Случи се чудо - проведе се заседание на КСНС
Чудо ли беше това или просто трябваше най-сетне да се случи?! След 962 дни президентът Румен Радев свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Поводът произтече от възходящото напрежение в Близкия изток, спорът сред Израел и иранските проксита - " Хамас " и " Хизбула " и сухопътната интервенция на израелската войска в Южен Ливан, където точно се намира инфраструктурата на " Хизбула ". Съобразно българското законодателство КСНС се привиква минимум един път на три месеца. Това е маркирано в член 5, алинея 2 от Закона за КСНС. Спазването на Закона за КСНС в много огромна степен затруднява президента Радев.
Трудно бихме могли да открием подобен интервал от неговото наличие в президентската институция, през който той да е бил изцяло прецизен по отношение на нормативните условия за КСНС. Сега откакто се организира съвещание на Съвета, новината по-скоро е, че такова е имало, а не толкоз тематиката и въпросите, които бяха разисквани, и информацията, която излезе от разискванията.
Освен за постоянни КСНС може да се привиква и за изключителни съвещания. Това е открито в член 5, алинея 3 от закона, където ненужно е посочено, че изключителните съвещания се привикват и организират по решение на президента. Или казано с други думи, нормативният акт разграничава наложителните условия към президента и полето, в което той може да взема решения съгласно личната си преценка. Законът за КСНС дава опция на президента, в тази ситуация Румен Радев, да надгражда върху базата, заложена в законодателния акт. През последните към този момент над 3 години обществената среда у нас мощно се нуждае от стабилизиране и надграждане. Използването на всяка една опция за това би било добре пристигнало. Още повече, че трайната политическа неустойчивост корелира директно с националната сигурност и положението, в което тя се намира.
Друга значима специфичност във връзка със Закона за КСНС, може би най-важната, е, че той произлиза от текста на самата Конституция. Става дума за член 100, алинея 3 от Конституцията. Това е записано в преходните и заключителните разпореждания на закона. Пак там е записано, че осъществяването на Закона за КСНС се разпорежда на президента на Република България. Така всички принадлежности, свързани с КСНС, са предоставени на президента и той само би трябвало да съблюдава закона, с цел да бъде органът витален, потребен за националната сигурност и предлагащ съответни решения в интерес на обществото и цялостното действие на страната.
Освен от закон активността на КСНС се регламентира и от вътрешни правила за неговата работа. В член 3, алинея 1 от тези правила се споделя, че при започване на мандата на новоизбраното Народно заседание парламентарните групи уведомяват президента на Републиката за своя представител в състава на Консултативния съвет. Т.е. има ясни условия и към парламентарните обединения, които се извършват правилно. Това ще рече, че Съветът е в подготвеност и може да заседава постоянно, стига президентът да пожелае. В Закона за КСНС изчерпателно са посочени всички лица, които са членове на органа. Става дума за ръководителя на Народното събрание, премиера, други представители на изпълнителната власт, професионалното управление на защитата и шефовете на разузнаването.
Спокойно може да се каже, че нормативната база за действието на КСНС е доста добра, изцяло изчистена и напълно ясна. Легитимна причина за неспазването й не може да има. А основаването й е замислено по този начин, че да могат да се реализират срещи в институционален формат сред законодателната и изпълнителната власт. Съвсем естествено е това да става при президента, който е надпартийна фигура и въплъщава единството на нацията.
Впрочем основните цели на органа са свързани с постигането на политическо единодушие и единодушие по тематиките на сигурността и защитата на страната. Българската защита в този момент се намира в преход. Протича рационализация, само че има и проблеми по отношение на така наречен некомплект. За да се преодолее той, е належащо привличането на повече младежи, които да работят в армията като офицери, сержанти и бойци, тъй че да се запълнят свободните работни места във Въоръжените сили. Дори единствено поради тези тематики КСНС трябваше да заседава доста по-редовно, с цел да могат да се намерят подобаващи и използвани решения на проблемите на българската защита.
Част от информацията, която излезе от това съвещание, беше обвързвана с въпросите на защитата. Стана дума, че средствата за защита би трябвало да вървят към 2.5% от Брутният вътрешен продукт. Това обаче към този момент е консенсусна тематика. Ако президентът желае да се причисли към този консенсус, то той има други принадлежности за това, в това число и конституционно разказани. КСНС не е формат за поддръжка на реализиран консенсус, а за изковаване на консенсуси, с дейното присъединяване на президента, по тематики, които са в основата на националното единение и институционалната непоклатимост. Отказът на президента Радев да организира постоянни съвещания на КСНС несъмнено кореспондира с ролята му на изразител на единството на нацията и в случай че не я ликвидира изцяло, то най-малкото съществено я проблематизира.
