Чужденци дават луди пари, за да се повозят на уазка у нас СНИМКИ
Чужди туристи броят по 100 лева за двучасова екскурзия на борда на армейска уазка. Това е един от десетките соцатракциони, които сполучливо се продават на британци, германци и белгийци у нас, сподели инспекция на „ Монитор “. Маршрутът извежда туристите чак до камбаните на комплекса "Знаме на мира ", написа "Монитор ".
Организатор на тези турове е "Сити тур София ". Комбинирана 7-часова екскурзия из комунистическите потайности на София пък коства 140 лв. и включва обиколка през Музея на социалистическото изкуство, където могат да бъдат видени комунистическата рубинена звезда от Партийния дом, същински монументи на Ленин и комунистическите вождове, мястото, където се е намирал мавзолеят на Георги Димитров.
Също по този начин да се посетят Дворецът на пионерите и паметникът на жертвите на комунизма. Този вид включва и пътешестване до вилата, в която изкарва последните дни от живота си някогашният комунистически деспот Тодор Живков.
За 50-60 лв. пък десетки туроператори оферират пешеходни разходки в комунистическото минало на София и България. Екскурзията продължава към 2 часа и споделя за исторически обстоятелства, свързани с режима преди 1989, със стила на живот, стопанската система и последствията, които е имала идеологическата теория върху хората от това време.
Проследява се въздействието върху архитектурата, а пътем туристите научават и за орисите на обособени комунистически величия и техните жертви. Болшинството от беседите са на британски език, а туровете потеглят от стъпалата на катедралата "Св. Александър Невски ".
Освен в София десетки БГ градове са заложили на различния туризъм, като оферират турове по стъпките на социализма. Димитровград да вземем за пример има своя алея на тоталитарното изкуство, а през 2015 година градът на бригадирите изиска публично от София Паметника на Червената войска, ако се вземе решение за ремонт.
Столицата и Димитровград вземат участие дружно в интернационалния план ATRIUM. Неговата цел е да трансформира архитектурата на комунизма, нацизма и фашизма в туристическа дестинация. Освен България той обгръща още 10 европейски страни - Гърция, Румъния, Унгария, Словения, Словакия, Хърватска, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Италия.
Крайна и съществена цел е основаването на транснационален културен маршрут на територията на Югоизточна Европа. Проектът е финансиран от Европейския фонд за районно развиване (ЕФРР). В рамките на плана екипи от всички страни сътрудници дефинираха след акуратен разбор 71 емблематични архитектурни образеца от другите интервали на тоталитарно ръководство във всяка от страните.
България взе участие с 9 обекта в градовете София и Димитровград. Това са Градоустройствен отбор Ларгото (София), Паметникът на Съветската войска (София), Държавна резиденция Бояна (София), НДК и Монумент „ Знаме на мира “ (София).
Димитровград взе участие с Градски център на Димитровград, Жилищния комплекс „ Трети март “ и Парк „ Пеньо Пенев “, който е умислен като музей навън на поета с ватенката и бригадирското придвижване.
В плана е включена и Чинията на Бузлуджа, макар че е полуразрушена. Инициатор и водещ сътрудник на плана е региона Форли-Чезена в Италия. В нея се намира 7-хилядното градче Предапио, което е родното място на Мусолини.
Като гъби никнат и музеи на соца, като някои от тях се обитават в частни домове, а други са ситуирани в молове. Вече 3 години в град Пещера музей на социализма притегля гости – и млади, и остарели от всички краища на страната.
Хората прииждат от всички кътчета, привличани от носталгията или интереса към 60-те, 70-те и 80-те години на предишния век. Музеят се обитава в бившето градско кино.
Във витрините са подредени всевъзможни предмети от годините преди прехода - от прахосмукачки “Уралец “ и „ Тайфун “, телефони, измежду които и махленски с такса 5 стотинки, тв приемници, грамофони, остарели банкноти, детски играчки, та чак пакети със захар, цигари “Слънце “ и „ Арда “, миниавтомобилчета могат да се видят зад стъклените стелажи.
