Пътешествие до едно приказно място: Екопътека Искър-Панега
Чувал си за очарованието на Луковит, за пленителната екопътека до града, която мързеливо се изтяга по продължението на река Златна Панега? Ако към момента не си идвал, можеш да си сигурен, че мястото ще те възхити. Последния път, когато бях тук, ръмеше. Беше безшумно и умерено. Като в дребна кална приказка, с доста локви (на които синът ми по детски се радва), с тюркоазена река и с благоухание на идилия.
Геопарк Искър-Панега
Геопаркът в своята същина включва два региона – Карлуковския карстов комплекс и ландшафтен парк Панега. Пътеката се движи по поречието на Златна Панега, а самата река извира от най-големия карстов извор в страната – Глава Панега.
Екопътеката
Паркираш на към километър преди Луковит, и избираш една от пътеките, по които да поемеш. Стръмните стъпала на първата закачливо те сплашват, само че в действителност маршрутът е напълно еднакъв, надлежно – доста подобаваща за малчугани.
Една от главните атракции те приветства още преди да минеш по първия мост – разходка с лодка по реката. Имаш опция да избереш още: каяк, водно колело, фотокруиз. Ако решиш да се впуснеш в това премеждие, най-вероятно ще достигнеш и крайбрежията на Златния парк – комплексът до Луковит, който е фамозен с чудатите си каменни къщички.
Продължихме по пътя си, минахме по първия мост, в края на който стартира същинската част на екопътеката. Посрещнаха ни рояци водни кончета – зелени, лилави, шарени – крилцата им проблясват под лъчите на слънцето. И пеперуди, които съживяват потъналата в тишина околност.
Изобилие от пеперуди на екопътека Искър- Панега. Снимка: PhotographerMahmudov
Когато няма други гости, те обзема едно топло чувство за успокоение и естетика. Ритъмът тук няма нищо общо с твоя в града. Всичко се движи постепенно, едва-едва, носи ти чувство на застиналост и малко по малко те прави част от цялата тази магия.
Занизват се мост след мост. Пътеката минава ту от едната страна на реката, ту от другата. Реката е спокойна, пълзи постепенно надолу, а ужас внасят единствено моторите на лодките лодки.
Истината е, че когато бях тук за пръв път, преди доооста време, отпечатъците от човешко наличие по природата бяха по-малко. Видях първото и само към този момент Голямо нощно пауново око (вид пеперуда), голямо в реалност. Безброй, безчет пеперуди и водни кончета. Съвсем дребно тюркоазено езерце, евентуално побрало всичките нюанси на зеленото, което сега е просто едно мъничко тресавище.
Мостът над река Златна Панега. Снимка: PhotographerMahmudov
Пещера Темна дупка
Тук е и панежката Темна дупка, пещера, на която въобще не би обърнал внимание, в случай че няма хора пред входа ѝ. Пада се вляво, на метри от края на пътеката. Добре е да се каже, че не е облагородена и влизането без спелеолог не е целесъобразно. Тъй като съм била в нея, мога да ти кажа, че влизането обхождането ѝ лишава едвам няколко минути, а самата дължина е малко над 200 метра. Правени са редица изследвания, съгласно които тя е населявана или употребена още от средата на междинния палеолит.
Снимка: PhotographerMahmudov
Екопътеката е приключва с място за отдих и дребен зоокът. Поне по този начин приключва частта, отредена за разходки. Оттук има път към пещера Проходна, който обаче не е маркиран и доколкото ми е известно, мъчно може да бъде изминат този маршрут.
Не знам дали този текст те подтиква да дойдеш, само че в региона има доста неща, които да видиш. И пещера Проходна е тук, единствено на десетина километра, и каменните къщички, които един локален построява, с цел да направи своя роден край по прелъстителен, и скални манастири има, съхранени до през днешния ден с напъните на доброволци. А единствено ден няма да ти стигне, с цел да обиколиш всичко това.
Как се стига?
С автомобил – от Плевен или София. Ако тръгваш от столицата, поемаш по автомагистрала Хемус в посока Плевен. Преминаваш през селата Златна Панега и Петревене. Километър преди да влезеш в Луковит, ще видиш от лявата си страна паркинг. Там е и началото на екопътеката.
С междуградски превоз – с рейс можеш напълно елементарно да стигнеш до Луковит и оттова към километър пешком по посока София.
Автор: Нели Средкова / Widerland
Чети още преживелици - последвай Нели във Фейсбук.
