Чужденка работи като съвременна робиня у нас за 1300 лв., официално има 11 подобни сигнала
Чужденка работи като модерна робиня у нас за 1300 лева, публично има 11 сходни сигнала
Възможно ли е чужденци да работят у нас в условия, които наподобяват на сходни с рабски? Жена, пристигнала да работи у нас като домашна помощница, с цел да устоя фамилията в родината си, описа пред Нова тв история за модерна тирания.
„ В момента, в който отидох и я прегърнах, тя някак се успокои.
Разплака се, дръпнах я встрани, вкарах я в колата “, описа Антоанета Димитрова, гл. специалист в Националната комисия за битка с трафика на хора.
„ Буквално за 24 часа тя беше изведена и настанена в подслон,
който е профилиран за жертви на трафик “, описа Моника Николова, шеф на фондация „ А21 Bulgaria “.
„ Тези хора са подложени на модерно иго, тъй че наказванията би трябвало да бъдат съществени “,
съобщи Даниела Савеклиева, секретар на Националната комисия за битка с трафика на хора.
Кати – името е измислено – идва от далечна азиатска страна, има три деца и болна майка.
„ Работех в страна от Близкия Изток. Смених за по-добро възнаграждение. В моята страна всичко поскъпваше и парите, които изпращах у дома, към този момент не бяха задоволителни. Децата ми порастват, учат и имат потребности, които не можех повече да затрупвам “, споделя дамата.
Заплатата в родината ѝ била 400 $.
„ Една позната, моя сънародничка, ми предложи работодателя си в България. Тя трябваше да се прибере в родината ни и ми предложи да заема нейното място. Условията бяха положителни. Пак щях да бъда домашна помощница в едно семейство.
Бързо придвижихме документите и по този начин дойдох.
Още първоначално, фамилията изиска персоналните ми документи. Обясниха ми, че тук разпоредбите са такива – че нямам право да ги държа у мен и би трябвало да им ги дам. Трябваше да шетам къщата им – единствено това. После обаче започнаха да прибавят още и още задания към отговорности ми, а най-после ми споделиха, че би трябвало да се грижа и за децата им.
Сутрин ги будех за учебно заведение, а щом се приберат, ги преобличах,
приготвях им храна, играех си с тях. И по този начин внезапно се оказа, че всички действия в къщата са мое обвързване. От покрива до мазето, гаража и даже към къщата – чистех всичко това, трябваше и да сготвям, като стартираме от закуската и приключим с вечерята. А в случай че в това време не обръщах задоволително внимание и на децата, ставаше проблем.
Работният ми ден беше към 16 часа “, споделя дамата. Нямала и почивен ден.
„ Първо ми споделиха да си избера сред събота и неделя, само че след това, че няма по какъв начин да стане, тъй като би трябвало да се грижа за децата. Обещаваха да ми платят в допълнение, само че това по този начин и не се случи. Понякога даже заминаваха на отмора, а децата оставяха на мен “, споделя тя.
Заплаща ли ѝ към 1300 лв.. Отношението към нея дамата назовава кошмарно.
„ В началото бяха ужасно благи, доста ги харесах. Но за към три месеца се трансформираха напълно. Крещяха ми за всичко, даже за най-малките неща. След известно време взех решение, че желая да си потегли. Написах молба за овакантяване. А те ми споделиха, че ще ме пуснат единствено, в случай че доведа друга жена на мое място. Тогава разбрах, че и аз съм попаднала при тях по същия метод. Казаха ми, че в случай че направя опит да избягам или да се оплача някъде,
ще подадат сигнал против мен и неотложно ще бъда задържана “, споделя дамата.
Можела да излиза от къщата единствено с водача. „ Една неделя излязох сама и те бяха гневни. Започнаха да ме сплашват по всевъзможен метод. Казваха ми, че в България парковете са минирани и в случай че изляза да се разхождам сама, може да стъпя на мина. Друг път ми споделяха, че познават доста значими хора в България и в случай че се опитам да избягам, незабавно ще ме открият.
Но това работеше, тъй като аз доста се опасявах “, споделя дамата.