Безспорно най-атрактивни са соцвозилата, заели над 500 кв. м повърхност от тогавашния киносалон в родопското градче. Инициатори за основаването на музея са 44-годишният Динко Кушев и брат му Евелин.
Сред колите от времето на соца има „ Чайка “, „ Вартбург “, „ Волга “, само че измежду експонатите се кипрят и „ Москвич “, и „ Жигули “, и едно полско фиатче – напълно достоверни, с бели номера, т.е. държавни, каквито са слагали на употребяваните от държавните институции табели и „ с цел да могат да разпознават по пътищата органите на КАТ “.
По-голямата част от соцатрибутите дипломираният икономист събрал от интернет и от другари с доста старания и време. Той споделя по какъв начин е намерил 3 пакета захар, създадени през 70-те години от роден цех. В опаковка са били по 10 и тя стои там изпод – под самата хартия от опаковката с етикета. Има доста лозунги, които са доста искрящи и си ги пази, тъй като това не може да се откри.
„ И да искаш в този момент да търсиш, няма къде да го намериш. Всичко е от България и хората ги пазят тези неща “, споделя Динко. В интернет против 50 лева той откупил автентично нарисувани от художник портрети на комунистическите водачи – Живков, Ленин и Горбачов. Те са сложени на видно място в музея и посрещат и изпращат посетителите.
„ Те костват доста, рисувани са на платно, художник го е правил с изцяло истинска направа. И за такава сума въобще не чаках, че ще бъдат тук тези портрети, само че по този начин се случи “.
От други предмети, датиращи от това време, Кушев се е отказал, защото му желали бомбастични суми, като разбирали, че ще прави сбирка. Като герба на Народна Република България - изработен от някаква сплав и доста здрав, и него пазарил в интернет. Знамената “Пионерски отряд “ са от неговото тогавашно учебно заведение “Великият октомври “, в този момент „ Патриарх Евтимий “.
Оттам са и рисунките от часовете по изобразително изкуство.
Село Гарван също подреди своя сбирка
По самодейност на локални поданици през май 2009 година в силистренското село Гарван отваря музей на социализма. Много от експонатите са принадлежали на хората от обитаемото място, те оформили сбирките и създали подредбата.
Захвърлените в годините на измененията в мазето на кметството бюстове на Ленин и Георги Димитров към този момент са част от експозицията.
В един от кътовете са изложени училищен униформи със сини чавдарски и червени пионерски връзки, както и синя и розова дрешка, с които наложително е трябвало да бъдат облечени момченцата и момиченцата в детската градина. На остарял училищен чин са подредени книжки от това време, не липсва и глобусът от кабинета по география.
В друга част на музея са изложени радиоапарати, магнетофони, грамофонни плочи, тв приемник, пишещи машини от времето на социализма. На рафтовете са подредени броеве на вестник „ Работническо дело “ и комунистическа литература.
Показани са плакати, лозунги, картички, членски книжки, принадлежали на хора от селото, фотоси и други артефакти. Централно място в музея заема портретът на дългогодишния началник на страната през социализма Тодор Живков.
Търновски библиотекар сътвори галерия на тавана си
Библиотекар от Велико Търново сътвори Музей на комунизма. Експозицията е ситуирана в дребното таванче на Николай Колев в кв. "Бузлуджа ". За посещаване и разглеждането на необичайния музей няма входни такси.
Николай е приключил история във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий ". В средата на 90-те години, като студент, с другари и сътрудници постоянно се събирали в дребното таванче на ул. „ Георги Измирлиев ", да беседват и спорят по разнообразни тематики.
Основна тематика на диалозите им била историята. Младите хора постоянно дискутирали отминалия социалистически строй и спорели върху неговите достолепия и дефекти.
Постепенно станало като неписана традиция всеки от непрекъснатите гости да носи със себе си разнообразни остарели предмети и движимости, които оставял при Ники.
