Благодатният огън – чудо или трик
Чудо, трик, мит или неистина е появяването на Благодатния огън всяка Велика събота на Божи гроб? Този въпрос си задават мнозина. Твърди се, че огънят има небесен генезис, а в първите минути пламъкът му не изгаря тъканите и не излъчва топлота. Той слиза при вярващите в Йерусалим постоянно в деня преди Великден.
Наричан още Свещен огън, той е разпален по извънреден метод съгласно православните християни. Това става всяка година в храм „ Възкресение Христово “, който е издигнат тъкмо върху Божи гроб. Православните християни настояват още, че слизането на Благодатния огън е знамение. Огънят поражда над Божи гроб като дирек от синя светлина, от който патриархът възпламенява свещи. Понякога непринудено се възпламеняват свещите и лампите към църквата. Патриархът изнася огъня пред църквата, откъдето вярващите го разнасят, а в някои случаи бива пренасян със специфични самолети до по-далечни православни страни като България и Гърция.
Православният патриарх Диодор споделя какво в действителност се случва в светата обител.
„ Влизам в гроба и падам на колене със заветен боязън пред мястото, където Христос е лежал след гибелта Си и където е възкръснал от мъртвите. Намирам път през тъмнината към вътрешната камера, в която коленича. Чудо Божие. В избран миг светлината се издига и образува колона, в която огънят е от друго естество. Тук споделям избрани молебствия, които са ни предадени през вековете, и откакто ги произнеса, зачаквам. Понякога може да изчакам няколко минути, само че нормално чудото се случва незабавно откакто съм споделил молитвите. От сърцевината на самия камък, върху който е лежал Исус, се излива неопределена светлина. Обикновено е със наследник нюанс, само че цветът може да се трансформира и да придобива разнообразни нюанси. Не може да се опише с човешки думи. Светлината се издига от камъка по този начин, както мъглата може да се издигне от езеро - съвсем наподобява по този начин, като че ли камъкът е затрупан с мокър облак, само че е ярък. Тази светлина всяка година се държи по друг метод. Понякога покрива единствено камъка, а различен път дава светлина на целия гроб, тъй че хората, които стоят пред гроба и погледнат в него, ще го видят изпълнен със светлина. Светлината не изгаря - в никакъв случай не ми е изгаряла брадата през всичките шестнадесет години, откогато съм патриарх в Йерусалим и получавам Свещения огън. Светлината е с друга консистенция от естествения огън, който гори в маслена лампа. В избран миг светлината се издига и образува колона, в която огънят е с друга природа, тъй че мога да запаля свещите си от нея. Когато по този метод получа пламъка на свещите си, излизам и давам огъня първо на арменския патриарх, а по-късно на коптския. След това давам пламъка на всички хора, които участват в Църквата ”, споделя свещеникът, цитира Нова тв.
Какво се случва в пещерата с Господния гроб споделя самият йерусалимски патриарх. „ Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непроницаем мрак. Светлина се процеждаше единствено през два дребни странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло леке. Отворих молитвеника си и видях, че умерено мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхнина и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се възпламени, като че ли беше барут ”, споделя той.
Първият писмен роман за Свещения огън датира от четвърти век, само че създатели пишат за събития, случили се още през първи век. Йоан Дамаскин и Григорий Нисийски описват по какъв начин деятел Петър видял Светата светлина в Гроба Господен след възкресението на Христос.
Както при всяко друго знамение, има хора, които считат, че то е машинация и нищо друго с изключение на шедьовър на православната агитация. Те имат вяра, че патриархът има запалка в гробницата. Тези критици обаче се сблъскват с редица проблеми. Запалките и другите средства за запалване са скорошни изобретения. Само преди няколкостотин години запалването на огън е било начинание, което е траело доста по-дълго от няколкото минути, през които патриархът е в гробницата. Тогава човек може би би могъл да каже, че вътре е горяла маслена лампа, от която е запалил свещите, само че локалните управляващи удостоверяват, че са ревизирали гробницата и не са разкрили светлина в нея.
Най-добрите причини против неверниците обаче не са свидетелствата на сменящите се патриарси. Най-голямото предизвикателство пред критиците са хилядите самостоятелни свидетелства на поклонници, чиито свещи са се запалили непринудено пред очите им без никакво пояснение. Според следствия в никакъв случай не е било допустимо да се снима някоя от свещите или маслените лампи, които се възпламеняват от единствено себе си.
