Чудото не се разпознава, но това е вярата, казва пред

Чудото не се разпознава, само че това е вярата, споделя пред Българска телеграфна агенция създателят на „ Моята майка, Бог и Силви Вартан “ (Ma mère, Dieu et Sylvie Vartan). „ Моята майка ми съобщи тази мощна религия и трансформира думата майка във религия. Така че, даже когато всичко наподобява невероятно, то става допустимо “, добавя Ролан Перес .

По автобиографичната му книга е основан филмът „ Мама и чудото на живота “. „ Синелибри “ с присъединяване на създателя и на френската попзвезда от български генезис.

„ Когато проходих, си споделих, че това е знамение. Когато Силви ме предложения да бъда неин юрист, си споделих същото... Тя ме попита дали желая да бъда неин юрист, откакто се бяхме засичали няколко пъти в малкия екран и в радиото. Каза ми, че постоянно е изпитвала огромна благосклонност към мен. След като одобрих и споделих на майка ми, че ставам юрист на Силви Вартан, отвърна: „ Тя има огромен шанс “, споделя с усмивка Ролан Перес . „ Аз съм изпълнен с наслада и с любознание. Обичам да проучвам и да откривам нови неща, и си споделям, че в никакъв случай не е инцидентно, когато някой се появи на пътя ми “, добавя той.

Ролан Перес пред Българска телеграфна агенция, в диалог с Даниел Димитров – за срещата със Силви Вартан и вярата във феите, за акта на помиряване сред рационалното и прочувственото, сред закона и вярата, за опцията да приказваш за майка си и за вярата без възторг, само че с деликатност, за усета на щастието, за случаите, които са го белязали вечно – не юридически, а човешки. И още: Кое е по-трудно – да убедиш арбитър или публиката? Какво прави един радиоглас по-въздействащ от телевизионното наличие? Писането за майката като писане за произхода промени ли метода, по който вижда себе си като наследник, като юрист, като човек на медиите?...

В книгата „ Моята майка, Бог и Силви Вартан “ съчетавате интимното и духовното, персоналната памет и поп културата. Какво Ви накара да вплетете тъкмо тези три „ опори “ в едно заглавие?

- Първоначално не бях обмислил тези детайли и заглавието беше друго. Това беше един зов от любов и опция да кажа „ Благодаря “ на моята майка, която беше умряла през 2018 година, аз написах книгата през 2021 година

Много постоянно не споделяме „ Благодаря “ на своите родители и по тази причина желаех по един персонален, съкровен метод да мога да ѝ се отблагодаря. Но също по този начин желаех да кажа „ Благодаря “ и на всички създатели. Защото в действителност, от време на време малко ни е позор да си признаем, само че имаме една свръхнатурална връзка с изпълнителите, с създателите... Исках да кажа и благодаря на един съответен актьор – на Силви Вартан, с която се бях сближил в това време, само че тя нямаше никаква концепция за случилото се.

В началото заглавието беше обвързвано с дума, употребена от моята майка, която е еврейка с марокански генезис. Тази дума значи „ давам ти живота си “. Но моят редактор сподели, че никой няма да го разбере, защото книгата ми е триптих и би трябвало да се споделя „ Моята майка, Бог и Силви Вартан “. В началото Силви Вартан не беше съгласна, тъй като смяташе за неправилно да стоят едно до друго нейното име и това на Господ. Но нейният брачен партньор, който е американец (Тони Скоти – бел. а.), сподели, че това е едно ужасно заглавие. И тя се съгласи...

Книгата звучи като акт на помиряване – сред рационалното и прочувственото, закона и вярата. Това беше ли Ваша цел?

- Това е дребната история в границите на огромната история. Малката история от живота ми в огромната история за чудото. Чудото не се разпознава, само че това е вярата. Моята майка ми съобщи тази мощна религия и трансформира думата майка във религия. Така че, даже когато всичко наподобява невероятно, то става допустимо...

Това значи ли, че напълно естествено се получило и не е лишило време да намерите звук, в който говорите за майка си и за вярата без възторг, само че с деликатност?