Скоро таванчето на бъдещия библиотекар към този момент било известно измежду търновската академична юноша като „ Червения таван ". Младият мъж обаче бърза да опровергае вероятно зараждащото съмнение, че е червен и че изпитва носталгия по времето на "социализЪма " и "комунизЪма ".
„ Едва ли някой от нас съжалява, че комунизмът си е отишъл. Но въпреки всичко е много любопитно и забавно да се разбере неговата поява и развиване.
Не бива един интервал от съвсем цялостен век да бъде тълкуван на двата крайни полюса: да се отхвърля тотално или да се възхвалява и величае. Както всеки различен интервал в историята и както всичко останало в живота, и тук има позитивни и негативни неща.
Случилите се събития и феномени би трябвало да се поясняват и проучват ", изяснява Николай Колев.
И с цел да вършат това, на младежите им оказват помощ главните експонати в сбирката: портрети и гипсови статуи на партийните водачи от това време, флагове, книги. Специална етажерка в единия ъгъл на таванчето библиотекарят е отделил на социалистическата литература.
Тук по-възрастните гости могат да си напомнят дебелите томове с мъдрите речи на другаря Тодор Живков и тезисите от партийните конгреси, поучителните произведения на Сталин и наръчника на партийния служащ. Видно място заемат и творбите на Людмила Живкова.
А тъкмо против богатата соцлитература пък са подредени бутилки от водки: „ Сталин ", „ Енвер Ходжа " и „ Пекинска скоросмъртница ". До неповторимите бутилки са парфюмите от това време - „ Вечерняя Москва " и „ Сирень ", сапуните „ Камбана ".
Картината се добавя и от два истински самовара за чай. Сред останалите експонати в Музея на комунизма са още остарели радиоапарати, радиоточки, транзистори, грамофони и чаши със зодии. А тъкмо зад вратата е закачен избелял офицерски шинел.
Сталин и Димитров зорко бдят от пощата в Драганово
75 години след 9 септември 1944 година и 30 години след рухването на Тодор Живков и тоталитаризма в търновските села още не престават да стоят обособени самотни остатъци от соцминалото.
В село Драганово върху постройката на пощата пазят стенна живопис с ликовете на Сталин и Димитров. Те са рисувани през 1949 година за 70-годишнината от рождението на руския водач. От прилежащата постройка на читалището пуснали прожекционен уред и проектирали облика на Сталин и Димитров към стената на пощата.
Така, по негатива, художникът Георги Калицов изрисувал контурите на двете лица. Отново в Драганово се намира и още един забавен монумент – на международния комунистически химн - „ Интернационалът “. Той, сред прочее, евентуално е и единственият монумент на ария в целия свят.
Създаден е през 1977 година, а мотивът е, че 80 години по-рано, през 1897 година, Драганово е първото обитаемо място в България, където химнът е изпят. Монументът съставлява две издигнати нагоре ръце, върху които е сложена плоча с първите три стиха от песента.
В центъра на село Полски Сеновец се извисява монумент на Георги Димитров. Строен е със средства на локалните, събрани посредством самооблагане. Съдбата на паметника е много забавна.
След 1989 година група поданици желали с фадрома да съборят бронзовата скулптура. Плочникът към монумента обаче поддал и тежката машина дружно с служащите пропаднала в дълбоката яма.
Качват се на Альоша, с цел да се дивят отвисоко на Пловдив
Паметникът на Съветската войска на Бунарджика в Пловдив е едно от обичаните места за разходки както на пловдивчани, по този начин и на гостите на града. По-популярното название на 10,5-метровия монумент е Альоша, както пловдивчани го назовават галено.
За построяването му било взето решение в далечната 1948 година След измененията на държавния строй след 10 ноември 1989 година концепциите паметникът на Альоша да бъде съборен удариха на камък.
