Живка Аджеларова, която написа писмо до Апостола: Коренът не ни спира да бъдем свободни
Чухте ли към този момент за Живка Аджеларова? Тя е на 24 години и е от Пловдив. Погледите върху нея се насочиха, откакто точно на почитането на Васил Левски, тя разчувства пловдивчани с писмото си, написала на Апостола на свободата. В деня на Освобождението ни се питаме - какво подтикна това младо момиче да напони толкоз мощно и същински кой е индивида на 21 век и какво е битието му?
Живка приключва Езикова гимназия „ Иван Вазов “ в Пловдив, а по-късно " Италианска лингвистика " в Софийски университет, където към този миг учи магистърска степен в специалността „ Преводач-редактор “. Постоянно към себе си държи по една книга и не може да си показа живота без библиотеката си. Обича да написа и дефинира създателите по-скоро като първия четец на едно самородило се произведение. Доброволец е на " Пловдив чете ". Има голям брой изявления в разнообразни вестници и уеб сайтове. Води колонка към общинския вестник на Брацигово - „ Априлци “, която унаследява от към този момент починалия ѝ дядо, и взема решение да възвърне преди близо две години.
Мечтае да се занимава с преводаческа активност, която да свърже професионалния ѝ път с най-голямата ѝ обич – литературата. А напълно скоро и следва да получи в ръцете си тапия за изпълнената ѝ детската фантазия – да владее свободно италиански.
С Живка беседваме за подтика да напише чувствените си думи към Апосотола, за разбиранията за свободата в днешно време и чувството да бъдеш вкъщи. Ето какво показа младата пловдивчанка пред TrafficNews:
−Живка, дано първо стартираме от това по какъв начин стигна до концепцията да напишеш писмо до Левски?
−Ако погледнем в исторически проект, явлението на писане на писма се появява в миг, в който в обществото текат процеси на промени. Така да вземем за пример през 18 век напълно се трансформират полезностите, като по едно и също време с това следим връх в писането на писма. В съвремието целият ни живот е прекомерно динамичен, включват се доста неща за малко време, само че те отлитат. Затова се следи и към днешна дата в литературата наклонността да се пишат писма. Те ни карат да си зададем въпроса дали поддържаме връзка пълноценно и дали разбираме другия в действителност.
−Кой и по какъв начин видя писмото ти и реши да го прочетеш пред аудиторията?
−Много ни липсва страстта в днешно време и излиза, че се опасяваме да я показваме. Мисля, че емоционалността в писмо оказа помощ то да излезе пред аудитория. Иначе от комитет „ Васил Левски “ ми гласоподаваха доверие, което малко по-късно получих и от Община Пловдив. На мен персонално ми много мъчно да го прочета пред обществото, защото визира тежки тематики. Радвах се, че го избраха, само че беше предизвикателство. И не тъй като считам, че има място за наказание, по-скоро са наранени всемирен тематики, само че тежки да се споделят.
- В писмото си приказваш за кръвния налог, който в днешно време плащаме на летищата, изпращайки околните си. Защо реши да направиш такава отпратка?
-За мен това е болна тематика. Чужбина ни лишава същинската връзка. Не ни разрешава същински да срещаме околните си хора, да ги поглеждаме в очите. Остават ни чат или телефонен диалог – да опция да си кажем главните неща. Но връзката е скъсана. Освен това считам, че България губи скъпи хора, които може да оказват помощ с развиването ни в голям брой аспекти. Но сами сме си го избрали. Когато излетиш в чужбина, си мислиш, че обществените мрежи ще запазят пълноценния контакт с околните ти. Но това в същността си се оказва една лъжлива визия. Просто сме заблудени в това отношение, другояче не считам, че мога да обвинявам никого за това.
-Това ли те накара да останеш да се обучаваш и продължиш професионалния си път в България?
-Основен фактор в действителност е моята фантазия да бъда преводач. Не считам, че тя може да бъде пълноценно изпълнявана от други елементи на света. Още нещо, където и да бъда в България – аз ще бъда у дома. По света постоянно ще бъда непознатата. Категорично считам, че страната ни заслужава да останем тук и да се постараем да я изкараме от рецесията. Поотделно възможностите ни са дребни, само че в случай че всеки от нас опита – можем и да успеем.
-Има ли нещо, което не ѝ доближава на България, с цел да накара всички свои деца да останат тук?
-По-скоро чужбина блазни. Представя им светът блестящ. Но да отидеш на екскурзия и да видиш единствено красивите градове, в които видимо всичко им е наред, не е действително. Тук си знаем проблемите и те не са малко.
