С каравани, кемпери и джипове: Чужди туристи съсипват дивите ни плажове
Чужденци унищожават и това лято дюните и дивите плажове по Черноморието. Румънци, поляци, чехи влизат в предпазените зони с каравани, кемпери и джипове и летуват гратис непосредствено на пясъка. Не ги стопират поставените предупредителни табели на български и британски език, които указват, че влизането и паркирането е неразрешено и има санкции от 100 до 5000 лева Причината е, че и да отнесат акт, той би трябвало да бъде преведен и връчен, а до момента в който това се случи, те напущат. По-уязвими са българските почитатели на дивото къмпингуване, по тази причина те по-рядко излизат на първа линия и избират да бивакуват в горички край плажа. Ако въпреки всичко ги заловят, съвсем постоянно оспорват акта в съда.
Наблюдения с дрон стопират противозаконните къмпингари по Южното Черноморие, увериха от Областна администрация - Бургас. Идеята за потреблението на дрона е на регионалния шеф Владимир Крумов, защото в действително време те демонстрират нарушителите и никой не е в положение да се скрие от направената от летателния уред фотография.
Първата инспекция за това лято беше осъществена на плаж “Вромос ”, където бяха открити 32 обекта - главно каравани, кемпери и пътни транспортни средства, ситуирани отчасти или напълно върху пясъчни дюни. Съгласно настоящото законодателство, дюните са част от морския плаж и съставляват предпазена територия.
Именно “Вромос ” е плажът, който притегля като магнит нарушителите от години без значение, че славата му е на “радиационен плаж ”.
Заливът е скандално прочут, тъй като има красива линия, която е до пътя Созопол- Бургас, само че замервания преди години демонстрираха, че е радиоактивен.
Десетки извършители бяха засечени тези дни на линиите Дуранкулак, Езерец и Крапец при разпоредени от министъра на околната среда и водите Манол Генов инспекции на специалисти от Басейнова дирекция “Черноморски регион ”, РИОСВ-Варна, Министерство на вътрешните работи, Областна администрация-Добрич и Община Шабла. Те не престават до края на седмицата. Най-много каравани и коли са струпани на Крапец. Мястото е обичано за сърфистите. Там има дребен къмпинг, само че множеството туристи прииждат със свои кемпери, които паркират на пясъка. Опъват шатри и палатки пред тях и се отдават на безвъзмездна почивка. Незаконното населено място изниква при започване на всеки сезон и се разтурва чак в края на септември.
Румънците постоянно въртят и бизнес с каравани, като ги отдават чартърен на свои сънародници. “За да се предпазят от наказания, към този момент махат регистрационните им номера ”, сподели пред “Труд news ” кметът на Шабла Мариян Жечев. Той изрази удивление, че в инспекциите не вземат участие представители на Министерството на туризма, тъй като по закон единствено те имат право да пишат актове за палатки на пясъка, а Министерство на вътрешните работи - за транспортните средства.
“Колкото и табели на колкото и езика да сложим, резултат няма да има, тъй като страната ни към този момент е известна като място за гратис диво къмпингуване. Над 10 година се борим да бъде въведен явен правилник. Той бе разказан в Закона за устройство на черноморското крайбрежие през 2019 година, само че наредбата към него, в която са съответните ограничения, бе атакувана от протестиращи на жълтите павета и отлежа дълго. Приета бе чак в този момент, преди дни. Повечето текстове са с 1-годишен гратисен интервал, тъй че за сезон 2027 се надявам да бъде въведен ред и да се решат много проблеми ”, добави Жечев.
Проверките на институциите по дивите плажове на Север не престават до края на седмицата, а нарушителите са десетки.. Снимка: Труд
Най-сериозният е с боклука, който къмпингарите генерират. Всяко лято в Шабла той е към 500 тона и коства на локалната хазна близо 120 000 лева Плащат ги жителите на общината, която не получава нито лев доходи от плажуващите посетители. По предписание те си идват с хранителни запаси, купуват от локалните магазини доста малко артикули, а в контейнерите е цялостно с опаковки от румънски вериги. Преди няколко години къмпингуващи на Крапец северни съседи даже продаваха алкохол на черно. Поставяха чашки с водка, джин и мента на масичка и я следиха отдалеко. Клиентите оставяха банкноти под покривката, с цел да не пострада противозаконната кръчма при неочаквана инспекция.
