НИМ откри уникална изложба в Двореца в Балчик по случай неговата 100-годишнина
„ Чудо е по какъв начин на едно място [Културен център " Двореца " в Балчик] се събират толкоз монументи, да се направи толкоз хубав интериор и всичко това да бъде съчетано по този начин, че всеки да изпита наслаждение, без значение от коя вяра или страна е - ето това е съумяла кралица Мария да реализира, ето това съумя да поддържа в продължение на толкоз доста години и Жени Михайлова. "
С тези думи доцент доктор Бони Петрунова, шеф на Националния исторически музей, се обърна към гостите по време на днешното публично разкриване на изложбата „ Разкази от злато и сребро " в Каменна зала на Културен център " Двореца " в Балчик, отдадена на 100-годишния юбилея на „ Двореца ". Посетителите ще могат да прегледат оригинали на съкровища, както и две копия на такива. Изложбата е проведена от НИМ и включва 61 предмета, направени от злато и сребро. Сред предметите има непоказвани до момента експонати, както и такива, постъпили в последните години във фонда на НИМ и, несъмнено, едни от най-значимите съкровища, открити по нашите земи.
България съхранява едни от най-ранните засвидетелствани следи на човешко наличие на континента. Тук е намерено най-ранното обработено злато и най-ранната металургия в света. Част от експозицията е отдадена на Варненският некропол и предметите открити в Гроб 43. Чрез този некропол демонстрираме възникването на първата европейска цивилизация - най-древната в света, зародила се епохи преди другите антични цивилизации на Земята - египетската, шумерската и други
Посетителите на „ Двореца " в Балчик ще могат да видят и гробната находка от региона на с. Рупите, Петричко. Експонатите приказват за съществуването на индустриално ювелирно ателие в региона, съществуващо в последните епохи на III хиляди прочие н. е. и евентуално осъществяващо връзката сред Северноегейските, Банатските и Трансилвански индустриални центрове по това време.
Присъстват и предмети от богатото завещание от културата на траките. Представено е фамозното богатство на тракийската принцеса/жрица от могилата при Синеморец. За посетителите е изложен и оригиналът на най-впечатляващата златна плочка от диадема с надпис на гръцки език " Деметриус направи за Кортодзунтос ". Подобна е позната само от гроба на Филип Македонски във Вергина.
Някои предмети направени от сребро с позлата имат своите утилитарни функционалности и са знаци на благосъстояние и авторитет, принадлежали към хазната на владетелите и можели да служат като финансов запас в моменти на потребност.
Комплектът украси за конска сбруя и хомот са част от впряга на погребална четириколка, открита в периферията на надгробна могила край с. Свирачи, покрай вила Армира Ивайловградско. Майсторски направените от сребро с позлата приложения показват митологични подиуми.
Съкровище от Над Сент Миклош съставлява общ брой от златни съдове, направени в разнообразни ателиета, датирано в интервала VII-IX век. На съкровището се приписва хунска, аварска или печенежка принадлежност, само че по-голямата част от научната общественост го свързва с българите. Представлява общ брой от златни съдове направени в разнообразни ателиета.
В залата ще бъде експонирано и инцидентно откритото Малко Преславско богатство, което по своя темперамент и благосъстояние е сравнителна необичайност. То е било сложено в добре обработено варовиково блокче, като в него, измежду сива пепел са открити сребърни гривни, златни обици, златни и сребърна монета.
След средата на XIII век татарите от Златната орда играят забележителна роля в политическата и военната история на Балканския полуостров. С тяхното наличие на юг от река Дунав може да се свърже една от показаните в актуалната галерия чаши-тасове. Има и тасове, творби на византийско-балканското златарство от XVII век. Това е една от най-широко публикуваните форми съдове от благородни метали на Балканския полуостров през XVI - XVII век. В извънредно разнообразната им декорация, с изключение на балканската традиция, се откриват и декоративни орнаменти в ориенталски жанр, както и западноевропейски готически детайли. В някои случаи са направени и човешки изображения на светци и апостоли, което подсказва за религиозната приложимост на част от съдовете.
