Изповед: Мъж ми отказа секс, защото съм ваксинирана
" Чували ли сте поговорката “Човек и добре да живее, от време на време стига до приложение за запознанства”. Истината е, че две от най-сериозните връзки в живота ми са произтекли тъкмо от онлайн пространството, само че би трябвало да призная, че от време на време се изисква много работа и водене на едни и същи безсмислени диалози. " споделя млада жена пред woman.bg " Затова когато получих известието “Помниш ли ме?”, ми стана досто любопитно и си помислих, че най-малко този път ще прескочим опознавателните нелепости.
Оказа се, че ми е писал мой съученик, с който не се бяхме виждали от най-малко 15 години. Ще го нарека Иван. Иван беше от харесваните момчета в класа, имаше ужасно самочувствие и доста му вървеше с девойките. Тогава бях на мнение, че е прекомерно висока топка за мен и по тази причина даже не съм и мечтала да бъда негово гадже. Има нещо доста симпатично в това човек от предишното ти да се включи и да схванеш по какъв начин се е стекъл живота му. Оказа се, че Иван е станал баща доста рано, една бърза забежка го е направила ненадейно татко. Опитал се да направи най-хубавото, предложил брак, който единствено няколко години по-късно се сринал.
Близо седмица си говорихме съвсем денонощно и най-после пристигна въпросът “Кога ще се забележим онлайн?”. Трябва да си призная, че го чаках с неспокойствие, пулсът ми незабавно се форсира и желаех да изкрещя “Сега, незабавно!”. Направих се на кул мацка и написах едно студено “свободна съм през уикенда”.
Зачаках с боязън отговора му, само че това, което прочетох безусловно ме втрещи: “Супер, единствено ми кажи, че не си от лудите, които се чипират”. Толкова бях изумена, че препрочетох изречението няколко пъти. Бях от първите хора, които се редиха на опашка, с цел да се имунизират, безусловно уверена съм в изгодата на имунизациите и считам, че това е най-бързият и верен път да се върнем към някакъв тип дълготрайна нормалност. Явно обаче Иван не беше на същото мнение.
“Питаш ме дали съм се ваксинирала, нали по този начин? Това би ли те тормозило по някакъв начин” - написах аз студено. “Харесвам те още от учебно заведение, само че нямам предпочитание да обменям течности с имунизиран човек.”
Бях още по-втрещена от отговора му и взех решение, че не съм го схванала добре. “Ако вършим секс, ще си заменяем разнообразни телесни течности, а аз нямам доверие на имунизациите.” - посочи той позицията си.
В този миг осъзнах, че с Иван живеем в два тотално разнообразни свята, които е доста мъчно да се срещнат, да не кажа съвсем невероятно. Пандемията ни раздели още повече на про и анти ваксъри, на хора за и срещу ограниченията, на хора които имат вяра на науката и на такива, които търсят тайни теории. Изводът тук може да бъде единствено един: на някои неща им е писано да не се случат, а наподобява, че пандемията ни остави доста малко място за обич.
Оказа се, че ми е писал мой съученик, с който не се бяхме виждали от най-малко 15 години. Ще го нарека Иван. Иван беше от харесваните момчета в класа, имаше ужасно самочувствие и доста му вървеше с девойките. Тогава бях на мнение, че е прекомерно висока топка за мен и по тази причина даже не съм и мечтала да бъда негово гадже. Има нещо доста симпатично в това човек от предишното ти да се включи и да схванеш по какъв начин се е стекъл живота му. Оказа се, че Иван е станал баща доста рано, една бърза забежка го е направила ненадейно татко. Опитал се да направи най-хубавото, предложил брак, който единствено няколко години по-късно се сринал.
Близо седмица си говорихме съвсем денонощно и най-после пристигна въпросът “Кога ще се забележим онлайн?”. Трябва да си призная, че го чаках с неспокойствие, пулсът ми незабавно се форсира и желаех да изкрещя “Сега, незабавно!”. Направих се на кул мацка и написах едно студено “свободна съм през уикенда”.
Зачаках с боязън отговора му, само че това, което прочетох безусловно ме втрещи: “Супер, единствено ми кажи, че не си от лудите, които се чипират”. Толкова бях изумена, че препрочетох изречението няколко пъти. Бях от първите хора, които се редиха на опашка, с цел да се имунизират, безусловно уверена съм в изгодата на имунизациите и считам, че това е най-бързият и верен път да се върнем към някакъв тип дълготрайна нормалност. Явно обаче Иван не беше на същото мнение.
“Питаш ме дали съм се ваксинирала, нали по този начин? Това би ли те тормозило по някакъв начин” - написах аз студено. “Харесвам те още от учебно заведение, само че нямам предпочитание да обменям течности с имунизиран човек.”
Бях още по-втрещена от отговора му и взех решение, че не съм го схванала добре. “Ако вършим секс, ще си заменяем разнообразни телесни течности, а аз нямам доверие на имунизациите.” - посочи той позицията си.
В този миг осъзнах, че с Иван живеем в два тотално разнообразни свята, които е доста мъчно да се срещнат, да не кажа съвсем невероятно. Пандемията ни раздели още повече на про и анти ваксъри, на хора за и срещу ограниченията, на хора които имат вяра на науката и на такива, които търсят тайни теории. Изводът тук може да бъде единствено един: на някои неща им е писано да не се случат, а наподобява, че пандемията ни остави доста малко място за обич.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