
Или от желанието си да помогне на приятелите си, или поради
навика си да копира хората,
Войтек слязъл от дървото и застанал на задните си крайници, и протегнал предните си лапи.
Войниците му дали три щайги артилерийски снаряди, които да носи. Въпреки шума и паниката към борбата, мечката траяла да придвижва муниции.
На 18 май 1944г. полският втори корпус съумял, за разлика от три други, да завладяват видимо непроницаемата, стратегически значимата „ планинска цитадела ” на Монте Касино.
С утвърждение на полското висше командване значката на 22-ри полк била изменена с лика на мечка, носеща артилерийски снаряд.
Ветераните, които служили дружно с Войтек го обожавали.
„ По време на тези доста сложни дни на войната неговото наличие беше от психическа позиция доста значимо за нас ”, споделя един от оживелите бойци.
И по този начин, откакто войната беше извоювана, сътрудниците на Войтек траяли да го пазят.
Предвид предходния си горчив опит от отношението на Сталин и Съюз на съветските социалистически републики доста от тях не желали да се върнат вкъщи. Вместо това те се възползвали от опцията да отидат във боен лагер в Шотландия. Със себе си взели и Войтек, разочаровайки комунистите, които желали да „ изложат ” Войтек в зоопарка в Полша, защото по това време той бил нещо като народен воин.
Тъй като доста от бойците лека бавно почнали да живеят отвън лагерите, пристигнало време да се потърси
нов дом за Войтек.
Той бил изместен в Единбургския зоопарк, където живял до гибелта си през 1963г.
Той бил толкоз обичан от шотландци и поляци, че през 2015г. са събрани 300 000 английски лири дарения за издигането на бронзова скулптура на Войтек.
До гибелта си Войтек в никакъв случай не не запомнил някогашните си приятели по оръжие. Твърди се, че остарелият мечок заставал на задните си крайници и махал с лапа за привет всякога щом чуел полска тирада.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