Колкото до отсъствието на директна опасност за България като разследване от военните дейности в Близкия изток, то такава в действителност няма. Едва ли е нужна разследваща информация, с цел да се стигне до това умозаключение. Потенциалните рискове, свързани с миграционен напън или тероризъм, са налице. И тук точно е значимо способените български институции да са в подготвеност и бързо да могат да отстраняват всяка евентуална заплаха, в случай че такава стартира действително да се развива. Ако някъде по веригата има пропуски и луфтове, то още веднъж поражда въпросът за прекомерно редките свиквания на КСНС, откогато Румен Радев е държавен глава на Републиката.
Разбира се, няма по какъв начин да сме уверени, че секторът за сигурност щеше да е в по-добра кондиция, в случай че КСНС заседаваше най-малко един път на 3 месеца, както изисква законът. Щяхме да знаем обаче, че се поставят повече старания в тази посока, което би дало и по-големи шансове за реализирането на една по-последователна и съответна политика във връзка с сигурността.
Българските институции би трябвало да могат, въз основа на качествена информация и професионален разбор, да плануват развиването на военните спорове и в Близкия изток, и този на Русия в Украйна и съгласно това да формулират и да организират политиката по сигурността. България е част от два добре проведени и институционализирани съюза - Европейски Съюз и НАТО. Тези участия са основни изключително във време като настоящето, характеризиращо се със мощно влошена среда на интернационалната сигурност. Националната ни сигурност е част от съюзната сигурност. Страната ни би трябвало да е подготвена както да получи спомагателни качества по съюзна линия, по този начин и да даде такива на други страни и райони в Европа, в случай че възникне такава нужда.
Освен към този момент упоменатите евентуални рискове, като разследване от ескалацията в Близкия изток, може да се означи най-малко още една. Иран е седмият производител на необработен нефт в света. Засега динамичността в цената на тази суровина е слаба. Пазарът на нефт е световен, доставките се правят с танкери. Източници на нефт постоянно могат да се намерят. Въпросът е, че транспортните коридори би трябвало да са свободни. Проблем може да се появи само, в случай че бъде затруднено напредването на танкерите. На този стадий няма непосредствени изгледи за възникването на сходна обстановка. При несъмнено развиване на военните дейности в Близкия изток обаче евентуално подобен проблем може да се появи. Ето за какво в българските способени институции би трябвало да се мисли и за това. Ако пък ни се размине - толкоз по-добре.
Трудно бихме могли да открием подобен интервал от неговото наличие в президентската институция, през който той да е бил изцяло прецизен по отношение на нормативните условия за КСНС. Сега откакто се организира съвещание на Съвета, новината по-скоро е, че такова е имало, а не толкоз тематиката и въпросите, които бяха разисквани, и информацията, която излезе от разискванията.
Освен за постоянни КСНС може да се привиква и за изключителни съвещания. Това е открито в член 5, алинея 3 от закона, където ненужно е посочено, че изключителните съвещания се привикват и организират по решение на президента. Или казано с други думи, нормативният акт разграничава наложителните условия към президента и полето, в което той може да взема решения съгласно личната си преценка. Законът за КСНС дава опция на президента, в тази ситуация Румен Радев, да надгражда върху базата, заложена в законодателния акт. През последните към този момент над 3 години обществената среда у нас мощно се нуждае от стабилизиране и надграждане. Използването на всяка една опция за това би било добре пристигнало. Още повече, че трайната политическа неустойчивост корелира директно с националната сигурност и положението, в което тя се намира.
Друга значима специфичност във връзка със Закона за КСНС, може би най-важната, е, че той произлиза от текста на самата Конституция. Става дума за член 100, алинея 3 от Конституцията. Това е записано в преходните и заключителните разпореждания на закона. Пак там е записано, че осъществяването на Закона за КСНС се разпорежда на президента на Република България. Така всички принадлежности, свързани с КСНС, са предоставени на президента и той само би трябвало да съблюдава закона, с цел да бъде органът витален, потребен за националната сигурност и предлагащ съответни решения в интерес на обществото и цялостното действие на страната.