На тези практики ще бъде комплициран край с наредбата. Тя дава повече пълномощия на общините. Местата за диво къмпингуване ще би трябвало да се записват, както и гостите им, а притежателите ще подписват контракти за сметоизвозване, изясни кметът на Шабла.
По думите му идната огромна задача ще е основаването на благоприятни условия за откриване на къмпинги по Черноморието. “Този тип почивки стават все по-модерни и търсени, само че природа единствено не стига, а къмпингите са прекомерно малко - по един в Крапец, Дуранкулак и два в Шабла. В общината има под 2000 кревати за настаняване, а в това време плажовете са обширни и могат да поберат умерено до 160 000 души. Потенциалът е голям, само че е нужно да се позволи построяването на къмпинги в неурбанизирани територии, тъй като за всеки са нужни най-малко 4-5 дка, а урбанизираната земя до морето е прекомерно скъпа и начинанието става нерентабилно ”, уточни Мариян Жечев.
Кметът на Приморско: Правим ежедневни инспекции
Правим ежедневни инспекции на територията на цялата община за противозаконни къмпингари и всевъзможни други проблеми. Обходите ни са свързани и с предварителната защита срещу пожарите. Правим ги взаимно с горски и служители на реда. Това съолщи пред “Труд news ” кметът на Приморско Иван Гайков. Понякога засичаме паркирали на непозволени места за деня летовници, само че те незабавно реалокират колите си. Наблюдението ни към този наболял проблем е съответно, сподели още кметът Иван Гайков.
Коли се състезават по пясъка
В Паша дере гледат и домати край плажа
Снимка: Труд
Така наподобява всяка есен гората над девствения плаж Паша дере. Цяло лято там бивакуват гратис летовници, които оставят след себе си камари отпадък и съсипия.
Варианти за ограничение на колите в предпазени приморски местности обмисля и Община Долни чифлик, на чиято територия е най-обширният български плаж - Шкорпиловци и предпазената околност “Камчийски пясъци ”.
Там предходната година бе разрушен цялостен град от над 60 каравани, два микробуса, палатки, маси, столове, железни структури на шатри, сграда от дървени палети, ледник, пейки и други инвентар за диво къмпингуване.
Само 11 от караваните имаха регистрационни номера. Оправданието на къмпингарите е, че няма къде да си оставят колите. Затова локалната администрация обмисля да сложи преградни детайли и договаря със притежатели на два терена до плажа там да бъдат обособени платени паркинги за близо 80 коли.
Голям лагер се оформя всяко лято и в гората над девствения плаж Паша дере южно от Варна. Десетки каравани, самоделни навеси, палатки окупират пространството сред дърветата. Някои от жителите им даже си вършат градинки с домати. Други палят огньове, а през есента гората наподобява на сметище, осеяна с камари отпадък, който почистват всекидневно доброволци от природозащитни организации. Паша дере е обичано място и за дрифтове.
Мощни джипове орат пясъка на метри от плажуващите. Последният случай бе от 6 юли, когато коли с българска и грузинска регистрация си проведоха съревнование на плажа. След подаден сигнал притежателите бяха разкрити и санкционирани с по 1000 лева
Царево: Палатки върху дюни няма на никое място в Европа
Снимка: ТРУД
Община Царево от години се пробва да реши казуса с безразборното къмпингуване върху пясъчните дюни в нарушаване на Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Снимките са от плаж Корал и демонстрират безусловно нарушаване на Закона за устройството на черноморското крайбрежие, съгласно който върху плаж за природосъобразен туризъм Корал е неразрешено слагане на палатки. За страдание на плаж Корал те са ситуирани и върху дюните. Това не е образец за къмпингуване, тъй като подобен вид къмпингуване не е позволен на никое място в Европа.
Българското кемпер общество не е предостатъчно от наредбата
Членовете на Българското кемпер общество не харесаха Наредбата за установяване на местата за краткотрайно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона А и Б отвън териториите на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Според нея дивото къмпингуване може да става единствено на обособени места в държавни, общински или частни парцели, ситуирани в горски, аграрни земи и в незастроени парцели.