-Винаги можем да намерим нещо, поради което да не сме удовлетворени. Кое е това, което те кара да се гордееш, че това е страната ти?
-Правила съм си опит. Ако един чужденец пристигна и неутрално ни уточни богатствата, които забравяме, си даваме сметка, че не можем без тези неща. Имаме природа, хубост, обич, просвета. Коренът ни. Също намирам българският народ е за прелестен. Тук имаме съществено развита човечност. Дава се сигнал за проблем и виждаш по какъв начин народът незабавно е подготвен да оказва помощ.
-В твоето писмо до Левски мощно засягаш тематиката за свободата – такава, за каквато той бленува. Ти самата обаче по какъв начин си я представяш?
-Това е безпределно комплицирано разбиране. Защото тя е израз на нашите показа и мисъл. Иначе в всекидневието си би трябвало доста да се съобразяваме – с обществото, с шеф, с сътрудници или преподаватели. Затова тя идва в един по-абстрактен смисъл. Дали ще пишем, рисуваме, показваме себе си посредством изкуство- тя е там.
-В този смисъл, можем ли да обвържем свободата с неподчинението?
-Не. Неподчинението е напълно друго нещо. Дори в свободата има правила. При нея приказваме за израз на мисъл, а не на дейности. Такава изявена стремителност, каквато Апостола е имал, не мисля, че можем да срещнем в днешно време. Но несъмнено има хора със свободно мислене, мнение, въпреки времената да оказват въздействието, което провокира и отключва в нас избрани реакции. Като израза на свободолюбието да вземем за пример.
-Сподели ми съгласно теб, допустимо ли е да се чувстваш свободен, когато си надалеч от своя корен?
-Ако свободата няма корен, леко се трансформира в свободия. Коренът не ни стопира да бъдем свободни. Ако знаем заветите, можем да открием новото. И в това се мери свободата − да търсиш новото, чрез наученото от остарялото.
–За край да си честитим свободата, която честваме с помощта на персони, имали свободолюбивия дух. Какво искаш да пожелаеш на народа си през днешния ден?
–Пожелавам им да са здрави и да не се опасяват да се борят за всичко това, което считат за положително! Време е най-сетне да си дадем сметка, че България може фактически да се сложи наедно с другите страни, поради огромните мозъци, които е отгледала и възпитала! Пожелавам на нашите сънародници да употребяват свободата си с идея, да я влагат в качествени хрумвания, които да оказват помощ за личностното и публичното развиване! И не на последно място, поисквам способните хора да се върнат в Родината и да оказват помощ всичко това, за което копнее целият ни прелестен народ, да се случи!
Живка приключва Езикова гимназия „ Иван Вазов “ в Пловдив, а по-късно " Италианска лингвистика " в Софийски университет, където към този миг учи магистърска степен в специалността „ Преводач-редактор “. Постоянно към себе си държи по една книга и не може да си показа живота без библиотеката си. Обича да написа и дефинира създателите по-скоро като първия четец на едно самородило се произведение. Доброволец е на " Пловдив чете ". Има голям брой изявления в разнообразни вестници и уеб сайтове. Води колонка към общинския вестник на Брацигово - „ Априлци “, която унаследява от към този момент починалия ѝ дядо, и взема решение да възвърне преди близо две години.
Мечтае да се занимава с преводаческа активност, която да свърже професионалния ѝ път с най-голямата ѝ обич – литературата. А напълно скоро и следва да получи в ръцете си тапия за изпълнената ѝ детската фантазия – да владее свободно италиански.
С Живка беседваме за подтика да напише чувствените си думи към Апосотола, за разбиранията за свободата в днешно време и чувството да бъдеш вкъщи. Ето какво показа младата пловдивчанка пред TrafficNews:
−Живка, дано първо стартираме от това по какъв начин стигна до концепцията да напишеш писмо до Левски?
−Ако погледнем в исторически проект, явлението на писане на писма се появява в миг, в който в обществото текат процеси на промени. Така да вземем за пример през 18 век напълно се трансформират полезностите, като по едно и също време с това следим връх в писането на писма. В съвремието целият ни живот е прекомерно динамичен, включват се доста неща за малко време, само че те отлитат. Затова се следи и към днешна дата в литературата наклонността да се пишат писма. Те ни карат да си зададем въпроса дали поддържаме връзка пълноценно и дали разбираме другия в действителност.
−Кой и по какъв начин видя писмото ти и реши да го прочетеш пред аудиторията?