Този февруари да вземем за пример група интелектуалци излязоха с намерено писмо до ръководителите на страната ни, на Европейски Съюз и на Русия с искане паметникът да бъде отстранен. В него те обявиха, че паметникът символизира „ най-унизителната страница от българската история: окупирането на България от Сталиновата Червена войска и посичането, ликвидирането за десетилетия на българската независимост.
Паметникът "Альоша " е нетърпима подигравка с националното достолепие на българите. Този монумент е зловреден комунистически култ, разделящ за безконечни времена нацията ни…”. Идеята на интелектуалците бе с материала от паметника на Альоша да бъде издигната скулптура на Васил Левски.
Само седмица-две по-късно, на 3 март, подножието на Паметника на Съветската войска на Бунарджика събра десетки пловдивчани. Альоша бе наобиколен с 33-метров байрак, свързан от българския трибагреник и съветското знаме, чийто надпис бе: „ Българи и руси дружно навеки”.
Бивш кмет направи възторг с ретро пикап
Бившият кмет на Хасково Георги Иванов завоюва премията на публиката и обра аплодисментите с неповторим пикап „ Форд Ф1 “ от 1952 година на ретро парада в центъра на Хасково.
Бившият градоначалник, който ръководи Хасково 16 години с 4 следващи мандата, е горделив притежател на една от най-богатите сбирки от ретро коли в България. Той има и впечатляващ автосалон за ретро коли. Преди малко повече от три години маскирани опожариха ретро салона и унищожиха десетки реставрирани остарели коли.
Общо 55 ретро автомобила от разнообразни марки и модели извършиха хасковския площада „ Свобода “. Перлите в тазгодишния ретро церемониал бяха „ Ролс-Ройс Корниш “ от 1974 година и „ Рокни Студибейкър “ от 1930 година
Американското возило, като че ли излязло от екшън за Сухия режим и мафията в Съединени американски щати през 30-те, е благосъстоятелност на Дончо Донев, президент на клуба за ретро коли в Пловдив. „ Ситроен С2 “, прочут като „ колата на монахините “ от филмите с Луи дьо Финес, беше разгласен за най-ексцентричната кола на ревюто.
Ретро парадът е една от огромните атракции от празниците за Деня на Хасково. По традиция градът чества на 8 септември, когато е празникът Малка Богородица, известна като закрилница на южния град.
Организатор на тези турове е "Сити тур София ". Комбинирана 7-часова екскурзия из комунистическите потайности на София пък коства 140 лв. и включва обиколка през Музея на социалистическото изкуство, където могат да бъдат видени комунистическата рубинена звезда от Партийния дом, същински монументи на Ленин и комунистическите вождове, мястото, където се е намирал мавзолеят на Георги Димитров.
Също по този начин да се посетят Дворецът на пионерите и паметникът на жертвите на комунизма. Този вид включва и пътешестване до вилата, в която изкарва последните дни от живота си някогашният комунистически деспот Тодор Живков.
За 50-60 лв. пък десетки туроператори оферират пешеходни разходки в комунистическото минало на София и България. Екскурзията продължава към 2 часа и споделя за исторически обстоятелства, свързани с режима преди 1989, със стила на живот, стопанската система и последствията, които е имала идеологическата теория върху хората от това време.
Проследява се въздействието върху архитектурата, а пътем туристите научават и за орисите на обособени комунистически величия и техните жертви. Болшинството от беседите са на британски език, а туровете потеглят от стъпалата на катедралата "Св. Александър Невски ".
Освен в София десетки БГ градове са заложили на различния туризъм, като оферират турове по стъпките на социализма. Димитровград да вземем за пример има своя алея на тоталитарното изкуство, а през 2015 година градът на бригадирите изиска публично от София Паметника на Червената войска, ако се вземе решение за ремонт.
Столицата и Димитровград вземат участие дружно в интернационалния план ATRIUM. Неговата цел е да трансформира архитектурата на комунизма, нацизма и фашизма в туристическа дестинация. Освен България той обгръща още 10 европейски страни - Гърция, Румъния, Унгария, Словения, Словакия, Хърватска, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Италия.