Разрешение за основаването на зоните се издава със заповед на кмета на съответната община за период от 3 години и в интервала от 1 май до 30 септември. Изискването е да се посочат авансово броя палатки, които не трябва да заемат повече от 70% от площта на парцела. Трябва да се показа и скица с местата за разполагане на тоалетни, контейнери за боклук, транспортен проект и такса за прилагане на мястото.
Срокът от 3 години е доста пай, считат от Българското кемпер общество. В намерено писмо в края на юли оттова нападнаха и въвеждането на позволителен режим, като настояха той да е осведомителен за краткотрайни лагери с до 3 кемпера или палатки, да има алтернатива за 72 часа свободно къмпиране и цифрова платформа за възнаграждение на такса боклук и други отчисления към общините.
90% от глобените са от северната ни съседка: Глобиха румънски туристи
Румънски туристи, които са прекарвали почивката си на див плаж в България край Шабла са санкционирани. Те са паркирали колите и караваните си в предпазена зона, което е неразрешено от закона в прилежащата ни страна, оповестява в специфичен репортаж от България румънският ефирен канал Digi24. Над 100 са санкциите при акция, в която е взела участие и румънската полиция.
“Най-честото опрощение, което получаваме, е липса на информация, непознаване на закона и несъмнено, задграничните туристи се оправдават с това, че не знаят български език. Проблемът е, че осведомителните табели със възбраните и рестриктивните мерки, сложени от сътрудниците от “Околна среда ”, се отстраняват и по този метод се пречи на другите да бъдат предизвестени ”, сподели Явор Димитров, шеф на Басейнова дирекция “Черноморски регион ”. 90% от санкционираните туристи в тази контролна акция са румънци.
“Проверките няма да са инцидентни, а ще продължат до края на летния сезон. Надявам се, че следващата година, от началото на летния сезон, който е от 1 май до 30 септември, те ще продължат и ще бъдат ежедневни ”, сподели основен контрольор Трифон Бойчев, който е шеф на бранш “Престъпления срещу околната среда, дивата природа и животните ” към Главна дирекция “Национална полиция ”.
Повредата на пясъчните дюни в региона на Шабла се смята за закононарушение в България и хванатите рискуват до 3 години затвор. Никой екскурзиант не е получил сходно наказване, само че санкциите, които са им били наложени, са били съществени, а точно в размер на 2500 леи, или 1000 лв..
Източник:
Наблюдения с дрон стопират противозаконните къмпингари по Южното Черноморие, увериха от Областна администрация - Бургас. Идеята за потреблението на дрона е на регионалния шеф Владимир Крумов, защото в действително време те демонстрират нарушителите и никой не е в положение да се скрие от направената от летателния уред фотография.
Първата инспекция за това лято беше осъществена на плаж “Вромос ”, където бяха открити 32 обекта - главно каравани, кемпери и пътни транспортни средства, ситуирани отчасти или напълно върху пясъчни дюни. Съгласно настоящото законодателство, дюните са част от морския плаж и съставляват предпазена територия.
Именно “Вромос ” е плажът, който притегля като магнит нарушителите от години без значение, че славата му е на “радиационен плаж ”.
Заливът е скандално прочут, тъй като има красива линия, която е до пътя Созопол- Бургас, само че замервания преди години демонстрираха, че е радиоактивен.
Десетки извършители бяха засечени тези дни на линиите Дуранкулак, Езерец и Крапец при разпоредени от министъра на околната среда и водите Манол Генов инспекции на специалисти от Басейнова дирекция “Черноморски регион ”, РИОСВ-Варна, Министерство на вътрешните работи, Областна администрация-Добрич и Община Шабла. Те не престават до края на седмицата. Най-много каравани и коли са струпани на Крапец. Мястото е обичано за сърфистите. Там има дребен къмпинг, само че множеството туристи прииждат със свои кемпери, които паркират на пясъка. Опъват шатри и палатки пред тях и се отдават на безвъзмездна почивка. Незаконното населено място изниква при започване на всеки сезон и се разтурва чак в края на септември.