Една година продължава тормозът над нея. Кураж събира, когато един ден до момента в който пазари, среща нейна сънародничка. Разменят номерата си, а след това ѝ споделя и историята си. Сигналът на линията за битка с трафика на хора подава тя. Линията поддържат от фондиция „ А21 Bulgaria “.
Обясняват ни, че сигнал на нея може да бъде подаден на над 200 непознати езика.
„ В момента, в който получихме позвъняването, подадохме сигнал в Националната комисия за битка с трафика на хора и ГДБОП бранш „ Трафик на хора “, описа Моника Николова. Докато уточнят детайлите по извеждането на дамата, непрестанна връзка с нея по WhatsApp поддържа Антоанета Димитрова – представител на Комисията. Успява да я локализира и в границите на два часа, тя и органите на реда откриват къщата. „ В началото не искаше. Няколко пъти сподели: „ Не, не, не. Аз размислих, няма да се окайвам. “ Може би я завоювах с това, че знаех доста за нейната просвета, защото тя е много друга от нас.
Беше извънредно уплашена. Беше като едно малко дете “, споделя Антоанета Димитрова.
„ Що се отнася до досъдебното произвеждане, има отвод за формиране на такова. За нас обаче, това е неофициално разпозната жертва на трафик на хора.
Трябва да се създадат по-конкретни законови промени “, съобщи Даниела Савеклиева.
От Комисията за битка с трафика приготвят оферти за законови промени, с вярата след това да бъдат и утвърдени, тъй като до този миг наказани няма.
„ За предходната година имаме 11 сигнала.
Много повече са случаите на трафик на хора, уверена съм в това. Страхът е главната причина тези хора да не се оплачат. Непал, Виетнам, Филипините, Пакистан, някогашните руски републики – доста са страните, от които идват тук. Най-вече са в производството, общи служащи, прислужници, хора в областта на услугите. Когато един шеф ограничи правата на служащите си, когато отнеме свободата им, когато не им дава право
да се свързват с външния свят, става въпрос за трафик “, съобщи Даниела Савеклиева.
„ Разбирам, че съм била жертва на трафик. Но съвсем година откакто към този момент съм свободна, се усещам добре. Имам нова работа, която одобрявам и хора, които се грижат за мен. Чувствам, че съм в положителни ръце и желая да остана в България “, споделя пострадалата.
Възможно ли е чужденци да работят у нас в условия, които наподобяват на сходни с рабски? Жена, пристигнала да работи у нас като домашна помощница, с цел да устоя фамилията в родината си, описа пред Нова тв история за модерна тирания.
„ В момента, в който отидох и я прегърнах, тя някак се успокои.
Разплака се, дръпнах я встрани, вкарах я в колата “, описа Антоанета Димитрова, гл. специалист в Националната комисия за битка с трафика на хора.
„ Буквално за 24 часа тя беше изведена и настанена в подслон,
който е профилиран за жертви на трафик “, описа Моника Николова, шеф на фондация „ А21 Bulgaria “.
„ Тези хора са подложени на модерно иго, тъй че наказванията би трябвало да бъдат съществени “,
съобщи Даниела Савеклиева, секретар на Националната комисия за битка с трафика на хора.
Кати – името е измислено – идва от далечна азиатска страна, има три деца и болна майка.
„ Работех в страна от Близкия Изток. Смених за по-добро възнаграждение. В моята страна всичко поскъпваше и парите, които изпращах у дома, към този момент не бяха задоволителни. Децата ми порастват, учат и имат потребности, които не можех повече да затрупвам “, споделя дамата.
Заплатата в родината ѝ била 400 $.
„ Една позната, моя сънародничка, ми предложи работодателя си в България. Тя трябваше да се прибере в родината ни и ми предложи да заема нейното място. Условията бяха положителни. Пак щях да бъда домашна помощница в едно семейство.
Бързо придвижихме документите и по този начин дойдох.
Още първоначално, фамилията изиска персоналните ми документи. Обясниха ми, че тук разпоредбите са такива – че нямам право да ги държа у мен и би трябвало да им ги дам. Трябваше да шетам къщата им – единствено това. После обаче започнаха да прибавят още и още задания към отговорности ми, а най-после ми споделиха, че би трябвало да се грижа и за децата им.
