Младеж в Пазарджишко открадна целебна икона и умря след странен сън
Чудотворна икона оцеля при пожар в черквата „ Света Неделя “ в пазарджишкото село Дебращица. „ Има Божия промисъл в това “, споделя отец Стефан Йорданов, който повече от четвърт век служи и се грижи за храма.
Пожарът станал на третия ден на Коледа м.г. и унищожил 5 икони. Тази на светите братя Флор и Лавър, която се намирала в дясната стена на особено украсено място, оживяла от пламъците. Частично е изгоряла дървената рамка, само че ще бъде възобновена благодарение на положителни хора.
Свещеникът споделя пред „ Телеграф “ забавната история на реликвата. Оказа се, че тя е направила и продължава да прави много чудеса.
По принцип стои в църквата, само че за празници се качва на параклиса " Св. мъченици Флор и Лавър ", който се намира на десетина километра над селото. Счита се, че цялата околност там има същата лечебна мощ както Кръстова гора и Рупите.
През 70-те години на предишния век обаче иконата е била открадната. Много скоро злосторникът бил сполетян от неочаквана гибел.
Група младежи от селото проникнали в черквата и един от тях протегнал ръка към иконата. Като се прибрал у дома, през нощта сънувал, че там, където отивал, нямало да се върне. На младежа му предстояло да влезе в казармата.
След този чудноват сън той взел иконата и в страха си да я задържи или не я счупил на две и хвърлил в местността Ливадите над селото.
Две години счупената икона седяла в шубраци, до момента в който един ден младо момче, овчар от селото, отишъл при локалния духовник и му споделил:
“Дядо попе, там в храсталаците има нещо, което плаши животните ми “. Тогавашният отец Георги, който бил някогашен лесничей, бързо се ориентирал в гората и намерил откраднатата икона. А въпросният юноша, който я поругал, в действителност не се завърнал в никакъв случай вкъщи си.
Два дни преди да му изтече военната работа, умрял от нелепа гибел. След този случай всички от групата, проникнала в църквата в онази нощ, се изселили от Дебращица - от позор и срам. А едно от момчетата получил лудост - главата му останала изкривено, гледайки единствено на една страна.
Отец Стефан сладкодумно описа още, че през 1908 година в селото пристигнал един духовник на име Елисей, който споделил пред локалните, че ще им покаже светите места в покрайнините - на света Петка, св. Вартоломей и манастира „ Свети Флор и Лавър “.
Елисей доста мъчно убедил хората да извървят разстояние от към 5 км отвън асфалтирания път до мястото, където било обрасло с трънаци и насъбрани камъни. Бог му показал мястото и когато отишли 4-5 души, единият от тях, поизморен, поседнал до един камък.
Опрял главата си да отдъхне и задрямал. След минута обаче скочил като жилнат и споделил на земляците си: “Сънувах нещо “. Когато станал, видял до камъка, на който бил опрял главата си, иконата. Там групата намерила и един ключ, на който обаче през годините му се изгубват следите. Дядо Елисей споделил на дебращяни, че това е Божи знак да се съгради параклис.
И по този начин на това място е съграден дребен, кирпичен параклис, където вечерта на 17 против 18 август, когато църквата уважава светите братя Флор и Лавър, богомолци идват и преспиват тук. Всяка година се съблюдава традицията и се прави литургия, споделя отец Стефан.
На мястото е имало и аязмо, с което също е обвързвана любопитна история - по какъв начин 6-годишно дете проговорило. Момченцето пристигнало дружно с родителите си от близкия град Пещера на 17 август. Те останали да пренощуват край параклиса над селото, където божият чиновник му прочел молитва.
Такава била традицията за хората, които се нуждаели от излекуване. Родителите били доста обезпокоени, че синът им не можел да приказва, защото не бил произнесъл и дума от раждането си до ден сегашен.
Затова те, научавайки за чудодейната мощ на иконата, се обърнали с вяра към свещеника. А след молитвата чудото се случило и хлапето проговорило. „ Колко малко желае Бог от нас, да се помолим с религия и да ни прати излекуване “, разяснява случая отец Стефан.
Смята се, че в региона още през XII-XIV век е бил учреден манастир. В настоящия си тип параклисът (известен още и като Дебращенски манастир) е възобновен през 1995-1996 година. Той носи името на светците Флор и Лавър, което го прави единствения на Балканския полуостров.
Отец Стефан свидетелства, че пред иконата са се случвали доста чудеса. Светците помагали на бездетни дами от близко и надалеч да заченат. Но най-много хората се молили за протекция и помощ при проблеми с говорните умения на децата си.