−Много ни липсва страстта в днешно време и излиза, че се опасяваме да я показваме. Мисля, че емоционалността в писмо оказа помощ то да излезе пред аудитория. Иначе от комитет „ Васил Левски “ ми гласоподаваха доверие, което малко по-късно получих и от Община Пловдив. На мен персонално ми много мъчно да го прочета пред обществото, защото визира тежки тематики. Радвах се, че го избраха, само че беше предизвикателство. И не тъй като считам, че има място за наказание, по-скоро са наранени всемирен тематики, само че тежки да се споделят.
- В писмото си приказваш за кръвния налог, който в днешно време плащаме на летищата, изпращайки околните си. Защо реши да направиш такава отпратка?
-За мен това е болна тематика. Чужбина ни лишава същинската връзка. Не ни разрешава същински да срещаме околните си хора, да ги поглеждаме в очите. Остават ни чат или телефонен диалог – да опция да си кажем главните неща. Но връзката е скъсана. Освен това считам, че България губи скъпи хора, които може да оказват помощ с развиването ни в голям брой аспекти. Но сами сме си го избрали. Когато излетиш в чужбина, си мислиш, че обществените мрежи ще запазят пълноценния контакт с околните ти. Но това в същността си се оказва една лъжлива визия. Просто сме заблудени в това отношение, другояче не считам, че мога да обвинявам никого за това.
-Това ли те накара да останеш да се обучаваш и продължиш професионалния си път в България?
-Основен фактор в действителност е моята фантазия да бъда преводач. Не считам, че тя може да бъде пълноценно изпълнявана от други елементи на света. Още нещо, където и да бъда в България – аз ще бъда у дома. По света постоянно ще бъда непознатата. Категорично считам, че страната ни заслужава да останем тук и да се постараем да я изкараме от рецесията. Поотделно възможностите ни са дребни, само че в случай че всеки от нас опита – можем и да успеем.
-Има ли нещо, което не ѝ доближава на България, с цел да накара всички свои деца да останат тук?
-По-скоро чужбина блазни. Представя им светът блестящ. Но да отидеш на екскурзия и да видиш единствено красивите градове, в които видимо всичко им е наред, не е действително. Тук си знаем проблемите и те не са малко.
-Винаги можем да намерим нещо, поради което да не сме удовлетворени. Кое е това, което те кара да се гордееш, че това е страната ти?
-Правила съм си опит. Ако един чужденец пристигна и неутрално ни уточни богатствата, които забравяме, си даваме сметка, че не можем без тези неща. Имаме природа, хубост, обич, просвета. Коренът ни. Също намирам българският народ е за прелестен. Тук имаме съществено развита човечност. Дава се сигнал за проблем и виждаш по какъв начин народът незабавно е подготвен да оказва помощ.
-В твоето писмо до Левски мощно засягаш тематиката за свободата – такава, за каквато той бленува. Ти самата обаче по какъв начин си я представяш?
-Това е безпределно комплицирано разбиране. Защото тя е израз на нашите показа и мисъл. Иначе в всекидневието си би трябвало доста да се съобразяваме – с обществото, с шеф, с сътрудници или преподаватели. Затова тя идва в един по-абстрактен смисъл. Дали ще пишем, рисуваме, показваме себе си посредством изкуство- тя е там.
-В този смисъл, можем ли да обвържем свободата с неподчинението?
-Не. Неподчинението е напълно друго нещо. Дори в свободата има правила. При нея приказваме за израз на мисъл, а не на дейности. Такава изявена стремителност, каквато Апостола е имал, не мисля, че можем да срещнем в днешно време. Но несъмнено има хора със свободно мислене, мнение, въпреки времената да оказват въздействието, което провокира и отключва в нас избрани реакции. Като израза на свободолюбието да вземем за пример.
-Сподели ми съгласно теб, допустимо ли е да се чувстваш свободен, когато си надалеч от своя корен?
-Ако свободата няма корен, леко се трансформира в свободия. Коренът не ни стопира да бъдем свободни. Ако знаем заветите, можем да открием новото. И в това се мери свободата − да търсиш новото, чрез наученото от остарялото.
–За край да си честитим свободата, която честваме с помощта на персони, имали свободолюбивия дух. Какво искаш да пожелаеш на народа си през днешния ден?
–Пожелавам им да са здрави и да не се опасяват да се борят за всичко това, което считат за положително! Време е най-сетне да си дадем сметка, че България може фактически да се сложи наедно с другите страни, поради огромните мозъци, които е отгледала и възпитала! Пожелавам на нашите сънародници да употребяват свободата си с идея, да я влагат в качествени хрумвания, които да оказват помощ за личностното и публичното развиване! И не на последно място, поисквам способните хора да се върнат в Родината и да оказват помощ всичко това, за което копнее целият ни прелестен народ, да се случи!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