Освен от закон активността на КСНС се регламентира и от вътрешни правила за неговата работа. В член 3, алинея 1 от тези правила се споделя, че при започване на мандата на новоизбраното Народно заседание парламентарните групи уведомяват президента на Републиката за своя представител в състава на Консултативния съвет. Т.е. има ясни условия и към парламентарните обединения, които се извършват правилно. Това ще рече, че Съветът е в подготвеност и може да заседава постоянно, стига президентът да пожелае. В Закона за КСНС изчерпателно са посочени всички лица, които са членове на органа. Става дума за ръководителя на Народното събрание, премиера, други представители на изпълнителната власт, професионалното управление на защитата и шефовете на разузнаването.
Спокойно може да се каже, че нормативната база за действието на КСНС е доста добра, изцяло изчистена и напълно ясна. Легитимна причина за неспазването й не може да има. А основаването й е замислено по този начин, че да могат да се реализират срещи в институционален формат сред законодателната и изпълнителната власт. Съвсем естествено е това да става при президента, който е надпартийна фигура и въплъщава единството на нацията.
Впрочем основните цели на органа са свързани с постигането на политическо единодушие и единодушие по тематиките на сигурността и защитата на страната. Българската защита в този момент се намира в преход. Протича рационализация, само че има и проблеми по отношение на така наречен некомплект. За да се преодолее той, е належащо привличането на повече младежи, които да работят в армията като офицери, сержанти и бойци, тъй че да се запълнят свободните работни места във Въоръжените сили. Дори единствено поради тези тематики КСНС трябваше да заседава доста по-редовно, с цел да могат да се намерят подобаващи и използвани решения на проблемите на българската защита.
Част от информацията, която излезе от това съвещание, беше обвързвана с въпросите на защитата. Стана дума, че средствата за защита би трябвало да вървят към 2.5% от Брутният вътрешен продукт. Това обаче към този момент е консенсусна тематика. Ако президентът желае да се причисли към този консенсус, то той има други принадлежности за това, в това число и конституционно разказани. КСНС не е формат за поддръжка на реализиран консенсус, а за изковаване на консенсуси, с дейното присъединяване на президента, по тематики, които са в основата на националното единение и институционалната непоклатимост. Отказът на президента Радев да организира постоянни съвещания на КСНС несъмнено кореспондира с ролята му на изразител на единството на нацията и в случай че не я ликвидира изцяло, то най-малкото съществено я проблематизира.
Колкото до отсъствието на директна опасност за България като разследване от военните дейности в Близкия изток, то такава в действителност няма. Едва ли е нужна разследваща информация, с цел да се стигне до това умозаключение. Потенциалните рискове, свързани с миграционен напън или тероризъм, са налице. И тук точно е значимо способените български институции да са в подготвеност и бързо да могат да отстраняват всяка евентуална заплаха, в случай че такава стартира действително да се развива. Ако някъде по веригата има пропуски и луфтове, то още веднъж поражда въпросът за прекомерно редките свиквания на КСНС, откогато Румен Радев е държавен глава на Републиката.
Разбира се, няма по какъв начин да сме уверени, че секторът за сигурност щеше да е в по-добра кондиция, в случай че КСНС заседаваше най-малко един път на 3 месеца, както изисква законът. Щяхме да знаем обаче, че се поставят повече старания в тази посока, което би дало и по-големи шансове за реализирането на една по-последователна и съответна политика във връзка с сигурността.
Българските институции би трябвало да могат, въз основа на качествена информация и професионален разбор, да плануват развиването на военните спорове и в Близкия изток, и този на Русия в Украйна и съгласно това да формулират и да организират политиката по сигурността. България е част от два добре проведени и институционализирани съюза - Европейски Съюз и НАТО. Тези участия са основни изключително във време като настоящето, характеризиращо се със мощно влошена среда на интернационалната сигурност. Националната ни сигурност е част от съюзната сигурност. Страната ни би трябвало да е подготвена както да получи спомагателни качества по съюзна линия, по този начин и да даде такива на други страни и райони в Европа, в случай че възникне такава нужда.
Освен към този момент упоменатите евентуални рискове, като разследване от ескалацията в Близкия изток, може да се означи най-малко още една. Иран е седмият производител на необработен нефт в света. Засега динамичността в цената на тази суровина е слаба. Пазарът на нефт е световен, доставките се правят с танкери. Източници на нефт постоянно могат да се намерят. Въпросът е, че транспортните коридори би трябвало да са свободни. Проблем може да се появи само, в случай че бъде затруднено напредването на танкерите. На този стадий няма непосредствени изгледи за възникването на сходна обстановка. При несъмнено развиване на военните дейности в Близкия изток обаче евентуално подобен проблем може да се появи. Ето за какво в българските способени институции би трябвало да се мисли и за това. Ако пък ни се размине - толкоз по-добре.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