Румънците постоянно въртят и бизнес с каравани, като ги отдават чартърен на свои сънародници. “За да се предпазят от наказания, към този момент махат регистрационните им номера ”, сподели пред “Труд news ” кметът на Шабла Мариян Жечев. Той изрази удивление, че в инспекциите не вземат участие представители на Министерството на туризма, тъй като по закон единствено те имат право да пишат актове за палатки на пясъка, а Министерство на вътрешните работи - за транспортните средства.
“Колкото и табели на колкото и езика да сложим, резултат няма да има, тъй като страната ни към този момент е известна като място за гратис диво къмпингуване. Над 10 година се борим да бъде въведен явен правилник. Той бе разказан в Закона за устройство на черноморското крайбрежие през 2019 година, само че наредбата към него, в която са съответните ограничения, бе атакувана от протестиращи на жълтите павета и отлежа дълго. Приета бе чак в този момент, преди дни. Повечето текстове са с 1-годишен гратисен интервал, тъй че за сезон 2027 се надявам да бъде въведен ред и да се решат много проблеми ”, добави Жечев.
Проверките на институциите по дивите плажове на Север не престават до края на седмицата, а нарушителите са десетки.. Снимка: Труд Най-сериозният е с боклука, който къмпингарите генерират. Всяко лято в Шабла той е към 500 тона и коства на локалната хазна близо 120 000 лева Плащат ги жителите на общината, която не получава нито лев доходи от плажуващите посетители. По предписание те си идват с хранителни запаси, купуват от локалните магазини доста малко артикули, а в контейнерите е цялостно с опаковки от румънски вериги. Преди няколко години къмпингуващи на Крапец северни съседи даже продаваха алкохол на черно. Поставяха чашки с водка, джин и мента на масичка и я следиха отдалеко. Клиентите оставяха банкноти под покривката, с цел да не пострада противозаконната кръчма при неочаквана инспекция.
На тези практики ще бъде комплициран край с наредбата. Тя дава повече пълномощия на общините. Местата за диво къмпингуване ще би трябвало да се записват, както и гостите им, а притежателите ще подписват контракти за сметоизвозване, изясни кметът на Шабла.
По думите му идната огромна задача ще е основаването на благоприятни условия за откриване на къмпинги по Черноморието. “Този тип почивки стават все по-модерни и търсени, само че природа единствено не стига, а къмпингите са прекомерно малко - по един в Крапец, Дуранкулак и два в Шабла. В общината има под 2000 кревати за настаняване, а в това време плажовете са обширни и могат да поберат умерено до 160 000 души. Потенциалът е голям, само че е нужно да се позволи построяването на къмпинги в неурбанизирани територии, тъй като за всеки са нужни най-малко 4-5 дка, а урбанизираната земя до морето е прекомерно скъпа и начинанието става нерентабилно ”, уточни Мариян Жечев.
Кметът на Приморско: Правим ежедневни инспекции
Правим ежедневни инспекции на територията на цялата община за противозаконни къмпингари и всевъзможни други проблеми. Обходите ни са свързани и с предварителната защита срещу пожарите. Правим ги взаимно с горски и служители на реда. Това съолщи пред “Труд news ” кметът на Приморско Иван Гайков. Понякога засичаме паркирали на непозволени места за деня летовници, само че те незабавно реалокират колите си. Наблюдението ни към този наболял проблем е съответно, сподели още кметът Иван Гайков.
Коли се състезават по пясъка
В Паша дере гледат и домати край плажа
Снимка: Труд Така наподобява всяка есен гората над девствения плаж Паша дере. Цяло лято там бивакуват гратис летовници, които оставят след себе си камари отпадък и съсипия.
Варианти за ограничение на колите в предпазени приморски местности обмисля и Община Долни чифлик, на чиято територия е най-обширният български плаж - Шкорпиловци и предпазената околност “Камчийски пясъци ”.
Там предходната година бе разрушен цялостен град от над 60 каравани, два микробуса, палатки, маси, столове, железни структури на шатри, сграда от дървени палети, ледник, пейки и други инвентар за диво къмпингуване.