- Да. Наистина изпитвам една голяма деликатност и също по този начин голямо почитание към своята майка. Исках да основа съкровен роман, тъй като до момента в който бях затворен у дома, не осъзнавах личността ѝ. Тя беше доста занимателен човек, с прелестно възприятие за комизъм и невероятна персона, която изграждаше връзки с другите хора по един доста лек метод.

Писането за майката е и писане за произхода. Промени ли този развой метода, по който виждате себе си като наследник, юрист, като човек на медиите?

- По-скоро не. Аз самият съм артист, преди да бъда юрист. Направих този избор, с цел да мога да съпровождам другите актьори. Така че моята душа продължава да е душа на актьор...

Никога не съм си представял, че ще опиша тази история, до момента в който Силви Вартан не я научи от мен. Веднъж, към този момент освободен, можех да я опиша и на другите хора, отвън близкия си кръг...

Имал ли сте за секунда капчица подозрение за това, че разказахте тази история?

- Чрез фамилията си – посредством майка ми, посредством околните ми, посредством образованието си, съм развил една религия в инстинкта. Аз пребивавам и взимам решения по един доста несъзнателен метод. За клиентите си премислям всичко доста, в елементи, до момента в който за себе си не върша тези измервания, не изпитвам тези терзания и се осланям на шестото си възприятие. Знам, че то ме води и че това, което върша, е положително, когато е почтително...

Вярвам на инстинкта по този начин, както моята майка, когато ми споделяше, че ще проходя (Като бебе Ролан Перес е имал сериозен проблем с прохождането, страдал е от вродено изкълчване (дисплазия) на тазобедрените стави. Дълго време не е можел да върви обикновено и е минал през тежко и дълготрайно лекуване. Благодарение на отдадеността и упоритостта на майка му, съумява да проходи. Тази история е основна част от „ Моята майка, Бог и Силви Вартан “ – бел. а.).

Една книга стартира своя живот, когато е в ръцете на читателя. Същото важи и за киното. Какво е Вашето чувство в подобен миг – по-„ гол “ ли се чувствате или по-смислен?

- Със сигурност, по-гол. Не осъзнавах, че историята повече не ми принадлежи...

Един филм провокира страсти посредством облиците си и е доста по-силно даже от това, което прави една книга. Когато четем книга, нормално сме сами. Когато гледаме филм, нормално сме сами, само че и с другите. Много по-лесно облиците провокират сълзи, тъй като ни приказват непосредствено. Така че появяването на кино лентата, доста повече от книгата, за мен беше лечебен.

Стана по този начин, че лентата бе гледана от доста деца, които след това са отишли да я гледат със своите родители, или противоположното – доста родители са завели децата си... Много хора, откакто са гледали кино лентата, са споделили на своята майка „ Обичам те “. Това беше един канал за предаване на известия...

Канела и портокалов сок ли е усетът на щастието?

- Със сигурност, това е усетът на щастливия спомен... (Канелата и портокаловият сок са свързани още веднъж с грижите на майка му по време на лекуването му като дете. Тя има вяра, че тази примес ще му даде сили и ще помогне на тялото му да се възвърне – бел. а.).

Имате голямо семейство, към момента ли сте по този начин сплотени, както в детските Ви години?

- Да, ние сме шест братя и сестри., и сме доста, доста близки. Събираме се много постоянно. И, както може би знаете, в еврейската религия, даже когато си подстрижеш косата, това е добра причина да се отпразнува и хората да се съберат дружно.

Включването на Силви Вартан е ненадейно и прочувствено. Какво въплъщава тя – знак, носталгия, културен мост? Какво си казахте при първата Ви среща?

- Когато проходих, си споделих, че това е знамение. Когато тя ме предложения да бъда неин юрист, си споделих същото... Тя ме попита дали желая да бъда неин юрист, откакто се бяхме засичали няколко пъти в малкия екран и в радиото. Каза ми, че постоянно е изпитвала огромна благосклонност към мен. След като одобрих и споделих на майка ми, че ставам юрист на Силви Вартан, отвърна: „ Тя има огромен шанс “.

