Чувала съм, че по времето на комунизма да си с

" Чувала съм, че по времето на комунизма да си с хомосексуална ориентировка е било неразрешено, или това е било считано за болест. Разказвали са ми и, че против гей хората е имало законови репресии, само че все пак те са изградили своя загадка просвета. Ще ми е забавно да науча каква е истината ", ни написа на публицистичната поща Весела Иванова от Плевен. Днес по плана ни " 100 въпроса за тоталитарната страна " ще се опитаме да внесем изясненост по тези въпроси.

Какво е да си гей по време на комунизма? За разлика от някои други въпроси по плана, този няма еднопосочен отговор. Зависел е от това по кое време и къде се намираш.

Привличането към човек от същия пол не е една от тематиките, засягани от Маркс и Енгелс, и другите страни в някогашния Съветски блок имат разнообразни усещания и политики за сексуалността.
Комунистите - борци за гей права?
Много от увличащите се от радикалното ляво млади през днешния ден обичат да описват по какъв начин болшевиките били измежду първите, декриминализирали секса с човек от същия пол. Това в действителност става през 1917 година, само че единствено 16 години по-късно хомосексуалността още веднъж бива оповестена за закононарушение - и наказаните изкарват по най-малко 5 години в трудов лагер.

Причината за късата заверка минава през изкривената логичност на комунизма - хомосексуални има и измежду служащите, ние се борим за работническите права. И сме срещу законите на империализма - тъй като в Царска Русия " мъжеложството " е било закононарушение, само че законът се е налагал изборно и доста аристократи не са попадали под ударите му.

Разбира се, друга известна догадка е, че самият Ленин е бил... най-малко бисексуален.

В част от страните от соцлагера има къса либерализация на " режима ", при други такава идва чак през 60-те години на предишния век, трети пък го криминализират чак през 70-те, като да вземем за пример Монголия, която до тогава догонва Съветския съюз.

И в Източна Германия има къс и непълен опит за заверка - доста от локалните комунисти поддържат гей правата още от времето на Ваймарската република. И са срещу гоненията против хомосексуалните от Нацистка Германия. В последна сметка и там през 50-те вземат решение, че хомосексуалността е " противна на здравословните устои на служащите ".

В Китай става противоположното - съществуващата за малко (поне в континенталната част) Китайска република декриминализира хомосексуалността. Комунистите ги изгонват в Тайван и стартират преследвания на хомосексуални.

Комунистическата идеология няма ясна и консистентна позиция по тематиката - тъй като стартира като революционно придвижване, което просто е срещу статуквото, и какви политики възприема първоначално зависи от това статукво.

Може би и това изяснява за какво Народна Република България прескача либерализацията и отива непосредствено на преследването. При нас тя става при едно предходно господство.
Консервативен сталинизъм против напредничав... османизъм?
Османската империя е консервативна и мюсюлманска - само че към края на съществуването си стартира да се модернизира, и дружно с това идват и някои учудващо прогресивни за времето решения. Това става през 1858 година, когато хомосексуалните връзки стават легални в цялата империя.

И нещата още веднъж се обръщат през 1896 година, в Княжество България. Когато Българската работническа партия (комунисти) на Кимон Георгиев взима властта през 1944 г, благодарение на управлявания от Сталин Съюз на съветските социалистически републики,  в родината ни към този момент има половин век хомофобия и даже гонения на гейове.

През 1951 година излиза първият социалистически Наказателен кодекс. В него присъдата за " полово задоволство на лица от идентичен пол " внезапно скача - от 6 месеца става 3 години - познайте по чий образец. А терминът се употребява характерно за да накаже и взаимната мастурбация.

През 60-те години към този момент разположилата се комфортно в ръководството Българска комунистическа партия взема решение, че подли " хомосексуалисти " пробиват във властта и опорочават комунистическото бъдеще. Започват серия от акции за разтрошаване на " хомосексуални рупи ", арести и показни каузи, измежду задържаните са и известни актьори като Георги Парцалев и Емил Димитров.