Крайна и съществена цел е основаването на транснационален културен маршрут на територията на Югоизточна Европа. Проектът е финансиран от Европейския фонд за районно развиване (ЕФРР). В рамките на плана екипи от всички страни сътрудници дефинираха след акуратен разбор 71 емблематични архитектурни образеца от другите интервали на тоталитарно ръководство във всяка от страните.
България взе участие с 9 обекта в градовете София и Димитровград. Това са Градоустройствен отбор Ларгото (София), Паметникът на Съветската войска (София), Държавна резиденция Бояна (София), НДК и Монумент „ Знаме на мира “ (София).
Димитровград взе участие с Градски център на Димитровград, Жилищния комплекс „ Трети март “ и Парк „ Пеньо Пенев “, който е умислен като музей навън на поета с ватенката и бригадирското придвижване.
В плана е включена и Чинията на Бузлуджа, макар че е полуразрушена. Инициатор и водещ сътрудник на плана е региона Форли-Чезена в Италия. В нея се намира 7-хилядното градче Предапио, което е родното място на Мусолини.
Като гъби никнат и музеи на соца, като някои от тях се обитават в частни домове, а други са ситуирани в молове. Вече 3 години в град Пещера музей на социализма притегля гости – и млади, и остарели от всички краища на страната.
Хората прииждат от всички кътчета, привличани от носталгията или интереса към 60-те, 70-те и 80-те години на предишния век. Музеят се обитава в бившето градско кино.
Във витрините са подредени всевъзможни предмети от годините преди прехода - от прахосмукачки “Уралец “ и „ Тайфун “, телефони, измежду които и махленски с такса 5 стотинки, тв приемници, грамофони, остарели банкноти, детски играчки, та чак пакети със захар, цигари “Слънце “ и „ Арда “, миниавтомобилчета могат да се видят зад стъклените стелажи.
Безспорно най-атрактивни са соцвозилата, заели над 500 кв. м повърхност от тогавашния киносалон в родопското градче. Инициатори за основаването на музея са 44-годишният Динко Кушев и брат му Евелин.
Сред колите от времето на соца има „ Чайка “, „ Вартбург “, „ Волга “, само че измежду експонатите се кипрят и „ Москвич “, и „ Жигули “, и едно полско фиатче – напълно достоверни, с бели номера, т.е. държавни, каквито са слагали на употребяваните от държавните институции табели и „ с цел да могат да разпознават по пътищата органите на КАТ “.
По-голямата част от соцатрибутите дипломираният икономист събрал от интернет и от другари с доста старания и време. Той споделя по какъв начин е намерил 3 пакета захар, създадени през 70-те години от роден цех. В опаковка са били по 10 и тя стои там изпод – под самата хартия от опаковката с етикета. Има доста лозунги, които са доста искрящи и си ги пази, тъй като това не може да се откри.
„ И да искаш в този момент да търсиш, няма къде да го намериш. Всичко е от България и хората ги пазят тези неща “, споделя Динко. В интернет против 50 лева той откупил автентично нарисувани от художник портрети на комунистическите водачи – Живков, Ленин и Горбачов. Те са сложени на видно място в музея и посрещат и изпращат посетителите.
„ Те костват доста, рисувани са на платно, художник го е правил с изцяло истинска направа. И за такава сума въобще не чаках, че ще бъдат тук тези портрети, само че по този начин се случи “.
От други предмети, датиращи от това време, Кушев се е отказал, защото му желали бомбастични суми, като разбирали, че ще прави сбирка. Като герба на Народна Република България - изработен от някаква сплав и доста здрав, и него пазарил в интернет. Знамената “Пионерски отряд “ са от неговото тогавашно учебно заведение “Великият октомври “, в този момент „ Патриарх Евтимий “.
Оттам са и рисунките от часовете по изобразително изкуство.
Село Гарван също подреди своя сбирка
По самодейност на локални поданици през май 2009 година в силистренското село Гарван отваря музей на социализма. Много от експонатите са принадлежали на хората от обитаемото място, те оформили сбирките и създали подредбата.
