Чували ли сте за хората с неподвижни хоризонти? Те са

Чували ли сте за хората с неподвижни хоризонти? Те са или перманентни нихилисти и скептици, за които всеки ден е тежко изпитание или назад, могат да бъдат доста ангажирани, имат претрупан график и извършват доста задания. Погледнати в профил, наподобяват динамични и дейни, само че бързо изчерпват силите си и губят възторг. Не виждат вероятност в този темп на живот, тъй като нямат своя цел. Те са отлични реализатори на нечий непознат проект, без лична визия за краен резултат. Липсва им онази огромна концепция или мисъл, която да се трансформира в мотор и да води по премислен път, с ясна посока, която да бъде ентусиазъм и действителен претекст за интензивност и предпочитание за триумф.

Много постоянно, всеки от нас минава през подобен интервал, интервал в който търсим това което в действителност има стойност за нас. Онова, поради което не можем да дочакаме идването на идващия ден.

Ярката концепция, крайната цел, която носим в съзнанието си не като красива картинка, а като действителна визия е това, което движи личните ни хоризонти. Психолозите настояват, че от особеностите на личността зависи това положение на духа да се трансформира от временен юношески възторг в действителна цел и смисъл на живот. Реализацията й изисква придвижване.

Ето 5 аргументи с цел да предприемем деяние

1.   Разширете средата си – Интересът към нови неща, в професионален проект или просто за развлечение уголемява кръга от контакти и вероятността да се обкръжим с хора с по- друго мислене, може да предизвика и сътвори нови хрумвания.

2.    Съществува изключително положение в психически проект, което се назовава прокрастинация – една особена настройка на личността – податливост към отсрочване на решението на някаква задача или проблем до краен лимит. Разбирайки  важността на задачата, човек въпреки всичко, умишлено отвлича вниманието си към други задължения или занимания и отсрочва решението на казуса. В психически проект обаче, това не е просто предпочитание за отмора и къса пауза. Прокрастинацията предизвика възприятието за виновност и натегнатост. Ако просто си почиваме, това основава енергиен запас, който по-късно ни дава опция за по-добра работна успеваемост. Прокрастинацията назад – лишава от силата ни и ни кара да изпадаме в положение на отчаяние, а от време на време даже и меланхолия.

Защо се случва по този начин :

Ниска самокритика – неувереността в себе си и в това, което вършим – има ли смисъл да се влага сила, мощ, време и средства

Перфекционизъм – работата се отсрочва в устрема да се реализира съвършенство, рационализиране на детайлите и игнориране рестриктивните мерки във времето.