Това не се харесва на обществото - може би не тъй като българите са се " събудили " (woke, както споделят американците), а поради показността, тиранията и офанзивата против национални любимци. Обществената реакция обаче провокира и дълги диспути. Подкрепа идва и от може би най-известният сексолог от интервала - Тодор Бостанджиев, чиято теза е, че " хомосексуализмът " е тип психическо заболяване, което е смекчаващо виновността събитие. Помагат и рекомендациите на Международния конгрес по наказателно право в Хага през 64-та, както и вълната сходни промени в руските страни и съюзници на Балканите, в Южна Америка и Съюз на съветските социалистически републики. И по този начин през 1968 година хомосексуалността при пълнолетни е дикриминализирана.

Според откриватели обаче, тази декриминализация е условна - има условие за дискретността на връзката и да не може да се " окаже влияние на други лица " - т.е. всякакво откриване от страна на хомосексуална двойка значи, че нарушават закона. Наказва се и " подтикването на другиго към такова извращаване ". Държавата позволява гейовете да съществуват и да имат хомосексуални връзки, само че желаят да позят обществото от тях.

Тази политика води и до нови ограничения, водещи до репресии на хомосексуални юноша. Някои хрумвания са положителни - основават се заведения за малолетни (днес бихме ги нарекли " детски нощни заведения " ), само че други включват нови, профилирани институции за битка с детските " закононарушения " и " противообществени прояви ". А по-точно, разнородни прегрешения като дребни обири, тийнейджърска бременност или... хомосексуалност. Първа спирка е останалото нарицателно и до през днешния ден ТВУ, или трудововъзпитателно учебно заведение. А " наказаните " деца отиват в по-строги поправителни домове.

Популярна теза е, че Европа и демокрацията желае да открадне децата ни - само че тези " правосъдни процеси " против малолетни са били без право на обжалване или даже отбрана от родителите.

И, както се схваща, закононарушенията за " разврата " са втората най-популярна причина за наказание в изправителен дом. Хомосексуалните деца са интернирани всеобщо, и тези практики не престават съвсем до края на 80-те години, т.е. до края на режима. Любопитно е, че хората несъзнателно осъзнават, че половата ориентировка е неотменима характерност - шефът на дома в Бойчиновци отбелязва:

" Нали знаете, при нас множеството деца са непоправими, огромна част от тях са хомосексуални деца. “

Разбира се, държавният уред на тоталитарната страна едва се интересува от това какво написа в закона. Преследвания на хомосексуални хора, побой, затвор под друг предлог и тормоз са достигали доста гейове в страната, изключително измежду по-младите. У нас съществува и работи интензивно в идващите десетилетия и " Специализирана група за битка с аморалните закононарушения ".

Всичко това визира най-много гейовете. Макар номинално в руските страни и България всевъзможен секс сред хора от един пол да е закононарушение, гонене против лесбийките на процедура не е имало. Данни за арест на една жена за секс с друга има - един сходен случай, при който дамата бързо е била пусната и обвиняване не е повдигнато.

Хомосексуалността се е свързвала с буржоазията, империализма, западните моди, контактуването с чужденци... Но една българска институция с наслада се е възползвала от това - Държавна сигурност.

Тайната полиция на режима целеустремено е вербувала измежду хомосексуалните българи, по ясни аргументи - човек с сходна загадка елементарно може да бъде следен, а в случай че би трябвало - обществено или изцяло погубен.
Може да се лекува с квасен самун на носа?
Официалната българска медицина не е останала профан за другата половост, и към края на комунизма тя разпознава и другата половост, и другата полова еднаквост - цялото ЛГБТ.

Разбира се, както е било всекидневно в интервала, това са " полови отклонения ", по-точно - " обектни девиации ". Това, което през днешния ден се назовава полова дисфория, се е наричало " транссексуална хомосексуалност ". Хомосексуалността е била избрана като " девиантна хомосексуалност по механизма на неправилното впечатване " - известна теза от интервала, съгласно която гейовете имат " инвертирана полова роля ". Бисексуалните пък са в резултат на " механизма на девиатнно построен сексуален динамичен стандарт ".