Изложбата въвлича в свят действителен, само че чужд на доста от нас, част от живота по тези земи посредством археологията, дава действителната версия на историята ни.
Експозицията ще бъде разполагаем на посетителите на Културен център " Двореца " в Балчик до 14 октомври.
С тези думи доцент доктор Бони Петрунова, шеф на Националния исторически музей, се обърна към гостите по време на днешното публично разкриване на изложбата „ Разкази от злато и сребро " в Каменна зала на Културен център " Двореца " в Балчик, отдадена на 100-годишния юбилея на „ Двореца ". Посетителите ще могат да прегледат оригинали на съкровища, както и две копия на такива. Изложбата е проведена от НИМ и включва 61 предмета, направени от злато и сребро. Сред предметите има непоказвани до момента експонати, както и такива, постъпили в последните години във фонда на НИМ и, несъмнено, едни от най-значимите съкровища, открити по нашите земи.
България съхранява едни от най-ранните засвидетелствани следи на човешко наличие на континента. Тук е намерено най-ранното обработено злато и най-ранната металургия в света. Част от експозицията е отдадена на Варненският некропол и предметите открити в Гроб 43. Чрез този некропол демонстрираме възникването на първата европейска цивилизация - най-древната в света, зародила се епохи преди другите антични цивилизации на Земята - египетската, шумерската и други
Посетителите на „ Двореца " в Балчик ще могат да видят и гробната находка от региона на с. Рупите, Петричко. Експонатите приказват за съществуването на индустриално ювелирно ателие в региона, съществуващо в последните епохи на III хиляди прочие н. е. и евентуално осъществяващо връзката сред Северноегейските, Банатските и Трансилвански индустриални центрове по това време.
Присъстват и предмети от богатото завещание от културата на траките. Представено е фамозното богатство на тракийската принцеса/жрица от могилата при Синеморец. За посетителите е изложен и оригиналът на най-впечатляващата златна плочка от диадема с надпис на гръцки език " Деметриус направи за Кортодзунтос ". Подобна е позната само от гроба на Филип Македонски във Вергина.
Някои предмети направени от сребро с позлата имат своите утилитарни функционалности и са знаци на благосъстояние и авторитет, принадлежали към хазната на владетелите и можели да служат като финансов запас в моменти на потребност.
Комплектът украси за конска сбруя и хомот са част от впряга на погребална четириколка, открита в периферията на надгробна могила край с. Свирачи, покрай вила Армира Ивайловградско. Майсторски направените от сребро с позлата приложения показват митологични подиуми.
Съкровище от Над Сент Миклош съставлява общ брой от златни съдове, направени в разнообразни ателиета, датирано в интервала VII-IX век. На съкровището се приписва хунска, аварска или печенежка принадлежност, само че по-голямата част от научната общественост го свързва с българите. Представлява общ брой от златни съдове направени в разнообразни ателиета.
В залата ще бъде експонирано и инцидентно откритото Малко Преславско богатство, което по своя темперамент и благосъстояние е сравнителна необичайност. То е било сложено в добре обработено варовиково блокче, като в него, измежду сива пепел са открити сребърни гривни, златни обици, златни и сребърна монета.
След средата на XIII век татарите от Златната орда играят забележителна роля в политическата и военната история на Балканския полуостров. С тяхното наличие на юг от река Дунав може да се свърже една от показаните в актуалната галерия чаши-тасове. Има и тасове, творби на византийско-балканското златарство от XVII век. Това е една от най-широко публикуваните форми съдове от благородни метали на Балканския полуостров през XVI - XVII век. В извънредно разнообразната им декорация, с изключение на балканската традиция, се откриват и декоративни орнаменти в ориенталски жанр, както и западноевропейски готически детайли. В някои случаи са направени и човешки изображения на светци и апостоли, което подсказва за религиозната приложимост на част от съдовете.
Изложбата въвлича в свят действителен, само че чужд на доста от нас, част от живота по тези земи посредством археологията, дава действителната версия на историята ни.
Експозицията ще бъде разполагаем на посетителите на Културен център " Двореца " в Балчик до 14 октомври.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