При параклиса се намира така наречен добра вода, която е употребена още от античните траки и по-късно от монасите в манастира за чудодейни цели. По-късно там е издигната и хижа „ Добра вода “.
Пожарът станал на третия ден на Коледа м.г. и унищожил 5 икони. Тази на светите братя Флор и Лавър, която се намирала в дясната стена на особено украсено място, оживяла от пламъците. Частично е изгоряла дървената рамка, само че ще бъде възобновена благодарение на положителни хора.
Свещеникът споделя пред „ Телеграф “ забавната история на реликвата. Оказа се, че тя е направила и продължава да прави много чудеса.
По принцип стои в църквата, само че за празници се качва на параклиса " Св. мъченици Флор и Лавър ", който се намира на десетина километра над селото. Счита се, че цялата околност там има същата лечебна мощ както Кръстова гора и Рупите.
През 70-те години на предишния век обаче иконата е била открадната. Много скоро злосторникът бил сполетян от неочаквана гибел.
Група младежи от селото проникнали в черквата и един от тях протегнал ръка към иконата. Като се прибрал у дома, през нощта сънувал, че там, където отивал, нямало да се върне. На младежа му предстояло да влезе в казармата.
След този чудноват сън той взел иконата и в страха си да я задържи или не я счупил на две и хвърлил в местността Ливадите над селото.
Две години счупената икона седяла в шубраци, до момента в който един ден младо момче, овчар от селото, отишъл при локалния духовник и му споделил:
“Дядо попе, там в храсталаците има нещо, което плаши животните ми “. Тогавашният отец Георги, който бил някогашен лесничей, бързо се ориентирал в гората и намерил откраднатата икона. А въпросният юноша, който я поругал, в действителност не се завърнал в никакъв случай вкъщи си.
Два дни преди да му изтече военната работа, умрял от нелепа гибел. След този случай всички от групата, проникнала в църквата в онази нощ, се изселили от Дебращица - от позор и срам. А едно от момчетата получил лудост - главата му останала изкривено, гледайки единствено на една страна.
Отец Стефан сладкодумно описа още, че през 1908 година в селото пристигнал един духовник на име Елисей, който споделил пред локалните, че ще им покаже светите места в покрайнините - на света Петка, св. Вартоломей и манастира „ Свети Флор и Лавър “.
Елисей доста мъчно убедил хората да извървят разстояние от към 5 км отвън асфалтирания път до мястото, където било обрасло с трънаци и насъбрани камъни. Бог му показал мястото и когато отишли 4-5 души, единият от тях, поизморен, поседнал до един камък.
Опрял главата си да отдъхне и задрямал. След минута обаче скочил като жилнат и споделил на земляците си: “Сънувах нещо “. Когато станал, видял до камъка, на който бил опрял главата си, иконата. Там групата намерила и един ключ, на който обаче през годините му се изгубват следите. Дядо Елисей споделил на дебращяни, че това е Божи знак да се съгради параклис.
И по този начин на това място е съграден дребен, кирпичен параклис, където вечерта на 17 против 18 август, когато църквата уважава светите братя Флор и Лавър, богомолци идват и преспиват тук. Всяка година се съблюдава традицията и се прави литургия, споделя отец Стефан.
На мястото е имало и аязмо, с което също е обвързвана любопитна история - по какъв начин 6-годишно дете проговорило. Момченцето пристигнало дружно с родителите си от близкия град Пещера на 17 август. Те останали да пренощуват край параклиса над селото, където божият чиновник му прочел молитва.
Такава била традицията за хората, които се нуждаели от излекуване. Родителите били доста обезпокоени, че синът им не можел да приказва, защото не бил произнесъл и дума от раждането си до ден сегашен.
Затова те, научавайки за чудодейната мощ на иконата, се обърнали с вяра към свещеника. А след молитвата чудото се случило и хлапето проговорило. „ Колко малко желае Бог от нас, да се помолим с религия и да ни прати излекуване “, разяснява случая отец Стефан.
Смята се, че в региона още през XII-XIV век е бил учреден манастир. В настоящия си тип параклисът (известен още и като Дебращенски манастир) е възобновен през 1995-1996 година. Той носи името на светците Флор и Лавър, което го прави единствения на Балканския полуостров.
Отец Стефан свидетелства, че пред иконата са се случвали доста чудеса. Светците помагали на бездетни дами от близко и надалеч да заченат. Но най-много хората се молили за протекция и помощ при проблеми с говорните умения на децата си.
При параклиса се намира така наречен добра вода, която е употребена още от античните траки и по-късно от монасите в манастира за чудодейни цели. По-късно там е издигната и хижа „ Добра вода “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