Естествено, предлага се и лекуване - и в случай че формалната медицина опитва, както на всички места по света, с медикаменти и психотерапия, националната има надалеч по-любопитни оферти. 

" Българска национална медицина " на Петър Димков от 1977 година предлага:

" Всяка вечер на тила и носа да се поставят торбички с хладък селски хлебен квасец, които се държат цяла нощ.

Да се избира суровоядството и наложително преди обяд и вечер да се яде салата от недопечен кромид лук и магданоз по равни елементи, а след ястие да се изпива по една чаша вегетарианско вино, приготвено от сок от моркови, домати и грозде по равни елементи. “

Подобна рецепта, леко модифицирана, оказва помощ и против " онанизма ".
Срещи и гей просвета по времето на соца
Мащабното проучване „ Хомосоц. Хомосексуалността в България по времето на комунизма “, осъществено в интервала 2018 – 2019 година, под управлението на Вероника Димитрова, помощник в катедрата по социология на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, разкрива забавни обстоятелства за културата на хомосексуалните хора у нас от тези години.

Тя, несъмнено, се развива като скрита и има собствен личен код за другарство - присъщи места за запознанства, развлечение и наслаждение.

В София мястото за срещи или така наречен пиаца на швестърките през 50-те и 60- те години е площад „ Ленин “ (дн. „ Света неделя “) и по-специално намиращата се наоколо градинка на църквата, както и кино „ Култура “. Заведенията, които посещават хомосексуалните по това време, са добре познатите места на столичната юноша — сладкарниците „ Кристал “, „ Бамбука “, „ Славянка “, „ Опера “, „ Варшава “, „ ЦУМ “; ресторантите „ Ален Мак “, „ Берлин “; „ Офелия “; бар „ Астория “, „ Шишарка “; бирхалето „ България “. Местата за срещи с чужденци са към хотелите „ България “, „ Балкан “ (дн. „ Шератон “) и „ Рила “.

Къде се вършат срещите за наслаждение – най-често баните и тоалетните. Към тези места могат да се прибавят и обществените паркове, градини и площади нощем.

По това време столичните бани са интензивно следени. От една страна, чиновниците им са инструктирани да бдят и да оповестяват на столичната милиция за гей прояви, а от друга, се организират акции, които са извънредно изобретателни. Например — милиционери под прикритие се „ заиграват “ с гости в банята и след това ги водят в ръководствата.
Да излекуваме " хомосексуалистите "
" Декриминализацията " на хомосексуалността, погрешно наричана в предишното " хомосексуализъм " в България, през 1968 година е резултат от напъните на най-активния сексолог в България — Тодор Бостанджиев. Един от причините за това е, че тя е лечима болест, демонстрира проучването „ Хомосоц. Хомосексуалността в България по времето на комунизма “.

По времето на социализма хомосексуалността се квалифицира като „ психопатия “ и се разделя на вродена и добита, като българските учени са склонни да одобряват, че доста дребна част от случаите са вродени.

Най-широко практикуваните видове „ лекуване “ са хипнозата и условно-рефлексното лекуване (съчетано с разнообразни препарати — от хормони до амфетамини). Целта е у болния да се провокира омерзение към секса с сътрудник от същия пол, като за задачата му се дават опиати и алкохол и до момента в който му са гади и повръща, му се демонстрират фотоси или записи на хомосексуални сътрудници. Включително, в случай че „ болният “ заспи, го будят и мъчението продължава най-малко няколко денонощия.
Добрата вест е, че нарушихме правилото
През 1991 година идва една нова България - може би незадоволително демократична, и до през днешния ден, само че въпреки всичко повече от тоталитарния режим преди този момент.

Добрата вест е, че нарушаваме към този момент открития принцип - новите да са срещу всичко, зад което стоят старите. Хомосексуалността остава декриминализирана.

Оттогава насам обаче българските закони не са мръднали, до момента в който в други страни в Европа се движат към повече либерализация и равни права за гей хората. Но е почтено е да се означи, че не се отличаваме изключително от съвсем всички към този момент някогашни руски страни. И толерантността постепенно пораства с всяко десетилетие народна власт.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.