Кой е най-тежкият обект във Вселената?
Чудили ли сте се в миналото кой е най-тежкият обект във Вселената? За страдание, това не е въпрос, на който е допустимо да се отговори изрично. Можем обаче да проверим кой е най-масивният, прочут на човечеството.
Причината, заради която преминахме от търсенето на най-тежкия обект към най-масивния, е, че масата е вътрешно свойство. Тежестта нормално се преглежда като мярка за тегло, което зависи от гравитационното поле, в което се намира даден обект. Потенциално най-тежкият обект би могло да бъде нещо солидно, което пада в черна дупка и да изпитва въздействието на мощните полета в региона. Познанията ни за този вид краткотрайни събития обаче са лимитирани.
Най-масивният обект е по-реално измерим, само че въпреки всичко зависи много от определението ви.
Вселената съдържа обекти, които са толкоз солидни, че са надалеч оттатък нашето схващане, и всеки връх, който открием, евентуално ще бъде надминат с развиването на технологиите.
Свръхмасивните черните дупки в сърцето на галактиките да вземем за пример са прелестен образец за в действителност солидни обекти (и сигурно най-плътните). Самото им название ни подсказва, че това са претенденти, които би трябвало да се прегледат.
В сърцето на Млечния път се намира Стрелец А*, чиято маса е към 4 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. Това обаче е нищо спрямо неотдавна сниманата и презаснета М87*, чиято маса е към 1000 пъти по-голяма (въпреки че се намира в вселена, която е единствено към два пъти по-масивна от нашата).
Дори М87* обаче е засенчена (ако това е вярната дума за обект, от който светлината не може да избяга) от Феникс А, оценена като най-масивната черна дупка в проучване от 2016 година, която, наподобява, до ден сегашен не е победена. Смята се, че тя доближава 100 милиарда слънчеви маси и даже може да надвишава теоретичната граница за размера на черната дупка.
В случай че се чудите по какъв начин разбираме масата на обекти, намиращи се на 8,6 милиарда светлинни години от нас (или даже на едвам 50 млн. в тази ситуация с M87*) - можем да измерим скоростите на обектите, които обикалят към тях, или да измерим скоростта, с която гълтам околния газ.
И по този начин, казусът е завършен, нали? Е, не е наложително. Защото всички тези черни дупки се намират в галактики, които по формулировка са доста по-големи и по-масивни от дупките в ядрото им. Можете да разглеждате галактиката като общ брой от звезди, планети и черни дупки, които са се събрали дружно, или като един обект. В последния случай даже нашият Млечен път, с маса към 800 милиарда слънчеви маси, съдържа доста повече маса от всяка черна дупка, която познаваме или която евентуално в миналото ще открием.
Измерването на масата на галактиките е по-трудно, в сравнение с компактни обекти като черните дупки. NGC 4889 се смята за евентуалния претендент за най-масивната вселена в радиус от 300 светлинни години от Земята, само че оценките варират от 8 до 15 трилиона слънчеви маси. За по-отдалечените галактики неяснотата е още по-голяма.
Дори и това обаче може да не поставя завършек на полемиката. Ако една вселена се смята за обект, какво да кажем за общ брой от галактики, като да вземем за пример Местната група, която съдържа Млечния път, или за клъстера Дева? Цялата Местна група съвсем несъмнено има по-малка маса от NGC 4889, само че галактичните купове могат да включват стотици галактики, в това число някои доста огромни.
Ако определението ви за " обект " се простира до галактическите купове, тогава какво ще кажете за големите галактически и сходни на паяжина влакна? Може би най-голямата от тях заслужава да завоюва нашата купа.
Източник: IFLScience