Наричан още Свещен огън, той е разпален по извънреден метод съгласно православните християни. Това става всяка година в храм „ Възкресение Христово “, който е издигнат тъкмо върху Божи гроб. Православните християни настояват още, че слизането на Благодатния огън е знамение. Огънят поражда над Божи гроб като дирек от синя светлина, от който патриархът възпламенява свещи. Понякога непринудено се възпламеняват свещите и лампите към църквата. Патриархът изнася огъня пред църквата, откъдето вярващите го разнасят, а в някои случаи бива пренасян със специфични самолети до по-далечни православни страни като България и Гърция.
Православният патриарх Диодор споделя какво в действителност се случва в светата обител.
„ Влизам в гроба и падам на колене със заветен боязън пред мястото, където Христос е лежал след гибелта Си и където е възкръснал от мъртвите. Намирам път през тъмнината към вътрешната камера, в която коленича. Чудо Божие. В избран миг светлината се издига и образува колона, в която огънят е от друго естество. Тук споделям избрани молебствия, които са ни предадени през вековете, и откакто ги произнеса, зачаквам. Понякога може да изчакам няколко минути, само че нормално чудото се случва незабавно откакто съм споделил молитвите. От сърцевината на самия камък, върху който е лежал Исус, се излива неопределена светлина. Обикновено е със наследник нюанс, само че цветът може да се трансформира и да придобива разнообразни нюанси. Не може да се опише с човешки думи. Светлината се издига от камъка по този начин, както мъглата може да се издигне от езеро - съвсем наподобява по този начин, като че ли камъкът е затрупан с мокър облак, само че е ярък. Тази светлина всяка година се държи по друг метод. Понякога покрива единствено камъка, а различен път дава светлина на целия гроб, тъй че хората, които стоят пред гроба и погледнат в него, ще го видят изпълнен със светлина. Светлината не изгаря - в никакъв случай не ми е изгаряла брадата през всичките шестнадесет години, откогато съм патриарх в Йерусалим и получавам Свещения огън. Светлината е с друга консистенция от естествения огън, който гори в маслена лампа. В избран миг светлината се издига и образува колона, в която огънят е с друга природа, тъй че мога да запаля свещите си от нея. Когато по този метод получа пламъка на свещите си, излизам и давам огъня първо на арменския патриарх, а по-късно на коптския. След това давам пламъка на всички хора, които участват в Църквата ”, споделя свещеникът, цитира Нова тв.
Какво се случва в пещерата с Господния гроб споделя самият йерусалимски патриарх. „ Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непроницаем мрак. Светлина се процеждаше единствено през два дребни странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло леке. Отворих молитвеника си и видях, че умерено мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхнина и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се възпламени, като че ли беше барут ”, споделя той.
Първият писмен роман за Свещения огън датира от четвърти век, само че създатели пишат за събития, случили се още през първи век. Йоан Дамаскин и Григорий Нисийски описват по какъв начин деятел Петър видял Светата светлина в Гроба Господен след възкресението на Христос.
Както при всяко друго знамение, има хора, които считат, че то е машинация и нищо друго с изключение на шедьовър на православната агитация. Те имат вяра, че патриархът има запалка в гробницата. Тези критици обаче се сблъскват с редица проблеми. Запалките и другите средства за запалване са скорошни изобретения. Само преди няколкостотин години запалването на огън е било начинание, което е траело доста по-дълго от няколкото минути, през които патриархът е в гробницата. Тогава човек може би би могъл да каже, че вътре е горяла маслена лампа, от която е запалил свещите, само че локалните управляващи удостоверяват, че са ревизирали гробницата и не са разкрили светлина в нея.
Най-добрите причини против неверниците обаче не са свидетелствата на сменящите се патриарси. Най-голямото предизвикателство пред критиците са хилядите самостоятелни свидетелства на поклонници, чиито свещи са се запалили непринудено пред очите им без никакво пояснение. Според следствия в никакъв случай не е било допустимо да се снима някоя от свещите или маслените лампи, които се възпламеняват от единствено себе си.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