Чували ли сте обаче, някой български политик да каже, че

Чували ли сте обаче, някой български политик да каже, че не е наясно с един проблем? Няма и да чуете. Това написа известният журналист Кеворк Кеворкян в последната си Фейсбук обява:

От " Фокус " публикуваме думите му без редакторска интервенция:

" ПРИКАЗКИ ЗА ЛЕКА НОЩ

Нашите " първенци “ отново изостанаха след събитията – този път " проспаха “ сполучливия протест на питателните вериги.

Иначе, за надалеч по-маловажни неща създават несметни количества празнодумство. И на човек му се ще да ги обесят за езиците им.

А истината, която сякаш се търси за Терора на питателните вериги, ще бъде потулвана с ялови телевизионни репортажи и още по-ялови разисквания – и все без присъединяване на Главния Герой, на " Злодея “ - питателните вериги.

Тази страна се ръководи и от тях.

Колкото ще се оправи тя с контрабандния импорт на цигари и алкохол, толкоз ще се оправи и с " контрабандата “ на артикули с изкуствено повишени цени, неуместно несравними с нормалните за пазара на Европейски Съюз.

Ще си живеем обаче и с това противоречие, наред с останалите. Всичко стартира, когато последователно се превръщахме в пазарище за старите коли на Европа, в нейна автоморга – а през днешния ден предлагаме на популацията си най-скъпите хранителни артикули.

И, от горната страна на всичко, ни ръководят плашливи бездарници, които просто не могат да се ориентират в картинката. Чували ли сте обаче, някой български политик да каже, че не е наясно с един проблем? Няма и да чуете. Така ще си я караме - като държава-трафикант на подправени непознати хрумвания и нескопосани решения.

Тукашните властници обаче не престават да ръководят с едно натрапчиво празнословие и се усещат комфортно.

Още по-удобно се усещат Веригите – до момента в който са едни от най-крупните рекламодатели, нищо не ги заплашва. Телевизиите ще избират да оскучат и да отвратят до гибел с лъжи феновете си, само че няма да изтърван даже една крива думица против тях.

Тия дни сами си връчихме и документ за държава-разграден двор - щом неидентифицирани дронове започнаха да трансформират трафика на софийското летище. Тепърва щели да вършат там две зони за защита. А войната с дронове тече към този момент от двайсетина години. Ние в този момент се сещаме за тях.

Но и този скандал се обговаря дежурно, властниците си остават заклещени за прокобата " След дъжд качулка “.

Лекомислието им е неизчерпаемо, а и не дължат пояснение никому. Те не се усещат като длъжници/отговорни пред Настоящето, за Бъдещето въобще да не приказваме. Трябва да сме прекомерно наивни, с цел да чакаме от тях някакво възпитание и в словесните им изяви.

Някой, в края на краищата, би трябвало да ги научи тия хора, по какъв начин да НЕ приказват. Никой обаче не обръща внимание на словесната им разхайтеност, с която те ни унижават.

Важният въпрос е, допустимо ли е със сакато слово да се изрази сериозна концепция?

Възможно ли е човек, който е лишен от всевъзможен вербален жанр, да каже въпреки всичко нещо потребно? Защото ние следим най-вече екземпляри, които явно нямат визия, какво желаят да кажат – и това също се търпи.

А елементарните хора се нуждаят от отговори или, както споделяше един публицист, нуждаят се от свършек.

Ние и от това сме лишени. Кое от нещата, които наблюдавахме или изживявахме през годините на Разпътния Преход, е получило своя свършек?

При все това, елементарните хора като че ли съумяват по-често да откриват нужните им отговори – само че рядко се осмеляват да ги изговорят. Възможен ли е тогава даже най-елементарния разговор сред тях и словесните инвалиди, които ги ръководят – та те дори не са сигурни, че приказват с тях един и същи език.

Целият им животец наподобява безнадеждно изумен от бездушието на властниците, а те няма да трансформират нищо – тъй като са си едни кърпачи и такива ще си останат.

Сещам се за един кеворкизъм, мисля, че е подходящо да го загатна в този момент: Политиците ни ще се оправят, едвам когато децата им стартират да им четат приказки за лека нощ. "