Сутрин ги будех за учебно заведение, а щом се приберат, ги преобличах,
приготвях им храна, играех си с тях. И по този начин внезапно се оказа, че всички действия в къщата са мое обвързване. От покрива до мазето, гаража и даже към къщата – чистех всичко това, трябваше и да сготвям, като стартираме от закуската и приключим с вечерята. А в случай че в това време не обръщах задоволително внимание и на децата, ставаше проблем.
Работният ми ден беше към 16 часа “, споделя дамата. Нямала и почивен ден.
„ Първо ми споделиха да си избера сред събота и неделя, само че след това, че няма по какъв начин да стане, тъй като би трябвало да се грижа за децата. Обещаваха да ми платят в допълнение, само че това по този начин и не се случи. Понякога даже заминаваха на отмора, а децата оставяха на мен “, споделя тя.
Заплаща ли ѝ към 1300 лв.. Отношението към нея дамата назовава кошмарно.
„ В началото бяха ужасно благи, доста ги харесах. Но за към три месеца се трансформираха напълно. Крещяха ми за всичко, даже за най-малките неща. След известно време взех решение, че желая да си потегли. Написах молба за овакантяване. А те ми споделиха, че ще ме пуснат единствено, в случай че доведа друга жена на мое място. Тогава разбрах, че и аз съм попаднала при тях по същия метод. Казаха ми, че в случай че направя опит да избягам или да се оплача някъде,
ще подадат сигнал против мен и неотложно ще бъда задържана “, споделя дамата.
Можела да излиза от къщата единствено с водача. „ Една неделя излязох сама и те бяха гневни. Започнаха да ме сплашват по всевъзможен метод. Казваха ми, че в България парковете са минирани и в случай че изляза да се разхождам сама, може да стъпя на мина. Друг път ми споделяха, че познават доста значими хора в България и в случай че се опитам да избягам, незабавно ще ме открият.
Но това работеше, тъй като аз доста се опасявах “, споделя дамата.
Една година продължава тормозът над нея. Кураж събира, когато един ден до момента в който пазари, среща нейна сънародничка. Разменят номерата си, а след това ѝ споделя и историята си. Сигналът на линията за битка с трафика на хора подава тя. Линията поддържат от фондиция „ А21 Bulgaria “.
Обясняват ни, че сигнал на нея може да бъде подаден на над 200 непознати езика.
„ В момента, в който получихме позвъняването, подадохме сигнал в Националната комисия за битка с трафика на хора и ГДБОП бранш „ Трафик на хора “, описа Моника Николова. Докато уточнят детайлите по извеждането на дамата, непрестанна връзка с нея по WhatsApp поддържа Антоанета Димитрова – представител на Комисията. Успява да я локализира и в границите на два часа, тя и органите на реда откриват къщата. „ В началото не искаше. Няколко пъти сподели: „ Не, не, не. Аз размислих, няма да се окайвам. “ Може би я завоювах с това, че знаех доста за нейната просвета, защото тя е много друга от нас.
Беше извънредно уплашена. Беше като едно малко дете “, споделя Антоанета Димитрова.
„ Що се отнася до досъдебното произвеждане, има отвод за формиране на такова. За нас обаче, това е неофициално разпозната жертва на трафик на хора.
Трябва да се създадат по-конкретни законови промени “, съобщи Даниела Савеклиева.
От Комисията за битка с трафика приготвят оферти за законови промени, с вярата след това да бъдат и утвърдени, тъй като до този миг наказани няма.
„ За предходната година имаме 11 сигнала.
Много повече са случаите на трафик на хора, уверена съм в това. Страхът е главната причина тези хора да не се оплачат. Непал, Виетнам, Филипините, Пакистан, някогашните руски републики – доста са страните, от които идват тук. Най-вече са в производството, общи служащи, прислужници, хора в областта на услугите. Когато един шеф ограничи правата на служащите си, когато отнеме свободата им, когато не им дава право
да се свързват с външния свят, става въпрос за трафик “, съобщи Даниела Савеклиева.
„ Разбирам, че съм била жертва на трафик. Но съвсем година откакто към този момент съм свободна, се усещам добре. Имам нова работа, която одобрявам и хора, които се грижат за мен. Чувствам, че съм в положителни ръце и желая да остана в България “, споделя пострадалата.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