Захвърлените в годините на измененията в мазето на кметството бюстове на Ленин и Георги Димитров към този момент са част от експозицията.
В един от кътовете са изложени училищен униформи със сини чавдарски и червени пионерски връзки, както и синя и розова дрешка, с които наложително е трябвало да бъдат облечени момченцата и момиченцата в детската градина. На остарял училищен чин са подредени книжки от това време, не липсва и глобусът от кабинета по география.
В друга част на музея са изложени радиоапарати, магнетофони, грамофонни плочи, тв приемник, пишещи машини от времето на социализма. На рафтовете са подредени броеве на вестник „ Работническо дело “ и комунистическа литература.
Показани са плакати, лозунги, картички, членски книжки, принадлежали на хора от селото, фотоси и други артефакти. Централно място в музея заема портретът на дългогодишния началник на страната през социализма Тодор Живков.
Търновски библиотекар сътвори галерия на тавана си
Библиотекар от Велико Търново сътвори Музей на комунизма. Експозицията е ситуирана в дребното таванче на Николай Колев в кв. "Бузлуджа ". За посещаване и разглеждането на необичайния музей няма входни такси.
Николай е приключил история във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий ". В средата на 90-те години, като студент, с другари и сътрудници постоянно се събирали в дребното таванче на ул. „ Георги Измирлиев ", да беседват и спорят по разнообразни тематики.
Основна тематика на диалозите им била историята. Младите хора постоянно дискутирали отминалия социалистически строй и спорели върху неговите достолепия и дефекти.
Постепенно станало като неписана традиция всеки от непрекъснатите гости да носи със себе си разнообразни остарели предмети и движимости, които оставял при Ники.
Скоро таванчето на бъдещия библиотекар към този момент било известно измежду търновската академична юноша като „ Червения таван ". Младият мъж обаче бърза да опровергае вероятно зараждащото съмнение, че е червен и че изпитва носталгия по времето на "социализЪма " и "комунизЪма ".
„ Едва ли някой от нас съжалява, че комунизмът си е отишъл. Но въпреки всичко е много любопитно и забавно да се разбере неговата поява и развиване.
Не бива един интервал от съвсем цялостен век да бъде тълкуван на двата крайни полюса: да се отхвърля тотално или да се възхвалява и величае. Както всеки различен интервал в историята и както всичко останало в живота, и тук има позитивни и негативни неща.
Случилите се събития и феномени би трябвало да се поясняват и проучват ", изяснява Николай Колев.
И с цел да вършат това, на младежите им оказват помощ главните експонати в сбирката: портрети и гипсови статуи на партийните водачи от това време, флагове, книги. Специална етажерка в единия ъгъл на таванчето библиотекарят е отделил на социалистическата литература.
Тук по-възрастните гости могат да си напомнят дебелите томове с мъдрите речи на другаря Тодор Живков и тезисите от партийните конгреси, поучителните произведения на Сталин и наръчника на партийния служащ. Видно място заемат и творбите на Людмила Живкова.
А тъкмо против богатата соцлитература пък са подредени бутилки от водки: „ Сталин ", „ Енвер Ходжа " и „ Пекинска скоросмъртница ". До неповторимите бутилки са парфюмите от това време - „ Вечерняя Москва " и „ Сирень ", сапуните „ Камбана ".
Картината се добавя и от два истински самовара за чай. Сред останалите експонати в Музея на комунизма са още остарели радиоапарати, радиоточки, транзистори, грамофони и чаши със зодии. А тъкмо зад вратата е закачен избелял офицерски шинел.
Сталин и Димитров зорко бдят от пощата в Драганово
75 години след 9 септември 1944 година и 30 години след рухването на Тодор Живков и тоталитаризма в търновските села още не престават да стоят обособени самотни остатъци от соцминалото.