Само 11 от караваните имаха регистрационни номера. Оправданието на къмпингарите е, че няма къде да си оставят колите. Затова локалната администрация обмисля да сложи преградни детайли и договаря със притежатели на два терена до плажа там да бъдат обособени платени паркинги за близо 80 коли.
Голям лагер се оформя всяко лято и в гората над девствения плаж Паша дере южно от Варна. Десетки каравани, самоделни навеси, палатки окупират пространството сред дърветата. Някои от жителите им даже си вършат градинки с домати. Други палят огньове, а през есента гората наподобява на сметище, осеяна с камари отпадък, който почистват всекидневно доброволци от природозащитни организации. Паша дере е обичано място и за дрифтове.
Мощни джипове орат пясъка на метри от плажуващите. Последният случай бе от 6 юли, когато коли с българска и грузинска регистрация си проведоха съревнование на плажа. След подаден сигнал притежателите бяха разкрити и санкционирани с по 1000 лева
Царево: Палатки върху дюни няма на никое място в Европа
Снимка: ТРУД Община Царево от години се пробва да реши казуса с безразборното къмпингуване върху пясъчните дюни в нарушаване на Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Снимките са от плаж Корал и демонстрират безусловно нарушаване на Закона за устройството на черноморското крайбрежие, съгласно който върху плаж за природосъобразен туризъм Корал е неразрешено слагане на палатки. За страдание на плаж Корал те са ситуирани и върху дюните. Това не е образец за къмпингуване, тъй като подобен вид къмпингуване не е позволен на никое място в Европа.
Българското кемпер общество не е предостатъчно от наредбата
Членовете на Българското кемпер общество не харесаха Наредбата за установяване на местата за краткотрайно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона А и Б отвън териториите на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Според нея дивото къмпингуване може да става единствено на обособени места в държавни, общински или частни парцели, ситуирани в горски, аграрни земи и в незастроени парцели.
Разрешение за основаването на зоните се издава със заповед на кмета на съответната община за период от 3 години и в интервала от 1 май до 30 септември. Изискването е да се посочат авансово броя палатки, които не трябва да заемат повече от 70% от площта на парцела. Трябва да се показа и скица с местата за разполагане на тоалетни, контейнери за боклук, транспортен проект и такса за прилагане на мястото.
Срокът от 3 години е доста пай, считат от Българското кемпер общество. В намерено писмо в края на юли оттова нападнаха и въвеждането на позволителен режим, като настояха той да е осведомителен за краткотрайни лагери с до 3 кемпера или палатки, да има алтернатива за 72 часа свободно къмпиране и цифрова платформа за възнаграждение на такса боклук и други отчисления към общините.
90% от глобените са от северната ни съседка: Глобиха румънски туристи
Румънски туристи, които са прекарвали почивката си на див плаж в България край Шабла са санкционирани. Те са паркирали колите и караваните си в предпазена зона, което е неразрешено от закона в прилежащата ни страна, оповестява в специфичен репортаж от България румънският ефирен канал Digi24. Над 100 са санкциите при акция, в която е взела участие и румънската полиция.
“Най-честото опрощение, което получаваме, е липса на информация, непознаване на закона и несъмнено, задграничните туристи се оправдават с това, че не знаят български език. Проблемът е, че осведомителните табели със възбраните и рестриктивните мерки, сложени от сътрудниците от “Околна среда ”, се отстраняват и по този метод се пречи на другите да бъдат предизвестени ”, сподели Явор Димитров, шеф на Басейнова дирекция “Черноморски регион ”. 90% от санкционираните туристи в тази контролна акция са румънци.
“Проверките няма да са инцидентни, а ще продължат до края на летния сезон. Надявам се, че следващата година, от началото на летния сезон, който е от 1 май до 30 септември, те ще продължат и ще бъдат ежедневни ”, сподели основен контрольор Трифон Бойчев, който е шеф на бранш “Престъпления срещу околната среда, дивата природа и животните ” към Главна дирекция “Национална полиция ”.
Повредата на пясъчните дюни в региона на Шабла се смята за закононарушение в България и хванатите рискуват до 3 години затвор. Никой екскурзиант не е получил сходно наказване, само че санкциите, които са им били наложени, са били съществени, а точно в размер на 2500 леи, или 1000 лв..
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