Риторичният ми въпрос е дали и Вие се почувствахте късметлия? (Смеем се – бел. а.) Ставате неин юрист, само че и другар. „ Тя е феята, която съпътстваше дните ми, стъпките ми “, казвате Вие. Вярвате ли във феите през днешния ден?

- Да, мисля, че имам вяра във феите и че всеки има своята самодива. Ето, че имах опцията да срещна още една самодива и това е Софи (Софи Тепър – бел. а.), която е продуцент на кино лентата. Дадох ѝ да прочете книгата ми, само че не с концепцията да прави филм, а тъй като извънредно ѝ се удивлявам като човек. Тя самата има доста мощна връзка с родителите си. Тя обаче незабавно сподели, че желае да направи филм. И ето, че се случи още едно знамение, а това е една друга самодива. Да, имам вяра във феите....

Има ли случай, който като юрист Ви е белязал вечно – не юридически, а човешки?

- Всяко едно премеждие в професионален или персонален проект, с моите другари или семейство, ме е белязало. Аз съм изпълнен с наслада и с любознание. Обичам да проучвам и да откривам нови неща, и си споделям, че в никакъв случай не е инцидентно, когато някой се появи на пътя ми. Така че съм с необятно отворени очи, с цел да видя какво е идващото нещо, което ще ме „ нахрани “. Аз самият също имам доста да дам, тъй като съм получил доста. Разбира се, като всеки човек имам и загуби, изгубил съм хора заради гибел, заради изгубване...

Какво е по-трудно – да убедите арбитър или публиката?

- Със сигурност, в съда е по-трудно. Защото публиката е нещо доста огромно, обстойно, не е персонално, и става дума за популярност. Докато, когато приказваме за съда и за журито, залогът е по-голям. Там работя за един съответен човек, който пазя...

Означава ли, че се чувствате по-силен като публицист?

- Не (Смее се – бел. а.). Надявам се, че като юрист съм доста по-силен.

Какво прави един радиоглас по-въздействащ от телевизионното наличие?

- Гласът по радиото е по-директен, по-истински и влияе по-пряко. Когато добавиш облик, се получава едно паразитиране върху това, което искаш да кажеш. Гласът от радиото е като лекарство, което отива тъкмо там, където би трябвало да бъде лекувано.

Има ли дума, която най-добре Ви дефинира като човек?

- Радост.

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

- Аз съм човек, който обича живота.

Мислех, че ще кажете Силви Вартан (Смеем се – бел. а.) ...

- По-скоро, животът, който включва и Силви Вартан, а в Силви има живот (Игра на думи, дребното име на Силви Вартан на френски се изписва Sylvie, а vie на френски значи живот – бел. а.).

Ролан Перес е роден на 15 октомври 1963 година в Париж. Той е юрист, радио и ефирен водещ. На 12-годишна възраст се записва в трагичния клас на Рене Симон. Има функции в няколко кино лентата, взел участие е в голям брой телевизионни излъчвания. След 10 години образование в учебно заведение за актьорско майсторство, взема решение да се посвети на правото. През 1985 година поставя клетва и става юрист в Парижката адвокатска гилдия. Упражнява специалността като юрист на артисти, водещи и продуценти. През 90-те години на предишния век става колумнист във France 2. През 2021 година разгласява автобиографията си „ Моята майка, Бог и Силви Вартан “, която печели литературната премия „ Шевал Блан “ за 2022 година Книгата вдъхва живот на кино лентата „ Мама и чудото на живота “ с режисьор и сценарист Кен Скот, който към този момент жъне голям триумф във Франция. Перес бе у нас по покана на кино-литературния фестивал „ Синелибри " (10 октомври – 3 ноември) в София и още шест български града – Пловдив, Бургас, Велико Търново, Габрово, Варна и Стара Загора. Мотото тази година бе „ Пяната на дните ".