В село Драганово върху постройката на пощата пазят стенна живопис с ликовете на Сталин и Димитров. Те са рисувани през 1949 година за 70-годишнината от рождението на руския водач. От прилежащата постройка на читалището пуснали прожекционен уред и проектирали облика на Сталин и Димитров към стената на пощата.
Така, по негатива, художникът Георги Калицов изрисувал контурите на двете лица. Отново в Драганово се намира и още един забавен монумент – на международния комунистически химн - „ Интернационалът “. Той, сред прочее, евентуално е и единственият монумент на ария в целия свят.
Създаден е през 1977 година, а мотивът е, че 80 години по-рано, през 1897 година, Драганово е първото обитаемо място в България, където химнът е изпят. Монументът съставлява две издигнати нагоре ръце, върху които е сложена плоча с първите три стиха от песента.
В центъра на село Полски Сеновец се извисява монумент на Георги Димитров. Строен е със средства на локалните, събрани посредством самооблагане. Съдбата на паметника е много забавна.
След 1989 година група поданици желали с фадрома да съборят бронзовата скулптура. Плочникът към монумента обаче поддал и тежката машина дружно с служащите пропаднала в дълбоката яма.
Качват се на Альоша, с цел да се дивят отвисоко на Пловдив
Паметникът на Съветската войска на Бунарджика в Пловдив е едно от обичаните места за разходки както на пловдивчани, по този начин и на гостите на града. По-популярното название на 10,5-метровия монумент е Альоша, както пловдивчани го назовават галено.
За построяването му било взето решение в далечната 1948 година След измененията на държавния строй след 10 ноември 1989 година концепциите паметникът на Альоша да бъде съборен удариха на камък.
Този февруари да вземем за пример група интелектуалци излязоха с намерено писмо до ръководителите на страната ни, на Европейски Съюз и на Русия с искане паметникът да бъде отстранен. В него те обявиха, че паметникът символизира „ най-унизителната страница от българската история: окупирането на България от Сталиновата Червена войска и посичането, ликвидирането за десетилетия на българската независимост.
Паметникът "Альоша " е нетърпима подигравка с националното достолепие на българите. Този монумент е зловреден комунистически култ, разделящ за безконечни времена нацията ни…”. Идеята на интелектуалците бе с материала от паметника на Альоша да бъде издигната скулптура на Васил Левски.
Само седмица-две по-късно, на 3 март, подножието на Паметника на Съветската войска на Бунарджика събра десетки пловдивчани. Альоша бе наобиколен с 33-метров байрак, свързан от българския трибагреник и съветското знаме, чийто надпис бе: „ Българи и руси дружно навеки”.
Бивш кмет направи възторг с ретро пикап
Бившият кмет на Хасково Георги Иванов завоюва премията на публиката и обра аплодисментите с неповторим пикап „ Форд Ф1 “ от 1952 година на ретро парада в центъра на Хасково.
Бившият градоначалник, който ръководи Хасково 16 години с 4 следващи мандата, е горделив притежател на една от най-богатите сбирки от ретро коли в България. Той има и впечатляващ автосалон за ретро коли. Преди малко повече от три години маскирани опожариха ретро салона и унищожиха десетки реставрирани остарели коли.
Общо 55 ретро автомобила от разнообразни марки и модели извършиха хасковския площада „ Свобода “. Перлите в тазгодишния ретро церемониал бяха „ Ролс-Ройс Корниш “ от 1974 година и „ Рокни Студибейкър “ от 1930 година
Американското возило, като че ли излязло от екшън за Сухия режим и мафията в Съединени американски щати през 30-те, е благосъстоятелност на Дончо Донев, президент на клуба за ретро коли в Пловдив. „ Ситроен С2 “, прочут като „ колата на монахините “ от филмите с Луи дьо Финес, беше разгласен за най-ексцентричната кола на ревюто.
Ретро парадът е една от огромните атракции от празниците за Деня на Хасково. По традиция градът чества на 8 септември, когато е празникът Малка Богородица, известна като закрилница на южния град.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